Хомо и Фобия - Свои, чужди... и трети

 

    Днес  обсъждането  на  хомосексуалността  стана  крайно  модерно.  И  възниква  въпрос,  дали  това е добро или
 е лошо. Много е сложно да се отговори еднозначно. Само  всестранното  обсъждане  и  участието в него на повече
 хора, ще  позволи да се изработи  обща концепция. Но,  за  съжаление,  в  дадения  случай  това  не  се  получава, а
 напротив - появяват се  маса спекулации с темата. Те могат да се наблюдават както във висшата сфера (навярно
 всички  помнят обвиненията  на  Н. Витренко  по  адрес  на  негови  колеги  за  тяхната "нестандартна  сексуална
 ориентация"),  така и  от  сорта  "на  пазара"  и  в  средите  на  13-17  годишните.  И  ако  "по  пазарите" за щастие
 приключват с опитите, то подобни нападки с политическо  направление са в основата  на  поддържане скандален
 имидж. А като резултат - никакъв конструткивизъм.

Хомо и Фобия - Свои, чужди... и трети  Учените на Запад вече одавна стигнаха до извода, че "нетрадиционната" сексуална
 ориентация  си  съществува откакто съществувава човечеството като биологически
 вид. Но за съжаление, нашите учени твърде рядко опитват да се съгласят с колегите
 от  Запада,  водят  си   само   бележки   по   бюрата,   не   настояват   за   публикации,
 опасявайки  се  от  обвинения  в  хомосексуалност. И  на  обикновения  обитател  му
 остава сам да  мисли  над  този  проблем, а пък Бог  не  всички  е  наградил 
с  развит
 интелект. Какво например да правят младежи, които на всеки ъгъл чуват и виждат
 едномоментни  реклами и антиреклами  на  хомо и бисексуалните  контакти. Как те
 да определят своето отношение  към  това, ако няма къде да получат квалифициран
 съвет?
    Обаче  това  не е свързано със същността  на проблема. Психологическите аспекти
 в поведението на хора с хомо и бисексуална  ориентация  ме заинтересоваха преди 7
 години. Тогава бях като всички удивен, че това е възможно и се опитах  да  попитам
 един  гей  "как  се  стигна  до  такъв  живот".  Да  ви  кажа  честно,  очаквах  да  чуя
 сърцераздирателна история за това, как са го приобщили лоши чичковци, а чух история, която тотално ме порази,
 за  първа  любов  и  преданост. Впоследствие  този  човек  загина,  спасявайки  живота  на  своя приятел... Тогава
 започнах да провеждам  неголямо социологическо проучване в различни среди, и с огромно удивление установих,
 че болшинството хора от обкръжението ми, ако намериш подход към тях, разказват за своя би или хомосексуален
 живот, при това, те бяха хора, за които даже и не съм подозирал, че могат да бъдат такива.
    Така изработих  за себе си приблизителна  статистика: около 70% от населението (както мъжко, така  и женско)
 са имали  поне един  хомосексуален  контакт  през  живота си; 47 - 49% - достатъчно често (веднъж на месец-два)
 имат хомосексуален  контакт в една  или  друга форма; и по-малко от 1-2% са чисти хомосексуалисти или твърди
 хетеросексуални. При това, особени разлики  между  селско и градско население не се наблюдават, имам предвид
 значима разлика,  достатъчна  за  формиране  на  достоверен  статистически  извод.  Има  разлика  между данните
 в различни   социални   слоеве - колкото   сме   по-близо   до   прага   на  бедност,  толкова   по-явно  се  забелязват
 хомосексуалните връзки. Наблюдава се и класическо  преобладаване  на  количеството  на  такива  контакти във
 възрастта 16 -25 години. Не претендирам за абсолютна достоверност на тези цифри: обобщаването на данните съм
 извършил сам и съм изчислявал по прости формули, без  използване  на сложни  коефициенти, но достоверността
 на абсолютните показатели мога да гарантирам.
    В това  изследване, съвсем  не  ме  интересуваха  цифрите, важни  за  мен  са  психологическите  аспекти. И ето
 какви закономерности успях да проследя:
    Първо, хомосексуалността  започва  да се проявява  много  рано, във възрастта  между 5 и 7 години и това често
 остава незабелязано  за  родителите. Тук  възниква  въпросът: добро  ли е  това  или  лошо.  Класическата  детска
 психиатрия  и сексопаталогия  препоръчват "при  проява  на  данни  за  паталогия (обърнете внимание на думата
 паталогия) обръщайте повече  внимание  на детето, не го оставайте и за секунда само, наблюдавайте контактите
 му с приятелите, ограничавайте подозрителните  контакти,  разказвайте  постоянно  за  вредите  от еднополовото
 общуване - въобще, оказвайте силен  натиск върху  детето". И какво  да  очакваме в резултат - психоза  или друго
 психоматично разстройство.  Какво  направихме?  Осакатихме  детето!  Могат  да  ми  възразят, защо  развъждам
 "гейчета". Обаче процеса  на "развъждането"  протича  съвместно  със  зачатието. Ако при  детето се е проявила
 хомосексуалност в детството под формата на "детска любознателност" и е нямала под себе си органическа почва
 то тя няма да се превърне  в  стереотип  на  поведениее. Ами ако това е заложено с гените, тогава  какво? Тогава
 детето се запраща в страшна ситуация:  иска  му  се,  а  родителите казват "не трябва". Природата си иска своето,
 то се  съпротивлява,  родители  и  общество  давят,  а  природата  е  силна. Резултатът - невроза, психически срив,
 усещане за непълноценност. Следва въпрос: на кого е нужно това възпитание?

