Законите на Хитлер - преследват ли нацистите лесбийките?

 

Адолф ХитлерОсъзнавайки  сексуалността  си... бързо разбрах  какво  ме  очаква  в  моята родина и заобикалящото ме общество. Патриархални нрави, хетеросексизъм и хомофобия... подигравки, обиди и  насочени  към  мен  пръсти... шушукане, насилие и "мръсни номерца"! Отвсякъде...
Мислех, че това е нормално, че сигурно аз съм "сбърканата" и "обратната", че така е сега... така ще бъде, и така е било...
Но не е било... и май не е... а със сигурност скоро вече няма и да бъде...

Задавах си много въпроси, на които нямах отговор...
    Сравнителната   търпимост   на   Обществото  към  лесбийките винаги  ме е  удивлявало.  Хората  подхождат  преди  всичко  с  интерес  и любопитство. Понякога  дискретността  им ме е очудвала и смущавала... Желанието им да ме  разберат и  приемат,  ме  е  разколебавало... И си изградих с времето едно мое  си  убеждение,  че  Обществото е готово да  приеме  една  индивидуална лесбийка,   да   я   разбере   и   да   я   допусне.   Това  беше  личния  ми  опит. Но  наблюденията   ми   бяха   малко   по-различни.   Все   по-натрапчиво   се загнездваше   в   мен   въпросът,   защо   има   такъв  явен  двоен  стандарт  в отношението  на  обществото  към  мъжката  и  женската  хомосексуалност? Жените  не  са  споменавани  в  нито  един  библейски  текст,  за  които  има претенции, че осъждат хомосексуалността. Не са преследвани от Нацистите, а  в  днешни  дни  има  наложено  някакво  изумително мълчание  по темата в  нашата  страна.  Дори   наскоро  Руската  дума  предложи  законопроект,  в
 който  се обявява  за  престъпление  мъжката  хомосексуалност,  и  където  изрично  се  подчертава,  че женската
 хомосексуалност - лесбийството - не  е  престъпление.  На  всички  тези  въпроси  се  спирам  на  други места. Тук
 искам да разгледаме  какво е било фактическото  положение  по  времето  на  Хитлер  и  Нацистите.  Били  ли  са
 преследвани лесбийките наистина, или не?

    Криминалното  преследване  на  мъжете хомосексуалисти в Германия  датира още от средните векове. Забрана
 за  него  е  наложена   официално   през   1871  година,   когато  в   законите   на   тогавашна  Германия  е  добавен
 прословутия Параграф 175, в който четем: "Неестествен сексуален акт, извършен между двама мъже или между
 човек и  животно, е  наказуемо със  затвор  и  загуба  на  граждански  права"  Когато  през  1933  година  на  власт
 идват Нацистите,  те  се  заемат  да  изпълнят  този  параграф  съвсем  буквално. През 1935г. След  убийството  на
 Ернст Телман НСДАП променя Параграф 175. В новия закон той е вече от три части:
    Параграф 175:  Мъж, 
който  извърши  сексуално  действие  с  друг  мъж,  или  допусне да бъде  употребен от друг
 мъж за сексуално действие трябва да бъде наказан със затвор. Ако някой от участниците не е навършил 21 години
 по време на деянието, съдът може по изключение да се въздържи от наказание.

    Параграф 175 а: Наказателна   каторга  над 10 години, или ако има смекчаващи  вината  обстоятелства,  затвор
 не по-малко  от  три  месеца  трябва да се  налагат  в  следните  случаи: (1) мъж, който с насилие или  заплаха  от
 насилие върху  тялото  или  психиката  или  живота,  принуди  друг  мъж  да  се  свърже  в сексуални отношения с
 него или да допусне да баде  насилен сексуално; (2) мъж, който  поради  насилствена връзка или зависимост поради
 лично или служебно  подчинение подбуди  друг  мъж да се  свърже  в сексуални  отношения  с  него  или  да  позволи
 да  бъде  насилен  сексуално;  (3)  мъж  над 21 годишна възраст,  който  прелъсти  личност  от  мъжки  пол  под  21
 годишна  възраст да се  свърже  в  сексуални отношения с него, или  да  позволи да бъде насилен сексуално; (4) мъж,
 който  публично  се  свърже  в  сексуални  отношения  с  мъж, или допусне  да  бъде  насилен от мъже към секс или
 предлага себе си за същото.

    Параграф 175 б: Неестествен  сексуален  акт  между  хора  и  животни  се  наказва  със  затвор,  като  отнемане
 на гражданските права също е възможно.

