Методологически аспект на изследванията върху "феномена бисексуалност"

 

      Бисексуалното  поведение,  както  и  всяко  друго,  може  да  се разбере единствено в контекста на определени
 културни,   социални    и    междуличностни    отношения.
Феномена "бисексуалност"  Ако   биолозите   откриват    в    различните   инверсии
 на  сексуалното  поведение  стабилна,  жестока,  и  винаги и навсякъде  еднаква
 същност, то  социолози  и  психолози,  напротив,  подчертават  изменчивостта на
 сексуалните   сценарии.   Много   важни  са  етикетите,  термините с помоща  на
 които   хората   обозначават  сексуалната  ориентация,  социалните  стереотипи,
 процесите  на  самоопределение, а също  и  вариантите и способите, включени в
 сексуалната  субкултура.  Бисексуалността,  която  може  да  се  охарактеризира
 като смесица от женско и мъжко в един индивид се отличава от хермафродизма
 с това че тя е характеристика на пола. Новата теория на сексуалното поведение
 написа историята на пола и създаде конструктивна алтернатива на сексуалната
 ориентация.   Основно   потвърждение   на    тази   теория   се   явява   следното:
 сексуалността   се   конструира  в  обществото  и  в  историята,  а  не  е  зададена
 биологически.  Това  обаче  не означава, че трябва да  се пренебрегват  напълно
 биологическите   способности,   става   въпрос  за  човешката  сексуалност, 
а  тя
 не  може  да  бъде  напълно  формулирана с биологически  термини.  Човешкият
 организъм и човешкият мозък са необходими за човешка  култура, но не и за изследване на каквито и да са части
 от природата и многообразите  на  човешките  социални  системи. Тялото  на  човек, мозъкът му, гениталиите, не
 определят съдържанието на сексуалността и различните й институционални форми.
    Човек се ражда от мъжки или от женски  пол. В процеса на своя живот, както съзнателно, така и несъзнателно,
 той определя своя социален пол.  Проявлението  на  този  пол  е  детерминирано. Една  от  загадките  на  неговото
 конструиране е това как и кога ние започваме да усещаме своята полова принадлежност и произтичащите от нея
 права и  задължения, като "естествени" и "взаимодопълващи  се". Случаите, в които  половата  идентичност  не
 съвпада с биологическия пол, са свързани със способността  на индивида да ограничи себе си в рамките на модел,
 предложен му от обществото за самоидентификация. Бисексуалността следва да се разглежда също и като аспект
 от философските проблеми на човека. Философският  смисъл  на  изследванията се заключава в разглеждане  на
 чувствената  основа  на  човека. Любовта на  човек  към  човека, независима ли е от пола, или е продължение на
 сексуалността (Фройд)?

    Бисексуалността може да бъде разгледана на три нива:

