Борбата на лесбийките-феминистки

 

    Развитието  на  Лесбийско-феминисткото  движение,  като  основа  за  освобождението  на  жената,  е  наша,  на
 жените, приоритетна задача. В нашето общество, което определя  хората и институциите според  разбиранията на
 мъжа, лесбийките съвсем  естествено  се  бунтуват и протестират. Бунтуват се и протестират, защото лесбийките
 като цяло, чувствуват себе си като Жени и като Личности, и отхвърлят мъжките  определения и правила за това
 как трябва да се чувства, как  трябва  да  постъпва, как  трябва  да  изглежда  и  как  трябва да живее една Жена.
 Да си лесбийка, означава да  обичаш  себе  си  и  другите жени, в една жизнена среда, която се стреми всячески да
 изроди и презре жените. Лесбийките отхвърлят мъжкото  сексуално и  социално  господство, те не се  подчиняват
 на НЕГОВИЯ свят, на НЕГОВОТО общество, на НЕГОВАТА идеология, на НЕГОВОТО  отношение  към  жената
 като към нисше същество. Лесбийките  поставят  на  първо  място  Жената,  докато  социалното  общество  около
 тях държи на върховенството  на мъжа.  Лесбийството  като  цяло, сериозно  заплашва  сърцевината  на  мъжкото
 господство. И когато социално и организационно  се осъзнаят, лесбийките  ще  разрушат  това сексистко, расистко
 и спрямо жените - експлоататорско общество.

    Лесбийството е освен сексуален, също и социален избор в много отношения.

    Мъжкото  общество  дефинира  лесбийството  изключително  и  само  като  сексуален  акт,  и  това  се дължи на
 ограничената представа,  която  имат  мъжете  за  жените.  Те мислят за нас само в измерението  на  сексуалните
 термини.  Мъжете казват  също  така,  че  лесбийките  не  са  истински  жени,  и  излиза, че  според  тях  истински
 Борбата на лесбийките-феминисткижени са тези  жени, които се чукат с мъже. Примитивизъм в действие. Ние обаче казваме друго: Че лесбийката е
 жена,    чиято    собствена     идентичност    и    енергия,    включително
 сексуалната  й  енергия - е  насочена  към жените - лесбийката е жена,
 ориентирана  към  жени. Ориентираната  към  жени  жена, се обвързва
 с други жени  за  всяка  една  социална, 
емоционална,  физическа,  или
 икономическа  подкрепа  и  помощ,  от  които  има  нужда  като  жена и
 личност. Жените са важни за нея. Тя е важна и за самата себе си. Това
 е в много  силен  контраст с правилата  на  обществото, които  правила
 определят, че обвързаноста във  всичките и измерения на една жена, е
 запазена за мъжете. Тоест, "истинска жена" според  обществото е тази,
 която  се  обвързва  емоционално,  физически,  финансово  и  социално
 само  с  мъже,   за   разлика   от   лесбийката.   Лесбийката   като  жена,
 ориентирана  към  другите  жени,  се  обвързва  с  други  жени  не  само
 като  алтернатива  на  угнетителната  хетеросексуална  връзка  с мъж,
 а  предимно  защото   самата   тя   харесва   жени.  Съзнателно  или  не,
 лесбийката усеща в себе си, че да одобрява и подкрепя  традиционната
 връзка на жена с мъж, се явява една подкрепа на същата тази система,
 която  я  подтиска  самата  нея  и  като   жена  и  като  лесбийка.  Ако  жените  нямаме  отношения  една  с  друга,
 включително и сексуални  отношения, то това ще означава просто, че ние отричаме на себе си като пол, любовта
 и стойностите,  които традиционно  даряваме с лека  ръка и  по  презумпция  на мъжете. По този  начин  ние сами
 утвърждаваме  второкласния  си  статус. Само ако  жените  насочат  своята  женска  енергия  предимно една към
 друга  и се  съберат  една с друга... едва  тогава  жените  могат  да  се концентрират  напълно  върху  основната си 
 задача... да се  почувствуват  по-свободни  и  независими  личности. В този смисъл, лесбийството се явява повече
 от обикновено  сексуално предпочитание или поведение, лесбийството се превръща в социален избор и позиция.

