Клубове за дискусии на bglesbian

Вътрешната хомофобия

главна     хомофобия

 
   

 

 Хомофобията. 
 Всички сме чували  тази  дума,  която описва  омразата към хомосексуализма, но колко от лесбийките
 осъзнават, че тя живее и в много от нас самите? А дали и в теб тя все още живее?

 От  най-ранна  възраст  ние  сме  просмукани  от  морала  на  едно  хетеросексистко  общество,  което
 презира различностите и поощрява еднаквостта. И няма значение колко много ни обича семейството

Вътрешната хомофобия
.и  в  колко  приятелски   настроена   среда   живеем,   обществото  като
 цяло  -  семейство,   училище,   медии,   приятели,  познати,  роднини,
 религия,  и  т.н.  -  ни   изпраща   през   целия   ни  живот  едно  много
 настойчиво   и   ясно   послание:    БЪДИ    КАТО   ВСИЧКИ  -  БЪДИ
 ХЕТЕРОСЕКСУАЛНА!
    - Киното,   телевизията  и  радиото  поощряват  и  рекламират
       хетеросексуалността.
    - Приказките, песните  и  стиховете  поощряват  и рекламират
       хетеросексуалността.
    - Списанията, вестниците и книгите поощряват и рекламират
       хетеросексуалността.
    - Училищата, университетите и  църквата   подтикват,  поощряват  и
       рекламират хетеросексуалността. 
 Накъдето и да се обърнеш,  посланието  си  е  все  там: Мъжете с жени,
 а жените с мъже... Това е положението... 

 Просмукани  от  тази  смазваща   нетърпимост   към   хора  като  нас,  много  лесбийки  развиват  така
 наречената
  "вътрешна  хомофобия", която в огромна  степен  пречи  за  личното  ни  самоприемане и
 комфорта със самите нас и това, което сме  в  действителност. Израженията й са многолики, но ще се
 опитам окрупнено да се спра на две от по-важните според мен неща.

     Непризнаване на лесбийските чувства
  "....Не зная от къде да започна за да обясня  положението, в което  се  намирам  и какво се случва с
 мен в емоционален план. Усещала съм привличане  към  няколко жени в живота си, но нито една от
 тях не беше лесбийка, и аз така и не успях да открия  какво  всъщност  чувствам  към  тях. Честно
 казано,  никога  пред  никого  не  съм  признавала, че в мен е имало  привличане  към  жени. Не  искам
 повече  да  пазя  това  привличане  дълбоко  заключено  в себе си, но не зная какво да направя за да го
 изразя...."

 Питам се защо толкова много от нас се сещаме  да  изкрещим  за чувствата, които ни изпълват, когато
 повечето са омъжени, подарили  красотата  и  младостта  си  на  мъжете и изгубвайки  свежестта  си,
 търсят вече  отчаяно  късчето  лично  щастие, което животът им дължи. И защо се изненадваме колко
 много от нас не искат и да чуят  своя  вътрешен  глас, който  ни  нашепва  за  желанието ни  за  ласки
 от жена, и за признаването  на  това  пред  самите  себе  си  чакаме  чак  до  много, много напреднала
 възраст...? Това звучи като упрек...и наистина е упрек!
 Защото... всъщност  възрастта  не  е важна. По-важно е колко от нас...дори и от най-храбрите дръзват
 да намерят сила, да се изправят и да бъдат  такива,  каквито  искат и имат  нужда  да бъдат. Единици!
 Жалки  самостоятелни  единици  намират  тази  сила! Колко  пъти  само  съм  чувала това изречение:
 "Аз не съм лесбийка! Просто случайно  се  влюбих  в  тази само жена и не съм привлечена от жените
 като цяло!" - Ама разбира се! Как така лесбийка... не си! ... Иронизирам...
 Признаците  на  вътрешната  хомофобия  във  всяка  от  нас  може да са много незабелжими. И много
 ограничени са начините, по които можем  да  се  преборим с нея. Но  едно  от  първите  неща,  които
 всяка от нас трябва да направи, е да открие и  признае  наличието  на  вътрешна  хомофобия.  Нека се
 запитаме - има  ли  нещо, което  да  ни  подсказва, че в  душите  си и мислите си  таим надежда да не
 се  окажем  лесбийки? Прозира  ли  нотка  на  срам в самите нас от тази дума, пък дори и за минутка?
 Защото признаването  за  наличието на хомофобия, е първата стъпка към справянето ни с този лично
 наш си проблем.