    Биологично.  Много хора с нетрадиционна  сексуална  ориентация  твърдят,  че  тя  се  определя  от биологични
 механизми на които те по никакъв начин не могат да повлиаят. Учените стигат до мнение, че тя не е биологично
 случайна  и  изпълнява  някакви  адаптивни,  приспособителни  функции. Такъв  извод е  направен, на основание
 на  това,  че  формите  на  бисексуални   контакти,  съществуват   във   всички,   без  изключение,
  общества  и  са
 забелязани  в  болшинството  видове  млекопитаещи.  Обаче, биологични  изследвания,  касаещи  непосредствено
 бисексуалността, няма. Тя се разбира като присъствие на хомосексуална наклонност.
    Учените - генетици  тръгват  по  три  пътя.  Първо,  изследват  "семейното  дърво"; второ,  правят  изследвания
 върху  близнаци,  и  трето,  опитват  да  намерят  локализирани  гени,  които  са  отговорни  за хомосексуалността.
 Установени са редица важни емпирични тенденции, сред  които, особено необходимо е да отбележим, откритието
 на Дин Хаймер, който намери преходно  звено между хомосексуалността и един хромозом. По майчина линия при
 хомосексуалните мъже и  жени е  нарушено  статистически  нормалното  съотношение  на  потомците от мъжки и
 женски пол; което е много  близо  до  това, което се наблюдава  при  бащи,  страдащи  от  едни  от  най-известните
 генетически   нарушения  у  мъжкия  Х-хромозом  (т.нар.  Хq28).  Именно  на  това  съсредоточи   изследването  си
 ученият, с помоща на медицински и гей-организации. 114 доброволци - гей участваха в изследването.
    Изследването  на  тяхното  ДНК  трябваше  да  покаже  къде  точно  са  локализирани съответните гени. Учени,
 под  ръководството  на  Хаймер,  търсиха  из  три  милиарда клетки ДНС, изграждащи човешките гени, нещо общо
 за  хомосексуалистите  и  отличаващо  ги  от  всички  останали. Те успяха  да  намерят  търсената точка в Хq28, в
 разположените  на  най-дългата  част на ръката Х-хромозоми (там са разположени гените за далтонизъм, диабет и
 др.). От изследваните 40 двойки  хомосексуални  братя, 33 имат  един  и  същ  строеж  в  Хq28;  вероятността, това
 да е случайно, е по-малка от 1%. И Хq28 е само  началото на голямата загадка. Напълно възможно е, сексуалната
 ориентация да не се предава  от един, а от сто различни  гени, плюс  хиляди  различни  форми  на  индивидуалния
 опит.
    Хипотезата, че  във  формирането  на  сексуалната  ориентация  участват  хормонални  фактори, е  предолагана
 от  много  учени. Съществуват  няколко  групи  данни,  косвено  сочещи  към  нея. Първо, известно е, че различни
 хормонални   въздействия  в  наталния   период,   предизвикват  в   животните  от   някои  видове  хомосексуално
 поведение. Второ предварителните изследвания на жени с андрогенитален синдром (когато се наблюдава голямо
 количество  андрогени),  показват,  че  такива жени са по-склонни към развитие на лесбийска ориентация. Трето,
 при  сравнение  нивата  на  полови  хормони  у  възрастни  хомо  и  хетеросексуални,  бе  открито,  че  за мъжете с
 хомосексуална  ориентация  е  характерно  или  по-ниско  съдържание  тестостерони,  или  по-високо  съдържание
 на  естрогени;  били   открити   и   по-високи   нива   тестостерон   в  кръвта  на  лесбийки,  сравнени  с  кръвта  на
 хетеросексуални  жени.  Тези   резултати   не  са  потвърдени  от  други  изследователи.  Аргументите  в  полза  на
 хормоналното  обяснение  на  един  или  друг  вид   сексуално   поведение   предизвикват  много  критики.  Първо,
 половите хормони у възрастните хомосексуалисти  не  влияят  никак на тяхната сексуална ориентация, но пък са
 от значение за интензивността на влечението, както към мъже, така и към жени. Второ, в дадения случай следва
 да се разглежда по-скоро, възможността  за  влияние  на нивото хормони при развитието на главния мозък и дали
 те предразполагат индивида към един или друг тип сексуално поведение в зряла възраст.
    Психологическите  теории,  касаещи бисексуалността започват своето начало още от психоанализата на Фройд,
 потвърждавайки  бисексуалната  природа  на  индивида.  Тази идея, изразяваща се в стремежа да се намери такъв
 партньор, които ще обединява у себе си черти и на двата пола, претърпя известна еволюция в хода на развитието
 на самата психоанализа. В "Три очерка по теорията на  сексуалността", написана 1905г. И след това многократно
 редактирана,  бисексуалността  се  разглежда в  качество  на  сексуално  отклонение.  Но  десет  години  по-късно,
 бисексуалността  от  отклонение  се  превърна  в  изходна  точка  в  процеса  на  полово  формиране на личността.
 Фройд отбелязва: "психоанализата счита, че фактически, избора  на сексуален  обект, не е свързан с пола на този
 обект - свободата, еднакво присъща на мъже и жени... се явява тази  основа, от която посредством ограничения в
 една или друга посока, произхожда развитието, както  на  нормални, така и "необичайни" типове. От тази гледна
 точка на психоанализата, този изключителен сексуален  интерес, който проявяват мъжете към жените, се явява
 също проблем, който изисква своето обяснение и който  не  може да се тълкува  като  очевиден  факт, основан на
 химическа природа на влечението".

