Сексуалното насилие

 

    На  практика,  думата "изнасилване", се асоциира  винаги с действия  със  сексуален  характер. Но, основата на
 трагедията не е свързана със самия полов акт, а с наличието на принуда, унижение, измама. И  преди  да говорим
 за това, как да преодолеем  последствията от тази  психическа  травма,  нека се опитаме  да  скицираме  някакви
 "психологически портрети" на възможния насилник и потенциалната жертва.

Сексуалното насилие Как се раждат насилниците? С други думи, както в старата песен, "защо да
 крадем от красавицата, като  можем  да я уговорим?" Отговорът  се натрапва
 сам: да  насилва  жени, е принуден  този,  който  не  може да "я уговори". Или
 мисли, че не може. Потенциалният насилник, по правило, страда от различни
 комплекси - стига до там, че се  бои сам от себе си. И разбира се, на него му се
 струва страшно, да подходи към момичето просто така. То никога  няма да му
 отговори с взаимност: в крайна сметка, той се е убеждавал в това, неведнъж.
 И  често,  такива  убеждения  водят,  с помоща  на  голяма  доза  "изкривена"
 логика, до извода: щом  съм  толкова  нещастен и момичетата  не  ме  обичат,
 тогава ще ги заставя да ме  обикнат! Да, народната  мъдрост  казва, че насила
 хубост не става. Но в повечето  случаи, той  не се нуждае от особена  любов:  нужно  му  е  просто  да  отмъсти  на
 всички жени. А излезе ли на пътя на насилието, при това оставайки  безнаказан, човек  положително ще повтори
 своята  постъпка, и ще  потрети... В  съзнанието  му  се  запечатва  факта,  че  е  напълно  допустимо  да  решаваш
 проблемите си с криминални способи. 
    Насилниците  приблизително се делят  на  две  групи. Първата - хора "не от настоящето" (намиращи се често на
 границата на психическо разстройство или имащи крайно нестандартни възгледи за живота) Те много старателно
 подготвят своето нападение, пресичайки всички  възможни пътища за бягство на набелязаната жертва. Могат да
 се стремят към изнасилване  на точно определена жертва, като  не е необходимо, тя да му е причинила каквито и
 да е неприятности. Точно към тази група се отнасят насилници  като Чекатило - "спасяващ света от проститутки
 и гейове" или жени с черни забрадки.
    Втората  група - тези, 
които обикновено  наричаме "простаци". Те  понякога  дори  не  разбират,  че  извършват
 насилие - просто правят това, което им се иска в момента. Като  деца: каквото  виждам - това  искам. А понякога
 се ръководят от опростени  догми - да кажем, ако жената се  отдели от него, макар  и  за  да отиде до банята - това
 значи, че е длъжна да се отдаде. Не го вълнува, че тази жена може да не мисли така. 
    Представителите на първата  група могат да бъдат  прекрасни  съпрузи  и  бащи, могат да боготворят една жена,
 и това не им пречи  да унижават  всички  останали. А представителят  на  втората  група,  често  се  нахвърля  на
 жертвата (независимо от възрастта й), само защото, както  казва той, тя остана  насаме с мен - давай! Вече много,
 много пъти е казвано, че насилието не е признак на сила, а на слабост. И дори в затвора  не обичат насилниците и
 всячески ги обиждат, защото не е страшно, дори не е приятно, да се нахвърлиш на откровен слабак. И не напразно
 се говори,  че  насилието   поражда   насилие:  като  правило,  насилници  израстват  от  унижавани,  потискани  и
 наплашени хора. 

    Сега - за жертвите на насилие. Има три групи хора, които много често се оказват жертви на някакво насилие, и
 сексуалното в частност. 

  1. Прекалено  послушните.  Като  правило,  деца (или  възрастни,  били  такива  деца), чиито  родители, извинете,
      буквално са им  набили в главиците, че  възрастните (всички!) трябва да се слушат. И  в никакъв  случай да не
      им се  пречи! Но  когато, към такова  детенце, на улицата  се  приближи  подозрителна  личност и го помоли за
      нещо  или с  очевидно  неадекватни  действия  го  влачи  за  ръка - на  такова  дете,  просто  не  му  идва  на  ум
      да  игнорира   молбата  или  да  извика  за  помощ.  Само   защото  родителите  са  му  внушили  раболепие  пред
      възрастните, но са пропуснали  да  му  кажат, че възрастните  могат да бъдат различни. И че те не винаги имат
      добри намерения. 