Лесбийството, само по себе си, не е достатъчно обаче...

    Разбира се не всички жени са съзнателно ориентирани  към  жените, и не са така  обвързани с  целите  и  идеите
 на женската  борба  за  равнопоставеност. Да си лесбийка си е едно  предизвикателство към мъжкото първенство,
 но с него не се изчерпва всичко. Лесбийката  може  да  си  мисли, че е свободна жена, дотолкова доколкото лично
 не се замесва в интимни  връзки  с мъже. Но  в  рамките  на  обществото,  тя  е  все  още  жена,  или  дори  и  нещо
 по-лошо... тя е лесбийка.  На улицата, в службата, в училището или университета... тя е просто интериор и зависи
 в огромна  степен  от  милоста   на   мъжката   сила,  власт  и  каприз. (тук  ми  хрумва  да  споделя,  че  никога  не
 съм чувала за случай,  в който аргумента, че жената  е  лесбийка  да  е  спрял  изнасилвач).  Обществото не обича
 лесбийките, и по този начин  жената,  която е избегнала  мъжкото  подтисничество  и  превъзходство в личния си
 живот, в обществото получава  двойна  доза. От тук и  възниква  убеждението,  че  лесбийките  трябва  да  станат
 феминистки, а  феминистките трябва  да  станат  лесбийки,  за  да  има  истински  шанс  и  надежда  в  битката  за
 равенство. Обществото насърчава индивидуализма и социалното безразличие за да ни държи  далеко от един  наш
 евентуален  социален бунт, и да не ставаме  прекалено  силни  обединявайки  се.  Мъжете,  които  управляват се
 опитват да  десоциализират половете, за да не можем  да  въставаме  срещу  нашето  второстепенно  положение и
 срещу тяхната власт  над  нас,  като  жени.  В момента, в който  темата за хомосексуалноста придоби публичност,
 закостенелите им  мозъци  побързаха да наложат  схващането, че това е лично  решение  и  въпрос  единствено от
 компетентноста на  личноста  с  кого  прави  секс  и  кого  обича.  По  този   начин   беше   отстранена   визията  за
 социалната  страна на  секса  и  за  социалното  му  значение.  За лесбийките-феминистки това не е личен въпрос.
 Това е социална позиция срещу  господството, силата и ръководната роля на мъжете. От обществото ни се налага
 една позиция, която не предлага  никакви  промени  във  вече  установената  сестема  за  подтискане  на  жените,
 която позиция  запазва  силата  и  властта  на  тези,  които  ни подтискат. Единствения начин това второстепенно
 значение на жените да бъде премахнато е да се отнеме тази  власт  от мъжете. Хората, които господстват зависят
 от силата на чувството  за подчиненост  и  смирение  на  тези,  над  които  господстват,  и  никога  не  се  отказват
 доброволно от това свое  господство. Така е при  монархиите и при  диктатурите - така е и в  отношенията  между
 мъжете и жените. Именно женската  готовност да се подченяват и женската смиреност са единствената причина
 мъжете да господстват над нас и да сме зависими от тях  дори и за съществуването си. Много  жени са склонни да
 приемат едно такова подчинено  положение за цената  на  сигурната  супа  и  покрив  над  главата. Те се чувстват
 закриляни, и осигурени и не могат да си  представят, че биха се  справили  и  сами. Но това е същото онова робско
 самосъзнание, което е било  насадено и при  робите  преди  време,  които не са  си  представяли  как  ще  могат  да
 съществуват без господарите си. Робството продължава при жени.