Феномена "бисексуалност"    По-късно,  през  1923г.  в  "Аз  и  То", Фройд  вече  говори  за  бисексуалността  като  за
 конституционално  за   всеки   индивид   явление.  Причината  за  самата  бисексуалност,
 според  Фройд,  е  свързана  с   принципните   полови   различия   между   мъже   и  жени,
 участващи  в  процесите  на  развитие  на  децата. С други думи, ролите, които изиграват
 майките  и  бащите  при   израстването   на   детето,   изначално   предопределят   полова
 двойнственост   в   неговото   развитие,   за   чиято   отстраняване   е  призван   едиповия
 комплекс. 
     Някои   привърженици   на  вродения  бисексуализъм,  напълно  отричат  мнението  на
 Фройд,   твърдейки,  че   сексуалността  се   формира   много  по-късно.  Първоначалните
 алтернативни  импулси  на  сексуалността  могат  да  са  под влияние или на обществото
 (при    хетеросексуалните),    или     на     определени     ранни     сексуални     опити    (при
 хомосексуалните).
    Изследвайки феномена бисексуалност, не можем да подминем теорията на М. Стормс.
 По  негово  мнение,  съществува   някаква  връзка  между  ранното  полово съзряване  и
 последвалата  сексуална  активност  с  представители  както  на  собствения  пол,  така  и  на  противоположния.
 Той изхожда от това, че  ранното  полово  съзряване,  настъпва  в подрастващите  (12-13 години),  когато  силните
 отчетливи  черти  на сексуално поведение още не са формирани, а хомосексуалните експерименти са достатъчно
 често срещано  явление сред  тази  възрастова  група. Взаимодействието  между  биологически и психологически
 фактори  наклоняват везната, или  към  предпочитания  за  хомосексуални  контакти,  или за хетеросексуални, в
 зряла възраст. 

    Социокултурният подход към феномена бисексуалност е основан на следните принципи:

 1) различните социални  групи на едно или друго общество, вариращи по свои сексуални ориентации и поведение,
    образуват  своя  сексуална  субкултура.  Така  че  за  бисексуалността,  можем  да  говорим  като  за  елемент  от
    културата. А сексуалното  поведение  и  мотивация  да  разглеждаме  не като биологично, а като социокултурно
    явление. 

 2) Отделните  елементи  на  сексуалната  култура-еротичен  код, норми  на  сексуално  поведение и други, от една
    страна, се коренят в биологичното  наследство  на човека, а от друга - са детерминирани от вътрешноличностна
    логика и последователност. Но сексуалната култура като цяло е социално явление.

 3) Изходната  единица  на  социокултурното  изследване е не  индивида, и не половата двойка, а социалното цяло;

