Насилието над жените като проблем

 

    Социалността  на  проблема  насилие  по  отношение  на  жени  се  заключава  в  това,  че  насилието  е  едно  от
 препятствията за  достигане  на  равенство  на  всички  хора и хармонизиране развитието на света. В настоящето,
 насилието върху  жени  се  явява  един от основополагащите  социални  механизми, защото оказването на помощ,
 принуждава жените да се сблъскат с подчиненото  си  положение  по отношение на мъжете. "Насилието насочено
 към жени,  отразява  структурата  на подчинение и власт с всички дълбоки различия между половете. Насилието
 против мъже - при  тях  за  разлика  от  жените,  обичайно  се убива група, т.е. на война, в сблъсъци между банди -
 обикновено се явява резултат от борбата за власт между социални структури, обособени по различни признаци но
 не и по пол".
 (Феминистки вестник. 1998, 26, с.5)

    Проблемът  на  насилието  по  отношение  на жени се явява един от най-актуалните  изследователски проблеми
 в областта на половата социология, в рамките  на  която, полът и властните  отношения  се  считат  за  решаващи
 принципите на организиране на обществата. Анализът на този проблем от позиция на половия  подход, позволява Насилието над жените
 
да  се  осмисли  по  по-нов  начин  положението  на   жените  в  обществото.  Изхождаме  от
 положението,  че  "пол" това  е  социална  и  културна  конструкция.  От  гледна  точка на
 половата  социология, социалните  особености  на  половете  се определят от  исторически
 и  етнокултурни  фактори.   Изхождайки   от  това,  социалните   роли   на  жената  и  мъжа
 се определят  не  от  биологическия  пол,  а  са  социално  обусловени.  Неразбирането  или
 съзнателното   игнориране   на   този  факт  води  до  оправдание   неравенството  на   жени
 и  мъже  във  властните  отношения. И така, половата  социология  предлага обяснение на
 съществуващото неравенство между половете не чрез биологическото  начало, а с помоща
 на   анализ   на   социално - култулни   и   социално - икономически  фактори.  Тя  настоява
 за ценността на личността  на  жената,  нейното  право  за  избор  на  жизнен  път,  отказ от
 стереотипните  роли,  културни  символи,  нормативни  разбирания;  против  обусловеното
 положение на жената в семейството и обществото в тяхното патриархално  състояние, т.е.
 основани на принципа на господство на мъжа. Половият подход предполага не толкова новаторско преосмисляне
 положението на жената, но  и  търси  практически  път  за  освобождаването й, от нейните  остарелите  представи
 за самата себе си и  своята  роля в съвременния свят, а  също  и  преосмисляне  на  ролите на жени и мъже и нови
 отношения към противоположния пол.
    Кризисната  социално - икономическа  ситуация,  наблюдавана  в  обществото  ни  и  обусловящите  причини  от
 макроикономически характер,  съвсем  не  трябва да се съпровождат с неуважение към личнат а свобода и права.
 Уважението към  личността,  както  на  мъжете,  така  и  на  жените,  по  принцип  не  зависи  от  състоянието  на
 икономическия живот. Както отбелязват  съвременните изследователи, интересен е факта, че за населението на
 страната, в преходния период положението с правата на човека е много по-важен фактор от икономиката.
 (Ханс-Дитер Клингеман, Рихард И. Хофферберт./Социология, 1998, 23, с.27).

    Правата и свободите  на  гражданите  се  обезпечават от демократическата и политическата култура, нивото на
 които в  нашето  общество  съвсем  не е високо. Основни  вектори на положението и развитието на демократично
 общество и  гражданска   култура,  както  е   известно,  се  явяват   и   нарастващите   икономически   показатели,
 демократичната законност и разширението  правата и свободите  на  гражданите.  Всяко  подтискане,  в  т.ч.  и по
 признак пол, работи  срещу свободното общество. Необходимо е да проявим определена гражданска смелост, за да
 признаем, че днес в нашата държава  при  юридическо  равноправие и декларирани  равни права на жени и мъже,
 фактически съществува  дискриминация  на  жените.  Тя  се  осъществява с помоща на различни видове насилие,
 експлоатация на  качествата и, съгласно  властващата  представа  за  нейното "истинско  предназначение",  и  на
 фона на  ниското  самосъзнание  у  самите  жени.  Болшинството   дори   високообразовани  жени  идентифицират
 насилието върху себе си само като физическо и сексуално. Тези видове насилие се наказват и от държавата. Това
 което касае  икономическото  и  психологическото  насилие, то те  почти не се осъзнават. В контекст: не може да
 служи като  убедителен  аргумент  твърдението, че е необходимо  първо да се създат  нови  здрави  икономически
 основи, а след това да мислим за осъвършенстване отношенията между хората.

