Уча  в  училище, където сме  почти  само  момичета. Имам съученичка, с която през първите две години бяхме
 много близки  приятелки. Знаех, че тя ме харесва. Знаех, че иска да  бъде  интимна  с мен, въпреки, че тя никога 
 не ми го е казвала  направо. Но по това време  за мен беше нещо абсолютно немислимо, да имам интимна връзка
 с друго момиче. Скоро  обаче  започнах  да  се  заглеждам в нея, и да изпитвам  интерес  към  нея, като към жена.
 И усетих, че се влюбвам. Не  можех  да  спра  да  мисля  за  нея. Мечтаех си  как сме заедно... но сега вече тя пък
 не ми отговаряше  на  сигналите. Страхувам се, че ако и кажа  направо  истината тя може да ме намрази, понеже
 чух, че е започнала да  излиза с  момчета  и  изглежда  интереса  й  към жените  е  изчезнал.  Продължавам  да  си
 намирам най различни поводи  да  привлека  вниманието й, дори се прегръщам пред нея с други момичета за да я
 предизвикам, но тя не реагира по никакъв  начин.  Какво да направя? Как да я спечеля? Или може би е по-добре
 да се опитам да не мисля за нея?

 

 

    В трудна, но не рядка ситуация си. Не мисля, че ще  можеш  да спреш да мислиш за нея просто така. Ако опиташ
 да го направиш, това ще ти струва  много силно нервно напрежение, и емоционална  принуда, а това не е добре за
 твоята психика. Не бива и да чувствуваш каквато и да било вина за това, че си я пренебрегнала преди.
    Мисля, че ти  трябва  да  уважиш  правото  на  съученичката  си,  да  не  предприема  нищо, и да не откликва на
 твоите сигнали, дори и да си сигурна, че тя всъщност те желае и харесва много. Може пък тя да си мисли че една
 подобна връзка би била  прекалено сложна, и трудна  за  вас  двете. Така както го разказваш, ми се струва, че тя е
 под  огромно  психическо  напрежение. Много съчувствувам  на тези момичета, които опитвайки се да изглеждат
 "нормални" в очите на другите, се опитват  да  излизат  и  харесват  момчета. От  една  страна  те  се  чувствуват
 по-приети в една  среда, която е общоприета  за  всички  околни, но от друга  страна  цената, която плащат за тази
 фалшива "нормалност", им струва  огромно  напрежение, и  неудовлетворение. Така че, опитай се да я разбереш,
 колкото и да е трудно  за  теб  това.  На  твое  място  бих  я  оставила  сама  за  известно  време.  И  след  това  бих
 привлякла  приятелството  й  отново, като  не  бих  показвала  другите  си  чувства.  По-късно,  когато  доверието
 между вас двете бъде възвърнато  напълно, винаги  можеш  да  й  разкриеш  чувствата  си. Друго, което можеш да
 направиш, е да й напишеш  писмо. Не го изпращай, а вземи  един  лист  хартия, и на него  опиши всички чувства и
 мисли, които те вълнуват. Нека тя го намери "случайно".
    Зная,  че  ти  е  трудно.  И  ще  ти  бъде  трудно.  Връзката  между  две  момичета  (както  впрочем  и  между  две
 момчета) дори не се доближава  до  вероятноста да се приема  естествено и нормално  от  обществото. За това  ще
 трябва да си носим кръста  на  нашето  различие, и да се борим за нашето право на щастие в този живот. Може би
 някога ще дойде време, когато хората ще могат  простичко да се обичат един друг, без да има значение кой какъв
 пол е. Дотогава..."Нека Силата бъде с теб"

 

 съвети   главна