   В  съвременната   култура   се   акцентира   върху   постмодерното,   като   на   водеща  ориентация  в  западната
 цивилизация.  Постмодернизъм,  това  е особен  тип  мироглед,  ориентиран  към  формиране  на  такова  жизнено
 пространство, в което  главните  ценности се формират  свободно  от  всички. Постмодернистическото съзнание е
 насочено  към  отричане на всякакви  норми и традиции - етически, естетически, методологически и т.н. Човек е
 свободен в израза  на  чувствата  си, в действията си, в избора на начин  на  живот. Човек се бори за тази свобода.
 В  рамките  на  постмодернизма,  изследователите   на  културните  явления  се  сблъскват  с  такива  особености,
 като разрушаване на  границите  между  различни  аспекти  на  човешката  същност.  Културата  е  игра, ирония и
 случайност. В рамките на това игрово пространство човек  се  освобождава от необходимостта да следва каквито
 и да било постоянни норми и правила. Единният стил на  културата се нарушава и се раждат множество различни
 възгледи за света. 
    Типичен  пример  за  постмодернистко   възприятие   на  света  се  явява  феномена  бисексуалност.  За  разлика
 от  хомосексуалността,  която  е  широко  изследвана  и  за  която  се  писа  много  през  последните  15  години, на
 бисексуалността   се   отделя   малко  внимание.   Да  се   определи   доколко   това   явление  е  разпространено  в
 обществото  ни  е  трудно. Изследвания,  проведени  от  американски  психиатри и секстерапевти  дават следните
 резултати:  5% от експертите  и  по  двете специалности  оценяват  честотата  на бисексуалността на по-ниска от
 1%.  В същото  време,  повече  от  25% от  психиатрите и  36% от с екстерапевтите  я  оценяват на 11% и повече.
 Това  изследване  би  трябвало  да   даде  информация  за  разпространението  на  бисексуалността  в  обществото.
 Но за това, трябва да се определи, кого следва да приемаме като носител на бисексуалност, в какво се заключава
 феномена бисексуалност, как можем да определим тази сексуална ориентация и какво е отношението към нея на
 обществото и на различните негови групи?
    През   70-те   години,   някои   суперзвезди,   като   Дейвид  Бауи   и   Марлон  Брандо,  открито  признаха  своята
 бисексуалност  и   я   направиха   модна.    През    същите   тези   години   и   сред   авангардната   култура,   и   сред
 представителите  на  средната  класа  станаха  популярни  смяната  на  партньори  и с ексуалните  експерименти.
 Едновременно,  набираха   сили   феминистките  и   движенията   за   правата   на   гейовете.  Бисексуалността  се
 асоциираше   със   сексуална    разкрепостеност.   Но   по-късно,    хомосексуалистите   извадиха   на   преден   план
 проблемите  на  гражданските  им  права  и  се  утвърдиха  като  политически движения. Бисексуалността не се е
 политизирала  никога.  Тя,  несъмнено,
е част  от  живота  на  много хора, но това  не  ги е вдъхновило да създадат
 собствено  движение. Това  навява  на  мисълта,  че  тези  хора,  могат  да  водят относително  свободен  начин на
 живот,  за  разлика  от хомосексуалните. Затова към  техните  възгледи  за  живота, се отнасят  много нетърпимо,
 както  хомосексуални,  така  и  хетеросексуални,  обвинявайки   ги,  че  те  не  са "нито с нас", "нито с тях". Това
 разсъждение  е  основано  на  хетеросексизъм,  определило  системата, в която  хетеросексуалността се разглежда
 като  единствена  приемлива форма на сексуално  поведение. Тази  система  отделя  гейове и лесбийки в отделна
 група от "натуралните", обявява ги за  непонятни и странни хора, формира хомофобийни  настроения и възгледи
 за проблема търпимост/нетърпимост. В резултат, и от двете страни  на  барикадата се издига  лозунга "Ние не сме
 като тях". На  фона  на  това  деление  възниква  ново  противопоставяне  на "тях" и "нас", в резултат  на  което
 "другите" се  явяват  бисексуалните. Те  не  могат  да  се  причислят  нито  към  "десните",  нито  към  "левите".
 В рамките  на  такава  хетеросексуална  култура,  бисексуалните  нямат  място. Ето  така се  ражда и би-фобията,
 неприязън, ненавист към бисексуалните. Основните догми на би-фобията са следните твърдения:

   1)   -  всеки човек е или хетеро, или хомосексуален;
   2)   -  хората се наричат бисексуални, защото така е модерно;
   3)   -  бисексуалните   следва  да   се  смятат  за  хетеросексуални,  ако  живеят  или  имат  връзка  с  партньор  от
             противоположния  пол;
   4)   -  бисексуалните  следва  да  се  смятат  за  хомосексуални,  ако живеят или имат връзка с партньор от същия
             пол;
 и т.н.

