Дъщеря ми е лесбийка - слава богу, че синът ми не е...

   

     След  като   семейството   на   Сияна  (измислено  име)  е  превъзмогнало  шока  от  новината,  че  дъщеря  им  е
 лесбийка, майка й и баща й въздъхнали с облекчение: "Е, слава богу, че синът ни Васил, не е..."

Да имаш дъщеря лесбийка...     Тази  реакция на  близките й  не  е  била  продиктувана  от
 факта, че примерно тя е била "черната овца" в семейството
 или   пък,  че  нейният   две  години   по-малък   брат   е   бил
 "любимото  дете",  на  което  се  възлагат  големи   надежди.
 Отношението  към  тях  в  семейството  й  е  било  еднакво и
 справедливо. Дори нейните успехи в училище са били  много
 по-високи, отколкото  неговите,
завършила е също като него
 висшето  си  образование, а  кариерата  й  след  университета
 се развива  много  по-успешно  от тази на брат й. Защо тогава
 нейните  родители  са  въздъхнали  така  облекчено,  че тя  е
 лесбийка, а той не е гей?  Отговорът  може  да се крие в една
 единствена  причина:  Васил  е  мъж,  а  тя  е   жена.  До този
 извод стигнахме всички, след като обсъдихме  внимателно и
 дълго всички  нравоучителни лекции, които й бяха изнесени
 от нейното  семейство  и  роднини, опитвайки  се  да накарат
 "безпътната"  си   дъщеря  "да  се  вразуми".  А  това  "Да  се
 вразуми"  означавало  "да  спре  да  се  мъкне с  лесбийки  по
 разни  барове  и  кафенета  и  да   започне  да  се  държи  като
 нормална жена". И тук главният аргумент в този безполезен
 монолог е бил  сърцераздерателен  пример  за това, как лошо
 и нещастно живеят синовете-хомосексуалисти  на  техни  познати  семейства. Как са обиждани и осмивани, бити,
 нагрубявани и уволнявани.  Без разбира се нито  веднъж  да  бъде  споменат  пример  за  нечия  дъщеря-лесбийка,
 която да страда по повод своята сексуална ориентация.

     Този  пример  перфектно се припокрива с мои наблюдения по време на една стара случка, когато пред една моя
 много близка  приятелка  на  име  Ана
(измислено  име), аз признах, че съм лесбийка. Тогава тя каза: "Сериозно?!
 Ехааа... абе  няма  проблеми!" И много  скоро  след  този  случай, на аналогично  признание  пред нея от наш също
 близък приятел – Емил
(измислено име), че е гей, тя реагира така: "Ти си просто ненормален. Как можа!"

     Когато се вгледаме в горните два  примера, може да си  зададем  въпроса  дали  сходството в реакциите  на Ана
 и семейството  на  Сияна са случайно  съвпадение  или това е  някаква  закономерност  в отношението на хората.
 И понеже, сигурна  съм, че  всяка от нас  може да си спомни  подобни  разлики  в  реакцията  на  обкръжението си
 относно  мъжката и женската  хомосексуалност, значи  ли  това,  че  сексуалното "болшинство" се отнася с много
 повече търпимост към лесбийките, отколкото към гейовете?

     Хетеросексуалните  жени  се отнасят  съвсем  спокойно  към  факта, че са в компания  на лесбийка, без изобщо
 това да им направи  някакво  впечатление.  Внезапното  откритие  за  нетрадиционната сексуална ориентация на
 близка  приятелка, позната  или  колежка  не  представлява  ни  най-малка  пречка  пред едно бъдещо общуване с
 нея, а дори  не  може и да се мисли за  нещо  повече, като например  да се прекъснат напълно взаимоотношенията
 им  по  тази  причина.  Хетеросексуалните  жени  не чувстват  никаква, дори  и  най-малка  заплаха  от  страна  на
 своите  хомосексуални или бисексуални  приятелки, познати  или  колежки. Много  от тях  дори  стигат  по-далеч
 и признават  под  секрет, че всъщност им е минавала  през  главата  мисълта, да  правят  секс с друга жена. А има
 даже и такива, които откровено си  признават, че са имали в живота си "закачки" с други момичета и са стигали
 "малко по-далеч" от приятелската  прегръдка и  целувка  по  бузката.  В представата на хетеросексуалните жени
 мъжете  хомосексуалисти  се приемат  като  цяло за "надеждни  приятели", а лесбийките  като "добри  и  лоялни
 приятелки". В тяхното съзнание  на  хетеросексуални  жени типичният  гей се  асоциира  със  стереотипния образ
 на чистичък и красив  момък, възпитан и услужлив, с който можеш да си  обикаляш  цял  ден бутиците спокойно,
 и да си сигурна  не само, че няма да се умори и  намръщи  от  това, но  и  ще  ти  помогне с добър  съвет и усет  при
 покупката  на  някой  аксесоар. Когато попитах една приятелка с тази представа, каква би била нейната реакция,
 ако види този свой "надежден  приятел" да се целува и да прави  фелацио  на избранника си... тя разсеяно вдигна
 рамене, после дълго ме гледа и каза, че  някак  си  никога  не се е замисляла  за това. Но съм сигурна, че след моя
 въпрос винаги ще се замисля.

