Българско и международно законодателство, свързано с хомосексуалните лица
Изследване на Български хелзинкски комитет, осъществено благодарение на
финансовата помощ на холандската организация St. Fonds de Trut 


СЪДЪРЖАНИЕ

Част 1

Част 2

Част 3
Защита срещу дискриминация, основана на сексуалната ориентация, в България и по света 

Международните договори, националните конституции и законодателства, които забраняват дискриминацията, основана на сексуалната ориентация

Защита срещу дискриминация, основана на сексуалната ориентация, по българското право 
Защита срещу дискриминация, основана на сексуалната ориентация, по света 
Процесът на присъединяване към Европейския съюз и дискриминационното законодателство и практики спрямо хомосексуални лица

ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯ, ОСНОВАНА НА СЕКСУАЛНАТА ОРИЕНТАЦИЯ, В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА

МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ, НАЦИОНАЛНИТЕ КОНСТИТУЦИИ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВА, КОИТО ЗАБРАНЯВАТ ДИСКРИМИНАЦИЯТА, ОСНОВАНА НА СЕКСУАЛНА ОРИЕНТАЦИЯ


1. Универсални международни договори

Международен пакт за граждански и политически права
Международен пакт за икономически, социални и културни права

2. Регионални международни договори в Европа

а) Европейски съюз
Учредителен договор на Европейската общност, Рим, 25 март 1957, член 13 (приет с Договора от Амстердам, от 2 октомври 1997) ("сексуална ориентация") (в сила от 1 май 1999) 
Рамкова директива за равнопоставеност по отношение на заетостта
Харта за основните права

б) Съвет на Европа
Европейска конвенция за правата на човека

3. Национални конституции

Към 2000 година конституциите на три държави по света сексуалната ориентация е включена сред социалните признаци, на основата на които е забранена дискриминацията. Това са Еквадор (Конституция от 1998 год.), Островите Фиджи (поправка на Конституцията от 1997 год.) и Южна Африка (конституция от 1996 год.). В някои от конституциите на провинциите на Германия (Баденберг и Тюрингия) съществуват изрична конституционна забрана за дискриминация на сексуалната ориентация.

4. Специални закони

В някои държави или административно- териториални части от тях съществуват специални закони, забраняващи дискриминацията, основана на сексуалната ориентация. Такива са австралийските закони срещу дискриминацията на Територията на австралийската столица, на Нов Южен Уелс, на Северни територии, на Куинсленд, на Южна Австралия, на Тасмания и на Виктория. Такива са и канадският закон за правата на човека от 1985 год., датският закон от 9 юни 1971 год. и новозеландският закон за правата на човека от 1993 год..

В трета група държави дискриминацията на основата на сексуална ориентация е обявена за престъпление. Такива са Финландия (промяна на Наказателния кодекс от 1995 год.), Франция (Нов наказателен кодекс от 1985 год.), Исландия (поправка на Общ наказателен кодекс от 1996), Люксембург (промяна на Наказателен кодекс от 1997 год.), Мексико (Наказателен кодекс на Мексико сити в сила от 1 октомври 1999 год.), Холандия (промяна в Наказателния кодекс от 1991 год.), Норвегия (Наказателен закон от 1981 год.), Словения (Наказателен закон от 1995 год.), Испания (Наказателен закон от 1995 год.) и Швеция (Наказателен закон от 1987 год.)

Трудовите закони на някои държави съдържат анти-дискриминационни разпоредби, които изрично включват сексуалната ориентация сред социалните признаци, на основата на които дискриминацията е забранена. Такива са ирландският закон за уволненията от 1977 год., както и законът за трудовото равенството от 1998 год., израелският закон за еднаквите възможности по отношение на труда от 1988 год., намибийският закон за труда от 1992, шведският закон за труда от 11 март 1999 год., словенският закон за трудовите отношения от 1998 год. Подобен е и подходът в чешкото, френското, белгийското, андорското, малтийското, холандското и финландското трудови законодателства.

ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯ, ОСНОВАНА НА СЕКСУАЛНАТА ОРИЕНТАЦИЯ, ПО БЪЛГАРСКОТО ПРАВО

Към края на август 2001 година в българското законодателство съществуват една конституционна разпоредба, относно дискриминацията, както и няколко анти-дискриминационни разпоредби в отделни закони. Не съществува специален закон за равните възможности и борба с дискриминацията. Сексуалната ориентация е изключена от социалните признаци, на основата на които дискриминацията е забранена или с други думи лицата, които са били дискриминирани на тази основа, нямат право на защита.