    Излиза,   че   на   бисексуалните   е   нужна   голяма   доза  смелост,  за  да  се  утвърдят  в  такова  хомофобийно,
 хетеросексистко   общество  и  за  да  останат   верни   на   себе   си,   независимо   от  общоприетите   критерии   за
 "нормалност". В  протестанството,  като  духовна  основа  на  съвременната  западна  цивилизация,  се  забелязва
 известно ниво  на  толерантност по отношение на хомо и бисексуалното поведение, което се изразява в позицията
 на църквата, благославяща  такива  бракове. В същото  време, според  позицията  на  православно-католическата
 етика, хомо и  бисексуалността противоречат на Божесвения смисъл и се явяват тежки грехове.

    В какво се състои  феноменалността на това загадъчно явление, толкова малко изследвано до сега? Как гледат
 на това самите бисексуални? Как самите бисексуални подхождат към проблемите на хетеро и хомосексуалността
 и как те разбират  за  себе  си  тази  противоречива  ориентация? Много  смятат  бисексуалността  за  уникална  и
 лишена от всякакви там предразсъдъци. Но това така ли е в действителност?

Феномена "бисексуалност"      За да намерим  отговорите  на  всички  тези  въпроси  и  изградим  най-добрият  образ  на
 бисексуалността,   не   трябва   да   съпоставяме   бисексуалните  на  хомосексуалните  или
 хетеросексуалните.  Не  трябва  да  обръщаме  внимание  на  партньорството  в  любовните
 отношения. На много от нас са познати  ситуации, характеризиращи се със силно чувствено
 влечение  към  повече  от  един  човек.  При  това,  всеки  от тези  обекти  притежава  своя
 собствена  уникална  ценност и да се направи  избор в  полза  на  единия или  другия, много
 често е невъзможно. Въпреки теорията на Фройд,  съществува  теория, че бисексуален "не
 се раждаш а ставаш". Това става доброволно или след сблъсък с определени обстоятелства
 Целта  на  нашето  изследване  е  да  подложим  на  критика  това  негово  твърдение, да му
 противопоставим  твърдението,  че  бисексуалността  се  явява  самостоятелна   сексуална
 ориентация, а не е преходно звено между хомо и хетеросексуалността.

    Отношение към хомо и хетеросексуалността.

    Бисексуалните, безусловно  са по-малко враждебни по отношение на двете други ориентации. И интересно е, че
 те не се считат за частично принадлежащи нито към едната, нито към другата.
    Бисексуалните,  клонящи  към   контакти  с  партньори  от  същия  пол,  и  претърпяващи  любовни  неудачи,  са
 по-малко склонни  към  депресии  и  сериозни преживявания по този повод, от хомосексуалните. От гледна точка
 на  бисексуалните,  хомо  и  хетеросексуалните  се  намират  в  постоянен  конфликт  и  опити да докажат сами на
 себе си, а и едни на други, преимуществата  на  своето  предпочитание  и  недостатъците  на  онова,  което  считат
 неприемливо. 
    Бисексуални  са  мъже  или  жени,  които  изпитват  сексуално  влечение  към  лица и от двата  пола. Не винаги
 бисексуалните не считат за необходимо да скриват, че сред техните партньори има както мъже, така и жени.