Сексизма е корена на подтисничеството на жената

    Корените на всичко се крият още в древноста, когато всичко е било базирано на пола и секса: мъжът е ловувал,
 жената е строяла колибата, грижела се е за децата, и за градината. Мъжът се е връщал от лов и е просвал жената
 по  гръб  да  й  прави ново  дете.  Мъжете  са  ловували  и  мъдрували,  а  жените  са  се  грижили за земята, езика,
 културата,  историята,  общноста.  Мъжът  се  е  прибирал  от  лов,  а  жената  му  е  събувала  ботушите.  Мъжете
 са развивали  оръжията  си, и освен за ловуване  на  диви  животни са ги  използвали и за завладяване на жените,
Борбата на лесбийките-феминистки когато са проумели, че жените  им носят със себе си повече стабилност
и  сигурност, спокойствие  и  удобно съществуване. Не е много ясно как
точно  мъжете са  постигнали  тази  победа  над  жените,  но  се знае, че
откакто  е  известна  историята   на  човешкия  род,  оттогава  мъжът  е
господствал  над  жената. Ползвал се е изцяло от тялото  на  жената, от
нейните  грижи и услуги и я е имал за  част  от  своята  неприкосновена
недвижима  собственост.  Осигурявайки  си  доминирането  над жената
някъде далеч  назад в историята, мъжът не е мирясал, а се е втурнал да
завладява   хората   изобщо - като   племена,  като  раси,  като  класи... и
ето  ти  постоянни  войни,  робства  и  революции,  от които  естествено
най-много  си  го  отнасят  именно  жените, които  са  представлявали и
продължават  да  представляват  трофейна  плячка. И въпреки, че през
 последните  3000  години  са   известни   много  борби  за  освобождение  на  расовото,  класовото,  религиозното  и
 социалното  неравенство,  никой  не  е  възставал  или  сериозно  протестирал   срещу  неравенството  на  жените.
 И докато  почти  навсякъде  в  цивилизования  свят тези  борби  за  неравенство  са  приключили, то ние, жените,
 нямаме  причина  да  си  мислим, че и нашето  равнопоставено  положение  наближава. Никой няма да ни подари
 равенството и свободата, ако не го изискаме, и ако не се преборим за него сами.
    В същото време се забелязва  сред  много от  лесбийките  един  стремеж  да се дистанцират и отделят от групата
 на жените  в  една  самостоятелна  група. Това  според  мен  е една  самоубийствена  позиция. След  разделението
 по класи, раси, социален статус,  религиозност, и половата  разделеност,  ако  лесбийките  се опитат да се отделят
 в различна  група от  жените  като  цяло, с това  само  ще  помогнат  на мъжете да запазят отношението и властта
 си  над нашия  пол,  а  това  ще се отрази  негативно  първо  върху  лесбийките.  Ние  като  лесбийки  нямаме дори
 и привилегиите  на хетеросексуалните  жени, и когато  се  борим  за  едно  наше  публично  отделяне  от редиците
 на  жените  като   пол  и  утвърждаване  на  лесбийството  ни,   ще  изгубим  и  малкото  привилегии,  от  които  се
 ползваме в качеството си на жени. Повечето от привилегиите ни  като  жени  се  дължат именно на сексуалните,
 емоционалните и роднинските връзки на жените като пол с мъжете като пол (бащи, братя, съпрузи или приятели)
 и отхвърляйки  и статута  си  на  жени,  освен  на лесбийки, ние ще изгубим ползите от тяхната подкрепа. Това от
 което ние като лесбийки страдаме и се чувствуваме подтиснати не са другите - хетеросексуални - жени а мъжете
 и тяхното отношение  към  нас. Ако  искаме  да  постигнем  равноправие,  не  трябва  да  се  стремим да  разцепим
 редиците  на  жените  като  пол,  не  трябва  да  се  опитваме  и  да  постигнем   привилегии   и   равнопоставеност
 само за нашата  си  група. Ние сме най-ценната  и  полезна,  най-дейната и силна  част от женския  пол  в  борбата
 му за  равенство,  но  в  същото  време  сме  и   най-малобройната  и   най-ранимата  част.   Отделени,  не  само  че
 няма да постигнем нищо  сами, но и ще  провалим  шансовете  на  жените  като цяло, да постигнат така желаното
 равноправие.