     Неудобство при сексуална интимност
  "...Проблемът ми е, че изпитвам  големи затруднения относно сексуалната част в нашата връзка.
 Когато  пийна  малко  алкохол,  нещата  се  променят,  но  не  обичам  да  пия  често, а  и  много  се
 ядосвам, че това  е  единствения  начин  да  почувствам  пълноценно  интимността  си  с  нея. Това
 много ме обърква. Тя е красива жена и чудесен човек и аз я обожавам, но..."

 Много жени осъзнават този вътрешен глас, който ги подтиква... или нека го наречем - тази вътрешна
 необходимост от друга жена... едва  след  много  лутания  и  много самоанализи. Обаче дори и когато
 осъзнаят и признаят пред себе си тази своя  вътрешна  необходимост, борбата  на  тези чувства срещу
 вътрешните страхове най-често е изгубена, поради изпадане в едни безкрайни детайлни проверки на
 тези чувства, обснявани често с "просто  за  да  съм сигурна". Повечето жени не искат да си признаят
 пред  самите  себе  си,  и  да  приемат   напълно   своите   лесбийски  чувства,  стремежи  и  желания,
 настоявайки, че не могат да бъдат  сигурни  за  сексуалната  си  ориентация  преди  да  са  преживели
 първата  си  лесбийска  връзка. И че  щом  още  не  са  имали лесбийска връзка, значи не са лесбийки.
 Това е също з нак за вътрешна хомофобия. И подозирайки, че  много  жени ще се усмихнат на тези ми
 думи - то  поне  съгласете  се  че  в  хетеросексуалните  отношения, никоя жена не би имала нужда от
 сексуален  опит с мъж, за да признае  хетеросексуалността  си. Иначе  щяхме да разговарме примерно
 така: "Вчера  за  първи път  имах  сексуален  акт и разбрах, че (не) съм  хетеросексуална" - или "Аз съм
 още  девствена и  не  зная  каква  е  моята  сексуалност" Пак ще кажа... "лесбийка" е Любов, а не секс...
 Има  доста  жени, за  които единственият  начин да  изпитат удоволствие от секса с друга жена, е ако
 преди това са им  паднали  всички  задръжки и морални  терзания. За съжаление, често това не става
 по пътя на самоприемането, а с  помощта  на  алкохола или  наркотиците, както е в описания случай.
 И ако оставим настрана  безспорния  факт, че всичката  тази химия натъпкана в тялото ни е вредна за
 нас, то дори  и  да  постигнем  търсеният  ефект  за  отпадане на задръжките ни, ползата е минимална
 и даже никаква. Веднъж  отминало  въздействието  на  химята... алкохола  или наркотиците... всички
 задръжки и морални терзания не само  се  завръщат с пълна сила, но и вече са придружени от голяма
 доза срам и чувство за вина.

     Превъзмогване на вътрешната хомофобия
 Единственият път да превъзмогнем  този  проблем  с  вътрешната хомофобия, е да  премахнем страха
 Има  много  голямо  разнообразие  на  страховете  ни,  и от  тук  има  много  голямо  разнообразие  на
 начините и пътищата по които всяка от нас може да се пребори със страховете си.
 Във  всички  случаи  трябва  да се опитаме  да  започнем да се  чувстваме  по-комфортно и съвдем на
 място в хомосексуална среда. Да не се свиваш гузно, когато  забележиш две жени, флиртуващи една с
 друга. В това отношение може да помогне много Интернет... чатовете, мейлинг  листите и клубовете.
 Също така можеш да се обърнеш и към организациите... помагайки  дори  и  мъничко в  някоя  област
 на дейността им, може да се  почувстваш  много  съпричастна  към  това  общество  и  да  се  гордееш
 даже  с  личен  принос  както  и  да  се  запознаеш с много  момичета като теб. Предприемайки малки
 наглед стъпки  в  тази посока, към  твоята  аклиматизация  в  това  общество и към  приемането ти на
 собствената ти идентичност, ще успееш малко по малко да превъзмогнеш тази  вътрешна  хомофобия,
 за да започнеш да вървиш по улиците като горда жена, която  гледа  хората в очите, а не отраженията
 им в локвите!

 Copyright © 2001-2004 Bglesbian - Всички права запазени

 

 

назад в хомофобия

 

 
Назад в главна