Конституция и тълкувателно решение на Конституционния съд от 1992 година

В момента действащата българската конституция от 1991 година е провъзгласила за един от своите основни принципи (начала) равенството на гражданите. Член 6 гласи:

"(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."

Конституционният съд на Република България вече десетки пъти се е позовавал на принципа за равенство на гражданите. Още в началото на своята работа той имаше възможност да се спре на въпроса за същността и обхвата на този принцип.

Повод за това беше конституционно дело № 14 от 1992 г. с предмет тълкуването на член 6 от Конституцията. Производството беше образувано по искане на тогавашния президент на републиката, д-р Желю Желев, за произнасяне, между другото, дали изчерпателно или примерно са посочени социалните признаци за недопускане на ограничаване на правата или установяване на привилегии.

С решение № 14 от 10.XI.1992 г Конституционният съд се произнесе, че социалните признаци за недопускане ограничения на правата или предоставяне на привилегии са посочени в чл. 6, ал. 2 от Конституцията изчерпателно.

Конституционните съдии излагат следните аргументи относно социалните признаци за недопускане ограничения на правата или привилегии и тяхното изчерпателно изброяване:

Член 6, алинея 2 посочва определени социални признаци, които не могат да бъдат основание за неравно третиране. Това са раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Конституцията е обявила изрично забрани по отношение на посочените социални признаци. Нарушението им е основание за ограничаване на правата или за създаване на привилегии. Точното и изчерпателно посочване на социалните признаци, които са основание за недопускане ограничения на правата и за предоставяне на привилегии, е гаранция срещу необосновано разширяване на основанията за допускане на ограничения на правата на гражданите или на привилегии. Ограничаването на правата, предвидено в други конституционни разпоредби, е допустимо само ако се отнася до обществено неободими ограничения на правата или предоставяне на привилегии при запазване на приоритета на принципа на равенството.

Решението на Конституционния съд е подписано от 11 конституционни съдии, от които 1 е с особено мнение, което обаче се отнася до допустимостта на искането, а не до съдържанието на самото решение. 

С решението си Конституционният съд изключи сексуалната ориентация от социалните признаци, на основата на които дискриминацията е забранена. С други думи бе прието, че по отношение на дискриминацията, основана на сексуалната ориентация, не се предоставя защита на увредените лица. Промяна на досегашната позиция на съда е възможна, но при "силно юридически мотивирани" искания по конкретни случаи.

Други анти-дискриминационни разпоредби

Към края на август 2001 год. анти-дискриминационни разпоредби съществуват в следните закони:

Кодекс на труда (установява забрана на дискриминацията при упражняването на правата и задълженията в трудовото отношение), Данъчен процесуален кодекс (установява забрана на дискриминацията в данъчното производство), Наказателно-процесуален кодекс (установява забрана на дискриминацията в наказателното производство), Закон за висшето образование и Закон за народната просвета (установяват забрана на дискриминацията при упражняването на правото на образование), закон за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (забрана на дискриминацията при пенсионното осигуряване), Закон за социалното подпомагане (забрана на дискриминацията при социалното подпомагане), Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (забрана на дискриминацията по отношение полагането на военна служба), Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (забрана на дискриминация при даването на закрила при безработица), Закон за закрила на детето (забрана на дискриминацията при даването на закрила на децата), Закон за радиото и телевизията (забрана на разпространението на реклами, основани на дискриминация) и Закона за физическото възпитание и спорта (борба срещу всички форми на социална дискриминация в спорта).

Общото при тези закони е, че социалните признаци, на основата на които дискриминацията е забранена, са едни и същи: "народност", "произход", "етническа принадлежност", "религия", "пол", "раса", "образование", "убеждения", "служебно", "обществено", "политическо или материално положение". Те повтарят посочените в конституцията признаци и не включват изрично сексуалната ориентация. Единствено изключение прави член 76 от закона за радиото и телевизията, където изброяването на видовете забранена дискриминация очевидно не е изчерпателно, поради това че разпоредбата съдържа израза "или друга дискриминация".

