Клубове за дискусии на bglesbian

авторски

главна     поезия    авторски

 
   

    

авторски. Колко години ще трябва да прекарам в очакване...?
  Кой знае... и кого ли го интересува...
  Защото... аз вече те докосвам... по начин по който никоя друга не може...
  Другите може да задоволяват тялото ти...
  но на сутринта ти отново ще се нуждаеш от мен...
  за да вдишаш аромата от розите ми... и да посрещнеш деня... далеч от
  мен...
  Но редом с теб... с твойте сълзи и страхове 
  Аз съм тук... просто сълза... готова да се появи в очите ти...
  скрита... тайна от другите...
  Аз те чакам...
  Искам да те докосна...
  Да ти покажа картини...
  От нашия свят...
  Ти... и аз...
  Нашата съдба...

  ***

  Лято в Прага...
  И всички наоколо са млади...
  И миговете са прекрасни...
  Спим в евтини хотели...
  Пием евтино вино...
  Усещаме магията на любовтта...
  Аз съм твоя...
  И ти си моя...

  ***

  Една капка... мечтая за само една твоя капка...
  Аз... винаги съм търсила нещо повече... и това нещо намерих в твоята душа...
  Моите бурни ласки докосват твоят нежен поглед...
  като сутрешни вълни, докосващи брега...
  И тялото ти и душата ти разцъфват като цвете...
  и трънливо е мълчанието ти...

  Погледите се замъгляват...
  Спомняш ли си какво ти казвах?
  Ще правиш любов с доста хора...
  но винаги ще виждаш мен... през погледа им...
  Жаждата... вкуса на любовтта...
  Жадувам за теб...
  Запазила съм жажда, тъмнина и аромат от едно тяло с душа...
  Запазила съм за теб капки любов... да овлажня устните ти...
  И огън... огън... да изгоря сърцето ти...
  да се роди отново...
  Умирам в теб... за да живея...

  Кой е единствения вкус на любовтта?
  Утоляването на жаждата...
  Непоносима е тази битка с времето и разстоянието...
  Единственият вкус на любовтта е жаждата...
  Кажи ми... чувстваш ли жажда?
  Жадуваш ли за капчица от океан...от мигове...
  Искам да те докосна отново и отново...
  Родена си за да летиш...
  А аз съм като вятър... който да те понесе, когато разтвориш криле...
  Защото най-прекрасното нещо се крие в твоите очи...
  там - в огледалото на душата ти...
  В очите ти видях желанието... онзи извор на надеждата...
  В очите ти видях едно небе...
  от дъжд и горчилка...

  ***

  Следите на времето...
  Това са малките ни мигове...
  Тези подаръци на живота...
  Малки, малки мигове...
  Малки, малки подаръци...
  приготвени за нас...
  Нас, които сме толкова съвременни...
  че само в тези малки мигове успяваме да оставим следи...
  Следи от една ласка...
  следи от една вечер...
  които... се научих да обожавам с времето....
  Също както душата ти и тялото ти...
  В нашита магическа градина... на сенките...
  Докосването ни...
  нежно... силно... живо...
  Отъждествяваме се... и потъваме...
  в най-прекрасното нещо, което може да преживее човек...
  Любовтта... безкрайната Любов...
  Тази, която може да разцъфне само в такива мистични градини...
  каквато е нашата...
  Ти си моето цвете...
  Усетих го в аромата на думите, които оставяше след себе си...
  И в гласът ти... и в погледът ти...
  Едно неповторимо цвете...
  Избрано... многоцветно...
  Пълно със живот и влага...
  Прекрасно... и толкова чувствително,
  че искам да го предпазя от лошото -
  очите на тези, които не вярват в силата и в красотата му...
  Любовта дълбоко променя човека...
  осветява пътя вътре в нас...
  изтъква качествата, които сме се страхували да изразим в студа и хладнината...
  Любовтта е тази горещина, която усещам, докато те гледам...
  Да предлагаш себе си... на мен...
  Да приемаш чувствата ми...
  Да жадуваш за влагата ми...
  Да пускаш корени в почвата ми...
  Да тръпнеш при полъха ми...
  И да излъчваш красота...
  Да разцъфваш...
  Да ми показваш колко си готова...
  Да дадеш плодове...
  Усещам те...
  Всяка вечер усещам ласката ти...
  песента ти...
  поканата ти...
  И си мечтая за деня,
  в който ще ти подаря чувствата си...
  в който ще ти предложа следи от една неповторима любов...
  Една моя мечта...

