Снежната Кралица обсипваше улиците със сняг и си играеше с виелиците. Тя владееше света, подритваше премръзналите безжизнени телца на врабчетата и истински се забавляваше. Нейното ледено сърце не изпитваше съжаление и не страдаше. Тя се опияняваше от силата и властта си. Превръщаше в ледени късчета всяко живо същество, замръкнало самотно по улиците, и гордо наблюдаваше как живота умира под ледения и поглед.

Уморени, изтощени, и с усмивки на лицата си, те заспаха сгушени една до друга, така както толкова много нощи преди това.

Много обичаха да заспят заедно, да сънуват еднакви сънища, и да
се събудят сгушени в топлината
на другата. Докато една нощ...

- Къде сме? Нима това е сън?
- Не е сън - ние сме в гората.
- Толкова е студено и тъмно!
- Защото такава е приказката.

-  Ела да те прегърна. Сигурно ти е студено. Сигурно мръзнеш. Ела, аз ще те притисна до сърцето си и ще те стопля с устните си!
-  Махай се от мен! Как можеш да си помислиш, че ми е студено! Остави ме и се махай от мен!

И Кая изчезна, а Герда се разплака.
-  Къде изчезна тя! Може да замръзне и да се разболее. 
Може да има нужда от мен.
Аз трябва да я намеря и да
си я върна при мен!

Изведнъж се появи добрата  Фея и погали по главата Герда...
-  Не плачи, аз ще ти помогна да я откриеш, да намериш пътя към нея и да я  върнеш при себе си! Аз винаги ще помагам, когато Любовта има нужда от мен!

 
НАЗАД НАПРЕД

 Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени