Последните достижения в законодателството и политиката на ЕС
 по проблемите на дискриминацията на основа на сексуалната ориентация

 

     Дискриминацията  на  сексуална  основа  започна  да  привлича  повече  вниманието  на  организацията  на  ЕС от  1984  година.  В  същата   година,   Комитетът  по  социални  грижи   към   Европоейския   парламент,   изслуша доклад   за   дискриминация   на   основата   на   сексуалната   ориентация  на  работното  място.  Това  предизвика създаването  на  Комисия, която  да  изготви  законодателни проекти за забрана на тази форма на дискриминация. Въпросът възникна отново през 1989г. в хода на  обсъжданията  на  Социалната  харта на  Европейското общество. Европейският   парламент   предложи  да  се   добави   дискриминация   на  основа  "сексуални  предпочитания" в съответните  пунктове от хартата, посветени  на борбата с различни видове неравноправия, но това предложение бе отхвърлено от Комисията и от отделни държави. 
    Най-значителните  промени в тази област започнаха да се реализират основно 1994г., когато бе създаден и приет ключов доклад на Комитета на Европарламента за гражданските свободи и лични права. 

          Доклад Рот, 1994г.
    Докладът с име "Равни  права  за  хомосексуалисти  и  лесбийки  в  ЕС" е известен като "Доклад Рот", по името на автора - Клаудий Рот, член  на Европарламента от немската  партия  на зелените. Докладът изброява подробно множеството  форми  на   дискриминация,  с  които  са  се  сблъсквали  гейове  и  лесбийки  от  ЕС.  В  резултат  на изслушаното, Парламентът  прие  резолюция, с която поиска от Комисията да представи в Съвета на Министрите изискване за забрана на всички форми на дискриминация по признак сексуална ориентация.
    Обхватността  на  тази  резолюция  я  отличаваше  oт  всички  документи  по същата  тема: в нея се предлагаше да  се  прекрати    дискриминацията   в   области    като   партньорство  и  осиновяване   на   деца.   Приемането  на резолюцията  от  Парламента   бе   демонстрация,  че  борбата  с  дискриминацията  на   сексуалните  малцинства, получава  поддръжка на  най-високо  ниво и внесе  неоценим принос в признаване актуалността на този въпрос за Европейския съюз. Резолюцията предизвика голям  обществен резонанс, привличайки погледите на множеството, както  привърженици,  така  и  противници.  Комисията  се  отнесе  достатъчно  сериозно  към  предложенията  на Парламента, но  отхвърли  повечето от тях, под  предлог отсъствие  на  законодателна  база.  Комисията  реши, че дори и да се създаде такава база, Съвета на  Министрите не би бил готов да приеме предложението за юридическа защита по признак сексуална  ориентация. Впрочем, грешка ще е да се твърди, че доклада на Рот не оказа никакво влияние. Той подбуди  Комисията да приложи  всички  сили  за  борба със сексуалната дискриминация и проправи път за поправка на Договора, поставил правова основа за Общността.