    Параграф 174  от  Наказателния   Кодекс   забранява   кръвосмешението  и  други  сексуални  престъпления  със
 подчинени,  зависими  и  приближени хора, докато пък Параграф 176 обявява извън закона педофилията. Хората,
 осъдени по тези параграфи също носят розов триъгълник.

    Нацистите  прокарват и други  закони,  които се прицелват  в  хомосексуалните  мъже.  През 1933 г. те  гласуват
 "Закон Срещу  Опасните  Закоравели  Престъпници  и  Мерки  за  Защита  и  Възстановяване" Този закон дава на
 Германските съдии силата да налагат принудителна кастрация в случаите на  изнасилване, умишлено заразяване
 с венерически  болести,  секс  с  деца (Параграф 176)  принуждаване  за  извършване  на  сексуално  престъпление
 (Параграф 177),  извършване  на забранен  сексуален  акт  на  публично  място,  включително  хомосексуален  акт
 (Параграф 183),  предумишлено  или  непредумишлено  убийство на  жертвата  (Параграфи 223-226),  ако  са  били
 следствие   или   причина   за   хомосексуален   акт,  настъпили   са   по   време   на   хомосексуален   акт,   или   са
 представлявали  хомосексуален  акт  с  момче  под  14  години.   "Поправка  към  Закона  за  Предотвратяване  на
 Последиците  от  Наследствените  Заболявания"  датиращ  от  26 Юни  1935-та  година, допуска кастрацията като
 възможност  за  замяна  на  присъда за  мъже, осъдени според Параграф 175. На 20 Май 1939 година, по заповед на
 Химлер,  се  нарежда затворниците  в концентрационните  лагери, подложени или осъдени на кастрация, да носят
 черен триъгълник.