  2. Прекалено  добрите.  Тези  хора  (по-често  жени), за които е важно, никой  да не си помисли  нещо лошо за тях.
      Такава  дама, за нищо на света няма да  откаже да се качи в асаснсьора,  ако  след  нея в кабината  влезе  явно
      подозрителен  тип - тя се бои да не обиди човека с подозрението си, да не се покаже страхлива, свадлива особа.
      И просто се надява, че "и този  път  всичко  ще  се  размине".  А  нейният  спътник  (особено  ако  е  "простак")
      може, при  това  нейно  поведение, да си  помисли  друго: "аха, дамата не взема  мерки за безопасност - значи е
      съгласна!"

  3. Твърде  комплексираните.  Отново, в болшинството  си тази група се състои от представители на дамския пол,
      в които е налице  несъзнателна  вътрешна  забрана  за  секс. На такава  дама  в  детството е внушено, че "секс,
      това е безнравственост, мръсотия", а  вероятно  и  добавено:  приличната  жена  никога  не  иска  секс,  а  тази,
      която проявява дори и мъничка инициатива в общуването с мъже, е последната  отрепка. Такава  жена, малко
      или  не,  провокира  възможния   насилник  (понякога   съвършенно  несъзнателно) - защото  по  някакъв начин
      интимната   близост  и  се  струва   безнравствена. 
  Понякога   несъзнателно  се  стремят   към   изнасилване  и
     омъжените жени, които не получават необходимото удовлетворение от съпружеския секс.

Сексуалното насилие 

 Хората  много  трудно  предприемат  някакви  мерки  за  безопасност. Но въпреки  това, нека
 поговорим  за  това,  как   можем   да  се  защитим.  И  преди   всичко - как  да   предотвратим
 ситуация на възможно насилие. 

 

  · Сто пъти  не са прави тези, които препоръчват "отпуснете се и ще получите удоволствие". Никой не гарантира,
    че намеренията на  насилника се ограничават само със секс. Те могат да са свързани с всякакви издевателства,
    и тежки  телесни  увреждания,  и  убийство (понякога  насилниците  толкова  се  страхуват  от  жертвите си, че
    предпочитат да не ги оставят живи). 
  · Много  често, оказвайки се  насаме с  подозрителен  тип,  потенциалната  жертва  неволно  демонстрира уплаха.
    Вероятно  възможния  насилник  няма  да  пропусне  да се възползва  от  момента: някой  се  изплашил  от него!
    Затова в нееднозначни  ситуации,  ако  действително  попаднете в такава, не стойте треперейки безволево като
    овощен храст.
  · Ако вашата безопасност е застрашена повече от явно, може да опитате да покажете и физическо превъзходство.
    Много дами се боят да окажат съпротива - основно защото се страхуват да нанесат телесна повреда, за която ще
    им се наложи да отговарят в съда.  Мили  дами! Не е ли  много  по-добре  да  давате  показания в съда, но  живи,
    отколкото да мълчите, но да лежите в гроба?
  · Но  вашата  отбрана  задължително  трябва  да  е  решителна. Да  кажем, че ако сте уверена, че  вашият удар ще
    предизвика  шок у насилника - действайте. Ако  всичко се ограничи  само с отчаян жест на безпомощна жертва,
    най-вероятно  това  ще  предизвика  агресия. Въобще не е важно  на кое място ще ударите  вашия насилник - по
    главата  или  по  главичката,  важно е след  удара, да му е необходимо  време  да се осъзнае. А  през това  време,
    вие  се спасявайте с бягство. В това  няма  нищо  срамно.  В  края  на  краищата, вашата  цел  е  не  да  пребиете
    нещастника до смърт, а само да спасите живота и здравето си. 
  · Ако зашеметеният от вас  насилник  започне  да  идва  на  себе  си, а вие няма къде да се денете (да кажем сте в
    асансьор,  вратите не се отварят,  няма  диспечер и т.н.) - грях е  да  ви  съветвам  това, 
но  в  подобна ситуация
    можете да причините и по-значими щети.
  · Понякога  действа  такъв  метод,  като  обръщение  към  потенциалния  насилник... за  помощ  и  защита. Защото
    често, за него не е важен самия полов акт: нужно му е само да се издигне в собствените си очи. И преди всичко,
    той  постига това с помоща  на  вашето  унижение (именно  затова,  потенциалните  насилници  са  мъже,  които
    считат  всички  жени  за  същества  второ  качество, а интимната близост - унизителна за жените). И ако вие му
    помогнете  да  почуства  своето  превъзходство  по  друг  начин, то и  потребността от насилие може да изчезне. 
  · И разбира се, наострете вниманието си за всякакви нетипични вещи, например отвинтени ръчки. 
  · Въобще  ако  всяка  потенциална  жертва  се  подготви  психически, че тя е  длъжна  и  може да се защити, и ако
    всички  възможни  насилници  знаят,  че  от  тях  никой  не  се  бои - това  е  най-добрата  профилактика  против
    изнасилванията.
  · Разбира  се, 
не  рядко  се  срещат  случаи   и   ситуации,  в  които  жените  изкарват  "доброволен"  полов  акт  в
    насилствен  (с цел  да  оправдаят  пред  съпрузите  си  някакви  забежки). Затова  мъжете  могат  да  препоръчат
    (съвсем наивно, разбира се): ако не искате такива проблеми, не се оказвайте в постелята на която ви падне. 