     Не е тайна, че за много хетеросексуални  мъже лесбийките представляват един неизменен и много силен обект
 на сексуалните  им  фантазии. Хетеросексуалните  мъже не само не се плашат  или  притесняват  от  лесбийското
 общество и компания, но  дори  по-скоро е вярно  обратното, че ги  предпочитат  и  търсят, че се стремят  към тях
 и че се отнасят с видима  симпатия  към лесбийките  като  цяло. На въпроси  към  мои  познати  хетеросексуални
 мъже,  какво  би  било  тяхното   отношение  към   лесбийска   двойка,  ако   попаднат   в  една   компания,   почти
 единодушно отговарят, че не би имало  никакво  специално  отношение  и биха ги приели така както биха приели
 и хетеросексуалните  жени.  Доста  от  тях  дори  отиват  по-далеч,  заявявайки,  че "ако  жените  са  хубави,  то с
 удоволствие  бих  имал  интимни  отношения  с тях". По отношение на хомосексуалните мъже обаче, същите тези
 хетеросексуални  мъже  отговарят  вече  далеч  нееднозначно. От една  страна  твърдят, че ако  техен  приятел се
 окаже хомосексуалист, то те не биха  прекъснали  приятелството  си  с  него. Но от друга страна всички заявяват,
 че отношението им към мъжете  хомосексуалисти  като  цяло  е пълно със съмнения и недоверие. Всички до един
 се разсмяха на  въпроса  ми, дали  са  имали  сексуални  фантазии  за  интимност с друг  мъж.  Всички  до  един  не
 скриха, че биха се почувствали  неловко, ако гей се  докосне  до тях, даже ако в този случаен допир няма никакво
 интимно  послание  или  подтекст.  В  същото  време   на   въпроса "Възможно  ли  е, според  теб  да  имаш  някога
 сексуални  отношения с друг  мъж?" много  отговарят  неочаквано  за мен, че "по принцип такава възможност не
 е изключена, но ми е трудно да си  представя себе си в такава  ситуация". При хетеросексуалните  жени обаче  се
 наблюдава  точно обратният отговор. Те лесно  си представят себе си в такава  ситуация и дори близостта с друга
 жена  често е обект  на  сексуалните  им  фантазии,  макар  и  дълбоко  да  се  съмняват, че това може да се случи
 реално.

     Та да се върна на въпроса: Защо хетеросексуалните мъже така се боят от гейовете?
     И защо майката на Сияна е толкова щастлива, че синът й не е гей?

Да имаш дъщеря лесбийка...Ако оставим  за  момент настрана  религиозността и съществуващите от векове хомофобия
и  анти-хомосексуалните  предразсъдъци, то причината  за подобно
  очебийно неравенство в
отношението  към  гейовете  и  лесбийките  в  очите  на  хетеросексуалните  според  мен  се
дължи  преди  всичко в наложения  във  всеки  човек  още от детството модел за поведение
на мъжа и на  жената.  Разхождащи се хванати за ръка жени, които си разменят приятелски
 целувки, или две колежки, които демонстрират  явни  симпатии и близост една  към друга,
 не предизвиква в околните  никакви "подозрения" в хомосексуализъм. Не така  обаче  стоят нещата при мъжете,
 при които според  негласните  правила за допустима проява на близост между мъже предвижда крепка прегръдка
 и целувка само когато  любимия  футболен  отбор е вкарал  гол. Жените се държат  много  по-смело и рисковано,
 като  не се  притесняват  да  изразяват  открито  своите  емоции. Освен това е напълно  възможно и приемливо за
 две хетеросексуални  момичета да опитат  помежду  си  лесбийската  любов  просто за "да видим какво всъщност
 представлява".  Подобно  нещо  хетеросексуалните  мъже   не  могат  и  да  си  представят... да  опитат  сексуална
 близост с друг хетеросексуален приятел, просто за да видят как е.