Специфичен е член 41 от закона за физическото възпитание и спорта. Той предвижда задължение за държавата, специализираните държавни органи и спортните организации да предприемат мерки срещу всички форми на социална дискриминация. Тази разпоредба обаче е изключително противоречива. От една страна изразът "всички форми на социална дискриминация" дава възможност да се приеме, че дискриминацията, основана на сексуалната ориентация, е включена. Но разпоредбата не представлява забрана на всички форми на социална дискриминация в областта на спорта, а предвижда единствено противопоставяне срещу социалната дискриминация. Начинът на това противопоставяне изисква вземането на някакви мерки. Тъй като те не са определени, налага се изводът, че по- скоро става дума за задължение на държавата, специализираните държавни органи и спортните организации да водят политика срещу всички форми на социална дискриминация, без законът да определя задължение за въздържане от дискриминация. Последното прави невъзможно прилагането на законовите санкции спрямо държавни и спортни организации, които дискриминират.

Защита на достойнството

Равенството между хората е свързано с техните права и достойнство. Хората са равни по достойнство. Защитата на достойнство по българското право се реализира по гражданскоправен ред (защита за непозволено увреждане по Закона за задълженията и договорите) и по наказателен ред (защита при обида и клевета). Заслужава да се обърне внимание на защитата на потребителите, предоставена от закона за защита на потребителите и за правилата за търговия. Съгласно член 30 рекламодателят и рекламната агенция носят отговорност за заблуждаваща или непочтена реклама. Непочтена е всяка реклама, която съдържа елементи на дискриминация по отношение на пол, раса, религия, националност, политически убеждения, възраст, физически или умствени способности или която накърнява човешкото достойнство. Всяко лице, което има правен интерес, може да предяви иск за забрана на реклама, която определя за заблуждаваща или непочтена и/или за вредите, които е претърпяло от тази реклама.

ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯ, ОСНОВАНА НА СЕКСУАЛНАТА ОРИЕНТАЦИЯ, ПО СВЕТА

Международни организации 

ООН

Повече от сто са държавите, подписали Международния пакт за граждански и политически права. Член 2, алинея 1 от последния изисква от държавите да осигурят правата и свободите, изброени в Пакта, да бъдат гарантирани на всички лица без всякаква дискриминация. Член 26 също забранява дискриминацията, като използваният език е подобен на този на член 2, алинея 1. Разпоредбата на този член разширява анти-дискриминационната защита, като декларира право на равенство, независимо от другите права, предоставени от Пакта.

Комитет за права на човека

Създаденият във връзка с Международния пакт за граждански и политически права Комитет на ООН по правата на човека разкритикува дискриминационни закони спрямо хомосексуални лица в Румъния 93, Хонг Конг 94, Зимбабве, Кипър и Австралия. 

Комитетът на ООН по правата на човека е компетентен да разглежда жалби подадени от граждани срещу държавите по повод на твърдения за нарушения на Пакта. През 1994 година Комитетът разгледа жалбата на Николас Туунен срещу Австралия
98. Това дело, което се превърна в едно от емблематичните дела на Комитета, се отнася до закон в австралийския щат Тасмания, който забранява сексуалните контакти между пълнолетни лица, които са дали съгласие за тях. Беше установено нарушение на правото на личен живот на жалбоподателя (член 17) и задължението на Австралия да гарантира правата без дискриминация (член 2) на Пакта.

Върховен комисар на ООН за бежанците

В няколко съвещателни мнения след 1993 г. Върховният комисар на ООН за бежанците изразява становище, че хомосексуалните лица попадат в обсега на понятието "специфична социална група" по смисъла на Конвенцията за бежанците от 1951 г. и Протокола за статуса на бежанците от 1967 г. В соята публикация "Protecting Refugees" ("В защита на бежанците") Върховният комисар казва: "Хомосексуалните лица могат да получат бежански статус на основание преследване поради принадлежността си към "специфична социална група". Съгласно политиката на върховния комисар лицата, които са били жертва на насилие, нечовешко отнасяне или сериозна дискриминация заради тяхната хомосексуалност и чиито правителства са неспособни или нямат желание да ги защитават, трябва да бъдат признати за бежанци".

Международна организация на труда (МОТ)

През 1996 г. МОТ осъществи специално изследване за прилагането на Конвенция 111 от 1953, забраняваща дискриминацията при предоставянето на труд. Изследването включваше и въпроси свързани с дискриминация, основана на сексуалната ориентация. Комитетът на експертите по прилагането на конвенциите и препоръките към тях препоръча сексуалната ориентация да бъде включена в новия протокол, който трябва да разшири приложното поле на Конвенцията от 1958 г.

