Хомосексуалният брак: "за" и "против"

 

     Институцията  на  брака  съществува  от  векове  и  се променя с всяка година. Но никога до днес тези промени
 не са  протичали  така  бързо,  както  сега.  По  съвременните  западни  закони,   жената  се  смята  равноправен, а
 не подчинен партньор;  междурасовите  бракове  се  приемат и от обществото и  от  законодателството; а причина
 за развод сега  може  да бъде  не  само  вината  на  един от съпрузите, но и брака, ако сам по себе си е неудачен. За
 съжаление тези промени носят със себе си нови проблеми като например рязкото увеличаване броя на разводите.
 Въпреки това, в много страни, хората предприемат още по-дълбоки реформи в брачното законодателство.

Хомосексуалният брак     В Дания, Швеция,  Холандия,  Германия,  Норвегия  и  Белгия  еднополови  партньори
 могат  напълно  официално  да  регистрират  брак и се ползват с  почти  всички  права  на
 съпрузи.  В  някои  градове  на  Франция  вече  признават  хомосексуалното съжителство
 А в Хаваи, САЩ, вече е налице  подобен  съдебен прецедент. Впрочем, към  днешна дата
 нито  една  страна  не е приравнила  до  такава  степен  правата   в хомосексуалният брак
 както при обикновения хетеросексуален.
    В света  институцията  на  брака  преживява  не  най-спокойните  си времена. Уместно
 ли  е  да  се  говори  за   еднополови   бракове   именно   днес?  Дом,  огнище  и  здраве.  За
 да  разберем   защо   отговорът   на   този  въпрос  е  задължително  да  бъде  положителен,
 нека  разгледаме  още  в  началото,  привлекателна със  своята  непринуденост, гледната
 точка,    отричаща    съществуването    на    проблем.   "Правителствата   не   се   избират,
 за  да   уреждат   бракове, 
и   не  за  да  се   разбират  с  тях",  -  пише   Джон   Рогами   във
 "Financial   Times".   "Това  си  е   особено   лично   право   на   всеки".  Такава  либерална
 гледна   точка   предполага,   че   залагането   на  
  условията   по   брачния   договор  си  е
 работа единствено  на  самите  партньори, и  никак  на  държавата. С помоща  на юристи и съпричастни църковни
 служители, хомосексуалистите  могат  да  си  създадат  такова  нещо,  което  от  всички  гледни  точки  ще е брак,
 но единствено  без  официално  свидетелство.   Стремежът  да  се  ограничи  държавната  намеса,  не  може  да не
 възбуди уважение.  Но  участието  на  държавните  органи  в това  действие е неизбежно. При все че са възможни
 различни видове партньорства, само тези, уредени  от  властите,  по  определение  се  считат  за  брак  пред  очите
 на закона.  Само  той  предоставя  на  партньорите  особени  права - получаване  на  наследство,  онаследяване на
 пенсия и медицински  осигуровки от единия  партньор, в случай на смърт на другия. Само такъв брак, и това не е
 маловажно, юридически  полага грижи  за партньорите. Тези права и задължения ни най-малко не се явяват като
 някакви необвързващи украшения на брачното партньорство - това е самата му същност; и нито свещенник, нито
 юрист,  нито някаква  церемония  могат  да  ги  предоставят.  И  ако  обществото  предявява  към  брака  някакви
 изисквания, то държвата е длъжна да установи правила.
    "Всичко е вярно", - ще  кажат  привържениците  на  традиционните  ценности.  "Но  нали  тези  правила  нямат
 никакво отношение  към  хомосексуалистите. Еднополовите  бракове  са  безполезни - те величаят съюз, от който
 обществото не се интересува. Дори повече - те просто са опасни, тъй като намаляват отговорното отношение към
 брака и подриват основите  на този  социален  институт". Такъв възглед  подчертава важността на брака и това е
 абсолютно правило. Но еднополовите съюзи не бива да се считат нито за безполезни, нито за безотговорни.
    Разбира  се,  една  от   най-важните  причини,   принуждаващи   обществото  да  се  грижи  за   интституцията  на
 брака,  се   явяват   децата.   Но   не   по-малко   обществото   е   заинтересовано   и   от  стабилни   дълговременни
 партньорства. Семейството   по   начало  се   явява   опора   за   човека.   Несемейните  хора  (особено  жените)  са
 по-уязвими  икономически  и  с  много   по-големи   шансове  в  края  на  краищата  да  се  окажат  в  обятията  на
 държавната благотворителност. Ако  на  тях  им  е  необходима  помощ, то те по скоро ще  прибягнат до държавна
 издръжка. Както сочи  статистиката,  хората, които  живеят сами са по-нещастни и по-често боледуват. Още една
 важна функция  на  брака - той   служи   като   социален   стабилизатор   на  сексуалното   поведение  на   мъжете.
