Лeсбийките

  

Да си лесбийка е Съдба!    Аз  съм  лесбийка. Вдъхновявам се  от лесбийките, от лесбийската енергия,
 която  ме  изпълва  и  лесбийските  общности  и  среди,  в  които  се  движа,  и
 близоста  на които търся. Не знам дали точно изразът "лесбийска  общност" е
 най-подходящият израз за това,  което  имам  предвид.  Имам  предвид  жени,
 които  се  самоопределят  основно  като  лесбийки.  Дори  и в Интернет - този
 неестествен   виртуален   свят,   започнах   да   предпочитам  контактуването
 основно  с  такива   хора.   "Лесбийската  общност"  съществува.   Навсякъде.
 Това  не  е  само  понятие  или  термин  изразяващ   нещо  конкретно.  Това  е
 събирателно на нашата същност, нашата душевност, нашия характер. И "лесбийска  общност" има, просто защото
 ние съществуваме, защото сме тук... защото изпълваме "израза" със "съдържание"...

    Но защо има "лесбийска общност"? Защо  ние се търсим, привличаме се и се стремим към компанията си? Защо
 се отнасяме с приоритет, с повишено доброжелателство, със съпричастност и доброта към своите посестрими? Не
 обсъждаме основно  въпросите и  проблемите  на  нашата хомосексуалност, не се опитваме  основно  да  създадем
 интимна близост, нямаме  обща  ясна  цел... и все пак се чувстваме толкова  комфортно в присъствието  си в тази
 "общност". Толкова склонни сме на компромис, на търпимост, на взаимопомощ и разбиране една към друга. Дори
 в борбите помежду ни няма толкова явна и устремена злоба. Защо? Защото...
    Защото в израза "лесбийска общност" се съдържа и една  нотка  на угнетеност. На  подтиснатост, усещана от нас
 в други среди.  На  напразното  търсене  на душевност  сред  други  хора. Търсене  на  мила дума. На уважение към
 нашата идентичност. На какво ли не,  неоткривано в други среди. Лесбийките са били и все още са подтискани по
 мое мнение във всички общества и общности с патриархален характер. И създавайки нашите общности, търсейки
 близоста  на  жени  като  нас,  ограничавайки  контактите  си  предимно  в този  кръг,  ние се явяваме  също  един
 вид  агенти и сподвижници  на това усещане  за  подтиснатост.  Стойности,  наложени  ни от други  за  единствено
 правилни,  се  усещат  като  необходими  от  нас  и  ни карат да  чувстваме  инстинктивно  липсата  на  нещо. Тези
 стойности са ни  били  наложени насила, но ние някак си трябва ги приспособим да помагат за нашето оцеляване.

    Преди да намерим в себе си способности  да се противопоставим  и  да подкопаем това усещане за подтиснатост,
 ние трябва да се научим да действаме заедно по начин който не подхранва усещането за едно такова състояние  и
 начин, който изключва дори и мисълта  за нещо пропуснато и нередно. Това не е личен, частен въпрос за всяка от
 нас поотделно. Не е решение, до което се стига индивидуално, не е въпрос  на  избор или удобство за индивида. Аз
 за себе си съм убедена, че без сериозни  промени в ценностите и стойностите които ние проявяваме в общуването
 помежду си, в отношенията  помежду си, в ангажираността ни помежду си, не  може да  има  социална  промяна в
 отношението  на  другите към  нас, която промяна  да  доведе  до премахването  на това  чувство за  подтиснатост
 в  нас  самите.  Световните  революции,  ръководени   от   мъже - в  икономиката,   социалната   сфера,   армията,
 интелектуалните и културни  революции... не  промениха съществено отношенията на доминация на мъжкия пол
 над женския, което е в основата на нашето усещане за подтиснатост.
    Ние сме "много" жени.  Нашата  енергия  вибрира  нетърпелива  да  се  излее  и  докаже. Нашите  способности и
 възможности  са огромни  и  неизброими.  Ние  можем да творим, да организираме, да сме водачи, да лекуваме, да
 създаваме... можем  всичко... можем повече... И мечтите ни  са  феноменални. И утрешният ден ни принадлежи...
 И живота зависи от нас да го създадем. И щастието  ни е в  наши  ръце.  И всичко. От там, откъдето идваме... след
 пътя, които преминахме и преминаваме, в несгодите на който път оцеляхме и оцеляваме ние, лесбийките, носим
 много  ценни  дарове.  Опит и умения,  разум  и  възприемчивост, хумор  и  въображение, 
инстинкт  и интуиция...
 и още... и още... Това бъдеще - бъдещето,  което  заслужаваме,  не е  и  не може  да  бъде  по  силите  на  една  само
 изолирана лесбийка. Тази възможност може да бъде  постигната  само  сред  приятели  и  в  една  споена  и  здрава
 общност. Общност, в която ще обичаме и ще страдаме, в която  ще постигаме и ще грешим, в която ще рискуваме
 и ще си помагаме, в която ще се смеем и тъжим, ще кроим  планове  и  ще  мечтаем,  ще се  борим  и  отстояваме,
 ще се променяме и  ще  променяме другите. В такава  общност  ние  ще се  отдадем  на  себе  си  и сестрите  си, ще
 фокусираме вниманието си  върху нашите способности и умения и ще създаваме възможности за лесбийките.

