Бисексуалноста - основи на сексологията

 

     За разлика от хомосексуалността, за която е написано  много  през последните 15 години, на бисексуалността се
 отделяше малко внимание. Да се оцени разпространението на този феномен е трудно. Отсъствието на достатъчно
 надеждни   данни   за   разпространеността   на   бисексуалността  се  потвърждава  от   резултатите  от  неотдавна
 проведено изследване от психиатри и секстерапевти:  примерно 5% от експерти от двете  специалности оценяват
 честотата  на  бисексуалността  на  по-малко от 1%, като в същото време повече от 25% от психиатрите и 36% от
 секстерапевтите я оценяват на 11% и повече (Hill, 1989).

Бисексуалноста - основи на сексологията     Бившият  президент  на  Американския  съюз   на  психиатрите  Д. Мармор  отбелязва:
 Някои  отричат  въобще  бисексуалността  и  считат, че  всички бисексуални са в крайна
 сметка  скрити  хомосексуални,  скриващи  себе  си  зад хетеросексуални фасади. Против
 това  възразяват  онези,  които  твърдят, че всички  хора  по  природа  са бисексуални, но
 първоначалните  им алтернативни  импулси  ги тласкат или към хетеросексуалните или
 към хомосексуалните.
     В  края  на  70-те  години  в  някои   кръгове   бисексуалността  се  възприе  като  мода.
 Започнаха да я смятат  за  признак  на  сексуална  изисканост  или широта на възгледите.
 Но  към  средата  на  80-те  години  бисексуалността  определено  стана  по-малко  модна,
 заради  явната  й  връзка  със  СПИН.  Фактически  много  мъже,  които  преди  време, от
 време  на  време  се  отдаваха  на   хомосексуални   контакти  (продължавайки  да  водят
 преимуществено    хетеросексуален    начин   на   живот),   се   изплашиха   от   възможно
 заразяване с вируса на СПИН и прекратиха  своята  бисексуална  активност. На бисексуалните  жени обаче, това
 не оказа никакво  влияние, потвърждавайки  мнението, че хомосексуалните  контакти  на жените не са сериозна
 заплаха  за  разпространение  на  СПИН, дори  теоретично  те  да  могат  да  участват  в  предаването  на  вирусни
 инфекции.

             Гейджон (Gagnon, 1977) разграничава пет различни категории бисексуални:
    1. младежи, експериментиращи с цел откриване на своите сексуални предпочитания;
    2. хора, намиращи се на пътя от хетеросексуалност до хомосексуална ориентация или обратно;
    3. проститутки (и от двата пола), участващи в полови актове с представители на своя пол срещу заплащане;
    4. хора, реагиращи на сексуална стимулация, независимо от нейния източник;
    5. хора, явно склонни към полова активност с представители, както на своя, така и на противоположния пол.

  Съществуват още допълнителни категории, които ще бъдат описани по-натам.

     Хората стигат до  бисексуалността  по  различни  пътища. За  много, това  е един  вид  експериментиране, което
 добавя  цвят  на  половия  им  живот, но не се превръща в главна  ориентация. 
За  други,  това  е  свободен  избор
 на  активност,  най-привлекателна  в  определен  момент.  Някои  мъже  и  жени  променят  избора си  на  полови
 партньори, в зависимост  от  обстоятелствата. Но, независимо  от  всичко това, бисексуалните в повечето  случаи
 отдават явно предпочитание на един пол.
     Както  отбелязва  Мани (Money, 1989), някои  от  бисексуални  реагират  различно  на партньори от различните
 полове, в зависимост от наличието на едни или други различни обстоятелства. Например, мъж с преимуществена
 хетеросексуална ориентация може да участва в бисексуален акт само при участие на още двама партньори - един
 мъж и една жена. В други случаи, жена с преимуществена  хомосексуална ориентация, може да прави секс с мъж,
 само след приемане на голяма доза наркотик.
     Мастерс  и  Джонсън  (1979)  описват   подгрупа   бисексуални,  наричащи  ги  амбисексуални:  мъже  или  жени,
 съвършено безразлични към пола на своите партньори, никога не създаващи дълги връзки и имащи чести полови
 контакти и с мъже и с жени. Личността или пък физическата привлекателност на потенциалния партньор оказва
 малко влияние на избора им. 
     Известни  са  случаи,  в  които  бисексуалните  поддържат  многогодишни  хетеросексуални  връзки, а след това
 започват  дълбоки  хомосексуални  връзки  (или  обратното).   След  такъв  опит в човек  могат да възникнат нови
 възгледи против традиционната представа ограничаваща избора на сексуален партньор (Blumstein, Schwartz, 1976).
      В  други  случаи, 
по-късното  проявление  на  хомосексуалността  у  бисексуалните  може  да  бъде  обусловено
 от  възстановяване   след   дълго   боледуване   (например   алкохолизъм),  което  е  замаскирало   или   блокирало
 хомосексуалният потенциал (Money, 1988).

