Лесбийките - не може да ни няма

 

    "Кой от нас принадлежи само на един пол? В мен понякога съществуват и мъж и жена..."

    "... вярвайки  изключително  в  непреходната  ценност   на  любовта, се  отказвам  да  разбера  така  наречените
 нормални хора, които  са  убедени,  че  мъжът  е  длъжен  да обича  само  жена,  а  жената - мъж.  Но  ако  това  е
 така, то къде тогава  са  духът, личността,  ума? Нима  любовта в действителност  означава  само  влечение към
 физическото тяло? Убедена съм, че в повечето случаи това обяснява факта, че на "нормалните" хора, по правило,
 е дадено по-малко вдъхновение, художникът в тях е  мъртъв, чувствата им са по-притъпени сравнени с чувствата
 на хората  "полутон". Като  цяло,  те  са  земни  и  толкова  загрижени  за  физическата  обвивка,  че  не  виждат
 по-далеч от външното различие между мъжът и жената."

Лесбийките - не може да ни няма...  Тези думи принадлежат на испанката Мерседес де Акоста, поетеса, драматург и
 сценарист, любовница  на  която са били Грета Гарбо, Марлен Дитрих, Айсидора
 Дънкан, знаменитата руска актриса Алла Назимова и още много блестящи жени
 от това време. Същото време, когато у нас в съзнанието на момичета и момчета
 набиваха  грубо  клеймо, белег, който  продължава да се предава  по наследство.
 "Всичко синьо в мен е  белязано  от  нажежено  желязо.  Забраната е заложена в
 душата ми." **Психологическата  забрана  действа и отслабва  природния зов на
 душа и тяло, опитва се да създаде вътрешен свят, всеки  път отново - от нищото.
 Защото забраненото притежава свойството, да се смята за неосъществимо.

      В страничния  наблюдател  се  създава  впечатление, че лесбийки у нас няма.
 А те и не  бързат да  доказват  обратното,  за  разлика  от  гейовете,  от  които  не
 пречи  да  вземем пример. Опитайте да отидете в широко рекламирана "розова"
 дискотека  и  потърсете  с   поглед   нетрадиционна   влюбена   двойка.   Еднакво
 безполезно  като  да  търсите  през  деня  с  огън  или  вечер  с  джобно  фенерче. В интерес  на истината, когато аз
 навремето  посещавах  такива  тематични  мероприятия  или  заведения, първо  търсех  сродна  душа и ужасно ме
 подтискаше  пълното  отсъствие  на  такива  и  присъствие  на  съвсем  други.  Вече  си  мислех, че "няма никой".
 Заблуждението  ми  се  разсея,  когато   за  много   кратко   време,   по-често  случайно,  се  запознах  с  невероятно
 количество  жени,  обичащи  жени.  Никоя  от  тях  не  се  отличаваше  по  отношение  инициативност  в  открито
 самоопределение.  Излишъкът  вялост,  ненужната  на  никой  покорност  стават  причина  за  тягостни, блудкави
 хетеросексуални  връзки.  Безволието  пречи  да  се  превъзмогнат  усвоените щампи на поведение,
да се повярва
 в  необоримостта  на  природата  и  в  това,  което  тя  ти  е  ДАРИЛА. Силните, свободните духом  жени, способни
 не  само  на  здраво  възприемане  на  особеностите  си, но и на  активна  дейност в това направление, са единици.
 В Одеса дори не познавам нито една. Не е странно, че почти не се споменава за нас.
    На  мен  ми  провървя  да  не  остана  равнодушна   към  безценното  богатство  на  собствения  си  свят  и  да  го
 събера в едно със света отвън. Най-красивият  образ на лесбийска  любов  намерих,  разлиствайки  енциклопедия
 за сюрреализма, в  горещата  картина  на  Поля  Делвокс 
"Лято"  и  в  завладяващия  шедьовър  на  Белмер "Две
 приятелки". Поезията  на  тази   тема  е  за   съвършенно  отделен   разговор.   Всичко   започнало   със   Сафо.  От
 тогава е изписано  безкрайно  море  от  лесбийски  стихове - от  които  само  капки са попаднали в печата, за да се
 разпространят: може  би  благодарение  на  пределната  завоалираност. Мога  да  кажа,  например, че у всяка моя
 "розова" позната има по няколко посвещения на любимата. Впрочем, няколко такива копия, с които разполагам,
 са удивително добри.
    Какво  да  се  каже  за  златния  литературен  фонд,  в  който  без  усилие  може да срещнете тематични мотиви.
 В стихосбирката   на   Н.  Г.  Гумилева   "Чуждо  небе"   има   стихотворение   "Жестоки",  в   което   красотата  и
 недосегаемостта  на  питомниците  на  Лесбос  са  описани  с  тържествено  преклонение.  Дълбоко  разбираеми  и
 живописно изискани страсти пълнят стиховете на Поля Верлен "На балкона", "Приятелка" "Сафо". Сам жрец и
 жертва на  еднополовата  любов, поета се възхищава  на  приятелки и ги възпява с изящни стихове - като звън на
 вълшебно звънче:
      .... Две млади жени стоят и мечтаят
           Двойка, смееща се над "натуралните" двойки...

