Войната на половете

 

    Ако за теб е свойствено да те навестяват  понякога откачени  мисли, то ти не веднъж си се замисляла над това,
 защо семейните скандали от векове се считат за  съвършено обичайно  нещо. Те се превръщат във вицове, на тях Войната на половете
 
се  базират  художествени  и  рекламни   сюжети,   за   тях  се  говори   в  тесен
 приятелски  кръг,  обсъждат се собствените  и  чужди  проблеми.  Не  ти  ли  е
 идвало  на  ум, че  междуполовата  агресия е неизкоренима, както и всъщност
 половите различия?  Мъжете по природа се съпротивяват на жените, както и
 жените се съпротивляват на мъжете. Жената обича по-дълго и мрази по-меко
 
защото нивото на агресия  в нея е  по-ниско. Нали в крайна  сметка  удачни (в
 любовно  отношение)  хетеро-съюзи  не  съществуват.  Нима  това  не  е факт?
 Нима  несполучливите  опити  не  го доказват? Какви жени днес се омъжват?
 Отговарям:

    А) Примитивната  дъщеря  на  провинциални  родители.  По  традициите  на  предците  ни,  ние  мислим  като от
         калъп:  рано  или  късно  мъжът  ни  е  необходим,  трябва  да  родим дете, а как ще живее то и т.н. Да обичаш
         жената  извън  състоянието  от/за  е  недостатък  на  въображението. Перипетиите  пред  нейния  брак (брак в
         буквалния смисъл на думата) са описани добре в женските списания.

    Б) Бременната.  Жертва  на  майчиния  инстинкт  и  мнимата  необходимост "да осигуря баща на детето". Ясно,
         а  колко  може   да  се  поддържа   един   съюз,  основан  на  такава  неустойчива  основа.  "Бащин  инстинкт",
         укрепяващ съпружеските отношения не се появява и въобще това понятие по-скоро е митологично.

    В) Съществото   със   сърце   на   ученичка.   Вярваща   във   вечната   любов,   инфантилна,  но  самоотвержена.
         Възможните варианти: или самата тя изоставя (при първата или при сто и трийстата изневяра на мъжа), или
         нея я изоставят (в този случай много скоро), и от нейните  оплаквания  няма  живот, нито за  бившия съпруг,
         нито за обкръжението и.

    Г) Пресметливата  завоевателка. Е, тук нещата  стоят  по-добре - да  привлечеш  с хитрост  златната  рибка, да я
         хванеш и да я държиш при себе си (само ако това оправдава сметките).

    Д) Щедрата покровителка. Символ на женски мазохизъм.

    Е) Напълно  развита и здрава  личност, жертва на случайността: изпила много, напушила се с ганджа, в пристъп
         на лунатизъм или  временна  невменяемост. Събужда се - в бюрото за граждански брак. Обикновено поправя
         грешката си в рамките на половин година.

    Ж) Нещо от рода на Надежда Крупская. В семейството цари  мултипликационен свят, дружелюбие, обществени
          интереси и щъкащи внуци. Нейната  непретенционост  е  достойна  за  уважение  и  издагане  на  обществена
          могила.

    З) Маскирана лесбийка. Случаят не е много изследван, за положителна прогноза ще трябват трудове.

    Това е приблизителният списък. Разчета  на  концентрацията на любовни чувства е ясен. Не повече, отколкото
 в комиксите. В кой от тези брачни  съюзи  ще  има  най-свирепи  звездни  вечери, отгатвайте сами. - Е, а дали има
 любов?, Е, има я! Нежна и взаимна. - Как не! Гледаме и чакаме. Месец. Гледаме и чакаме. Година. Две... И така!
 Какво? - Отишла е Любовта при  друг. Сега там всичко е взаимно. А мъжът?... Постила рози? Целува портрета й?
 - Да ама не... Много говори, нищо не прави.

    Агресията  ражда  агресия.  Дори  срещащите  се  подрастващи, 
бързо  го  разбират  по  примера  на възрастните,
 тяхните отношения  се  основават  на съревнование "кой кого по-злобно ще удари и по-рано ще събори". Той и Тя
 от векове водят  война, използвайки  всички  методи. От тяхното  съществуване съжителството е най-щадящият.
 "Ах-ах-ах! - ще каже  някой  сега, - може  да  се   помисли,  че  вие,  лесбийките,  не  се  карате,  не  ревнувате,  не
 заформяте скандали". Но, преди това, ние се обичаме. И второ... Ти с кого ни сравняваш?!!

    Ами ако настина версията чака своя час, съзерцаваща  масите и резултатите от съобщенията на американските
 учени, доказващи  възможността  за  еднополово  размножение.  Две  кръстосани  яйцеклетки  раждат потомство.
 Жените могат да се възпроизвеждат  от  жени,  мъжете - от мъже.  Изводът  се  налага  сам:  мъжете  и  жените са
 различни видове. Към това самостоятелно се присъединява голямо  количество  хора,  на които логиката не им е
 чужда. Очевидно е, че разновидовото размножение е било угодно  на еволюцията: нали това надеждно  гарантира
 оцеляването  на различни   видове.  Животните  действително  са  разнополови - те  са  примитивни.  У  тях  това
 е разликата - в гениталиите.  Човекът  е  друга  работа.  Той  толкова е надминал  животните  в  своето  развитие,
 че се е разделил  на  два противоположни  вида. Очевидно е, че  природата (с помоща на науката)  пристъпва  към
 завършването на този процес. Достатъчно е да останем просто разумни за една секунда, а не  шушулки с говорящи
 мощи, за  да  разберем  елементарното - подобно  плюс  подобно  дава  естествено.  Естествена  еднополова  любов
 - разбиране без думи (психологическо изглежда). Естествен еднополов секс - разбиране с докосване (емоционално-
 физическо). От една страна, още чакаме изчезването  на  ненужната агресия и пълното безболезнено  отделяне на
 мъжкия вид от женския. От друга  малцинствата  станаха  силно  преобладаващи. Хомофобията  чезне  и отмира.
 Значи, еволюцията  не спи. Главното е, че от  нейния  поврат,  натежали,  със  скърцане, не се оставиха  да лежат
 индивиди... добри, пожалени от дявола, хора.

  Преведено от руски на български: eva_s (Весела) със специални благодарности от bglesbian и лично от мен!
  Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени

 есета   главна