Лесбийството е основната, и най-реалната заплаха за мъжкото първенство.

    Лесбийството е заплаха за идеологическата,  политическата,  личностната  и  икономическата  база на мъжкото
 първенство.  Лесбийството   заплашва   основата   на   мъжкото   първенство,  като  разрушава  мита  за  женската
 непълноценност и  неспособност  да  се  справи  без  мъж,  за  женската  слабост  и  неуравновесеност, за женската
 пасивност  и   непредприемчивост,   и   за   непреодолимата    женска   физическа   нужда   от   мъж.   Лесбийската
 независимост от мъжете  и  отказа  на  лесбийките  да  общуват  на  интимно,  семейно и  финансово ниво с мъже,
 подкопава  увереноста  на  мъжете,  че  са  жизнено   необходими   за   женското   съществуване.  Нашия  отказ  от
 хетеросексуален секс предизвиква мъжкото самочувствие на Владетели в най-личната и интимна сфера което се
 отразява много негативно на мъжественоста им като цяло.

    Ние с нашите отношения, показваме  на  много хетеросексални жени, че има и друг вариант, освен покорството
 на мъжкото  първенство, и  че  този  вариант  ни  прави  щастливи и силни  жени.  Ние  показваме, че е започнало
 отхвърлянето на  мъжкото  Владичество. И понеже  мъжете от всички  раси и класи  зависят  много  от женската
 помощ и покорство от най-практичните ежедневни  дейности, до нуждата им за себедоказване, което те измерват
 със степента си на власт и могъщество  над  жените, то нашия отказ да  се  подчиним  на  социалния  стериотип за
 жена, може би ще принуди мъжете да преразгледат своето сексистко отношение да се пооткажат малко от своите
 деструктивни привилегии и отношение спрямо жените, защото и жените са пълноценни човшки същества и може
 би ще се намерят мъже, които да осъзнаят, че губейки  жените с отношението и  подтисничеството  си, те именно
 ще пострадат. Тогава тези мъже  биха  застанали  до  нас  в  борбата  ни  за  промяна  на  това  неравноправие към
 жените, което ще са разбрали, че не е изгодно за самите тях  като  пол. И ще се наложи  да  си  изградят  една нова
 визия за жените, и ще се научат да живеят в една  нова  социална  структура, която няма да им дава незаслужена
 власт над никого.
    Хетеросексуалноста  пречи   на   жените,  като   ги   разделя  една  от  друга.  Жените  оценяват  собствените  си
 стойности според  това  какъв  мъж  ги е докопал. Те се боричкат една с друга, интригантстват и се предават една
 друга заради мъжте и социалния и икономически статус, който ще донесе връзката и подчиняването на този мъж.
 Хетеросексуалното общество  предлага  и някои  привилегии  на хетеросексулната жена, ако тя приеме да изгуби
 свободата, независимоста  и  личноста  си.  Например  мъжете  почитат  и  величаят  майките  си,  въпреки  че  се
 отнасят с пренебрежение и недоверие към  всички  останали  жени.  Да  си  съпруга  или  любовница  е  прието от
 обществото и се адмирира като тези жени получават икономическа и/или емоционална сигурност и обезпеченост.
 