    Това са фактите, а сега и  малко  расъждения  и  коментари  по  тези  факти.  Пуснах тази  темата  по  клубове и
 нюз-групи,  по  форуми и  мейли, за да събера мнение, защо се получава това ярко разминаване във фактологията
 и твърденията на  всички ЛГТБ  организации и групи. Налегна ме една неразбираема тишина, и многозначително
 мълчание. Според   тълкуванията   на   хомосексуалните   символи,  лесбийките  са  носели  черен  триъгълник  в
 концентрационните  лагери,  а  гейовете - розов. 
На   настойчивите   ми   аргументи,  че  черен  триъгълник  не  е
 бил  носен  от  жени, осъдени за каквито и да било  престъпления, и след  като показах точния текст на заповедта
 на  Химлер,  ми  беше  отговорено,  че  лесбийките  са  приели  черния  триъгълник  като  символ,  за  да  покажат
 СЪПРИЧАСТНОСТ  към  мъжете - хомосексуалисти,  загинали  по лагерите.  Но тогава питам - това означава ли,
 че лесбийките  не  са  били с розов триъгълник. Били са - твърдят, и тук спора загрубя, защото с розов триъгълник
 наистина  е  имало   жени,  но  не  са  били   лесбийки.  Тоест  може  и  да  са  били - това  никой  не  знае,  но  поне
 престъпленията за които са били осъдени, са били всички  други  сексуални престъпления: изнасилвания, секс на
 публични  места, секс с малолетни, кръвосмешение, проституция и така  нататък, само не и за лесбийство. Тоест,
 да поясня с пример. Ако аз като лесбийка, тук - в България извърша сексуален акт с някое момиче на фонтана на
 Славейков, то ние ще  бъдем осъдени за демонстрация на сексуален  акт на публично място. Тогава обаче всички
 ще  кажат,  че  нас  ни  съдят,  защото  сме  лесбийки. Но за същото ще  осъдят  и  хетеросексуална двойка,  тогава
 никой  няма да твърди, че ги съдят, защото  са  хетеросексуални. Тоест - докато при мъжете е бил подсъден самия
 хомосексуализъм, то  при жените хомосексуализмът не е бил предмет на наказателно преследване сам по себе си.
    Твърди се също така, че лесбийките  са били  съдени  и  по безброй  други  членове,  освен  тези,  за  сексуалните
 престъпления.  Примерно  по  член "За разрушаване  на  военния  потенциал".  Но  според  американските  ЛГТБ
 организации,  всъщност са били  наказвани заради  сексуалността  им.  Имало  документиран  случай,  за  това,  че
 женска  хомосексуалност е била  причина  за  задържане в лагер в Равенсбрук.  Цитира  се транспортен лист от 30
 Ноември 1940 година, когато 26 годишната не еврейка Ели С.  е  приета с еврейски  транспорт и е третирана  като
 политическа  затворничка,  но  термина "лесбийка" е присъствал  като  причина за арестуването. Така или иначе
 никой не знае каква е съдбата й. 
    Но има един  друг  момент,  който  остана  без обяснение. Защо Нацистите осъждат мъжете за хомосексуализъм,
 а  жените  не.  Ако  са  ползвали  други  членове  за  лесбийките, за  да  не  показват  явен  геноцид, то  защо  не са
 използвали тази възможност да съдят по други членове и мъжете хомосексуалисти.
    Друг момент - с  розов  триъгълник  в  лагерите  са  били  и  много  хетеросексуални  хора - осъдени  за  различни
 видове  сексуални  престъпления.  Тогава  не  трябва ли и за тях да  предположим, че са ги съдели заради това, че
 са хетеросексуални, но за да не ги съдят за хетеросексуалност, са измисляли други членове. Сами виждате, колко
 несериозно е подобно обяснение, че лесбийките  са  били  преследвани по други членове, защото е нямало член за
 лесбийството. Да се чуди човек когато са приемали закона за хомосексуализма, какво им е пречело на Нацистите
 да  включат  и  лесбийките?!  Но няма какво да се чудим  толкова
- Нацистите просто не са виждали нищо лошо в
 лесбийството.
    Един друг момент ме впечатли също така. Твърденията, колко  репресирани  са  били  и  в  социално отношение
 лесбийките по времето на Нацизма. Били  затворили клубовете и закрили организациите на лесбийките и спрели
 вестниците и списанията им.?????? Ама тогава имало ли е вече Организации, списания и вестници на лесбийска
 тематика???  Закриването  на  Организации,  списания  и  вестници, довели  горките  лесбийки  до  невъзможност
 да  създават  контакти  помежду  си,  което  довело до разпръскване  на лесбийското  общество  и  затварянето  му
 до контакти в малки  кръгове. Не ви ли звучи  познато???  Много връзки се разрушили поради страх от разкритие
 и много от вече известните  лесбийки  били  принудени  от  обстоятелствата, да се преместят  да живеят другаде,
 където не ги  познават... Колективният лесбийски  живот  и  идентичността  им,  която  започнала  да  придобива
 форма в началото на века по времето на Ваймарската република, е бил разрушен от Нацистите, и ефекта на това
 се бил усетил  много силно след края на Третия Райх... Изумително! Неща, за които в България може  много да си
 мечтаем. 
Дали да не сложим  по един  черен  триъгълник? И никъде не се споменава, че  дори  след  падането  на
 Нацизма от власт, мъжете осъдени за хомосексуализъм остават в лагерите чак до средата на 60-те години, когато
 се признава, че мъжкия хомосексуализъм не е престъпление и закона се отменя.
    Отговор на всички тези въпрос  получих от представители  на Националсоциалистите в България. Обяснено ми
 беше, че докато мъжете с хомосексуални наклонности са приемани като обществено вредни, паразитни елементи
 подлежащи  на  въдворяване  в  лагери,  то  според  един  от  основните  стълбове  в  Националсоциалистическата
 идеология - увеличаването   на  раждаемоста -  майките  са  били  поставени  на  свещен  пиедистал.  Лесбийките
 в качеството си  на  жени, са  били  потенциални  майки, и  като такива  всичко, което се е  искало  от  тях,  за  да
 бъдат напълно приети от Обществото, е било да родят дете, и това  дете да бъде възпитавано в духа и принципите
 на  Националсоциализма. Не се е изисквало това  дете  да  е  от  брак с мъж, просто е трябвало  да  родят  и  никой
 е  нямало  да  ги  закача  за  сексуалността  им.  Спорните  случаи,  които  дават  аргументи  на  лесбийките  да  се
 изживяват като репресирани са били  често  пъти  продиктувани от отказ  на лесбийката да изпълни своя Свещен
 дълг, като стане  майка и роди  дете. Тогава тя се е явява  вече  като  безполезен  за  Обществото  елемент и бива
 преследвана от закона. Впрочем от закона за такъв отказ са били преследвани  всички жени, без оглед на тяхната
 сексуалност, просто  лесбийките  основно са били тези, които са отказвали  да раждат деца. В наши дни трудно ще
 се намери лесбийка, която да не иска  да стане майка, но нека  не  забравяме, че  ин-витро  методите тогава не са
 съществували и единствения начин да се забременее е бил секса с мъж. Това е било и причината много лесбийки
 да отказват да изпълнят  своя  дълг  и  да  станат  майки. Тоест, отново  лесбийството  не  се явява първопричина
 за преследване, а последиците от лесбийството. Примерно... ако аз шофирам  кола  и  катастрофирам,  няма да ме
 глобят, защото шофирам, а защото шофирайки съм извършила нарушение. Това е...

 Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени

 закони   главна