     Възможни   са   също   едновременни   хетеросексуални  и   хомосексуални   отношения,  като  тези,  описани  от
 23-годишна студентка:
     "...Аз  имах  приятел, с  когото  се  срещах  цяла   година.  После  изведнъж  се  оказах  в  такива  отношения  със
 съквартирантката ми по стая; тя много умело  ми показа как две жени могат да правят любов. Аз действително
 получавах  удоволствие и от  двете  форми  на  секс. Всичко  това  продължи,  докато  не  завърших  училище  и  не
 заминах за друг град...."


     При изследване  на  женската  бисексуалност  се  оказа,  че  някои  жени,  наричащи  себе си  бисексуални, имат
 различни емоционални потребности, едни от които могат да се задоволят най-добре (или изключително) от мъже,
 а  други - от   жени   (Blumenstein,  Schwartz, 1976).  Такива   обяснения   сме   чували  и   от  бисексуални  мъже,  но
 последните  доста   по-често   обясняват   стила  на  своята  сексуалност  с  потребността  от  разнообразие.  Някои
 бисексуални  пък  встъпват  в  полови  отношения  и  с  мъже  и  с  жени, стремейки се да докажат равенството на
 половете.

Бисексуалноста - основи на сексологията     Създава се впечатление, че за възникване на бисексуалността  могат да способстват
няколко  обстоятелства  (Blumstein,  Schwartz,  1977).  Желанието  да се експериментира
може да доведе  до  сексуална  връзка  между близки приятелки, двама мъже-приятели
и дори  между  гей и  жена, която връзка не е дълбока, но си остава дружеска. Още един
път към бисексуалното експериментиране е груповият секс; докато мъжете са склонни
да  участват  в  каквато  и  да е  групова  активност,  то  на  жените  повече  се  харесва
секса  между  тях.  Накрая,  някои   хора  създават  за  себе  си  някаква  философия  на
бисексуалността,  която  изразява  личната  им  система  от възгледи. Например, някои
активистки   на   женските  движения  стигат  до  извода,  че  те  са  станали  по-близки
до  другите  жени,  благодарение  на  общата  им  работа и тази  близост  намира  своето
сексуално  изражение. При  внимателна  проверка  в това може да се открие и следа от
принуда.
     "...Аз  бях  ревностна  феминистка, но  при  това  бях  толкова "нормална", че повече
не  можеше  и  да  бъде.  Работейки постоянно  в  женска  среда, започнах да усещам все
 по-голям  натиск, изискващ "опитването"  на  секс  с  друга  жена;  подразбираше се, че  отказа  би означавал, че в
 крайна  сметка  аз  не  принадлежа  на  техния  клан и съм  поробена  от  мъжете. Накрая  отстъпих пред техния
 натиск и това  беше  ужасно.
  Цялата  тази  история  толкова  силно  ме  потресе,  че  скоро  напуснах  женското
 движение..."


     Интересно  е,  че  при  някои  обстоятелства,  участващите  в  бисексуално   поведение  хора  обикновено  не  го
 наричат бисексуално. При  продължителна  сексуална сегрегация хетеросексуалните нерядко започват временна
 сексуална  активност с представители  на  собствения  пол. Това се наблюдава  сред  затворниците,  както  мъже,
 така и жени (Kirkham, 1971;  Giallombardo,  1974; Money,  Bohmer, 1980),  а  и  сред  военнослужещите.  Освен  това,
 много мъже извършващи мимолетни полови актове в обществените тоалетни, обикновено имат хетеросексуален
 брак  и  не  считат   себе  си   бисексуални  (Humphreys,  1970).  Млади   мъже, 
  занимаващи   се   с   проституция  и
 обслужващи  хомосексуални  клиенти, обезличават тези  си  действия и тяхното самовъзприятие си остава строго
 хетеросексуално (A.J. Reiss, 1967; Alien, 1980).