     От  гледна  точка  на  хетеросексуалните   мъже,  положителен  в  полза на лесбийките  се  явява  и  фактът, че
 в  лесбийските  отношения  отсъства  главният елемент  в  секса, 
който  сам  по  себе  си   представлява  тотално
 нарушение  на  свещения  кодекс за  "съблюдаване  на  необходимата   дистанция" - аналният секс.  При  мисълта
 за  аналния  секс  в  тях  на  първо  място  изниква  образът на пасивния гей, който от хетеросексуалните мъже се
 възприема  като сериозна опасност за  патриархалния  ред, при който е характерно признанието на водещата роля
 на мъжа и първенството на "мъжките" ценности. В това точно аз виждам основната  причина за това, че мъжете
 не  смеят  да  целуват  представители  на  своя  пол,  опасявайки  се – както се изрази  един мой познат – че “това
 може да стигне твърде далеч”. Ако погледнем стандартния списък  на  мъжките  сексуални  фантазии, ще видим,
 че една от основните е  да гледат лесбийска двойка как прави  секс пред тях. Много мъже без капка притеснение
 признават, че с удоволствие  биха  се  присъединили  към  такава  двойка. От друга  страна,  не  съм  чула  още  за
 хетеросексуална  жена,  която  поне  веднъж да си е  мечтала  как  се  присъединява  към  двойка  хомосексуални
 мъже,  които  правят  секс  помежду  си... Това  ясно  си  личи  примерно  при  порнографските филми и списания,
 във всеки от които  има  сцени  със  секс  между  жени,  но  мъже  разменят  нежности  помежду  си  единствено в
 специализираните гей-филми или гей-списания.

    Напоследък телевизията, киното и рекламния бизнес започват сериозно да експлоатират образа на лесбийската
 любов за техните си там – комерсиални цели, като с това  се  опитват  да повишават рейтингите на предаванията
 си или публиката в киносалоните си. Вече можем  да  видим  лесбийски  уклони и намеци дори в телевизионните
 сериали, като Али МакБийл или Спешно отделение. Това още повече прави лесбийските  отношения  в очите  на
 масовия българин нещо приемливо и познато. Оттук и когато срещнат лесбийка в реалния си живот, потресът им
 не е чак толкова голям, колкото при среща с гей. В отношенията между мъжете има една много ясна черта която
 определя, че отношенията между мъже трябва да  са  твърдо  платонични  дори  като  помисли  или  вероятности.
 Това ражда много неразбиране  между  мъжете  хомосексуалисти  и  тези  с  хетеросексуална  ориентация. Когато
 един   мъж   премине  тази   червена  черта   на  “допустими   граници”  и  прояви  своя  хомосексуализъм,  трябва
 кардинално  да   променя  мисленето  и  разбиранията  на  своя  приятелски  кръг.  Той  трябва  да  намери  начин
 хем  приятелите  му  да  признаят  и  приемат  неговата  сексуална  ориентация,   хем  да  продължат  да  общуват
 с него. Докато  при  жените  по  силата  на  описаните  по-горе  неща, тези “позволени  граници”  от  гледна  точка
 на хетеросексуалните жени
(и мъже дори) са доста размити и неясни.

     Може би затова  родителите на Сияна са въздъхнали облекчени, че ги е сполетял “малкият дявол” и дъщерята
 е лесбийка, а не синът – гей? Може би  заради  това  моята  приятелка Ана  ме прие  като лесбийка поне два пъти
 по-лесно, отколкото ако аз бях – да не чува Господ – мъж, оказал се гей. 