    Ние, лесбийките,  имаме много особен  опит  по  отношение  на  подтисничеството.  Лесбийките  често сме бити
 и нагрубявани,  отказва  ни се работа, отказва  ни  се  жилище под  наем,  отнемат  ни  се  децата в  някои  случаи,
 изключват ни от училища и университети,  изпращат  ни - близки  и  родители - в  лечебни  заведения за  душевно
 болни, подиграват ни се, обиждат  ни, присмиват  ни се, приятели  се срамуват  от нас... Ние срещаме лице в лице
 всяка една бруталност която хрумне в безчовечните сърца на "хората" които срещаме в живота си. Много хора и
 групи от хора са подложени също на подобна бруталност и  подтисничество, дори и  по-голяма, но въпреки това аз
 мисля, че подтисничеството и бруталността над лесбийките произлиза именно като  следствие,  като  инерционен
 резултат  от  бруталността на обществото  ни  изобщо.  По  моя преценка,  лесбийките   като   цяло   не  сме  пряка
 мишена за "изкупителна жертва", както например  са  мъжете хомосексуалисти или евреите.  Като  цяло  не  сме
 характезирани като "измет на обществото", не сме директно икономически или физически експлоатирани не сме
 изолирани, както например са циганите или помаците. Не ни затварят в гета или отделни  изолирани квартали. В
 думите за нас  ние не сме обрисувани по  начин, който да говори, че сме непълноценни, несъвършени, неспособни
 или изродени  в  сравнение с  онази  хетеросексуална   преобладаваща   част  от  обществото, както  става  с  други
 общности - примерно  на  мъжете  хомосексуалисти,  травеститите,  хермафродитите или кросдресерите. Въпреки
 този факт обаче, че ние не сме  приоритетната  жертва  на подтисничеството и бруталността на обществото, това
 не ни прави по-малко подтиснати и наранени.