  ***

  Следите на времето...
  Това са малките ни мигове...
  Тези подаръци на живота...
  Малки, малки мигове...
  Малки, малки подаръци...
  приготвени за нас...
  Нас, които сме толкова съвременни...
  че само в тези малки мигове успяваме да оставим следи...
  Следи от една ласка...
  следи от една вечер...
  които... се научих да обожавам с времето...
  Изпращам ти един нежен ветрец,
  който влиза свеж от прозореца ми
  и ме изпълва със сладки мелодий и носталгични обещания...
  С любов - това съвършенно чувство...
  С една кола и един завой...
  С едно сърце, което иска да лети -
  над каноните... и над реда...
  С любовта, която ни води напред и ни връща...
  която ни взима и ни дава...
  Към нашата истина... и нашите мигове...
  Към един по-добър живот...
  Обвито одеалце...
  Към две лица - отвътре и отвън...
  Към това което казвам и с което се шегувам...
  И само това приятелко моя,
  което обичаш и докосваш със страст
  е твоят истински миг - 
  мъничкия... от живота ти...
  Точен като сянката ни,
  бърз като очите ни,
  по-верен от грешките ни,
  и по-невинен от страстта.

  ***

  Искам да прошепна в ушите на глухите,
  че който не изпитва болка е безчувствен...
  Искам да танцувам пред очите на слепите,
  за да видят че който изпитва болка става безпределен...
  За щастие... още ми липсваш...
  За щастие... още жадувам...
  За щастие... няма нищо което да утоли жадтата ми...
  освен... мисълта за теб..
  И колкото повече пия от теб... толкова повече ожаднявам...
  Ти си непресъхващ извор...

  ***

  Както слънцето изгаря кожата и очите на този, който има силата да погледне нагоре...
  Така и погледът ти изгаря моите очи...
  И пак мечтая за теб...
  И пак те докосвам...
  Като че ли се опитвам да напиша с парченце лед "обичам те" върху слънцето...
  Много е силно това, което усещаме...
  По-силно и от двете ни...
  И ни привлича една към друга и ни... ни... във Величието си...
  Две капки любов... достатъчни да напълнят океан от мечти...

  ***

  -Кога умират нещата...?
  -Когато спреш да ги чувстваш и да ти въздействат...
  -Кога умира любовта...?
  -Когато спреш да я чувстваш и да въздейства...
  -Как убиваш любовта...?
  -Спираш да я чувстваш и да действаш... с обич...
  -Какво е красота...?
  -Да не те докосвам... и все пак да ме усещаш...
  -Какво е красота...?
  -Да ме докосваш... и тялото ми да е твое...
  -Какво е Любов...?
  -Да си в душата ми... и аз да съм в твоята...
  -Какво е любов...?
  -Да те погаля... като морски бриз...
  -Какво е любов...?
  -Да бъда до теб... да хванеш ръката ми...
  -Какво е любов...?
  -Всеки миг... да ти желая нещо хубаво...
  -Какво е любов...?
  -Всяка сутрин... да те виждам... да си в душата ми...
  -Какво е любов...?
  -Всеки празник... да бъде само със теб...
  -Какво е любов...?
  -Да чувам гласа ти... в тишината...
  -Какво е болка...?
  -Да знам че си без любов... и си сама...
  -Какво е болка...?
  -Да протегна ръка... и да намеря празен чаршафа до мен...
  -Какво е болка...?
  -Да докосвам тялото ти с поглед...
  -Какво е болка...?
  -Да те желая...

  ***

  Стоя мълчалива пред твоя образ и гняв
  чертая устните ти с жадни си пръсти...
  Живеем, за да усещаме капките живот
  Живеем, за да пожънем тази хубава реколта...
  Ние никога не сме очаквали неочакваното...
  Рядко някоя жена е почитана по този начин...
  Чувствам се щастливка...измежду другите...
  намерих своята половинка... един танцуващ лебед...
  И ден без твоето докосване
  е един загубен ден за мен...
  Загубен в капаните и клопките на безпътицата...
  Това трябва да е любовта...