 Емоционалната и икономическата стабилност, от която се нуждаят  хомосексуалистите  ни  по-малко,  ни повече
 се отличава от тази, от която се нуждаят хетеросексуалните - и ако  те не я получат, обществото  просто  губи. На
 това обикновено  следва  традиционното  възражение - добре, нека  хомосексуалните просто се откажат от своите
 наклонности и встъпят в обикновен брак  с  човек  от  противоположния  пол.  Такъв  отговор  е  просто  остарял.
 От една  страна,  хомосексуалните  не  избират  своите  предпочитания,  а  много  от  тях  в действителност  искат
 да се избавят от тези предпочитания, стигащи  в някои  случаи  до  самоубийства. От  друга  страна, все повече се
 увеличава броя на хомосексуалистите, които не желаят повече да се крият или водят изключително целомъдрен
 начин  на  живот.  Заради  това,  по  същество,  обществото   може   да   избира   между   еднополови   бракове  или
 отчуждение на  хомосексуалните - а отчуждението  вреди  или служи на на някакви социални интереси. Към тези
 принципи  на социалната  политика,  може  да  се  добавят  и  принципите  на   държавната.  Правителство,  което
 забранява нещо  на  своите  граждани,  не  е  длъжно  да  се  обосновава  в  условията  на  дискриминация. Между
 другото, още  в  1967г.  в  някои  американски  щати  били  забранени  браковете  между  бели  и черни. Сега, да се
 застъпим за такъв закон, би било отявлена проява на расизъм. Дори да вземем  под внимание  много  по-голямата
 сложност на  проблема  хомосексуален  брак,  в  сравнение  със  смесен,  държавата не е длъжна да дискриминира
 своите граждани, особено  по  такъв  важен  въпрос, какъвто е издаването на брачни свидетелства. От този образ,
 можем да  поставим  следващия: съществуват  ли   действително   важни   причини,  които  да  не  позволяват  на
 хомосексуалистите да  създават  семейства?  Най-простото  възражение - нали  предполагащите  съпруги ще са от
 един и същи пол. По същество  това  не  е отговор, а просто  друга  формулировка  на  въпроса.  Добре. Тогава, ако
 разрешим на хомосексуалните да се женят, тогава в проблемите на  семейството и брака  може да  настъпи пълна
 анархия? Така би било ако хомосексуалните  съюзи  се  явяват  произволни  съчетания  на  хора,  просто  пародия
 на брак. В действителност, безчисленото множество на хомосексуални, особено лесбийки, доказаха, че те са също
 така способни  на  вярност,  преданост  и  отговорност,  както  и  хетеросексуалните,  и  това,  въпреки  печалната
 необходимост в  недалечното  минало  да  се крият от всички. Но не правят ли еднополовите бракове обществото
 по-еднообразно? Няма  особено основания да се мисли  така. Твърде  вероятно е да е точно  противоположното - с
 разрешаването  на хомосексуалните  бракове, обществото  може  да  се  надява, че ще помогне  на  всеки човек да
 открие за себе си здрав и стабилен съюз.
    Въпросите, свързани с децата в еднополовите  двойки, особено, ако се говори за осиновяване, са твърде нелеки.
 Но говоря  по  принцип,  те  могат  да  се  отделят  напълно  от въпросите за брака като такъв. При решаването на
 въпроси за опекунство, съда и съответните органи ще  взимат под внимание различни фактори, точно, както това
 става сега. Хомосексуалните двойки могат да бъдат част от тези фактори (необезателно решаващ). 
    Ако  отхвърлим  на  страна (както е и в руската държава) възраженията, повдигнати от една или друга религия,
 остава  последния   аргумент:   хомосексуалният   брак - това   е   необичайно.  Те  са   необичайни,  те  нарушават
 традициите. Това е сериозен довод.Действително не е задължително да се форсират събитията. Да се легализират
 разумно еднополовите бракове по пътя на съгласуваната  политика (както сега това се случва в Дания), а не чрез
 съдебни решения (както  може  да  се  случи  в  САЩ).  Но  на  всички  е ясно, че времето  за  промени  е  назряло.
 Ако обществото  възлага  на  брака  определени  надежди,  то  е  необходимо  и  да  се  определи  самия  брак,  чрез
 отношенията на хората, които  сключват съюз, така че да  бъдат заедно "в богатство и бедност, в скръб и радост",
 а не чрез списък с възражения, в който всичко им е отказано.

ПРОЧЕТЕТЕ  ОЩЕ  МАТЕРИАЛИ  ОТНОСНО ХОМОСЕКСУАЛНИТЕ БРАКОВЕ:

Нетрадиционното семейство от лесбийки
   Нетрадиционното семейство от лесбийки

Мисли за сватбената церемония
   Мисли за сватбената церемония

 

  "Наш мир"
  Преведено от руски на български: eva_s (Весела) със специални благодарности от bglesbian и лично от мен!
  Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени

 есета   главна