Борбата на лесбийките-феминисткиЖените  получават  физическа  защита  от  нападки, подмятания  или  насилие на улицата, ако са до "своя" мъж.
 И  така  нататък...   Привилегиите   даряват   хетеросексуалните  жени
 с  личностна   и   социална   заинтересованост,   поддържайки   по   този
 начин    статуквото.   Лесбийката   не   получава   нито   една   от   тези
 привилегии  и  компенсации,  ако  не  приеме   около   себе   си   мъжко
 присъствие.  Тя   няма   почти   никакъв   интерес   да   поддържа   това
 статукво в обществото, понеже е пренебрегвана от всички институции
 църквата,   
администрацията,    масмедиите,     здравната    система   и
 образователната  система - изобщо  всяка  една  част  от  обществото се
 отнася  с  пренебрежително  и  дискриминационно  пренебрежение към
 лесбийките. Когато една лесбийка осъзнае това, тя вече няма никакъв
 интерес   да   се   съобразява  с   това   обществено   свое   положение,  а
 напротив,  има  голям  стимул  да  застане  рамо  до  рамо с всяка  една жена и да се бори за премахването на това
 второстепенно   положение   на   жените   като   пол.  Икономическото   положение  и  отношение   към  жените  е
 най-критичната  част  от  тяхната  зависимост  от  властта  на  мъжете. В тази  страна, а и  не само в тази, жените
 работят за мъжете само за да  оцелеят  физически. И на работното си място, където за една и съща работа и с една
 и съща квалификация  получават само 70% от парите, които получава мъжа, а и в домакинствата, където отново
 огромната - да не кажа  всичката работа се стоварва отново на крехките женски раменца. Лесбийките отхвърлят
 това  слугинство и отказват да бъдат  собственост на  мъжете  поне  в тази част, където  безплатното  слугуване в
 домакинската  работа  и отглеждането  на  децата  пада единствено  на  техните  рамене. Тя отхвърля и ролята на
 хетеросексуалното семество, като  основа за потъпкването на нейната личност и  злоупотребата с нейните сили и
 възможности. Лесбийкта е също така и заплаха за кариеристичните амбиции на мъжете, понеже и на служебното
 си място тя не е  частично  ангажираната и незаинтересована  домакиня,  бързаща  да  се  прибере  и  да  подготви
 семейното огнище за съпруга си, да  хвърчи по зарзаватчийници и да мръзне по автобусните спирки. Финансовата
 и  битовата  издръжка  на  лесбийката  не  зависи  от  мъж,  така  че  нейната  работа  е  много  важна и решаваща
 за   съществуването  й.   Това   кара   лесбийката   да   повишава   непрекъснато   професионалните   си   качества,
 професионалните  си  знания,  да  се  стреми  към  повишения  в службата и повишение в социалния си статус. Не
 случайно едни от може  би  най-всеотдайните, способни и лоялни  служители  са  именно  лесбийките. Не е много
 ясно все още  какъв  ще  е резултата от тази  напориста  служебна  всеотдайност  за  лесбийките  като  жени,  но е
 ясно, че по този  начин те стават  икономически и социално  много  по-независими, и по този начин  придобиват и
 по-големи възможности да променят системата и отношението към жените като цяло.
    Феминистките-лесбийки  са  най-силната заплаха за мъжкото господство, като са и най-дейната и непримирима
 част сред жените. Те съумяват да дадът сила и насока  на другите и да ги  поведат. Освобождението на жените от
 това второстепенно положение, в което се намират зависи  от  тях в много голяма степен,
за да могат останалите
 хетеросексуални жени да престанат  да  гледат  на  лесбийството само, като на креватни упражнения в спалнята,
 и като  сексуална  алтернатива,  а  да  приемат  лесбийството  основно  като  една  социална  позиция  на  жените,
 тръгнали да извоюват равнопоставеноста си, самоуважението си, и правото си да бъдат свободни личности. Да си
 лесбийка основно означава за една жена, да престане да се идентифицира със... да е вярна на... да зависи от...
    Време е жените  да  приемат  себе  си  като  равноправни и пълноценни  личности,  заслужаващи  оценка според
 уменията  и способностите  си,  без  тази  оценка  да  се  пречупва  през  сексизма  на  обществото.  Това  означава,
 че  лесбийките  е   крайно   време   да   не   поемат   риска   да   се   справят   самостоятелно  в  този   мъжки  свят,
