Сутрешни мисли... в една друга държава...

  

Сутрешни мисли в една друга държава...        Зяпах  стената  насреща  глуповато и се прозявах имах  чувството, че  не само
 ушите ми, а дори и чашите звънтяха безразлично. След малко ще се появят първите
 автомобили и  денят  ще  започне да тече  по обичайния си начин. Безсрамно рано е.
     "Не си виждала как слънцето облива сутрин цялата сграда в злато - днес ще ти го
 покажа" - чуруликаше  ми  гласчето ти  и усмивките  ти  рикошираха в разрошените
 ми коси...
     "Ахам" - отговорих аз сънливо... и си мислех че все пак скоро е Коледа... и всичко
 е както беше преди... с твоите налудничави идеи, които толкова ми липсват...
     "Трябва  да  видиш  тази  красота" - каза ти и ме повлече  по непознатите стъпала
 на блока, в който живееш.
     Бяхме две момичета, които с недоспали очи слизаха по стълбите, хванати за ръце
 и поздравихме  една  друга  двойка, която се качваше  по  стълбите със  също такива
 сънени  очи.   Никаква   изненадана   реакция  от  тяхна  страна,  никакъв  изпитващ
 поглед  в  една  държава   уж  още  по-неприветлива  към  лесбийките от  моята... от
 нашата. Мислех си колко е лесно за две жени да делят един апартамент и никой да
 не се чуди  на  факта, че  не  приемат  често  мъже  в  дома  си.  Най-много  да  ги  вземат за  две  добри и способни
 студентки, докато  обратното, двама  мъже,  поставени  при  същите  условия,  биват смятани или за братя, или за
 гейове.

     Докато слизаме по стълбите за секунди цял роман мисли в тази посока преминава през главата ми. Защо е тази
 разлика? Защо повечето предположения за хетеросексуалност са отправени към мъжете? Женската сексуалност,
 както и целият женски пол, също съществува - при  мъжете, в книгите, в  историята, в която и да е било област...
 Женската  хомосексуалност  никога не е пораждала  реакции  или  напрежение,  никога  не е водила  до  ужасени
 писъци,  до  изкривени  в отвращение  физиономии, до  задъхана  злоба  и  изцъклени  осъждащи  очи,  въпреки че
 е  също  толкова  стара,  колкото  е  и  мъжката   хомосексуалност  и  с  тази   разлика,  че  живее  под  воалите  на
 действителността - позор за мълчанието и отразяването й.
     И поради тази причина за две жени  никога не е било трудно да  бъдат  близо  една  до  друга,  едната  да докосва
 тялото  на  другата, да се прегръщат и целуват и да изразяват  нежността  си и обичтта си по всевъзможен  начин,
 стига  тези "прояви" да спрат до  тук, защото... според  правилата и разбиранията  на  лошото Общество  две жени
 нямат "естествените"  атрибути  да  стигнат  по-далеч. Тази  предполагаема  свобода  обаче 
изглежда  не  е  била
 от полза, ако  съдим  по факта  колко  много  неща  са  изписани  за  мъжката  хомосексуалност, 
докато  женската
 хомосексуалност не занимава никого или ако се споменава нещо за това, то най-често се говори за бисексуалната
 Сафо, самоубила се от любов  по мъж, или за ласките между жени в харемите (от няма накъде - ми няма да чакат
 султана  да се сети за тях, я! ). И вие - хората - седнали  на  канапето  пред телевизора, се приспособихте към един
 нов  начин да се забавлявате и да научавате  новините. И знаете  повече  неща  за  планетата  Марс, отколкото за
 двете момичета, които делят съседния на вас апартамент.
     В крайна сметка, докато  слизаме  по  стълбата, си  мисля, че  представата, която  пораждат две жени лесбийки
 не е толкова  отрицателна, колкото  двама  хомосексуални  мъже.  Фактът, че всички изследвания  визират  само
 мъжкия  хомосексуализъм и се интересуват от  факта  кое  прави  един  мъж  хомосексуален,  и нито  едно,  което
 да се интересува  от  женския  хомосексуализъм, показва  че обществото се интересува повече от мъжете (хомо и
 хетеросексуални), но не и от жените. Мъжете са главният фактор на  общественото  увековечаване на човешкия
 вид и гейовете се приемат като предатели на рода си. А жената, даже и да е лесбийка, какъв е проблемът?
     Мисля си и това, че в моята  държава  има само гей барове  и така и не се намери  жена, която да направи един
 класически лесбийски бар, мисля си, че има гей-организация, на която дори в името й не присъстват лесбийките,
 мисля си, че жълтата  преса  пуска  клюка  след  клюка за евентуална  или  реална  хомосексуалност  на известен
 мъж,   мисля   си,   че   опонентите   на   хомосексуализма   никога  не  говорят  за  женската  хомосексуалност,  но
 лесбийките сякаш че не съществуват. Ако стане дума за тях, се пулят и твърдят, че е грешка.

     Какво става, когато някоя жена открито заяви, че е лесбийка?

