Изпратете ми стихове на Сафо на български:

Сафо - поезия

 

...Обичат ли се хора
   Те са щастливи
   И грозни изглеждат
   В бойни одежди...

******************************************************************************************************

...Кагато слънцето посипе блясък по земята
   С отвесно падащи, горящи ме лъчи
   Щурец неспирно търка си крилата
   Разкъсвайки със свойта песен тишината
   Ела Любов - изпепели ме...

******************************************************************************************************

...Ти лежиш очаквайки зад лаврово дърво
   И всичко беше тъй приятно:
   Ти си жена и скитник - като мен
   И аз те чувствам необятна
   И коленичам победена от твойта красота...

******************************************************************************************************

...Аз имам мъничко момиче мило,
   Изваяна е като малко цвете - любимата ми Клея...
   О, не бих я заменила за цяла Лидия,
   Нито дори за острова чудесен - за Лезбос...

******************************************************************************************************

...Видях едно мило
   И нежно момиче
   Да къса цветя...

******************************************************************************************************

...Прегази ти сърцето ми
   Тъй както в планината
   Овчарите нехайно
   С краката си прегазват
   Самотен карамфил
   И пада на земята
   Окървавен
   Червеният му цвят...

******************************************************************************************************

...Тъй както сладка ябълка
   Навръх дърво, червена -
   Забравиха ли я берачите?
   О, не...не са могли
   Да я достигнат...

******************************************************************************************************

...Макар, че ти си моя най-любима,
   Жена по-млада ти си избери:
   На мен - по-старата - не ми прилича
   Със тебе да живея...

******************************************************************************************************

...Не знам какво да правя:
   Във мен живеят две души...

******************************************************************************************************

...Най-после ти дойде...Добре направи.
   Копнях за тебе,
   В душата ми желание запали ти -
   И цяла изгорях...

******************************************************************************************************

...Добре дошла, добре дошла, Гюрино,
   Дано да можеш дълго да се радваш ти при мене,
   Тъй дълго, колкото ний с тебе бяхме разделени...

******************************************************************************************************

...Аз няма никога да се опитам
   Небето да докосна: не, не съм
   Достатъчно висока...

******************************************************************************************************

...О, дъщеря на Зевса,
   Чисти Грации розовопръсти,
   Чакам ви - при мен елате...

******************************************************************************************************

...О, сладка мамо, вече нямам сили
   Совалката си бързо да премятам,
   Умирам от любов: едно момиче тъй красиво
   Ми прати Афродита нежната...

******************************************************************************************************

...Жена щастлива ти си.
   Най-после изпълниха се твоите мечти:
   Момичето, което искаше е вече твое...

******************************************************************************************************

...Не - аз не съм злопаметна, не крия злоба,
   Моята душа е кротка...

******************************************************************************************************

...Залязоха луната и звездите.
   Нощта напредва. 
   Вече е среднощ.
   Минават часовете. 
   Аз напразно очаквам.
   И лежа сама...

******************************************************************************************************

...О, моя Дика, изплети венец
   От клончета и мента
   И с пръстите си нежни накичи
   Косите си, които аз обичам.
   Защото - знае се - богините блажени
   С добро око поглеждат на молбите,
   Които красота и цвете увенчават,
   Но те обръщат гръб на тези,
   Които им се молят без цветя...

******************************************************************************************************

...( И ето - тя завинаги си тръгна )
   Не лъжа - бих желала да умра.
   Тя плачеше, когато ме напусна.

   Течаха топли нейните сълзи:
   "Ах, колко съм отчаяна, Сафо.
    Кълна ти се - не искам да си ида."

   Отвърнах и: "Иди си с радост, мила,
   И спомняй си за мене със добро,
   Защото съм привързана към тебе.

   Аз искам пак сега да ти припомня
   Красивите и нежни часове,
   Които ние двете преживяхме...

   От рози, виолетки, минзухари,
   Венци плетеше многоцветни ти до мене
   И  кичеше се с тях.

   С венци, изплетени от цветовете,
   Обвиваше ти нежната си шия...
   Върху косите си благоухания
   Разливаше - от мента и босилек,
   Или на мекото легло до мене,
   Отпусната почиваше блажено...

******************************************************************************************************

...На боговете равен ми се струва,
   Мъжът до тебе, който седнал е небрежно
   И слуша те тъй сладко да говориш
   И да се смееш нежно-шеговита.

   Но аз, щом отдалече те съгледам,
   В уплаха - бледна - изведнъж изтръпвам.
   Сърцето трепва във гърдите ми,
   Гласът ми става сух и сякаш спира.

   Езикът ми засъхва - нежен пламък
   Под кожата ми тънко запълзява.
   Очите ми покрива нежен мрак,
   Бучение в ушите си усещам.

   Студена пот челото оросява,
   Нозете ми се покосяват, ставам
   по-бледна от изсъхнала трева,
   Свят ми се вие, сякаш че умирам...

******************************************************************************************************

...Бедрата и бяха обвити
   С тънка туника - скъпа, ладийска...

******************************************************************************************************

...Зефирът милва
   Свежата повърхност на водата
   И шушне в клоните на ябълката.
   А от листата, нежно тръпнещи,
   Полека сън дълбок се стича...

******************************************************************************************************

...Звездите край блестящата луна
  Отново крият своя светъл образ,
  Когато тя изгрява пълнолика
  И лее сребърен светилник
  Върху земята...

******************************************************************************************************

...Сега да очаровам приятелките си -
   Ще пея тия песни с хубав глас...

******************************************************************************************************

...Онез на които желая добро,
   Те ми създават най-много злини.
   ...това във душата сама си го знам...

******************************************************************************************************

...И вече от любов...
   Когато аз те гледам срещу мене,
   Знам: "Ермиона никога не е била тъй хубава"
   И смело те сравнявам със златокосата Елена.

   Сравняват ли се смъртни със Богини?
   Не знам това, но зная друго -
   Че като гледам хубостта ти,
   Сърцето ми олеква, отлитат всички грижи...

******************************************************************************************************

...Подобно буря разтърсва любовта душата ми:
   Тъй вятърът планински събаря дъбове...

******************************************************************************************************

...И аз си мисля - ни едно момиче,
   Което е видяло на слънцето лъчите,
   Не ще е като тебе тъй красиво...

******************************************************************************************************

...Моминство, моминство, де си ти? Защо ме оставяш?
   Никога вече, никога вече, няма при теб да се върна...

******************************************************************************************************

...От Саридон
   Тук мисълта ми често се завръща.

   Когато заедно живяхме,
   За Аригнота беше ти Богиня,
   И твойта песен бе за нея всичко.

   Сега блести тя сред лидийските жени -
   Като розовопръстата луна на залез
   Превъзхожда всичките звезди.

   Като луна блестяща, чиста,
   Която свойта светлина разлива
   Върху соленото море и пъстрите поляни.

   Тогава чистата роса блести
   И розите разтворени ухаят,
   И кичестите цветове в полето.

   Но след като тъй много скита тя,
   Си спомни пак за милата Атида,
   Сърцето и в желание потръпва,
   Скръбта тежи в душата и, и тя
   Зове ни със пронизващ глас за среща,
   И тоя зов загадъчен и таен,
   Нощта хилядократно преповтаря
   И ехото далечно го донася
   През морските вълни, които ни делят...

******************************************************************************************************

 

 сафо  /  поезия главна