In Memorial

  

В едно обикновено руско селце, в новото трето хилядолетие,
 през пролетта на 2003г. - убиха момиче.
Младо и красиво момиче.
Убиха я, защото е обичала
.
(
информация от руската преса)


In Memorial
... Свалям  си обувките. Събличам  си  палтото. Влизам  в кухнята. Звъни
 телефона - настоятелно и тревожно звъни. Трябва да вдигна слушалката.
 - Ало...
 - Здравей, имам лоша вест за теб.
 - Каква?
 - Убиха Танчето...

 Живяло едно момиче, на име Таня в малко руско селце. Расла красиво и
 умно дете. И порастнала  млада и  красива  девойка. Заглеждали я много  младежи, и доста  от  тях  били  влюбени в нея,  но се  случило така, че Таня се влюбила в своята  най-добра приятелка. Дълго време това я измъчвало... тя не можела да разбере какво се случва с нея... и  най-важното, нямала с кого  да  сподели  и  от кого  да  потърси  съвет  или  поне  разбиране. И  ето,  че  през  един  слънчев септемврийски ден, през сезона на красивото циганско лято, тя събрала сила и смелост да разкрие чувствата си пред  своята  любима. Било  много... много трудно да  го  направи... но Таня била смело момиче... поела си дълбоко дъх... и казала пред любимата си всичко така, както го чувства...
    Скоро след това срещите между Таня  и  нейната  любима станали различни и много... много нежни... Но за
да  не  може никой  да  ги  забележи, на двете  девойки  им се  налагало да се  крият  навътре  в гората, която
заобикаляла  селцето и да крият  много  старателно  своите  чувства и своята любов. И какво друго са могли
да направят??? Нима хората в това малко селце биха могли да разберат и приемат тяхната любов?!

    Продължило така близо половин година. Една вечер Таня изпратила своята  любима до дома й, целунала я
за довиждане, и без да  бърза се отправила в тъмнината  към  своя дом... На сутринта тялото й било намерено
в канавка, близо до селския магазин.

    Оказало се, че местните мъже  отдавна  знаели  какво  се  случва  между  двете  млади  момичета  и  дълго
обмисляли и търсели  начин и случай да се саморазправят с "отстъпниците". И през тази  нощ те намерили и
начин, и сгоден случай. Момичето е било зверски  изнасилвано дълго и мъчително от група мъже, след което
било многократно прободено с нож.

    Причината? - просто на никого не се е харесвало, че тя е лесбийка!

    И какво се получава сега???
Получава се това, че даже  в днешни  времена от нас - лесбийките, се избавят с варварски  методи и способи!
До неотдавна лесбийството  се е считало  от недоучили "компетенции" за болест,  и  за  тази  "болест" са  ни
изпращали в лудници, "лекувалиили" с електрошокове, а на някои места и направо убивали с камъни!

И сега, когато живеем в ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИЯ  ВЕК, бих искала да попитам: КАКВО СЕ Е ПРОМЕНИЛО?

    През тези  години, когато в повечето  европейски страни  са приети или се обсъждат  закони,  разрешаващи
еднополовите  бракове,  в една  европейска  страна  варварски  изнасилват и убиват  лесбийките! И се питам
колко от нас не са срещали  омразата  в живота си?  Колко  от  нас  не  са  били  замервани с камани, сочени с
пръст, обиждани и осмивани, наранявани физически и емоционално, преследвани...
    И да попитам, дали биха могли тези мъже  там... и тези мъже тук... да си представят че на мястото на Таня
може да се окажат техни  дъщери... или техни сестри... и ако се окажат... и с тях ли ще се разправят така...???
И занапред  винаги,  когато  чуя от поредния "компетент", че  да  си  лесбийка е болест,  която  трябва  да се
лекува,  или  че  на  лесбийката просто й трябва едно здраво чукане от "истински" мъж - винаги ще се сещам
за  тази  непозната  за  мен  Таня... и  за  нейния  живот  и  край... защото  когато  възрастни и уж  модерни, уж
демократични,  уж  образовани  хора  твърдят  такива  неща, то ние  всички  трябва сериозно да се замислим!
Чудя се защо се боят от нас? Какви  толкова  непростими  пороци  виждат в нас? Защо мислят, че сме болни?
Защо ни  упрекват в разврат? А какво ако не сме болни?  Какво,  ако  това  е  нашата  природа  дадена  ни  от
Бога?  Някой  от  тези,  които  непрекъснато  ни  упрекват  и  квалифицират,  осмиват и обиждат,  или  както
Таня - изнасилват  и  убиват - някой  от тях  опитвал ли се е някога  да  погледне  в нашите  души... в нашите
сърца?! Познавал  ли  се е  лично  и  отблизо  с  лесбийка,  за  да  определя  така  уверено  нашето  психическо
състояние?!  И  някой  от  тях  има  ли  представа  дори  бегло  от  естеството  на нашата ЛЮБОВ и от бурята
чувства  в  нашите  души?! Има  ли  си представа изобщо, че тази ЛЮБОВ е така неуписуемо красива, и така
неизразимо  нежна, и така безпределно съвършенна... и така неизчерпаемо дълбока...

Почивай в мир Таня... Там където си - е по-човечно място!

                                                                                                                                                                         назад в главна