    Съвременните  проблясъци  на  лесбийския  свят  допълват  колекцията.  Съществува  значително   количество
 филми - май само  западни.  Най-качественият  и  най-известен  е  "Bound" с  великолепните  Дженифър  Тили  и
 Джина Гершън  в главните  роли.  И замислено, и изиграно  много  впечатляващо. Няколко неудачни подражания
 последваха този филм. 

Лесбийките - не може да ни няма    Да отбележим  и  оригиналното  творчество  на  знаменитата  канадска  певица и
лесбийка  k. d. Lang.  Тя  пише  трогателни  текстове и божествена музика към тях.
Слушала съм само един нейн албум - "Инженю".
    Мимоходом   ще   отбележа - предупреждавам   всяка   недружелюбна  мисъл:  не
говоря   за   това,  което   може  да  се   интерпретира  от  "необходимата"  страна  с
голяма доза превзетост и натиск, нищо  не изопачавам, както правят понякога най-
предприемчивите  от  моите  съмишленици. Ако се придържах към такава техника,
материала щеше  да  стане  доста  обемен,  но  всяка  идея  щеше  да  бъде  убита  от
смесицата с ненужна информация. Аз говоря и искам да говоря само за достойното.
Евтини    продукти    на    лесбийска    тема,    еротични    фотожурнали,    извратена
порнография  могат  да  заинтересуват  мъжкия  пол  и  сибаритските  жени,  но  ни
най-малко  пиша  за  тях.  Пиша  за  тези,  които  са  различно-чувстващи,  като мен.
Не може  да  не  спомена  най-общодостъпния, всепротикващ и обикновен източник
на    лесбийски  -  сигнали  -  а   именно,    разцъфтяващия   руски   поп.   Той  дори  е
 по-показателен   по   отношение   на   игнориращата  статистика,  в  сравнение  с  англоезичния.  Пилигримите  са
 принудени   да   се   усамотят - и  обратно,  "двойки,  смеещи  се  над   "натуралните  двойки"  -  имат  нарастващи
 възможности  за  съставяне  на  тематична  фонотека. Основни  там  ще  бъдат,  разбира  се, откровенията  на Ева
 ("Гости от бъдещето"). Но и в общия поток може да се уловят  такива  хипнотични  мелосказания като "Ту-ту-ту,
 на-на-на" Лолита от "Академия" ("С  теб,  моя  звезда...") и такива  нежни,  неочаквани  като "Ти си мой син" на
 Алла Борисовна. Наистина, не се опитвам да  вадя  някакви далечни изводи - певица, по същество актриса и тези
 единични  нетрадиционализми,  по-скоро,  са  само  талантлив  принос за актуалността  на  проблема. Приятно ми
 е да отбележа: съавтор на текста за песента "Ти си  мой син" е самата Алла, което в крайна сметка свидетелства
 разбиране на нашите сестри и не може да не събуди в сестрите искренни симпатии.
    Всичко казано ми позволява да направя скромния извод, че ние си  съществуваме. Толкова сме много, че бихме
 могли да заселим отделен континент. Но да мълчим и да се крием, ще се отучим не по-рано от XXІ век. 

  Юлия Мерцалова
  Преведено от руски на български: eva_s (Весела) със специални благодарности от bglesbian и лично от мен!

  Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени

 есета   главна