          Текстове, забраняващи дискриминацията. 
    След  като  Комисията  призна  невъзможността  да  се  приемат  повечето  предложения  от  доклада  Рот, Брюс Милан,  бивш  вече  Комисар  по  социалните  въпроси,  обеща  да включи сексуалната ориентация в съответните пунктове на разработваните закони, свързани с борбата с дискриминацията.
    Необходимо е, да се даде  на  читателите,  някакво  обяснение на идеята за такива поправки. Европейският съд, нееднократно е провъзгласявал, че законодателните  актове  на  Общността, могат  да  се  считат за законни, само в случаите  на  съответствие с общите  принципи  на  Европейското  право. В това право, централно  място заемат фундаменталните  човешки   права  и   принципа  на   недискриминация.  Следователно,   законите,   приемани  от съответните  органи   на  Общността,  или  действията  по  внасяне  на  закони,  предприети  от  отделни  държави, могат да бъдат  признати от Съда за  недействителни,  ако  противоречат  на  принципа  на  недискриминация  или фундаменталните човешки права. 
    По  този  начин,  внасяйки  в  законодателството  пункт,  забраняващ   дискриминацията,  Комисията  би  могла да  обезпечи  всеобщото  признание  на  принципа  Равноправие  в  правовите  условия  на  Общността.  Макар, 
че Европейският  съд  обяви,  че  принципа  равенство  забранява  дискриминацията  на  основа  пол или религия, не е видно, дали  забраната се  разпростира  също  върху  дискриминацията  по  инвалидност,  възраст  или  сексуална ориентация. Така, съответните  точки в закона  биха  играли  твърде  важна  роля, отчетливо посочваща на какви именно  групи се гарантира  недискриминация. Бе необходимо  известно  време,  докато  идеята  за  въведение  на клаузи, ясно забраняващи отделните видове дискриминации, навлезе в по-широка практика. 
    Началото    бе    положено. 
   Комисията    за    расизма,     ксенофобията,    антисемитизма    предложи    първият антидискриминационнен   пунк  в  съответствие  именно  с  тези   документи.  Комисията   предложи,  към  текста "Отпуск за родители" да се добави следния текст: "... когато  държавите - членки  на  ЕС предприемат  конкретни мерки за изпълнението на тази директива, те са длъжни да забранят всякаква дискриминация на основа раса, пол, сексуална ориентация, цвят на кожата, религия, националност." (чл.2(3))
    Държавите от ЕС, чрез Съвета на Министрите, сметнаха  посоченият текст за неприемлив и го замениха с друг, внесен в преамбюл: "... доколкото Хартата на Обществата за основните социални права на трудещите се признава важността  на  борбата  против  всички  форми  на  дискриминация, особено по признак пол, цвят на кожата, раса, убеждения и възгледи..." (Преамбюл 17; OJ 1996 L 145/4). По пример, същото се  случи  и с текстовете за "заети на непълен работен ден",  приет  декември 1997г. И  този  път,  Съветът  отхвърли  антидискриминационният  текст, предложен от Комисията и го  замени с предложението  в  преамбюл.  Както и  в случая с "Отпуски за родители", изчезнаха  всики  упоменавания  на  сексуалната   ориентация.  Подобна  практика  на  замяна  на  текстове,  явно забраняващи  дискриминацията с някакви  предложения  от  преамбюл, в един или друг юридически документ, не може да се счита за удовлетворително  гарантиране  не-дискриминирането. Преамбюла  няма  юридическа сила за държавите от ЕС, независимо, че общия  принцип  за  забрана  на  дискриминацията  е  гарантиран от Съда; за тях, той е  по-скоро  препоръчителен. Премахването  на  текстовете, изрично  споменаващи  сексуалните  малцинства, еднакво с отсъстващо  упоменаване  на  дискриминация на възрастни хора и инвалиди, ни заставя да се замислим, получават ли този вид  дискриминации  същото  ниво  на  защита. Впрочем, Комисията  в  своя "План за действие против расизма" даде ясно да се разбере, че независимо от  първоначалните  неудачи, тя  ще продължи и в бъдеще да предлага  включване  на  антидискриминационни  текстове  в  законодателството, макар шансовете за тяхното приемане да не са големи, освен ако Съвета не промени своите възгледи. 
    Поправка  на   Договора - както    вече   бе    споменато,   през   1994г.   Комисията    поддържаше    мнението,  че съществуващия  договор  на  ЕС  не   обезпечава   достатъчно   законодателната   база  за   приемането   на  закони, забраняващи    дискриминацията    по    признак    сексуална    ориентация.   Същото   може   да   бъде   казано  и  за дискриминацията  по  признак  раса,  религия, възраст  или  инвалидност. За  да  се  поправи  това,  представители на  хомосексуалните  мъже  и  жени,  заедно  с  други,  борещи  се  за  равноправие  групи,  започнаха  да  лобират в правителствата на европейските държави, за приемане на  поправки в договора. След  дълги  преговори, страните членки  на  ЕС  се  съгласиха  да  добавят  в  новия  Амстердамски  договор   поправки,  даващи  ясно  юридическо основание   за   борба   с   дискриминацията   на   почва   сексуална    ориентация.  Текстът  гласи:  "В  рамките  на пълномощията,  делегирани  от  Общността,  по  предложение  на  Комисията,  и  след консултации с Европейския парламент,   Съвета   прие единодушно, че  могат  да  се  предприемат  всички   необходими   действия  за  борба  с дискриминацията  на  основа  пол, расов или етнически  произход, вяра  или убеждения, инвалидност, възраст или сексуална ориентация, ако такива действия не противоречат на други положения от настоящият Договор." 
    По адрес на  този текст, могат да бъдат отбелязани  няколко  неща. Първо, за приемането  на  закони  се изисква единодушно решение на Съвета на Министрите. На предложението няма да е леко да преодолее тази политическа бариера. Второ, на Европарламента се отрежда твърде скромна роля, съгласно текста, той може да бъде не повече от консултант. 
Нито  Съвета,  нито  Комисията  приемат  неговите  решения  като  обвързани юридически. Трето, текста не предполага преки действия. Следователно, просто присъствие на текст в Договора  не създава  някакви юридически   основания  за   борба  с   дискриминацията.   Текстът   единствено   дава   възможност  на  Съвета  да предприеме  такива  действия, каквито  счита  за  нужни. По този  начин, конкретната  жертва на дискриминация не  може  да  получи  допълнителна  правова  защита,  докато  Съвета  не  приеме  законодателен акт, реализиращ текста. И накрая, текста, дава на Общността  възможност за  борба с дискриминацията, единствено "в рамките на пълномощията", предоставени в Договора. 
    От   тук   може   да   се   направи    извод,   че   този   текст   може   да   бъде  прилаган   само   в   области,   които са  в  компетенцията  на  Общността.  Обаче, в  области  като  закон  за  брака  или  осиновяването,  в  сферата  на повсеместното   законодателство,   Договора   на   ЕС   не  делегира  права  на  Общността  да  приема  юридически решения. 