    Отчитайки  правилата  на   морала,   въведени  в  обществото,  че  хетеросексуалната  ориентация  е  нормална,
 стандартна  и  традиционна,   хората   отдаващи   предпочитания   на   собствения   пол,   се  сближават  с  хора  от
 противоположния. Характерът на това сближаване може да бъде  различен. Много  хомосексуалисти  и лесбийки
 започват   противоречащи   на   жизнените   им   принципи,   отношения  с   партньори   от  противоположния  пол
 (срещи, съвместен  живот, брак),  като  някои  дори  скриват  своята  ориентация. В този  случай,  става  въпрос за
 принудителен  характер на  сближаването.  Все  по-често,  много  гейове и лесбийки  започват  съвместен  живот,
 сключват  бракове  между  тях  си, без да има  някаква  интимна  близост. Те поддържат  приятелски  отношения,
 правят си услуги. Така те се освобождават от натрапчивите  преследвания,  недоуменията  на  родители,  колеги,
 "непросветени" приятели. Тези контакти много хомосексуалисти  считат  за  идеални - в своите среди, те винаги
 ще останат тези, които са си били, но и  пред  противоречащия им  обществен  морал  са също чисти. Причината за
 такъв брак, най-общо казано се явява социума.  Друга  причина  може  да  бъде  желанието  да  имат деца. Но има
 ли смисъл за  този  вид  контакти да се говори  като  за  бисексуални,  ако  хората  остават  верни на природата си,
 изпълнявайки си дълга пред обществото? Отговорът е отрицателен, защото и двамата  партньори признават един
 на друг своята ориентация. Но все  по-често,  много  хомосексуални,  под  давлението  на  обществото, а също и на
 собственото си безсилие да  преминат  към  coming-out, си хващат  партньори  от  противоположния  пол,  които се
 стараят  да  държат  в  неведение. Тези  контакти  не  им  носят  удовлетворение (физическо  и  духовно),  но те се
 примиряват с това.  Противоположният пол не ги привлича, не предизвиква  сексуално  влечение, нито  интимна
 близост.
    Мастер и Джонсън  описаха  подгрупа  на  бисексуалните  и  я нарекоха амбисексуални: това са мъже или жени,
 съвършено  безразлични  към  пола  на  своите  партньори,  никога  не  встъпващи в задълбочени  връзки и имащи
 чести  полови  контакти  и  с  мъже  и  с  жени.  Личността  или  физическата  привлекателност  на потенциалния
 партньор  влияе  много  малко  на  техния  избор.   С  други  думи,  тази   подгрупа   можем  да  опишем  като  хора,
 реагиращи на сексуална стимулация, независимо от нейния източник.

 Можем да направим следните изводи:
  1) -  Бисексуалността  не  следва  да  се  разглежда  като  преходно  звено, а  да се  изследва  като  самодостатъчна
          култура сексуална форма на  полови взаимоотношения между хората
  2) -  Бисексуалните  са  хора,  имащи  в  своя   живот  както  хомо,  така  и  хетеросексуални  контакти,  без  да  се
         акцентира на характера и произхода на тези контакти и тяхната мотивация.

    Указаните   граници   на   проблема   се   явяват   приближаване   към   изследвания   феномен    бисексуалност.
 Задълбочаването  в  по-нататъшното му изучаване, може да се отдели от методологията за познанието на човека,
 базирана   на   трите   източника  за  неговото   развитие:  наследственост, среда  и  свободен  избор.  Това  изисква
 използване  на  метода на  системния  анализ. Освен това, бисексуалността не се явява извращение, а е само една
 модификация на човешкото в човека. 

  А.А. Гершенович.
  Преведено от руски на български: eva_s (Весела) със специални  благодарности от bglesbian и лично от мен!

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ МАТЕРИАЛИ ОТНОСНО БИСЕКСУАЛНОСТТА:

Бисексуалността
  
Бисексуалността

Отхвърлени ли са бисексуалните...
  
Отхвърлени ли са бисексуалните жени от лесбийките

Би-фобията
  
Би - фобията

Ще бъдеш ли трети?
  
Ще бъдеш ли трети?

Бисексуалноста - основи на сексологията
  
Бисексуалноста - основи на сексологията

Влиянието на бисексуалността върху феминизма
  
Влиянието на бисексуалността върху феминизма

 

  Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени

 есета   главна