Всичко било заради гените?

 

     Научните  дискусии  за  причините  за   хомосексуалността  продължават  вече  няколко  десетилетия.  До  този
 момент, няма  видими  признаци  за  появата  на  ясна и непротиворечива теория. Всички съвременни  обяснения
 можем да разделим на две групи:

Гените...          1 )  твърдящи, че нестандартната наклонност се наследява генетично
          2 )  защитаващи тезата, че хомосексуализма възниква в хода на живота

    Средите на западните  гей-кръгове,  считащи, че  техния  брой  се увеличава, гледат с
 добро око на генетичната теория и разглеждат  хомосексуализма като нещо, абсолютно
 вродено и присъщо само на някои, унаследили  подобни гени, хора. От житейска гледна
 точка, тази  любов  в  гените е напълно  разбираема - преведена  на  разбираем  език, тя
 звучи   като  следното  заявление:   "Действително,  такива  сме  се  родили,  така  ни  е
 измислила майката - Природа  и  вие  нищо  не  можете  да  направите с това, колкото и
 много да ви се иска." Обаче, тази позиция далеч не е така безобидна както изглежда на
 пръв поглед. Тя е откровено опасна понеже може да бъде оспорена по няколко пункта. 
    На първо място  ми се  иска  да  отбележа,  че  съвсем  необвързващото,  придобиващо
 се в хода на живота, се явява  като  нещо лесно отстранимо или маловажно. Например,
 предпочитанието, което отдаваме при  избор на  любовен  обект с определен  тип  лице,
 явно  не  се  наследява,  а  се  придобива  в  ранно  детство.  Но  това  въобще  не  означава, че да  кажем, любовта
 към  сините  очи,  може  лесно  да  се  замени с любов  към  черни  очи, или  че  такава  замяна  е необходима  или
 целесъобразна.  От   друга   страна,  много   наследствени   биологически   фактори   и   инстинкти,   включително
 агресивност,  алчност,  чувство   за   самосъхранение  и   дори   сексуалност,   напълно  се  поддават  на  контрол  и
 регулиране, съгласно социални и лични норми. 
    Нататък  е   необходимо   да   изразим   съмнителност   в  генетичната   теория   като   такава.  Ако  обяснението
 на  лесбийството,   с   помоща    на    гените,   не   поражда   особени   въпроси,   то   при   определяне   корените  на
 мъжкия  хомосексуализъм,   веднага   възниква   следния   проблем:  по   какъв   път  се  предават  тези  гени,  ако
 хомосексуалистите   по  определение   не   се    размножават?   Така    наречената   социобиологическа   теория  за
 родствения  подбор,  според   която,  мъжете - гей,   интелектуалци,   алтруистични   и   освободени   от   дълга   за
 продължение на  рода, помагат за оцеляването  на  своите,  не до там, късметливи  родственици,  съдействащи  за
 разпространението на  съответните  гени, е просто  смехотворна и в най-добрия случай може да служи за морално
 удовлетворение на хомосексуалистите, но никак не може да е научна теория дори и само защото е непроверяема.
 Идеята  за  това, че гейовете  са  били  принудени,  под  натиска  на  обществото  да  се  женят  и  да  имат  деца,  е
 съмнителна, дори в най-репресивните общества, всеки, така или  иначе, не е длъжен да има жена, а може да води
 живот на ерген. 
    Може още да се  предположи, че генът  за  мъжка  хомосексуалност, се предава изключително по женска линия,
 а в мъжа само се проявява. Хипотезата е интересна, но ми се струва, че все още е непроверяема, така че за всеки
 случай и давам приоритет, но не гарантирам за истина. 
    Продължаваме  натам.  Ако  утре   се   открие,  че   хомосексуалността  си  се  придобива,  то  всички  теории  на
 съвременните групи, базирани  на  различни  генетически аргументи, ще се превърнат в прах. Тогава ще се окаже
 ли, че цялата истина е на страната на  консерваторите? Или още по-интересно: ще се  изясни  ли, че  съществуват
 различни причини  за  формиране  на  хомосексуалността,  и  някои  са  действително  свързани  с  гените, а други
 - не.  Тогава, следвайки  пътя  на  логиката,  ще  трябва  да   защитаваме  едни  гейове,  а  други  да  обявяваме  за
 недействителни. Очевидно е, че възгледът "ние сме  такива,  каквито сме" е роден в либерална Америка, където
 подобни заявления  могат  да  послужат  за  достоен   отговор   на   консерваторите,  заплашващи  с  принудително
 лечение. Но наивните американци вероятно просто не се досещат, че на стара Европа са известни и други методи
 за борба с гените, а също и с техните носители, методи, достатъчно кардинални,  изпитани  върху  евреи, цигани и
 славяни. 
    Коренът  на  проблема  се  състои  в  това,  че  за  защита  на  своята  позиция  и  своите  политически  възгледи,
 западните хомосексуалисти прибягват не към политически, а към биологически (а навярно, псевдобиологически)
 аргументи. А с помоща на биологическата  идея по принцип може да се обоснове всяка позиция, доколкото, както
 показа Карл  Попер  още  в  40-те  години,   всяко   морално   решение  е  непроизтичащо  от  фактите.  Стремежът
 да се отстояват правата  на  хомосексуалистите  се  явява  типично морално решение. Интересно е да се проследи
 паралела с  идеята  за  равенство   на   хората   пред   закона.  В  Древна  Гърция,  както  привържениците,  така  и
 противниците на тази идея, я защитавали с биологически аргументи (всички  хора  са родени от майки, всички са
 създадени от Бога свободни, и затова са равни"; против: "хората са  различни, едни са високи, други - ниски, едни
 - силни, други - слаби. З аконът  на  природата - правото  принадлежи  на  силният  и  затова  слабия  е  длъжен  да
 се подчинява"). Съвременният възглед е такъв: да, в биологичен  смисъл,  хората  не  са еднакви, но пред закона,
 те трябва  да бъдат  равни. Необходимостта  от  това равенство - наш съзнателен избор, доколкото намираме това
 за справедливо. Следвайки същата  логика,  организациите,  защитаващи  хомосексуалисти,  са  длъжни  да кажат
 примерно следното: "Хомосексуалистите  в  нашето  общество  са подложени  на  дискриминация.  Смятаме  това
 за неправилно и несправедливо и ще защитаваме  техните  права с всички достъпни методи". Само тази позиция,
 неприбягваща към  научно  аргументиране  на  съмнителни  ценности, е  лишена  от  вътрешно  противоречие и е
 неуязвима за критиците.

  Дмитрий Глюк
  "Наш мир"
  Преведено от руски на български: eva_s (Весела) със специални благодарности от bglesbian и лично от мен!

  Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени

 есета   главна