     Твърде малко  внимание  се  отделя  на  бисексуалните  контакти  в  популацията  на  някои  от  националните
 малцинства. В своята  неотдавнашна  публикация Де ла Вега (1990)  отбелязва: "В латиноамериканските  народи
 много мъже, наричащи  себе  си  хетеросексуални,  тайно  участват в бисексуални  отношения". По негови данни,
 бисексуалността при някои  от латиноамериканците се проявява само под действието на алкохол или наркотици;
                        Де ла Вега описва четири форми на бисексуално поведение сред латиноамериканците:
     1. Тайни,  осъзнаващи  своята  ориентация,  хомосексуални. Те често се женят  под  давление  на семейство или
         общество, но по принцип предпочитат секс с други мъже, ако имат възможност да го скрият.
     2. Тайни   латентни   хомосексуални.   Считат  себе  си  за   хетеросексуални,  но  изпитват  постоянно  еротично
         влечение  към  мъже,  което  ги  унижава  и  дразни.  Такива  мъже  участват  в  бисексуални  актове  само  в
         състояние  на  опиянение,  което  им  служи  като  оправдание  за  "странното"  поведение.  В  публичните си
         изказвания,  те  нерядко  проявяват  хомофобия  и  използват  своето  презрение  към  хомосексуалните  като
         някаква форма на психологическа защита.
     3. Свръхмъжествените  "мачо".  Понякога  имат  полови  контакти  с хомосексуални, доколкото ги възприемат
         не като мъже, а като "псевдо-жени".
     4. Принудително  бисексуално   поведение.  Някои  се  занимават  с  бисексуална  проституция,  за  да  издържат
         семействата си, а други - само за  пари  или  наркотици. Тези  вариации  се  наблюдават също в малцинствата
         от роми и при турскоговорящото население в България. Сред  представителите  на  други  малцинства  почти
         несъмнено също съществуват сходни форми на бисексуална  активност, но до този  момент това не е напълно
         изследвано подробно.

     В нашето общество, отношението  към  бисексуалните като цяло е негативно (Coleman, 1987). Те се сблъскват с
 редица проблеми, лишени са от организационна  подръжка, подобна  на  тази, която имат хомосексуалните. Освен
 това,  в  отношението  към  бисексуалните  съществуват  маса  предубеждения.  Например, някои хора смятат, че
 бисексуалните  са  неспособни  да  изпитат  любов; по  мнение  на  други, те или са свръхсексуални или страдат от
 тежки неврози; накрая, трети смятат, че в съпружеския живот на бисексуалните има редица повече усложнения,
 отколкото при хетеросексуалните (Coleman, 1982, 1985). Както  хомо, така  и  хетеросексуалните  се  отнасят  към
 бисексуалните с презрение.
     За  хомосексуалните  бисексуалността  е  нещо  като  хомофобията  за  хетеросексуалните.  Съществуването  на
 "противоположна"  сексуална  ориентация  може  да  се  окаже  заплаха  за  човек с крехка и неустойчива полова
 самоидентификация.  С аналогичен  образ "бифобията" е характерна  за  хора  със  слаба  и  колеблива сексуална
 ориентация (Coleman, 1987).

    Накрая, в наши дни, отрицателното отношение към бисексуалността значително се усилва и заради епидемията
 на СПИН.

    Независимо  от  всички  тези  проблеми, ние  не можем да твърдим, че в психологически план бисексуалните се
 чувстват по-зле от хетеро или хомосексуалните. Например, при  едни  сравнителни психологични изследвания на
 жени би, хетеро и хомосексуални, не  са  открити  значителни  различия (La Torre, Wendenberg, 1983). Аналогично
 изследване на мъже води до същите изводи (Klein, 1978).
    В настоящето природата на бисексуалността продължава да си остава загадка. Няма никакви достоверни данни
 за "причинителите" на бисексуалност, а разнообразието на биографиите на бисексуалните съвършенно нарушава
 многобройните теории за произхода на тази сексуална  ориентация. Възможно е, с натрупването на знания за този
 феномен, да можем да разберем по-добре сексуалната природа на човека.


   Мастерс У., Джонсон В., Колодни Р.
   Основи на сексологията
   Преведено от руски на български: eva_s (Весела) със специални благодарности от bglesbian и лично от мен!

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ МАТЕРИАЛИ ОТНОСНО БИСЕКСУАЛНОСТТА:

Бисексуалността
  
Бисексуалността

Отхвърлени ли са бисексуалните...
  
Отхвърлени ли са бисексуалните жени от лесбийките

Би-фобията
  
Би - фобията

Феномена бисексуалност
  
Методологически аспект на изследваниета върху феномена бисексуалност

Ще бъдеш ли трети?
  
Ще бъдеш ли трети?

Влиянието на бисексуалността върху феминизма
  
Влиянието на бисексуалността върху феминизма

  Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени

 есета   главна