  Зората и мрака ти принадлежът...
  И някой ден - като моя покорна робиня - 
  ще те изпълня със семената и болката на еротичните желания...
  Ще изгоря като огън твоето съзнание и твоята плът...
  Ти танцуваш от доста време... за живот... за море...
  Ти се бориш във транс, за да видят очите ми...
  Да усетя - вибрацийте, темпото, ритъма...
  Да видиш лъч надежда... от мен...
  И за да те видя ще ти предложа същината...
  Нима мога да искам нещо повече от това...?

   ***

  Зная, че сме сътворени от мечти...
  А мечтите са странна и ефирна материя...
  Токова ефирна, че понякога ни се струва,
  че не са истински
  и че строим пясъчни замъци...
  Но... когато не се страхуваш от мечтите
  И се оставиш на магията им...
  Се научаваш как да летиш с тази, която обичаш...
  Любовта е спасение, 
  любовта дава криле... 
  Любовта ни кара да се реем във висините...
  Над сивото ежедневие и лошотията, които ни заобикалят...
  И дори да съм само една мечта... 
  Дори да съм само една ефирна ръка, 
  която да стиснеш в самотните мигове...
  Знай, че съм съвсем истинска... и живея за теб...
  Обичам те... и това е, което променя всичко...
  Това е и в основата на нашия пясъчен замък,
  който строим от доста време...
  И го строим с такава любов, 
  нежност 
  и загриженост, 
  с каквато девойките тъкат платовете си...
  И всяка нишка ни отвежда по-близо една до друга...
  Ти си моят път...
  И аз твоят...

  ***

  Любовта те извисява...
  Хвърлям заровете...
  Попадат отново в сърцето ти...
  Обичам те...
  Любовта може да премахне болката...
  Но дори и да наранява - 
  не бива да се страхуваш от нея...
  Синьо езеро...
  твоите води са кристално чисти...
  Раят е съставен от капчици дъжд...
  Нашата любов се открива с болка...
  Разделени... но свързани...
  и двете сърца бият винаги в ритъм...
  Истинската любов гори, но не увяхва...
  тя е вик... и писък... и вид крясък...
  танц с мечтите, надеждите и любовта ти...
  Мила моя, моя надеждо... ти танцуваш...
  с моето сърце и душа...
  и ме отвеждаш в транс...
  Обичам те... все повече и повече...
  Любов моя... дай ми шанс... за да ти го покажа...

  ***

  Обичам те...
  И никога няма да те забравя,
  любимо мое екзотично цвете...
  Дори и в нощите,
  в които усещам нечия случайна ласка,
  ще я усещам като твоя 
  и ще докосвам безкрая...
  Твоето нежно и красиво докосване...
  в едно пътуване, което обожавам...

  Искам отново да те докосна...
  Искам да потъна в прегръдките ти
  Искам да се потопя в една лудешка и изтънчена мечта...
  Пия за здравето на любовта ни...

  Виждам как се отдалечаваш
  И усещам ... че се отдалечеваш от мен и в душата си...
  И отронвам една дума
  с глас, който още мирише на любов...
  На тази ливада... която розцъфва...
  Това е любовта ми, която винаги към теб се връща...
  като сълза на бузата ми...
  в края на устните ми... когато се усмихвам...
  като болката на времето...

  ***

  Копнежите ни разпалват огъня в нас...
  Желая те... и ти знаеш много добре това...
  Безмерно... както една жена може да пожелае друга жена...
  Желаех те вчера
  желая те сега
  ще те желая и утре...
  Зная, че това те плаши... да те желаяпо този начин...
  Но как да избягам от себе си?
  Обичам те...
  Искам да те докосна...
  Както времето, което се изплъзва между пръстите ми...

  Казват, че светът е малък...
  Две крачки...
  Една цигара път казват...
  Но забравят,
  че първата крачка винаги е най-трудна...
  И така... времето си минава с мисълта ми за теб...
  но без теб до мен...
  Пазим грижливо това, което имаме...
  Ако сега се съберем...?
  Може би... може би... може би...
  и това може би гризе не само теб...
  Танцувам за теб...
  всяка нощ...
  Заспивам до теб...
  Но сутринта...
  се изгубвам...

  Сутринта винаги се изгубвам с последната сянка...