    Предмет  на  изследването  насилието  над  жени  като  социален  проблем,  в най-общ  вид се явява  феноменът
 насилие, неговите видове, причини, последствия. Терминът "насилие над  жени", съгласно документите на ООН,
 е всеки акт на насилие, осъществен на  основа  полов признак, което причинява или може да причини физическа,
 полова или  психическа  вреда  или  страдание  на  жените,  в  т.ч.  и  заплахите  за  такъв  акт, принудително  или
 произволно лишаване от свобода, било то в обществения или личен живот 
 (чл.1. Декларация на ООН "за изкореняване на насилието над жени"). 

    Днес  в  рамките  на  половата  социология  съществува  определена  класификация  на  насилието  над  жени.
                  Видовете насилие биват:

  · икономическо - забраняване  на  работа  извън дома; отказ на пари или на предоставяне на достатъчни за живот
                                 пари; взимане  на  собствените  пари  на  жена  или  дете; намаляване  на  доходите; пречки при
                                 изплащане на стипендии и/или работна заплата;

  · физическо насилие - нанасяне  на  побой  от  мъжа  над  членовете  на  семейството  в  състояние  на  алкохолно
                                опиянение  или  трезво състояние;  използване  на  оръжие;  ритане  с  крака  или  удари  с  ръце;
                                блъскане;  скубене  на  косите;  така  също  и  тези  ситуации,  когато  са  извършени  от  външни,
                                съвсем непознати, малкопознати или добре познати хора или приятели.

  · сексуално насилие - принуда  за  сексуални  отношения  против  желанието  й;  изнасилване;  сексуална  гавра  с
                                деца; сексуален шантаж; 

  · психологическо насилие - насилие   с   използване    на   вербални    и    психологически    средства,   в   частност,
                                принизяване достойнствата на жените; обиди; пренебрежително отношение, водещо да загуба на
                                самоуважението;  упреци;  намеса  в  личния  живот;  ревност;  грубост;  заплахи;  С определени
                                уговорки  тук   могат  да   бъдат  отнесени:   изолация  от  социално  обркръжение;  ограничаване
                                свободата за срещи и общуване с роднини и приятели. 

                 Причини за насилието:
    Това  са  обстоятелствата, обуславящи  проявата  на насилие - могат да се разглеждат в различни аспекти. Това
 са и историческия ракурс, културните  традиции, и методите  на  семейно  възпитание  и  възпитание  в училище;
 това са и обективните условия  на  съвременния  социален  живот; т.е. това  са  исторически и социалнокултурни
 предпоставки, действащи  на  микро  и  макро  ниво; особености в социализацията  на момичетата; особености на
 тяхните отношения с родители и близки; налична  система за  държавно обезпечаване  на профилактиката срещу
 насилието, борбата с насилието  над  жени (с юридически,  икономически,  психологически,  медицински  и  други
 средства).

                  Последствията от насилието:
    Те  също  могат  да  се   проследят  на  различни   нива  и  в  различни  с фери  с  единствената   уговорка,   че  те
 съвършенно очевидно се  проявяват едновременно и в мащабите на обществото като цяло (макро ниво) и на ниво
 локални единици - семейство,  личност  (микро  ниво).  Загуба  на  статус,  психологически  дискомфорт,  агресия,
 насилие - външната страна  на  проявлението  на изследвания проблем. Тя е най-очевидна и много от нас описват
 съвременността именно  чрез  тези  характеристики.  Но  зад  това  стои  реакцията  на  насилието - емоционално,
 морално, правово и др., осмислянето на  този  феномен,  неговата  оценка,  вписването му в ценностната система,
 дълбокото разбиране.
    На базата на тази оценка - осмислянето  предизвиква  определена  реакция, а  чрез  нея  се  формира  конкретен
 тип поведение  като  цяло (получаващо материален  израз  чрез  конкретни  действия) и по  отношение към такъв
 феномен като насилието в частност (крайни точки се явяват:
   а) активна борба с проявите на всички видове насилие;
   б) пасивно въприемане на този феномен). 
    Типът  поведение  позволява  на  жените в живота  или  да акцентират на своята значимост и да водят активен
 живот, или да  приемат  създаденото  положение, да се подчинят на обстоятелствата и на съществуващите норми.
 Зад различните  видове  поведение,  могат  да  стоят  различни  типове  жени.  Според  нас,  най-разпространените
 такива типове са: 
  · "жените - жертви", когато жената се явява лицето, с което другите се "наиграват"
  · "жените - агресори", т.е. жените приемащи ролята на нападащи;
  · "жените - защитници", приемащи ролята на адвокати на обидените;
  · "жените- невидимки", стараещи се да си стоят "на сянка", да  не  привличат  внимание, да не би да се окажат в
      центъра на събитията и отношенията.