          Иск на Лиса Грант против Югозападната железница.
    Неотдавна,  решение  на  Европейския  съд  привлече  всеобщото  внимание  към  проблема  дискриминация  по признак  сексуална  ориентация  на  работното място и отсъствието  на  правова  защита на общоевропейско ниво. До  изнасяне  на  решението,  правозащитните  групи  на   гейове  и  лесбийки  се  надяваха,  че  съдът  ще  признае дискриминацията  на  сексуалните  малцинства  за  незаконна,  основавайки се на вече съществуващи документи. Отхвърлянето на този иск от съда, показа  настоятелно  необходимостта от специали  юридически гаранции. Ето и подробностите по делото: Югозападната  железница  предоставя намаление за пътуване с влак на сума 1000 фунт стрерлинги  на година на няколко роднини на нейни сътрудници, в т.ч. на законни  или  фактически  партньори от противоположен  пол. Обаче, когато Лиса Грант се опитала да  получи такава отстъпка за своята партньорка през 1995г., и било  отказано. Макар отстъпката  да  може да се  ползва  и  от неофициално  регистрирани  партньори от противоположен  пол, същото не се отнасяло  за  партньори от същия пол.  Лиса  завела дело против железницата, основавайки се на това, че отказа за отсъпка за нейната  партньорка  противорчи  на  член 119, гарантиращ  равно заплащане на труда за мъже и жени. На 17 февруари 1998г. Съда  постановил, че отказа за даване на намаление за пътуване с влак на партньор от същия пол, не противоречи  на член 119. По време на процеса, защитата  доказала, че има място за дискриминация  на  сексуална  основа.  Отстъпката  е  отказана  на  партньорката - жена  на  Лиса Грант. Но  на  нея  нямало  да  бъде  отказано,  ако  Лиса  бе  мъж.  Казано с други  думи,  даването  на  отстъпка за партньорката  на  Лиса,  зависи  от  нейния  пол.  Правителството  на  Великобритания,  подкрепено  от  Франция, доказва, че  няма  дискриминация  по  признак  пол, доколкото  на мъж-гей също щеше да бъде отказана отстъпка. Неочаквано  за  всички, Съдът  подкрепи  тази  позиция, противоречаща на предишно негово решение 22. Съдът се съгласил,  че  еднаквият  подход  към   мъже  и  жени - хомосексуалисти,  независимо  дали  е  бил  негативен  или не, не се явява  дискриминация  по  полов  признак.  Повече  от  това,  Съдът  призна, че  фундаменталното  право на   равенство   не   касае   еднополовите   двойки.   Провъзгласили   че,  "по  действащите  закони  на  Общността, дълготрайните  отношение  между  хора о т един и същ пол, не могат да се приравнят  към  брак  или  дълготрайни извънбрачни  отношения  между  хора от противоположни  полове." Нежеланието на Съда да се намеси е напълно обяснимо, ако вземем под внимание  деликатността на такова действие и произтичащите морални и политически последствия. Освен  това, решение в  полза  на  ищеца,  би  могло  да  повлече  след  себе  си  сериозни  финансови последствия за правителствата и работодателите  от целия ЕС. Но все пак, в крайна с метка, това  дело привлече вниманието   на   обществеността   към   факта,   че   законите  на  ЕС  не   гарантират   задължителнат  защита  от дискриминациия на основа сексуална ориентация.
    Заключение.
    От появата  на  член 119 и решение  по  делото  Грант, с тава ясно,  че  в  днешно  време  е  налице  настоятелна потребност и конкретна  възможност за  въвеждане  на  забрана  за  дискриминиране  на  сексуалните  малцинства на  европейско  ниво.  Все  пак,  актуален  остава  проблема  за  границите  на  юридическите  пълномощия на  ЕС, а ограничението  за  прилагане  на  членове  все  още  се  явява  спорен  въпрос. Ако съществува законодателство, провъзгласяващо  равенство  между  половете  и  бъде  приет  модел  за  нови  антидискриминационни  закони,  то твърде  е  вероятно  да  започнат  отново  дискусиите  за  борбата  с дискриминацията  на  работното  място. Плана за 1998г. на Комисията за 1998г. За действия  по  расизма  предполагат  внасяне, в  края  на  99г.,  на  предложения за борба с расовата  дискриминация. Времето ще покаже  дали в този  документ  ще  бъдат  включени  текстове  за другите видове дискриминации (по признак религия, инвалидност, възраст, сексуална ориентация).

 Марк Белл
 Преведено от руски на български: eva_s (Весела) със специални благодарности от bglesbian и лично от мен!

 Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени

 есета   главна