  Патриархалното, хетеросексистко общество в голяма степен гледа много формално и догматично на лесбийките.
  -  Твърди се, че лесбийка е (хетеросексуална) жена, която мрази мъже (мъжемразка).
  -  Твърди се, че лесбийството е само фаза от живота на жената (хетеросексуалната).
  -  Твърди се, че лесбийка е (хетеросексуална) жена, която не може да си намери мъж.
  -  Твърди се, че лесбийката е мъж, в женско (хетеросексуално)тяло.
  -  Твърди се, че лесбийка е куп други глупости....
     Примерно, възприемането  на  лесбийката  като мъж  в  (хетеросексуално)  женско  тяло  произлиза  именно  от
 стереотипите в хетеросексисткото - патриархално общество, за значението  на  сексуалните  роли.  Мнението,  че
 първокачественото е в мъжествеността, в мъжкото поведение и отношение, в мъжкото действие, а всичко извън
 това  поведение е женственост и слабост.  По  тази  логика  за  жена, в чието поведение и държание се забелязват
 мъжкарски  черти,  както  например  при мъжествените  лесбийки,  веднага  се  приема определението,  че това е
 мъж  в  женско (хетеросексуално) тяло.  Освен това, използвайки стереотипа за значението  на сексуалните роли,
 хетеросексисткото - патриархално   общество  внушава   идеята,  че,  за да  е  напълно   изградено   и  пълноценно,
 женското начало се нуждае от мъжкото (в краен случай от израз на мъжествеността) и мисълта за това, че просто
 една жена обича  друга  жена се  приема  за  невъзможна и  немислима. 
Знакът за равенство между "лесбийка" и
 "мъжемразка" също е интересно като позиция. Несъмнен е факта, че много лесбийки мразят мъжете и това дава
 повод да се приема, че омразата  към  мъжете е основен белег  и  критерий  за  лесбийството.  Но това е абсурдно.
 Много... много  повече  са  хетеросексуалните  жени,  които  също мразят  мъжете.  Това  се  вижда   навсякъде. В
 разговорите  им, в държанието им, в изкуството и културата, които създават. Много хетеросексуални - радикални
 феминистки  правят анти-мъжки  изказвания  и  показват  омраза  към мъжете много по-често и много по-крайно
 от  повечето  лесбийки. Много  съпруги  не  крият  и постоянно  демонстрират отвращението  си  към  мъжете  си.
 Лесбийките  не  мразят  мъжете   приоритетно.  Лесбийките  обичат  жени,  така  че  енергията  им  е  насочена  и
 фокусирана  към това да обичат жените, а не да  мразят  мъжете. И защо, моля, това се  приема за  мъжемразтво?
 Защо фактът, че лесбийките се влюбват и правят секс с  жени, се приема от мъжете като знак за омраза към пола
 им.  Нормално  е  в края  на  краищата,  хетеросексуалните  мъже  да  не  приемат  мъжемразтвото,  така  както и
 хетеросексуалните жени да не приемат женомразците. Защо в такъв случай  от  мъжете  лесбийските  отношения
 се приемат като мъжемразтво? Нима  някога  някоя  хетеросексуална жена би определила един женомразец като
 хомосексуалист?  Да  мразиш някого, означава  да  насочиш  внимание  и  енергия  директно  към  него,  в  случая
 негативна  енергия. А лесбийките не  правят  това... те просто не се интересуват от мъжете. Не ги мразят, защото
 не ги забелязват. Не ги оценяват, не ги преценяват, не ги проверяват. Незаинтересоваността  и безразличието не
 са равни на омраза. Но може би мъжете виждат именно в това безразличие директна атака към  потентноста си и
 мачовщината си. Отдръпването от нещо - което представлява всъщност отношението на лесбийките към мъжете,
 е атака към някого само ако това отдръпване е направено с цел да наруши здравето или живота на този от когото
 се отдръпва  човек. Например, ако  мъж  се дави и аз се отдръпна  от  него и не  му  подам  ръка, за  да  го  изтегля
 в лодката - това  мое  отдръпване  може да  бъде  окачествено  като  атака  към  мъжа и като мъжемразтво. Но те
 си  имат  и   контратеория.  Тъпа  естествено.  Че  лесбийките  отнемат от  женската  енергия  която  принадлежи
 на  мъжете, и може да се приеме, че  е  атака  към  здравето  на  мъжа  едно  такова отдръпване,  понеже  липсата
 на женска енергия  вреди на здравето  на  мъжа, на неговото  психическо  състояние, и на оцеляването му. И тази
 женска енергия е толкова  жизнено необходима на мъжете за да оцелеят, че жените дори и не трябва да допускат
 мисъл за други, освен  хетеросексуални отношения. И когато ние, лесбийките, настояваме  да бъдем приемани, да
 бъдем  разбирани,  да  можем   да   изложим  своята   позиция  и  гледна  точка,  когато  не  могат  вече  просто  ей
 така да  ни  игнорират, те вадят от ръкава си аргумента, че ние целим да отнемем  жените  им и да ги  превърнем
 в "чудовища" като нас самите. Жалки, слабохарактерни, уплашени мъжки душички.
  Но да се върнем на темата.
     Ако лесбийките бяха напълно  възприети в социалното общество, тогава твърдението, че жените могат съвсем
 спокойно да оцелеят  и  без  мъже, нямаше  да  има  нужда  да се дискутира и обсъжда  толкова  много със  самите
 мъже, това твърдение  щеше да е  очевиден  факт  от  социалната  реалност.  И  за  да се  избегне  изпъкването  на
 очевидността на този факт, и за да се запази тази  изкуствена необходимост на жените от мъже за да се подсигури
 достъп на мъжете до жени изобщо, това доминирано  от мъжете  общество  прави  всичко  възможно да опорочи и
 изкриви представата за лесбийките и смисъла на лесбийството като междуличностно отношение.