Международна здравна организация

През май 1991 г. Международната здравна организация гласува за изтриването на хомосексуализма от нейния международен класификатор на заболяванията. Тази промяна влезе в сила през януари 1993.

Съвет на Европа

Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи

Европейска конвенция за правата на човека е приета през 1950 година. От септември 1992 год. Конвенцията е в сила за България. Член 14 съдържа забрана на дискриминацията. Той гласи:

"Упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак."

Юриспруденция на Европейския съд за правата на човека във връзка с Член 14 на Конвенцията е последователна при тълкуване на понятието дискриминация. Именно тази юриспруденция е изяснила, че не всяка разлика или различие в третирането е дискриминация. Например, както Съдът е заявил в решението по делото на Абдулазиз, Кабалес и Балкандали срещу Обединеното кралство: "разликата в третирането е дискриминационна, когато тя 'няма обективно и разумно оправдание', т.е. ако тя не преследва 'законна цел' или ако няма 'разумно съотношение на пропорционалност между приложените средства и целта, която се търси да се реализира' ". 

Списъкът на дискриминационните основания в член 14 от Конвенцията не е изчерпателен и включва някои допълнителни недискриманационни основания като сексуална ориентация. Европейският съд за правата на човека вече е прилагал член 14 във връзка с дискриминация, основана на сексуалната ориентация. (виж, по- долу).

Основният недостатък на член 14 е, че той не съдържа самостоятелна забрана на дискриминацията, а се отнася до забрана за дискриминацията по отношение "упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията". Нуждата от осигуряване на по- нататъшни гаранции в областта на равенството и избягване на дискриминацията наложиха приемането на Протокол 12 към Конвенцията като самостоятелна забрана на дискриминацията, разширяваща досегашното приложно поле на Конвенцията.

Протокол 12

Протокол 12 е последният приет протокол към Конвенцията, който все още не е влязъл в сила. 

Член 1 предвижда обща недискриминационна клауза и чрез нея предлага обсег на защита, който надвишава "упражняването на правата и свободите, предвидени в Конвенцията." Член 1 гласи:

"1. Упражняването на всяко право, установено от закона, се гарантира без дискриминация по какъвто и да било признак като пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, народност или социален произход, принадлежност към национално малцинство, произход, имуществено или друго положение.
2. Никой няма да бъде дискриминиран от който и да било държавен орган на никое от упоменатите по алинея 1 и сходни на тях основания."

Списъкът на социалните признаци, на основата на които е забранена дискриминацията, отново не е изчерпателно изброен, като в него се включва и сексуалната ориентация . 

Други актове на Съвета на Европа

През 1981 година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа осъди дискриминацията срещу хомосексуални лица в Резолюция 756 и Препоръка 924. 

През 1993 г. в Декларация 277 Парламентарната асамблея призова за прекратяване на дискриминацията срещу хомосексуални лица в бившите комунистически страни.

През 2000 година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа разгледа Доклада за състоянието на хомосексуалните мъже и жени в държавите- членки на Съвета на Европа. По повод доклада беше приета Препоръка 1474, в която беше отбелязана загриженост във връзка с тежкото положение на хомосексуалните лица в Европа. Препоръката беше приета с голямо мнозинство - 77%. Парламентарната асамблея отбеляза, че хомосексуалните лица са подложени на дискриминация или насилие и биват възприемани като заплаха за останалата част от обществото. На Комитета на министрите беше препоръчано да прибави сексуалната ориентация сред социалните признаци, на основата на които Европейската конвенция забранява дискриминацията. Бяха разширени правомощията на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, за да може тя да покрива и въпросите свързани с хомофобията, основана на сексуалната ориентация, както и да бъде назначен служител към състава на Европейския комисар за човешки права със специална отговорност във връзка с въпросите на дискриминацията на основата на сексуалната ориентация. Държавите-членки бяха призовани да включат в законодателството си сексуалната ориентация сред социалните признаци, на основата на които дискриминацията е забранена; да предприемат дисциплинарни наказания срещу всеки, който дискриминира спрямо хомосексуални лица; да осигурят равноправно отношение към хомосексуалните лица при работа; съществуващите национални механизми за защита правата на човека да включват и предоставянето на защита на хомосексуалните лица или да бъде създаден орган, отговарящ за случаите на дискриминация, основана на сексуалната ориентация.