Хомо и Фобия - Свои, чужди... и трети    Второ, бисексуалността се  проявява в периода  на  пубертета  14-17 години и дори
 по-късно. Появилият се интерес или се удовлетворява, или остава в подсъзнанието.
 Главното  за  възможността  да  се  реализира  този  интерес  е  силата на характера.
 И  тук  също  е  важно  да  не  се  дави  човека.  При  това,  както  в  забраната,  така
 и  във  възможността  да  "пробва".  Тук   важно  е  обкръжението  на   човека.  Ако
 подрастващият е със силен  характер, той  ще  реши  самостоятелно  иска  или  не, и
 след  "пробването"  сам  ще  определи   по-нататъшната   си  сексуална  платформа.
 Познавам много момчета и момичета, пробвали  веднъж  хомосексуален  контакт и
 решили, че това не ги  интересува. Но има и други  варианти,  когато  подрастващия
 няма силна воля и попада под влияние или на непорядъчен батко, или на неубоздан
 и нереализируем  хетеросексуален  темперамент  на своите връстници. Обикновено
 това се забелязва  у  подрастващите  и  тук  вече  трябва  да  се  включат  родители,
 педагози, приятели. Втората страна  на  медала, е отново възможността да се развие
 психоза, на фона на подтискане на "своята неправилност". 
    Има   още   една   интересна    закономерност,   която  не   знам   защо  упорито  се  премълчава.  Смята  се,  че  в
 криминалния свят  такива  форми  на  любов  не  само  че  не  се  приветстват,  но  и  жестоко  се  наказват. Нищо
 подобно.  Съвсем не  лошо  съм  запознат  с  поведението  на "бандитите - деца" и мога  да  кажа, че статистиката
 е същата и в този "свят" а в средите на лидерите дори по-висока, но това се крие много старателно. А проверката
 е лесна: опитайте да поговорите със служителите  от сауните, които посещават авторитетите, или поприказвайте
 със самите "бандитчета". 
    Иска  ми  се  да  обърна  внимание  на  това,  че  в  повечето  случаи,  бисексуалните  страдат  повече  от  своята
 "неправилност" от  хомосексуалните.  Логично  обяснение  на  това,  до  този  момент  не  намерих.  Мисля,  че  е
 свързано с тази неопределеност  на  първите. Те не могат да се причислят еднозначно нито към хомосексуалните,
 нито към "натуралните". Дори  според  мен,  бисексуалността е  по-прогресивен  поглед  на любовта, доколкото е
 налице пълна гама от усещания, но повтарям, това е изключително лично мнение. 
    Разглеждайки  списанията,  ми  се  струва, че  авторите си  пълнят джобовете пропагандирайки някакво такова
 мнение: хомосексуалността - това добре, но хомосексуалистите са  врагове  на народа и трябва да се унищожават.
 Но основно по това се увличат хомосексуалните издания. Кой знае защо, войнствените гейове признават правото
 на избор  за  себе  си,  но  не  дават  това   право   на   другите.  Особено  нападани  от  тях  са   бисексуалните.  Как
 само не ги наричат! И предатели на  секса, и  последна  дупка  на  кавала и т.н. Това е много  печално. Неприятно
 е и, че хомосексуалните, опитвайки  се да  претендират  за  своята  изключителност, се  нуждаят  от равноправие.
 Равноправие в какво? Във  възможностите да  общуват, това  никой  не  забранява.  Създават  свои  организации,
 барове, кафета - извинете,  но  за  мен  това  е  глупаво, тези  опити  за  отделяне  от  света, в който те се нуждаят
 от равенство. Е, да правят  любов в присъствието  на  обкръжаващи - това вече, простете, е нарушение на общите
 принципи на  морал, без  значение  ориентацията, това не трябва  да правят нито  хомо,  нито  хетеросексуалните
 двойки. А иначе, по принцип, никой на  никого  не  пречи.  Важно е да  не  забравяме  старата  истина,  че  нашите
 права свършват там, където започват правата на друг човек. 
     Ето такива  се  получиха "размишленията на глас". Писах, без претенции на учен, изложих просто мнението си
 на млад специалист, неопорочено от догмите на  класическата  наука. С удоволствие ще изслушам и други гледни
 точки.

  Преведено от руски на български: eva_s (Весела) със специални благодарности от bglesbian и лично от мен!
  Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени

 есета   главна