Да си лесбийка е естествено!  Има нещо във всяка  една  лесбийка, което  мен лично  ме  подтиква към контакти
  с лесбийки. И това  нещо  за  сведение  на мъжете, не е сексуалността на тези жени.
  Има нещо  друго  във всяка една лесбийка. Нещо, което не може да притежава нито
  един мъж. Нещо, което  поставя  под съмнение всякакви норми  и което тика всяка
  лесбийка по един неин  собствен и уникален път. Има нещо особено в духа на всяка
  лесбийка,  една  особена  способност  да  устоява  на  всичко и да се променя  според
  ситуацията, да открива  нови  пътища  и  да оцелява. Точно  тези  неща  според  мен
  толкова много ме притеглят към лесбийките.
    Както  вече споменах, в  рамките  на  патриархалното и  хетеросексистко общество  място  за  нас  няма. Ние не
 се  вписваме  в  картината  на тяхното благополучие  и  лесбийките  се  явяват  същества,  които  не  могат  да  се
 възприемат  и  поради това  се  отрича съществуването  им. Имам  предвид  като  жени, които обичат други жени.
 Мъжете са убедени, че жени обичащи други жени няма. Че всичко зависи от мъжкото начало от това дали някоя
 лесбийка  ще  срещне  или  няма "истински  мъж", от  неспособността на лесбийката да  намери "подходящ мъж"
 от желанието  на  лесбийката  да  бъде  самата тя  мъж... от  вниманието  и  желанието,  които ще бъдат или няма
 засвидетелствани   на   лесбийката   от  мъжете.  Лесбийките  в  представите  на  мъжете  са  всичко  друго  освен
 лесбийки.  Всичко  друго  освен  жени,  привлечени  и   обичащи  жени.  Това  ни  поставя  в  една  много  странна
 ситуация - да  живеем в реалност, която изключва напълно  съществуването ни. И понеже  ние най-малкото поне
 съзнаваме,  че  съществуваме  и  сме  живи,  живеейки  в  една  такава  среда,  ние  самите понякога  си  задаваме
 въпроси  за  своята  социална  идентичност  и  за  мястото ни в това общество. Нашето съществуване само по себе
 си  в  известен  смисъл  разчупва  някои  от нормите и  рамките на  патриархалното  хетеросексистко  общество, в
 което  живеем  и това трябва  да  ни  даде  основа за  промяната в погледа  на света  около нас  върху  самите нас,
 върху причината  за  нашето съществуване и върху нашата идентичност. Това не означава, че като лесбийки, ние
 сме  по-малко  склонни  или  способни   да  възприемем  нещата от обществото  ни, които са  стойностни  и  ценни.
 Членовете на всяка една  малцинствена и  подтискана група винаги в една или друга степен приемат значителна
 част  от  доминиращата   група   или   култура.  От  една  страна  оцеляването  на  малцинствената  група  изисква
 определено  отношение  на   приемане   на  правилата,  наложени   от  мнозинството.  От  друга  страна  едно  леко
 залитане  в  това  приемане  на  наложените  правила   може  да  доведе  до едно  асимилиране  от  доминиращите
  правила и разбирания. 
    Въпреки   нашата   всестранна   асимилация   в   хетеросексуалното  общество,   лесбийската   общност   показва
 несъмнена способност да се противопоставя и оцелява, а също и  да се променя  според ситуацията. В началото аз
 не обръщах  внимание  на  това... дори  не се  замислях. Като новобранка в лесбийско-феминистичното  общество,
 също като много  момичета  аз си мислех, че феминизмът е теоретичната част на нещата, докато практичната  се
 явява  лесбийството. Но с  времето  това  започна  да  не  ми  се  струва вярно. Спрях  да  мечтая,  вдъхновението
 ми
поизбледня  все  повече  и  повече. С времето  започнах  да осъзнавам, че лесбийството ме  привлича и поради
 феминизма съдържащ се в него... и въпреки този феминизъм. Това малко ме постресна защото изгубвайки вярата
 си във връзката между феминизма като теория и  лесбийството като практическа  страна  на  нещата,  аз останах
 само  с  практиката  в  един  момент и  без основата  на  теорията. Тогава  ми беше трудно  да  се  защитавам  и  да
 обяснявам  коя  съм 
аз... каква съм  и защо  съм  такава.  По-късно,  малко по малко,  започнах  отново да мечтая
 и вдъхновението  ми се възвърна. Сега  вече мечтаех и се вдъхновявах  от идеята  лесбийството да се превърне в
 теория паралелно с практика. Моята теория.
    В резултат на това аз си изградих една хубавичка и стройна система за противопоставяне на лесбианизма срещу
 хетеросексизма (не  ме  питайте  що  за  дума е "лесбианизъм").  Това,  което  имам  предвид,  когато  споменавам
 хетеросексизма,  не е просто значението на  мъж  правещ секс с жена.  Имам  предвид  един  цял  начин  на живот
 и поведение, на отношение ако  щете,  на мироглед,  на  позиция и  морал, на реакции... Хетеросексизмът е  начин
 на  живот, 
за  който е естествено  доминирането  на  една  личност (в случая  мъжа) над  друга  личност (жената).
 Лесбианизмът  за  мен  е  едно  предизвикателство  пред  хетеросексизма.   Негов  антипод.   Отговор.   Заслужено
 възмездие  дори.  И  ясен  сигнал  пред  хетеросексистите  за това, че  доминацията  на  мъжете  над  жените  не  е
 избора  на  лесбийките. Има и нещо друго. Много  хора са ме питали дали  и  други хора, освен  лесбийките,  може
 да отговарят на това, което аз наричам"Лесбийска Етика". Отговорът ми е да. Да... да и пак да. Разбира се, че ДА.
 Хетеросексуалните жени  например  са съвсем  подходящи  за  нашето  дело. Все пак те са  на  мястото си сред нас
 така, както ние, лесбийките, можем  да сме на мястото си в хетеросексуални  среди. Ние сме на мястото си, но не
 в качеството си на лесбийки, а в качеството си  на просто жени. Така и хетеросексуалните жени имат място рамо
 до рамо с нас но не като хетеросексуални. Просто като жени. Все пак да не забравяме, че не можем да се доверим
 напълно на някого, само защото е жена или защото е лесбийка.

