Сексуална ориентация

 

   Сексуалната  ориентация (чувство  на  сексуално и емоционално  привличане), се определя от това, към кой пол
 принадлежиш ти, и към кой пол си привлечена емоционално и физически.

   Някои хора вярват, че има само две сексуални ориентации:Сексуалната ориентация
 - хетеросексуална - лице,  което  е  емоционално и  физически  привлечено
   само от лица от противоположния пол,
   или:
 - хомосексуална - лице,   което  е  емоционално  и  физически  привлечено
   само от лица от същия пол.

    Това  деление  на  само тези две групи не е много правилно, защото не се
    взимат в предвид две малцинствени групи:
 -  асексуална - лице,  което не е привлечено  емоционално  и физически от
    лица от нито един пол.
    и:
 -  бисексуална - лице,  което  е  емоционално  и  физически  привлечено от
    лица от двата пола (вероятно в различна
    степен).

   Нашата принадлежност  към  някоя от сексуалните ориентации, може да
 се променя през  живота  ни  и  да  преминава  от  една  в  друга. Също  така  много  често се случва личноста да е
 объркана, и да не може да се самоопредели точно, или пък да вижда само лоши черти в другите видове сексуална
 ориентация. Не е лесно да определим, колко от нашите чувства са наистина наши, и колко от тях са ни втълпени
 от  обществото.  Въпреки  всичко  обаче,  доказано  е,  че  посоката  на  преминаването,  е  винаги  само  една... от
 хетеросексуална в друга и никога от друга - в хетеросексуална.

   Сексуалната ориентация, без значение дали си хетеросексуална, бисексуална, асексуална или хомосексуална, не
 е нещо, което се избира. Според  последните проучвания, сексуалната ориентация има генетични или биологични
 корени, и  вероятно  се проявява преди, или малко  след  раждането. Също  като  хетеросексуалните,  лесбийките
 откриват сексуалноста  си
  в  процеса  на  съзряване, а  не се “вербуват” за хомосексуализма. Веднъж установена,
 една   сексуална  ориентация  не  може  да  бъде  променена  въпреки,  че  в  това  отношение,  хетеросексуалното
 общество неспирно експериментира. Досега  няма  известен случай, в който възрастен хомосексуален индивид да
 е бил привлечен от представител на противоположния пол.

   Единственото,  за  което  една  лесбийка  може  да  прави  съзнателен  избор  е  дали ще живее живота си честно,
 или  ще  се  поддаде  на  социалния и обществен  натиск, и ще се опитва  да оправдае нереалистичните очаквания
 на хетеросексуалното общество, като се забърка в неестествени за нея хетеросексуални отношения.

   Ето някои въпроси и отговори за сексуалната ориентация:

  Какво е сексуална ориентация?
   Сексуалната  ориентация  е  един  от  четирите  компонента  на  сексуалноста  и  включва  трайна емоционална,
 романтична,  сексуална  или  любовна привързаност  и  привличане  на индивиди от един и същи пол. Трите други
 компонента  на  сексуалноста  са  биологичния пол (sex),  половата идентификация (психологическото чувство за
 принадлежност към даден  пол - Gender)  и
социалната роля (културните  норми  за  мъжко  и  женско поведение).
  Четири сексуални ориентации са разпознати като цяло:
     - хомосексуална – привличане към личности от собствения пол;
     - бесексуална – привличане към личности от двата пола;
 
    - хетеросексуална – привличане към личности от другия пол;
     - асексуална - липса на привличане към личности и от двата пола;
   Жени с хомосексуална ориентация се наричат лесбийки (виж описанията на наименованията ТУК).
   Сексуалната  ориентация е нещо  различно  от  сексуалното  поведение, и  зависи  от  силата  на  чувствата  и  от
 начина по който една жена приема сама себе си. Тя може да приеме или да не приеме сексуалната си ориентация
 да бъде и нейно сексуално поведение.