     "А-а-а-а, иска да прилича на мъж - затова!"
     Тоест страда от синдрома "мъжкарана". И обществото започва да се пита коя от двете в двойката играе ролята
 на мъжа? Коя е отгоре? Коя прави проникването?  И  ей  такива  недомислици.  Това  показва само  колко малко
 познати  са  връзките   между   две   жени  и  следователно   едно  такова  незнание  възпроизвежда  норми,  които
 преобладават в обществото, това общество, в което живеем и растем.
     И си мисля и за една друга -позорна  за  жените  действителност - и за тези,  които  създават тези  норми и които
 смятат, че две  жени не са способни  на  нищо, ако  сред  тях  поне  едната  не е мъж (или  ако  трябва  да се изразя
 по-некултурно - ако нямат среден пръст).  И че в дадената ситуация една от двете  задължително  трябва да играе
 ролята  на  мъж. Тоест, винаги  да  има  могъщ,  як,  силен, някой  който да отпуши мивката и да смени бушоните.
 Е как така да  няма... как така без  мъж... как така  жена  търси в жената  жена... едната  задължително трябва да
 играе ролята  на  мъж. За къде са без мъж...  В  общи  линии  преобладава  впечатлението,  че  лесбийките  търсят
 нежност, съпричастност и обич в лицето на друга  жена и се премълчава или дори отрича фактът, че връзката им
 може да бъде изпълнена със страстна Любов и силни чувства. Схващанията, които могат да се чуят за любовната
 връзка  между  две  жени  са  идентични с тези, които  преобладават за това, какво  са  жените  по принцип и това
 какво търсят в една връзка с мъж. Тези  схващания се отнасят предимно за естеството на жената и ако тя създаде
 връзка с друга  жена, тогава си мислят, че е необходимо едната да играе ролята на жената, а другата на мъжа.
     Трябва да се справяме и с една друга действителност - тази, която иска от нас да играем роли, независимо дали
 ни харесва или не, за да не смутим крехките  им  връзки между силния и по-слабия ( определението "слабия пол"
 не е случайно), между господаря и роба ( гледай си манджите в кухнята).
     Има и една друга позорна действителност - приемането  на  жените като предмети. Скритото желание на всеки
 мъж е да  види  две  жени да "го правят", независимо  дали  му се отдава  тази  възможност или не. Тук трябва да
 спомена и за дупките на ключалките (да сте чули за жена, която наднича  през  ключалката  любеща се двойка?),
 за  жадните  очи  надничащи  през  прозореца  събличащото  се  момиче  (да  сте  чували  за  жена, 
която  наднича
 с бинокъл  как  се  съблича мъж?) и  най-вече  за  мъжете, които се възбуждат  при  гледката  на  две  жени, които
 се галят (да сте чули жена да се възбужда  при  гледката  на  двама  галещи  се  мъже?).  Разбира се, ако му излезе
 късметът да участва и той - още по-добре (да сте чули за жена, която иска секс с двама хомосексуални мъже?).
     Известно е, че лесбийките  предизвикват  в "отрязаните"  от  тях  мъже  различни  чувства,  като  неприемане,
 безразличие, а дори  може  да се стигне и до отчаяни  опити  на  самоутвърждаване  на  самеца. Ако стила на една
 лесбийка е мъжки, тогава  същата  се  отхвърля, защото  се смята, че се опитва  да  подражава  на  мъжете (тоест,
 става мъжкарана  и с това недостойна за повече домогвания). Ако е женстевна, тогава  не се отхвърля, но трябва
 да търпи  свалките (а също и натискането в някой ъгъл).  Малко  са  мъжете, които ще се отнесат с уважение към
 една  лесбийка и ще
приемат  сексуалния й избор.  Повечето от тях вярват, че става въпрос за една "зле изчукана
 жена", която още не е намерила  подходящия  мъж - любовник  и е била принудена да  потърси  удовлетворение в
 собствения  си  пол. И при това  положение винаги са готови да се "принесат в жертва", за да ги върнат в правия
 път - и това се превежда от тях  като  крачка  напред.  Или пък вярват, че става въпрос  за  пострадала от мъжете
 жена,  неразбрана  в  любовта  си   към  мъжете,  нагрубена   или   наранена,   насилена  или  обругана...  все  неща
 свързани с мъжа по един  или  друг  начин (че как иначе - не може  една  жена да обича  друга жена заради самата
 жена, непременно  трябва  една  жена  да  обича  друга  жена  заради  мъжете), и са готови  да покажат веднага на
 лесбийката, че не всички  мъже са лоши, и някои  ще се държат  добре с нея - няма  защо  да  търси  заместител на
 мъжа в други жени. Колко вулгарно!!! Колко несправедливо!!! Колко злобно!!! Колко мъжко!!!

     Мисля си в колко още действителности сме принудени да живеем...

  - Искаш ли да изпием по едно фрапе, докато  изгрее слънцето? - те чух да ме питаш и ме откъсна от мислите ми...
 Ти и твоята  мания  да  ми  показваш  сутрешното слънце,  нощната луна, някакво криво дърво завряно в дълбока
 гора  или момента в който  няма  сянка. Помня как стоя и чака слънцето да  застане точно  върху  теб и да нямаш
 сянка... боже.. колко те обичам...
     За да се  върна  обратно в горещата  действителност  на  неестествената  за  мен  Коледа,  към  чашата  студено
 фрапе толкова  рано сутрин и гледката  през  прозореца  на съживяващата се улица. Гледахме с теб изгрева и как
 слънцето облива в злато твоя блок и гледката  имаше  вкус  на  кафе, топъл  хляб с масло и сладко...и над всичко
 твоят аромат... и колкото слънцето отиваше по-високо на хоризонта, толкова по-красива ставаше усмивката ти...
 толкова  повече  растеше и болката ми, че секундите с теб  отлитат... И мислите  ми за домогванията  на мъжете,
 неразбирането  на  обществото, проблемите  на  жените и на  лесбийките, организациите, сайтовете, медиите... ме
 карат да се срамувам... и да тъгувам, че те замествам с нищо  незначещи  неща... че ми е самотно  без  теб... искам
 ТИ да затвориш за последно  очите ми... и за да съм  сигурна в това, искам  да  го  направиш  сега... Къде е Дявола,
 за да му продам душата си и този миг да спре завинаги...

 Copyright © 2001-2004 Bglesbian - Всички права запазени

 ежедневие   главна