    И така - опитвам се да мисля като лесбийка. Да мисля от позицията  на  лесбийка.  Но да не си поставям рамки,
 за да мога да имам  ясен  поглед. Опитвам се да наричам  нещата с истинските им  имена  и да  градя  гордоста си,
 като не използвам метафори.  Лесбийката не е нищо друго освен лесбийка. Лесбийската  общност не е нищо друго
 освен  общност  от   жени-лесбийки,  общност  в  която  ние  се  възприемаме  една  друга  именно  като  лесбийки,
 общност, в  която  ние  изграждаме  нашето мислене и поведение на лесбийки. И това отношение  между  нас  там
 съществува не защото сме се оградили със стена и  не си показваме носа зад плета... а защото чрез тези отношения
 и в тази общност ние имаме свободата да се фокусираме една на  друга... да  намерим средата си ... и да се държим
 като лесбийки. Искам  да  кажа,  че  ние  можем  да  се  възприемаме  една-друга  във  всички  аспекти,  в  цялото
 разнообразие от личностни стойности,  във  всички политически, социални, физически, полови, интелектуални, и
 какви ли не още аспекти. Но също така ние  се  възприемаме една  друга  по  един  основен критерий - и това е, че
 сме лесбийки. Не просто жени - а лесбийки.
    Един от опостушителните ефекти на  хетеросексуализма над лесбийките е именно заличаването и променянето
 на лесбийския начин на мисленe и поведение. Когато ние се държим и мислим като лесбийки, придаваме смисъл
 и съдържание на  нашата лесбийска  идентичност,  когато не се  държим  и  мислим  като  лесбийки, губим своята
 идентичност, а с това губим и  здрава  почва под  краката си. Никога не трябва да забравяме кои сме и какви сме.
    Не трябва да сме дърво с отсечни корени.

    Съвсем не знам защо се получи толкова дълго и разхвърляно.
 Не исках нищо да кажа - просто нахвърлях разсъждения. Тоест исках  нещо  да  кажа,  но  вече и аз не  знам какво
 се получи. Много неща се нуждат от много сериозно и дълго разглеждане. И може би ще го направя отново  както
 трябва.

 Copyright © 2001-2004 Bglesbian - Всички права запазени

 ежедневие   главна