Клубове за дискусии на bglesbian

Весела - eva_s - авторски

главна     поезия    авторски

 
   

    

Весела - eva_s - авторски.  Защото съм жена

  Аз мога да обичам, и да мразя, и да прося,
  да плача от радост, скръб или тъга.
  Мога да съм нежна или меч да нося.
  Мога, защото съм жена!

  Дори да съм презряна мога
  със теб да тръгна в мир или война,
  да се давя, да горя във огън...
  И мога... защото съм жена!

  И няма ден и няма нощ,
  в които всяка истина или лъжа,
  Изречени от теб да не последвам!
  Да, мога, защото съм жена!

  Какво значение ще имат всички думи?!
  И хората? И аз? И гордостта?!
  Ако не съм била до теб в онез минути
  с любовта ти... защото си жена!

  Светът е свят, и хората са хора,
  морето е безсмъртния ни блян
  и битките си без умора
  ще губя, защото съм жена ? без срам!

  Океанът наш е, препълнен е от нашите сълзи
  удавница ще съм или вълна...
  В него този свят ще потопим...
  Върни се тук, защото си жена...

  И няма планина, и няма връх,
  забранени за нас, за любовта!
  Недостъпни са за всеки друг ? и плъх,
  но не за мен ? защото съм жена.

  В света, в живота, в смъртта аз зная
  кралица мога да съм, робиня или звяр!
  За теб единствено ? за другите нехая
  Жена съм ? аз нямам господар!

  Ела, подай ръката си, да тръгнем - 
  в океана е родена любовта.
  В света на мрака ? ще пребъдем
  Защото Си, защото съм жена.

  А тъмното дали ще стане светло...
  Ще разберат ли хората ? незнам...
  Сърцето ми ? ще се превърне ли в пепел...
  О, не! Ще умрем чак след смъртта!
  Защото Си и аз, защото съм жена!

  1992г, София

  ***

  Поредната шега

  Ти бе тук...
  една за друга бяхме
  и икона, и молитва, и любов;
  като сестри на Дявола живяхме,
  отделени от света с ров дълбок.
  Карнавал безкраен бяха дните ни,
  танцувахме сред клоуни и същества...
  Целувахме се, любихме се, без да питаме
  кому харесва се това...
  Прекрасна... моя... нежна...
  не първа, не последна,
  а единствена... 
  любов, единствена жена!
  В прегръдката ти топла,
  намерих толко много светлина...

  Но ти си тръгна... махна с ръка
  и внезапно карнавалът просто спря..
  разбягаха се клоуните, а не вярвах аз,
  мислех си:
  "поредната шега..."
  Гледах те, ти бе същата - красива,
  ала в очите липсваше искра...
  разбрах!
  Разбрах, че всичко си отива,
  отнася те безмълвната тълпа.
  Изгаснаха прожекторите - мрак,
  отдалечаваха се силуетите - в тишина,
  площадът опустя и само някакъв хлапак
  подаде ми цигара, кимайки с глава.

  Очи притвори ти, наведе си главицата
  обърна се и тръгна... към Твоята съдба
  и все по-бързо стъпваше към тъмното
  и все по-тягостна към мене идеше ноща.
  "Край" - ням... болезнен... вик,
  кулата на нашето величие се срути,
  а този последен... безкраен... миг горчив
  душата ми без угризения заключи...
  Здравите стени на Нашата съдба
  превърнаха се в малки остри късове,
  които години опитвах да редя
  като пъзел,
  с надежда... 
  да те върна.

  vesela - 11.11.2001г.

  ***

 
vesela - 21.01.2002г.
  Copyright © 2001-2004 Bglesbian - Всички права запазени

 

 

 

назад в поезия                                       назад в авторски

 

 
Назад в главна