 а да се присъединят към  жените  в  общата  борва  за  равенство  и  равни  шансове.  Лесбийството  е  ключа  към
 този  справедлив статут  и  само тези  жени,  които  успеят да разчупят  оковите  приковали ги към подчинението
 благодарение  на   хетеросексуалните   привилегии,   може  да   получат   доверие  и  да  се  борят  сериозно  срещу
 неравенството. Тези, които остават привързани  към  задълженията си благодарение на тези привилегии не може
 да се очаква,  че ще  поставят  съпричастноста  си  към  жените  и  техните  стремежи  пред  мъжките  желания  и
 повели. Това  не  означава,  че  хетеросексуалните  жени  са  лоши  и  вредят  на  стремежа  на  жените  като цяло
 към равнопоставеност, нито  че те са против  своя  пол. Всяка една жена, а най-много именно хетеросексуалните,
 е изпитвала болката и мъката, когато е била  пренебрегвана  от  приятелка  за  сметка  на  мъжкото  й  гадже или
 съпруг. Хетеросексуалноста предполага, че тази болка и разочарование не пречи на същата тази жена на свой ред
 да постъпва по същия начин и  да  пренебрегва и изолира други жени за сметка на предпочитанието си към някой
 мъж. При това не е задължително да има  близка  връзка с този мъж. Достатъчно е той да е потенциален интимен
 партньор. Дотогава, докато  жените  като  цяло  привилигероват  хетеросексуалноста  и  като  поведение,  и  като
 социална  позиция,  и   в  чисто   интимната   сфера,   дотогава   докато   приемат  и  се  ползват  от   привилегиите
 на хетеросексуалните  жени,   дотогава,  докато  се  облягат  на  физическото  и  финансово  спокойствие  от  тази
 хтеросексуалност, те ще продължават да  изневеряват  и  предават  пола  си, особено  онези  свои сестри, които са
 лесбийки и не приемат да се ползват от  тези  привилегии.  Жените  трябва  да  проумеят и приемат  абсолютната
 необходимост и важност от това да се виждат да излизат и да общуват помжду си в една женска компания и среда
 без присъствието  и  настойничеството  на  мъжете.  Наличието  на  мъже  около  нас - жените ни разделя и ражда
 съперничество вместо  съпричастност,  насочва  мислите  и  енергията  ни  в  друга  посока.  В  края на краищата,
 ако  ние сме  убедени,  че  липсва  равенство  и  сме  подтискани  като  личности и хора, то би било много глупаво
 подтиснатите да  обясняват  на  подтисниците  си,  че  са  подтискани от тези подтисници... Трябва да е кристално
 ясно, че  мъжете  няма  доброволно  да  предоставят  равенство  на  жените,  които  смятат  за  свое притежание с
 всички произтичащи според тях права от това. Разбира се  повечето хетеросексуални  жени  продължават наивно
 да поддържат интимни отношения с мъже и не могат да проумеят защо  лесбийките смятат това за подтискане на
 личноста на жената и слугинско отношение. За това лесбийките не трябва да странят от хетеросексуалните жени
 а да се приближат до тях, да повлияят на тези жени положително там където има още шанс, да изяснят и обяснят
 аргументите си  така,  че  хетеросексуалните  да  разберат  и  видят  огромната пропаст между мъжкото схващане
 за лесбийството   като  за  сексуално   личностно   поведение  и  избор  в  спалнята,  и  схващането  на  лесбийките
 за лесбийството  като  за  една  социална  позициа  на  жени,  които  желаят  простичко  да  бъдат  третирани  като
 пълноценни човешки  същества. И за да  очакваме  някакъв  сериозен  резултат,  различен  от  това  просто  да  си
 чешем езиците, обсъждайки различията в схващането за лесбийството, женската неравнопоставеност и сексизма,
 лесбийките, които се явяват по естествен път флагманите на тази борба трябва да не забравят, че преди да бъдат
 жени между  опитите  си  да  изпъкнат  като  лесбийки,  да  разберат,  че  целите  и  стремежите  на  лесбийството
 не е само  в  женския  секс, а в една  социална  и  човешка  позиция  на  една  жена  и  една  личност,  да  позволят
 на хетеросексуалните  си  сестри  да чуят и проумеят тези схващания и да оглавят борбата за равноправие между
 половете.
                                                                            
Време е да кажем СТИГА...!

 Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени

 феминизма   главна