  Каква е причината един човек да има особена сексуална ориентация?
   Как особената сексуалната ориентация  възниква  при  всеки  човек индивидуално, не е добре проучено все още
 от специалистите. Различни теории правят различни предположения за възникването на сексуалната ориентация
 включително  генетични  или  вродени хормонални фактори и фактори от житейски ситуации в ранното детство.
 Така  или  иначе  повечето  специалисти са обединени около схващането, че сексуалната ориентация се определя
 за  повечето  хора още през  ранното им  детство, като  следствие  от  съвокупност  на  влиянието  на  биологични,
 психологични, и социални фактори.

  Сексуалната ориентация въпрос на избор ли е?
   Не!  Сексуалната   ориентация  се  изразява  обикновено  през  ранните  младежки  години,  и  преди  да  е  имало
 момичето  какъвто  и  да  е  предишен сексуален  опит.  Нещо повече – не е известен случай в който човек да се е
 опитвал  да  приеме  съзнателно  хомосексуалността  като сексуална ориентация, но много лесбийки са твърдели,
 че в  младежките  си години  са  се  опитвали  да  обърнат  хомосексуалната  си  ориентация  от  хомосексуална  в
 хетеросексуална – разбира  се, винаги  безуспешно. Така че психолозите  не  приемат сексуалната ориентация при
 болшинството хора за съзнателен избор, който може да бъде променен доброволно.

 Сексуалната ориентация може ли да бъде психическо заболяване или емоционален проблем?
   Не!  Психолозите,  психиатрите  и  сексолозите  са  единни  в  мнението  си,  че  хомосексуалноста  НЕ  Е   болест,
 Сексуалната ориентация
психическо разстройство или емоционален  проблем. В миналото за хомосексуалноста се е смятало, че е болест и
 психическо   разстройство,   но   през   1973-та   година   Американската   Асоциация
 на Психиатрите  потвърждава  необходимоста от пълното  премахване  на  термина
 “хомосексуалност”  от   списъка   на   емоционалните  и   психически  разстройства.
 През 1975-та  година  това  разбиране е подкрепено  и от Американската Асоциация
 на Психолозите.
 Могат ли лесбийките да бъдат добри майки?
 Да!  Изследвания  на  групи  от  деца,  расли  в  лесбийски  семейства,  или  с майка
 лесбийка, и при  деца расли в хетеросексуални семейство или при хетеросексуални
 майки, не са открити  доказани  отклонения в сравнението  на  двете  групи  деца в
 тяхната   интелигентност,   психологическо  състояние,  социална  приспособимост,
 контакти с приятели,  сексуално  развитие, сексуална  идентичност, или сексуална
 ориентация.  Разлика  между  двете  групи  НЕ  Е ОТКРИТА! Един от най-грешните
 стереотипи в отношението към хомосексуалноста, е мнението, че хомосексуалните
 родители в по-голяма степен са склонни да се опитват да моделират сексуалността
 на децата си.  Няма  обаче  никакво  доказателство, че  хомосексуални родители са
 по-склонни към това от хетеросексуалните, и това са само  догадки на хомофобите.

  Защо е необходимо една лесбийка да сподели с другите хора сексуалната си ориентация?
   Защото  споделянето  на  този аспект от идентичноста си с останалите хора е важен фактор за психологическото
 
състояние  на  младата  лесбийка, и за пътя и към  самоприемане  на  собствената  си  идентичност.  Какво  прави
 труден  процеса  на разкриване  за  някои  лесбийки? Фалшивите стереотипи и непростимото предубеждение към
 тях  поставя   много  сериозни  предизвикателства  пред  лесбийките  по  пътя  им  към  разкриването  най-вече  в
 емоционален план.  Много  често лесбийките се чувствуват “различни”, неразбрани и самотни, когато открият за
 себе си своите сексуални  предпочитания  и  привлеченоста  си  към  своя пол. Също така страха от отхвърляне в
 семейството,  сред  приятелите, колегите  или  съучениците,  религиозните  пречки  понякога, и обществото  като
 цяло, прави  процеса  на  разкриване  много  труден  и  неясен  за  младото  момиче.  В  добавка  на  това  е факта,
 че тя знае как в много случаи  лесбийките  са подложени  на  дискриминация  и  насилие  поради  сексуалната  си
 ориентация.