     Намерението на този текст не е да търси причините  на това неравенство в отношението на хетеросексуалните
 към лесбийките и гейовете, а само да се помисли  дали  наистина го има, макар че аз малко се отклоних. Сигурна
 съм, че всяка  от  нас  може  просто  да  се  огледа  наоколо  и  да  извади  примерите  от  собствения  си  живот, да
 разговаря с хората  около  себе си  и  сама  да  си  направи  заключенията, като при разговора обаче ясно наблегне
 на факта, че  пита  за  отношение  отделно  към  лесбийките и отделно  към  гейовете, а не към хомосексуалноста
 като  цяло.  Често  пъти  при  разговори,  дебати  и  спорове  относно   хомосексуалноста  съм   забелязвала,  че  за
 хетеросексуалните    думата   “хомосексуалност”   се   асоциира   предимно   с   мъжката    хомосексуалност,   като
 лесбийките остават някакъв придатък  към  същественото. В случаите, когато съм успявала да наложа граница и
 да говорим за лесбийките отделно, позициите и аргументите  на опонентите ми рязко се смекчават и дори поемат
 в друга посока. Така е било по  въпросите за отглеждането и възпитанието на деца,  по въпросите за  съвместното
 съжителство между еднополови двойки, по въпросите за дискриминацията и гржданските  права, по въпросите за
 това дали и доколко нормална и приемлива е хомосексуалната ориентация  и при  опровергаване  на  стереотипа,
 че има пасивна и активна роля между лесбийките, и не на последно място за това, дали  може  нежността  между
 мъже да е вродена в индивидите, както е вродена склонността за нежност при жените.

     Различното  отношение  към  лесбийките и гейовете  си  личи  в  голяма  степен  и  в  стереотипните мнения на
 хетеросексуалните  мъже  относно  причините  за  хомосексуалността. Според  наложените  схващания,  повечето
 от тях вярват, че една жена е лесбийка все по причини до една свързани с мъжете. Дали това ще е, че лесбийката
 не  е  намерила  подходящия   мъж,  дали   ще  е,  защото  е  била   разочарована  и  наранена  от  мъжете,  дали  ще
 е,  защото  е  била  отхвърлена  от  мъжете, 
или  пък  защото  мрази  мъжете - хетеросексуалните  упорито  търсят
 първопричината  единствено  свързана  с  наличието  или  липсата  на  качества  в  мъжкия пол. Това обаче не се
 забелязва по отношение  на  гейовете. До сега не съм чула да се даде  от  хетеросексуален  човек  мнение, че един
 мъж  е  станал  хомосексуалист,  защото  не  е  срещнал   истинска   жена  в  живота  си,  защото  е  бил  отхвърлен
 от жените, защото  мрази  жените  или пък е бил  наранен  от  жена. Докато  хетеросексуалните мъже са в голяма
 степен убедени, че един хубав секс с мъж би накарал  лесбийката да зареже  жените, то това не се твърди  изобщо
 за гейовете – че един хубав секс на гей с жена би го накарал да остави мъжете.

Да имаш дъщеря лесбийка...     Оттук  много  интересен  за  мен  се  явява   и  един   друг   аспект  в  отношението
 на  хетеросексуалните  по  въпроса  за  еднополовата  размяна  на  нежности.  Това е
 визията   относно   бисексуалните.   Почти   масово разбирането  за  бисексуалността
 не е като  за  отделна  сексуална  ориентация,  а  се  приема  повече  като  сексуално
 поведение  и  бисексуалните  са  приравнявани   към   една   от  другите  две  крайни
 сексуалности.   Тук   разликата   в   отношението   изпъква   най-ярко.    В   очите  на
 хетеросексуалните  една  бисексуална  жена  се  приема  предимно   като  “всъщност
 хетеросексуална,  която  обаче  е  освободена  сексуално,  има  широк  поглед  върху
 междуполовото  общуване и е една  много  желана  партньорка от мъжете” – ще добавя – по разбираеми причини.
 Или пък като  към  хетеросексуална  жена, която с  това си  бисексуално  поведение  успява  да  внесе  свежест  и
 разнообразие в  сексуалния  живот  на  себе си,  партньора  си  или  семейството  си. 
Докато  разбирането  за  един
 бисексуален мъж си е, че това е просто  гей, който се маскира  изкуствено  като хетеросексуален от срам, или пък
 че нещо в мисленето на този мъж съвсем се е объркало. Пак ще се отклоня, като спомена че за мен сериозна вина
 за това имат и порнографските  филми  и  списания, където  няма  случай  да  наблюдаваме тройка от две жени и
 един мъж, при  която  жените да  не  правят  секс  и  помежду  си, докато при  обратния  случай – тройка от двама
 мъже и една жена, мъжете дори не се докосват с пръст помежду си, освен за да се здрависат доволни след края, да
 не говорим пък да се галят, целуват, или не дай Боже - нещо повече. С други думи, в очите на хетеросексуалните
 е наложено  разбирането за допустимост на бисексуалността само ако е проявена между жени. Същото поведение
 се наблюдава и в реалния ни сексуален  живот. Всички от нас, които  са  участвали в тройка  от  който  и  да било
 вид, могат да обърнат внимание на това. Отново се връщам  на  предишните си аргументи и отново ще подчертая
 двата  фактора, които  са причина  за  това – твърдо  установената  при  мъжете  и  размита  при  жените  червена
 граница за допустимост  на  еднополова  близост  и вродената  склонност  на  хетеросексуалните  жени  да  опитат
 интимност с друга жена “просто за да видят как е”, която липсва при мъжете като цяло.