Европейски съд по права на човека

Европейският съд вече се е произнасял неколкократно по отношение на различното отнасяне спрямо хомосексуалните лица. През 1981 година в решението си Дъджън срещу Великобритания Съдът установи, че забраната на сексуални актове между мъже, навършили пълнолетие и дали съгласие за тях, представлява нарушение на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, гарантиращ правото на личен живот. Впоследствие подобни бяха решенията на Съда по други две дела - Норис срещу Ирландия6 и Модинос срещу Кипър. През 1999 година Съдът установи дискриминация, основана на сексуалната ориентация на жалбоподателите в делата Лустиг-Прейн и Бекет срещу Великобриатия, Смит и Гради срещу Великобритания и Сангейро да Силва Мута срещу Португалия.

В делото Лустиг-Прейн и Бекет срещу Великобриатия, отнасящо се до уволнение на военни служители единствено на основание, че същите са хомосексуалисти, Европейският съд установи, че политиката на Великобритания на отстраняване на хомосексуалните лица от въоръжените сили е в противоречие с член 8 от Конвенцията, гарантиращ правото на личен живот.

В Сангейро да Силва Мута срещу Португалия жалбоподателят твърди дискриминационно отношение във връзка с правото му на личен и семеен живот, от страна на португалски съд, разгледал дело за предоставяне на родителски права. Въпросният съд е приел хомосексуалността на бащата като отрицателен и решаващ фактор за присъждане на същите права на майката. Европейският съд установи, че подходът на португалския съд да разграничава на основата на сексуалната ориентация на родителите, е в разрез с Конвенцията.

Европейски съюз

През 1982 година Европейският парламент възложи на Комитета по Социални работи и заетост да проведе разследване по отношение на сексуалната дискриминация на работното място. Комитетът подготви така наречения Доклад "Скуарчалупи" ("Squarcialupi Report"), на основата на който Европейският парламент изготви през 1984 год. "Резолюция за сексуалната дискриминация на работното място". Резолюцията възлага на Комисията на Европейската общност да "подготви предложения с оглед предотвратяване на дискриминацията спрямо хомосексуалисти при достъпа до работа и условията на труда в държавите членки" и приканва последните да идентифицират "всяка дискриминация спрямо хомосексуалисти по отношение на работа, жилищно осигуряване и други социални въпроси."

През 1994 година в отговор на Доклада "Рот" (the "Roth Report"), отнасящ се до формите на дискриминация основана на сексуалната ориентация в Европейския съюз, Европейският парламент прие резолюция, призоваваща държавите членки да: премахнат всички закони, които криминализират хомосексуалната дейност; да изравнят възрастта на валидно съгласие за извършване на всички форми на сексуална дейност, както хетеросексуална, така и хомосексуална, да прекратят нееднаквото отнасяне към хомосексуалните лица в социално-осигурителните системи, законите за осиновяване, наследство, по отношение на жилищното осигуряване и наказателното право; да предприемат мерки за намаляване на насилието спрямо хомосексуални лица и да търсят наказателна отговорност на извършителите на подобно насилие; да организират кампании за борба срещу социалната дискриминация спрямо хомосексуални лица; да подобрят финансирането на обществените и културни организации на хомосексуални лица.

През 1996 година Европейският парламент прие още една резолюция, с която потвърди своя по- раншен призив към държавите-членки да преустановят всички форми на дискриминация, основани на сексуалната ориентация.

През октомври 1997 година външните министри на държавите-членки на Европейския съюз подписаха договора от Амстердам, който представлява нов основен договор на съюза. Договорът разширява анти-дискриминационната разпоредба, съдържаща се в предишните договори. Той дава правомощие (но не задължава) Съветът да предприеме подходящи мерки за борба с дискриминацията, основана на пол, раса или етнически произход, религия или вяра, недъзи, възраст или сексуална ориентация. Договорът е един от първите големи международни инструменти, които изрично споменават сексуалната ориентация. Той влезе в сила на 1 май 1999 год.

През септември 1998 год. Европейският парламент прие спешна резолюция за равните права на хомосексуалните мъже и жени в Европейския съюз. Парламентът отбеляза, че ще откаже да даде съгласие за приемането в съюза на страна-кандидат, която чрез своята политика и законодателство нарушава човешките права на хомосексуалистите и лесбийките.