    Но как е при тези, които по една или друга причина, вече са станали  жертви  на насилие. Наистина житейските
 шеги са нееднозначни и може да означават всичко...

  · Преди  всичко, избавете се от чувството  на  вина:  насилието е не  ваша  вина, а беда. Ако  не се  самоизяждате,
    последващото възстановяване ще бъде по-леко.
  · За  да  се  предпазите  от  евентуално  венерическо   заболяване,  постарайте  се  бързо  да  се  прегледате  в  най-
    близката  поликлиника.  И  тук  трябва  да  избирате  между срама  (често  фалшив)  и  собственото  си  здраве. 
  · Да  отида  ли  в  полицията?  Въпросът е  твърде,  твърде  нееоднозначен. 
И неговото  решение  си е лично ваше
    право.  От  една  страна:  насилието  трябва  да  бъде  наказано  (дори,  за  да не съблазните напаста още веднъж,
    показвайки, 
че  се  боите  от  напастта).  Но от  друга  страна,  много от  жертвите  се  сблъскват с т.нар.  двойно
    изнасилване:  при  раздухване  на случая, потърпевшата може да се лиши и от хубавата си работа, да си навлече
    гнева  на  роднините, а  и  дори  в  полицията  често  гледат  на  нея  като  на  слаба,  следователно,  достойна  за
    унижение,  а  от  тук  и  за  достъпна  за  сексуални   ексцесии... Готова  ли  сте  да  преминете  през  всички  тези
    унизителни  въпроси, експертизи, възможното  презрение  на  значимите за вас хора - дори да ви води чувството
    за мъст към насилника?
  · Самата  психотравма от насилието  има  две  фази - остра и хроническа. В първата  фаза основните усещания са
    болка,  унижение,  чувство  за омърсеност. Като  резултат - несъзнатален стремеж да се очистите (има случаи, в
    които потърпевшите търкали кожата си до кръв). Разбира се, ако решите да се обърнете към  правораздаващите
    органи, е по-добре да не се къпете, за да не унищожавате следите. Но ако изпитвате  потребност  за  възвръщане
    на адекватното си състояние да вземете душ, преди да се подложите на унижението в полицията - направете го.
    В края на краищата, можете да оставите измърсеното си бельо.
  · Понякога,  преди   посещението  в  полицията  е  полезно  да  отидете  в  поликлиниката  и  документално  да  се
    оформи  наличието  на  всички  натъртвания  и  синини,  нанесени  от  насилника  (нека  доктора  задължително
    отбележи, че нараняванията са характерни именно за ситуации на изнасилвания).
  · Не е нужно  да  се  притеснявате,  ако  имате  желание  да  говорите, да се оплачете - това е естествен изблик на
    негативните  емоции.  Разбира  се,  можете  да   разкажете   всичко  на  надежден  човек - приятел  или  роднина
    (но  имайте  предвид, че  от такава  вест, близкият  ви  човек  може  да  се  раздразни,  вместо  да  ви  подкрепи).
    Можете също да  позвъните  на  специален  телефон  за  жертвите  на  насилие или да запишете преживяването
    си в дневник. 
  · Главното - не позволявайте  на  острата фаза да се превърне в хроническа, при която всички емоции заглъхват.
    Не се оставайте  на  чувството  за  вина,  унижението,  усещането  за  личната  ви  слабост  и  озлоблението  към
    всичко  останало. В  действителност  най-страшното  в  преживяното  насилие  не  е  това,  че  то  се  е  случило.
    А това, че  всички  впечатления от преживяването се запечатват в най-скрития  ъгъл  на  паметта  и  от  време
    на време косвено напомнят за себе си. И създават на човек "необясними" проблеми. 
  · Много  често  при  потърпевшите  жени  започват проблеми в интимния живот, много се превръщат в "напълно
    фригидни".  Но  трябва  да  помним, че  изнасилването  няма  нищо  общо  със  секса! Необходимо е  да  отделим
    интимния си живот от това, което е нанесло психотравмата. 

  Нарицин Н.Н.
  Преведено от руски на български: eva_s (Весела) със специални благодарности от bglesbian и лично от мен!

  Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени

 есета   главна