Насилието над жените      Тази типология не обхваща всички възможни модели на поведения в общуването
  на жените с различни  хора. В различни  ситуации  и  при  общуване с  различни субекти,
  типът поведение на една  или  друга  жена  може да бъде  различен, а чертите "жертва",
  "агресор",  "адвокат"  или  "невидимка" могат  да  се  проявяват  с  различна  степен  и
  интензивност,  в  зависимост   от   субекта  и   взаимодествията  с  него,   например,   при
  общуване с членове  на  семейството,  приятели,  възлюбени, представители на властта,
  случайни  хора.  При  това,  може   да   се  твърди,  че  съществува   връзка   между   типа
  поведение  на  жената  и  условията  на  живот  в  детство  и  ученически  години,  както
  и нейните психологически характеристики и житейски приоритети.

      Субекти  на  насилието  над  жени се явяват  различни  хора. Могат да  бъдат  роднини
  и  близки,   приятели,   приятелки,   колеги,   съседи,   любим   човек,   представители   на
  администрацията   и   началника   в   работата,  представители   на   хората   на   властта,
  случайни  хора.  Обаче  мъжът (в коя да е социална  роля) се явява  субект  на насилието
 над жени, много по-често, отколкото  друга  жена. И безусловно  почти  винаги, когато става въпрос за физическо
 и сексуално насилие. 

    Като реакция на насилието се явяват чувства и ответно  поведение  на жената след преживяно насилие: обида,
 уплаха, страх, безразличие, вялост, желание  за  мъст,  чувство  на  загуба  на  собственото  достойнство,  протест,
 грубост, стремеж към омаловажаване на ситуацията, спокойствие и др. 

    Последствията от насилието  касаят,  преди  всичко,  емоционалното състояние. Когато не се придава значение
 на този факт, това може да бъде спокойно състояние (10% у жените  по данни от изследвания); това може да бъде
 неприятно преживяване, без  силен  душевен  стрес; но  най-често, това са  болезнени  преживявания,  водещи  до
 дълбоки душевни  травми.  Последствията  от  насилието  се  проявяват и в промени в отношенията  към  хората:
 загуба на доверие, ненавист, по-взискателни или по-небрежни отношения към хората и др.

    Причините за насилието  съществуват  на  микро  ниво.  Коренят  се  във  възпитателните  методи (употреба  на
 насилие в детството, физически наказания, психологическо  насилие  под  формата  на обиди, упреци, незачитане
 на достойнството, намеса в личния живот и др.) и състоянието  на общия  микроклимат в семейството - степен на
 сплотеност, характер на отношения между родители, принципи на организация на семейния живот.

    За преосмисляне  на своя статус в семейство и общество, за създаване на ново собствено "Аз" жените трябва да
 са възможно най-информирани, както за самите себе си, за своята история, за ползите и вредите от настоящето си
 положение, така и за своите възможности, права, ресурси, потенциал. 

    Затова са необходими  изследвания,  за  да  може  стъпка  по  стъпка  да  се  измества  в познанието прозаичната
 действителност, в изучаването  на условия,  причини и фактори, обуславящи подчиненото положение на жените,
 последиците  от това,  ще  се   намерят   механизмите,   които  ще  позволят  на  жените  да  осъзнаят  собствените
 си  интереси,   ще   им   помогнат   да   станат   по-свободни  и  по  този  начин  да  увеличат  възможностите  си  за
 самореализация, а така и светът около нас ще стане по-храмоничен и по-хуманен. 

  Бурова С.Н
  Преведено от руски на български: eva_s (Весела) със специални благодарности от bglesbian и лично от мен!

  Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени

 есета   главна