  И така...
  невинна... твоя... непорочна...
  и изпълнена с теб...
  Как да ми омръзнеш? 
  Как да ти омръзна?
  Казват, че навика убивал любовта...
  Но аз никога няма да свикна с теб...
  Нашата любов не е като другите...
  обичайните...

  Времето си минава... и доста неща проумях...
  И едно от тях е, че те желая...

  Аз съм силно момиче...
  и доста строго със себе си...
  Рядко искам нещо...
  рядко се нуждая от някой...
  Но ти...
  ти винаги ще бъдеш откъсната частичка от мен...
  Дори и да живеем по различен начин...
  Дори и да ни дели едно море...
  Ти си частичката, която ми липсва...
  частичка... от мен...
  и до мен...

  Рядко мечтая...

  Но си пазя едно пето Асо в ръкавчето си...
  И когато дойде време за това -
  ще го хвърля на масата на сърцето ти...
  И ако спечеля - спечеля,
  ако загубя - загубя...
  Но няма да загубя...

  Иначе... цял живот ще си скитам бездомна...

  Усещам привличането ти...
  Нека още веднъж се скрия в мечтата си...
  там винаги ще си моя...

  Днес съм една сълза в кърпичката ти...
  Днес съм едно прошепване на устните ти...
  Ще потъна... в очите ти...

  Днес...
  усетих всичко, което сме преживели...
  И си пожелах
  мислейки си, че тялото наистина остарява, но...
  сърцето...
  този розов цвят, който тупти...
  не искам... никога...да спира...
  Красива си...
  един миг, който след мъничко ще изчезне отново...
  Красива... е душата ни, 
  която чувства докосването и жаждата...
  И ти...
  И ти, като прекрасен сън танцуващ в мен
  в самотните ми студени нощи...
  Обичам те...
  Искам още веднъж да ти го кажа...
  Пленена съм... от теб 
   Пък...каквото ще да става...

  ***

  Думите ти са като свеж полъх за моето горещо сърце...
  Мисълта ти достига до мен...
  Искам толкова още неща да направим заедно...
  Какво значение има времето...?
  Какво значение има дали ще сме заедно сега, утре, или след десет години...?
  Не разбираш ли, че не тялото е това което ни свързва
  а това, което се крие зад него...?
  Ще те обичам до последния си дъх...
  Болка...
  Само ти можеш да разбереш значението на тази дума...
  Не всяка болка е еднаква...
  Обикновенно хубавите неща са придружени от болката...
  Както да дадеш нов живот например...
  Както да се грижиш за любимата си...
  И любовта и болката танцуват около нас...
  Но дълбоко в душата си зная,
  че в прегръдките ти...
  ще съм най-красивата жена в света...
  И знаеш ли защо? 
  Защото те обичам...
  теб...и само теб...
  Ти си музика,
  ти си танц,
  ти си песен,
  ти си светлина...
  Чувам те сутрин как пееш под душа...
  Гледам розите във вазата
  и виждам през тях усмивката ти...
  Търся сълзата ти,
  за да измия с нея болката от липсата ти...
  Търся сълзата ти,
  предлагаща ми една мечта...
  Мечта, която градим заедно от години...
  стъпка по стъпка...
  камък по камък...
  Изпълни живота ми с цветове...
  за да те усещам до себе си всеки миг...
  Желая те такава, каквато си...
  Не променяй нищо...
  Обожавам те...
  Обожавам всички тези неща, които правят Теб...
  Обожавам другата половинка...
  от душата ми...
  Само за теб се отварят пещерите на сърцето ми...
  Само ти влизаш навътре...
  Само ти...
  познаваш моите скрити градини...
  И дори и толкова далеч от мен
  намирам начини да те накарам да почувстваш колко свързани сме ние...
  Имам начин да те накарам да почувстваш, 
  че моята ръка е твоя ръка...
  че моите очи са като твои очи...
  Заедно...едно...ние...едно...
  Ти не ми принадлежиш...
  ние просто сме едно цяло...
  И не можеш да си отидеш просто ей така...
  далече от мен...
  Нито пък аз мога...
  Ние просто сме две краища на едно цяло...
  от което цяло се ражда живот...
  Нов живот...

  ***

  Copyright © 2001-2004 Bglesbian - Всички права запазени

 

 

 

назад в поезия                                       назад в авторски

 

 
Назад в главна