  Какво може да се направи за да се помогне на лесбийките да превъзмогнат предубежденията
  и дискриминацията срещу тях?

   Хората които имат най-позитивно отношение към лесбийките са тези, които познават една или повече лесбийки
 отблизо. По тази  причина  психолозите смятат,  че негативното отношение към лесбийките възниква не от преки
 впечатления  на  хората, а  от  насадено  от  медиите  и  хетеросексисткото   общество   предубеждения  и  омраза.
 Защитата  на  лесбийките  от  омразата,  насилието  и  дискриминацията  е  много  важен момент за  израстването
 на  цялото  общество,  като  проява  на  мъдро  отношение  и  търпимост  към  малцинствените групи.  Нападайки
 лесбийките,  обществото  прилича  на  глупаците,  които  убиват  гъсениците,  макар  че  обожават  пеперудите.

  Може ли с лечение, или някакъв вид терапия да се промени сексуалната ориентация?
   Не!  Не може!  Въпреки, че е абсолютно  убеждението,  че  хомосексуалноста  не е заболяване, което  да може да
 се  лекува,  нито  избор  на житейски  път,  много  хора  все  пак  опитват да променят сексуалната ориентация на
 лесбийките. Тук няма  да  говоря  за  смешните аргументи, че един  здрав  мъжки секс е достатъчен за да промени
 една лесбийка, и да я превърне  в  хетеросексуална  жена.  Но ще спомена родители, които  подлагат децата си на
 терапия.  Има  терапевти, които не само са убедени, че това е възможно, но и докладват за техни  успешни  опити
 да променят сексуалната ориентация  на  хомосексуалисти.  Обикновено в резултат  на  мъчителни и унизителни
 видове терапия. Това  променя  сексуалното  поведение  на  техните  жертви,  което те схващат и  изтъкват  като
 промяна на  сексуалната  ориентация. Сексуалното  поведение не е чак толкова  съществена част от сексуалната
 ориентация. Сексуалното поведение  на  една  личност  може да бъде променено насилствено, но не може да бъде
 променено емоционалното  чувство,  сексуалното  усещане и човешката идентичност. Разбира се и аз бих станала
 хетеросексуална, ако подобни “терапевти” ме “лекуват” с електрошокове два пъти седмично.

  Лесбийството нормално и естествено ли е според хората?
   Това  дали   ще  се  приеме   лесбийската   любов   като   нещо   нормално,   зависи   от  персоналния  критерий  за
 “нормалност” на  всеки  един  човек. От гледна  точка  на  лесбийките,  хетеросексуалноста не е нормална и дори
 често изпитват отвращение от мисълта  даже, за хетеросексуален  секс, което обаче не ги довежда до крясъци, че
 хетеросексуалния  секс   е   ненормален.  Обикновено   именно   хетеросексуалните   хора,   наричат   ненормални
 хомосексуалните отношения.  Хомосексуални  отношения се наблюдават често дори при животните, което за мен
 значи, че  са  си  напълно  естествени.  Има   сигурни   сведения   за   хомосексуални  отношения  при  антилопите,
 глиганите, биковете,  кравите, шимпанзетата, горилите,  патиците, гъските,  кучетата,  котките,  конете, овните,
 овцете  и   още  много други.   Хомосексуалноста  е  много   разпространена  в  природата,  и  между   другото   при
 животните  не се  забелязва  игнориране  или  насилие към хомосексуалните животни. Бих казала – къде на шега,
 къде наистина – че хомосексуалноста ни приближава към природата.

  Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени

 главна