На 27 ноември 2000 година Европейският съвет прие Директива, поставяща обща рамка за равнопоставеност при предоставяне на работа и заетост. Директивата има за цел да осигури гаранции срещу дискриминацията, основана на религия и вяра, физически недъзи, възраст и сексуална ориентация. Държавите-членки на съюза имат задължението да забранят както пряката, така и непряката дискриминация както по отношение на гражданите на съюза, така и на трети лица при работа и условия на труд. Различно отнасяне към лицата е разрешено единствено, ако социалният признак представлява достоверно и отнасящо се към работата изискване, когато целта на различното отнасяне е законна и изискването е пропорционално (съразмерно) на целта. Директивата изисква предоставяне на правни средства за защита на лицата, които са станали жертва на дискриминация. В тяхна съдебна защита трябва да могат да участват и организации или други юридически лица. При установяването на prima facie (буквално: на пръв поглед) дело на дискриминация от ищеца доказателствената тежест преминава върху ответника, който следва да представи доказателства, че различното отнасяне е обективно оправдано.

Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)

През 1995 година в Отава, Канада, Парламентарната асамблея на ОССЕ прием декларация, призоваваща държавите членки да предоставят еднаква защита срещу дискриминация на всички хора. Сексуалната ориентация е сред социалните признаци, на основата на които е забранена дискриминацията.

Анти-дискриминационно законодателство в отделни държави

Швеция

През 1987 година защита от дискриминацията срещу хомосексуални лица беше предоставена чрез включване на сексуалната ориентация в текста в наказателния кодекс, отнасящ се до преследването на дискриминация, основана на раса и т.н. Работодателите (физически и юридически лица) осъществяват престъпление по този състав (глава 16, параграф 6), в случай, че не предоставят нормално обслужване на лице заради неговата хомосексуалност. Наказанието за противозаконна дискриминация е глоба или затвор до 1 година. Целта на закона е да гарантира достъпа на хомосексуалисти до всички публични места и получаването от тях на същото отношение и обслужване, каквото получават хетеросексуалните лица. Това включва публичните услуги и места като влакове, ресторанти, барове, театри и църкви. Разпоредбата се отнася до всяко лице или фирма, която извършва търговска дейност.

През 1999 г. в Швеция е назначен Омбудсман, следящ за дискриминацията срещу хомосексуални лица на пазара на труда и в обществото като цяло.

Дания

През 1987 година наказателната разпоредба, забраняваща дискриминацията на основата на раса и т.н., беше променен и днес той обхваща сексуалната ориентация. Разпоредбата гласи: "Всяко лице, което при осъществяването на търговска или друга дейност не се отнася еднакво към лицата, независимо от техния расов произход, цвят на кожата, национален или етнически произход, вяра или сексуална ориентация, ще получи наказание глоба, временно задържане или лишаване от свобода до шест месеца." Тъй като тази разпоредба не се прилага за частния сектор, през 1996 г. беше приет закон за анти-дискриминацията в частния пазар на труда.

Словения

Общата анти-дискриминационна разпоредба в Конституцията, член 14, забранява дискриминацията, основана, между другото, на ". . . други лични характеристики". Според официалното становище, тази разпоредба включва и сексуалната ориентация. 

Словенският Наказателен кодекс от 1996 г. забранява дискриминацията и привилегиите, основани на сексуална ориентация. Член 141 гласи: "Всеки, който на основата на националност, раса, религия, етнически произход, социално поведение, език, политически или други убеждения, сексуална ориентация, материално положение, произход, образование, социално положение или друга характеристика, лишава човек от човешко право или основна свобода, признати от международната общност или провъзгласени в Конституцията или закон или ограничава такова право или свобода, или който на основата на такава дискриминация предоставя на човек специални права или привилегии, се наказва с глоба или лишаване от свобода до една година."

Законът относно работните отношения от 1998 г. изрично забранява дискриминацията, основана на сексуалната ориентация. Член 6 гласи: "Работодател не може да поставя кандидат за работа в неравнопоставено положение поради неговата раса, пол, възраст, здравословно състояние, религиозна, политическа или друга вяра, членство в съюз, национален или социален произход, семейно и материално положение, сексуална ориентация или други лични характеристики."