     Искам също така да отбележа и факта, че към  женския хомосексуализъм  и бисексуализъм,  интересът е много
 по-голям  и  задълбочен.  От  анкетата  за  миналия  месец
(Март 2003г.) изненадващо  за  мен  се  оказва,  че 38%
 от  гласувалите  жени   определят  себе  си  по  същество  хетеросексуални 
(включително  определилите  се  като
 “любопитни”
) Това  ме  навежда  на  мисълта,  че  в  голяма  степен  проблемите,  вълненията  и  вижданията  на
 лесбийките  са  сходни и се  припокриват с тези  на  хетеросексуалните  жени. Подобно нещо се отрича яростно от
 хетеросексуалните  мъже, когато ги  попитам дали се интересуват от проблемите на  хомосексуалните си събратя
 и дали според тях  тези проблеми са сходни на техните. Не е за пренебрегване и фактът, че в лесбийските чатове,
 клубове и форуми много често, със сериозни мнения  и активно  се включват в дискусиите хетеросексуални хора,
 мъже и жени, докато подобна тенденция не се забелязва във форумите и чатовете на хомосексуалните мъже.

     Различното  отношение  на  хетеросексуалните  към  лесбийките  и  гейовете  не е нито  нещо  ново, нито  нещо
 наблюдавано  само  в  нашата  страна.  Още  при  обсъждането  на  текстовете  в  Библията 
(виж тук), третиращи
 еднополовите  сексуални  отношения се наблюдават цели шест текста, намекващи за осъдително отношение към
 мъжката  хомосексуалност, и само един, който да  може  да  се  отнесе  към  лесбийството.
При това  този един не
 е нито осъдителен, нито  забраняващ  дори.. а само  нещо  като  апел. Хомофобите,  позоваващи  се  на текстовете
 от Библията  изпитват  сериозни  затруднения, когато се наложи да доказват осъдително отношение на Библията
 спрямо  лесбийството.  В  по-близкото  минало  на  човечеството  пример  за  различно  отношение  към  гейовете
 и  лесбийките  е  Нацизмът 
(виж тук)
който е преследвал  и  затварял  в  лагери   мъжете  хомосексуалисти  и  е
 показвал  в същото  време  пълна  незаинтересованост  в  отношението си  към  женския  хомосексуализъм. Дори
 в  най-новото – трето   хилядолетие,  имаме   такъв   пример – законопроект,   внесен  в  Руската  Дума
(виж тук),
 криминализиращ  мъжкия  хомосексуализъм, в който  изрично  се  казва
(за  моя огромна  изненада и необяснимо
 защо
), че женският хомосексуализъм – лесбийството – не е престъпление!

     Всичко   това   за   мен   лично  е  неоспоримо   доказателство,  че  има  различно   приемане  и  отношение  към
 хомосексуализма,  според  това  дали  става  дума  за  хомосексуална жена или за хомосексуален мъж. Причините
 според мен са  доста и може  би  скоро ще се опитам да се спра и на  някои  от тях според  моето виждане. Но един
 от изводите, които  мога да си извадя  сега, е че хетеросексуалните  като  цяло са много  по-склонни  да  разберат,
 приемат и допуснат  женския  хомосексуализъм  във  всички  негови  прояви,  като  една  естествена  и  различна
 форма  на  сексуалност отколкото  са  склонни да го направят спрямо мъжкия хомосексуализъм. И в това именно
 аз виждам  един  от  най-лесните и бързи  пътища  за  реабилитирането  на  хомосексуалността  като цяло в очите
 и  разбиранията  на  хетеросексуалните,  за  приемането  и  осъзнаването   на   естествеността   на  всяка  една  от
 известните сексуалности.

 Copyright © 2001-2004 Bglesbian - Всички права запазени

 ежедневие   главна