Финландия

Изброяването в Конституцията на социалните признаци, на основата на които е забранено дискриминиране, е неизчерпателно, тъй като разпоредбата завършва с думите "всяка друга причина, отнасяща се до човека"
Финландският наказателен кодекс съдържа следната обща атни-дискриминационна разпоредба:

"Глава 11: Военни престъпления и престъпления против човечеството

Член 9: Дискриминация
Всяко лице, което без основателна причина, при осъществяването на търговия или професия, свързана с общественото обслужване, проява на държавна власт или други публични функции, или организирането на публични събития или тържества: 

Откаже да обслужи някого в съответствие с общата практика;
Откаже достъп на някого до събитие или тържество или го изгони; или
Постави някого в неравнопоставено или съществено по- ниско положение
на основание раса, национален или етнически произход, цвят, език, пол, възраст, семейни връзки, сексуални предпочитания, здравно състояние, политическа ориентация, политическа или трудова дейност, или друго подобно обстоятелство, е наказателно отговорно, освен ако актът е наказуем като трудова дискриминация, наказанието, за което е глоба или лишаване от свобода до шест месеца."

През 1995 тази разпоредба е приложена за първи път по отношение на дискриминация срещу хомосексуални лица. Тъжител е хомосексуалист, който е бил изгонен от бар, поради това, че се е целувал с партньора си, за разлика от хетересексуалните двойки, които са се целували безнаказано в същия бар. Собственикът на бара е бил глобен и е трябвало да плати обезщетение.

Франция

През 1985 година с промяна на Наказателния кодекс е забранена всяка дискриминация на основата на сексуалната ориентация в областта на труда или обслужването, както в държавния, така и в частния сектор.

Кодексът на труда също съдържа обща анти- дискриминационна разпоредба, включваща забрана за дискриминация, основана на сексуалната ориентация.

Исландия

През 1996 година Алнитги, исландският парламент, промени Наказателния кодекс по отношение на две атни- дискриминационни разпоредби. Първата криминализира всяко действие, което унижава, обижда или клевети лица или групи на основата на сексуалната им ориентация. Втората разпоредба се отнася до отказите за обслужване и търговия с лица поради сексуалната им ориентация.

Люксембург

Парламентът на Люксембург гласува през 1997 година закон срещу расизма, ревизионизма и различните дискриминации. С този закон бяха променени разпоредби на Наказателния кодекс, които вече предвижда лишаване от свобода от един месец до две години и/или глоба от 10 001 до 1 000 000 франка за подбуждане към омраза, дискриминация и насилие на основата на определени социални признаци, между които и сексуалната ориентация. Наказанието е една трета по- високо, когато извършител на деянието е държавен служител.
Съгласно горния закон, асоциации, борещи се срещу расизма и за правата на различните общности имат право да завеждат дела за защита от дискриминация, дори когато пострадалото лице не желае да образува дело.

Холандия

Холандската конституция не посочва изрично сексуалните предпочитания сред социалните признаци, на основата на които е забранена дискриминацията. Промяната на Конституцията от 1983 година гласи, че са забранени всички форми на дискриминация. Това означава, че е забранена и дискриминацията срещу хомосексуални лица.

През 1992 година Наказателният кодекс бе променен, за да включи наказателен състав срещу дискриминацията срещу групи от лица на основата на сексуалната ориентация, както и насилието срещу групи от лица на същата основа. Същият член 137 се отнася и до публичното изразяване на дискриминационни забележки, както и участието в или подкрепянето на дискриминация. Отделна разпоредба забранява дискриминацията срещу хомосексуалисти при упражняване на публични функции, професия или бизнес.
Дискриминацията на основата на сексуалната ориентация е забранена и от закона за еднаквото отнасяне, в сила от 1994 година. Разпоредбата се отнася до труда, жилищното осигуряване, медицинските грижи и достъпа до стоки и услуги. Единствено на религиозните институции като частните религиозни училища е дадена възможност да поставят условия на своя персонал във връзка със своите принципи. В такива училища е възможно да се ограничи наемането на хомосексуални лица за учители по религия или да им бъде забранено да не изразяват своите чувства в училище, като например да целуват партньорите си на публични места или да носят отличителни знаци на гей общността.

Норвегия

От 1981 година Наказателният кодекс съдържа разпоредба, инкриминираща отказа от предоставяне на стоки и услуги на лице поради неговата хомосексуална ориентация. Предвиденото наказание е глоба или затвор до шест месеца. Тази разпоредба не се отнася обаче до частния пазар на труда.

Испания

През 1995 година в Испания беше приет нов наказателен закон, който забрани дискриминацията, основана на сексуална основа, в жилищната политика, пазара на труда, публичните услуги и професионалните дейности.

Израел

През 1994 година бе приет закон за равни трудови възможности, който забранява на работодателите да дискриминират своите служители заради тяхната сексуална ориентация.

ПРОЦЕСЪТ НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ДИСКРИМИНАЦИОННОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ПРАКТИКИ СПРЯМО ХОМОСЕКСУАЛНИ ЛИЦА

Европейският парламент има ясна позиция по отношение задължителното разглеждане на въпросите на дискриминацията, основана на сексуалната ориентация, при преговорите с държавите-кандидатки за присъединяване към съюза. През 1998 год. той предупреди, че няма да даде съгласието си за присъединяване на държава, която "чрез своето законодателство или политика нарушава човешките права на хомосексуалните мъже и жени." През март 2000 г. Европейският парламент обърна специално внимание на дискриминационните закони в България, Кипър, Естония, Унгария, Литва и Румъния и поиска от "Съвета и Комисията да повдигнат въпроса за дискриминацията спрямо хомосексуални лица по време на преговорите за членство, където това е необходимо".

Европейската комисия наскоро потвърди своя позиция да разгледа дискриминацията на основата на сексуалната ориентация по време на преговорите за присъединяване. През март 2001 год. комисарят Ферхойген посочи, че "тези принципи [включващи недискриминацията на основата на сексуалната ориентация] не само отразяват основните принципи на съюза, но и основните принципи, които новите държави-членки се очаква да приемат при присъединяването". Той потвърди, че в съответствие с копенхагенските критерии, Комисията "ще разгледа случаите на нарушения на правата на човека в своите редовни доклади за прогреса на държавите-кандидатки за присъединяване и в своите двустранни отношения с тях." 113

_________________________________________________
Бележки под линия:

91 На 8 май 1996 г. Южна Африка стана първата държава в света, която призна правата на хомосексуалистите в своята Конституция, като включи сексуалната ориентация в разпоредбата, забраняваща дискриминацията. Член 9 (3) гласи: "Държавата не може произволно да дискриминира пряко или непряко спрямо гражданите на основата на раса, социално поведение, пол, бременност, брачен статус, етнически или социален произход, цвят, сексуална ориентация, възраст, недъзи, религия, убеждения, вяра, култура, език и рождение."

92 Вж. Пенчо Пенев, "Конституционно правосъдие", издателство "Сиела", 1997 год., стр. 184. Заслужава да се отбележи, че Засега Конституционният съд е променял практиката си само два пъти.

93 CCPR/C/79/Add.30

94 CCPR/C/79/Add.57

95 CCPR/C/79/Add.89

96 CCPR/C/79/Add.88.

97 CCPR/C/79/Add.103

98 Toonen v Australia, Community No. 488/1992, 50th Session, UN Human Rights Commission CCPR/C/50/D/488/1992 обратно 

99 UNHCR/PI/Q&A-UK1.PM5/Feb. 1996

100 Въпреки че в България хомосексуалността на теория вече не се третира като болест, на практика военните психиатри откриват психични разстройство, които я съпровождат, и на това основание освобождават от военна служба поради негодност. Определено може да се каже, че военните психиатри следват подход на масово освобождаване на хомосексуалните лица от военна служба.

101 Решение от 28 май 1985, серия А, № 94, параграф 72

102 За да стане това, той трябва да бъде ратифицират от 10 държави. В края на август 2001 год. България не е подписала протокола, заедно с още 14 държави от всичките 42 държави - членки. Вж. превод на протокол 12 в Приложението.

103 Explanatory Report to Protocol 12.

104 2000 Report on Situation of Gays and Lesbians in Council of Europe Member States (Document 8755, 6 June 2000. Докладът може да бъде намерен на http://stars.coe.fr/doc/doc00/edoc8755.htm.

105 Series A 45, 22 October 1981 Вж. кратко описание на делото Дъджън в Приложението.

106 Series A 142, 26 October 1988

107 Series A 259, 22 April 1993

108 Решение от 21 декември 1999 год. Вж. кратко описание на делото в Приложението.

109 "Resolution on Sexual Discrimination at the Workplace" OJ 1984 C 104/45

110 Resolution on equal rights for homosexuals and lesbians in the European Community, OJ 1994 C 61/40, Res. No A3-0028/94, 8 Feb. 1994

111 Res. No. A4-0223/96

112 Council Directive 2000/78/EC of 27 November 2000 establishing a general framework for equal treatment in employment and occupation, Official Journal L303, 02/12/2000 P.0016

113 Answer given by Mr. Verheugen on behalf of the Commission (12 March 2001) to the written question 4142/00 by Lousewies van der Laan (ELDR).

закони  /  главна