Възможности и ограничения в прилагането на българския закон за защита от дискриминация

 

 

Новият български закон за защита от дискриминация, влязъл в сила от 01.01.2004г. защитава от дискриминация физически лица, сдружения на физически лица и юридически лица на територията на България, дискриминирани на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който България е страна. Законът транспонира почти всички директиви на Европейския съюз по отношение на защитата от дискриминация, като обхваща отворен списък от признаци. 
Законът забранява: 
- пряка дискриминация (открито дискриминиране на основа на признак, който дискриминиращият ясно посочва)
- непряка дискриминация (привидно неутрално отношение към лица, носители на определен признак, което в действителност ги поставя в по-малко благоприятно положение в сравнение с лицата, които не са носители на същия признак) 
- подбуждане към дискриминация, 
- дискриминация по презумпция (когато на лицето се приписва признак, който лицето всъщност не притежава, и поради предполагаемото наличие на признака лицето става обект на дискриминация). 
Законът предвижда и прехвърляне на тежестта на доказването, т.е. обвиняемият, а не ищецът, следва да докаже своята невинност. 

Как ще се разглеждат случаи на дискриминация?
Освен в съда, жалби за дискриминация ще могат да се подават и към специализиран независим орган: Национална комисия за защита от дискриминация, която се предвижда да бъде формирана не по-късно от края на март 2004г. Комисията ще включва 9 члена: 5 от тях ще бъдат избрани от Парламента, а другите 4 ще бъдат назначени с указ на Президента на Република България. Комисията ще има право да приема жалби и сигнали; да провежда независимо от съда разследване на случаи; да налага санкции; да издава задължителни разпоредби в случаи на установена дискриминация. В Комисията ще има 3 постоянни състава, които ще отговарят за случаи на дискриминация на расов, етнически и полов признак. Комисията ще има право на достъп до всякаква документация, както и да разпитва свидетели. Ще може да налага глоби от 200 до 20,000 лева. Комисията ще може да обжалва актове, да завежда дела пред граждански съд, както и да бъде призовавана като страна по дело. 

Ползи от действието на Комисията за защита от дискриминация?
Ищецът ще има право на независимо разследване, в случай че неговият иск не бъде удовлетворен от съда. Ако обаче ищецът е подал първоначално жалбата си директно към Комисията и тя е провела разследване и е отхвърлила жалбата, ищецът няма да има право да води съдебно производство за същия случай. Комисията е по-неформален орган от съда и се предполага, че нейните разследвания ще отнемат сравнително по-кратко време от тези на съда. 
Комисията ще има право да предприема действия и самостоятелно, без да е постъпила жалба от определен ищец, в случай че бъде установен случай на дискриминация на цели групи хора. 
Комисията е относително независима в мандата си от Президента, както и от Парламента, тъй като мандата на членовете й ще бъде 5 години и ще се разминава с мандатите на органите, които я назначават. 

Защита на личните данни в случаи на дискриминация
Комисията за защита от дискриминация ще предоставя годишен доклад за дейността си пред Парламента, но в него няма да бъдат оповестявани личните данни на жертви на дискриминация, ако ищецът е пожелал анонимност. Комисията, както и съда, са длъжни да спазват изискванията на закона за защита на личните данни.

Кой може да подаде жалба и иск за разследване на случай на дискриминация?
Ищецът може да бъде физическо лице, юридическо лице или сдружение на физически и юридически лица. Законът позволява ищецът да бъде представляван от профсъюз или нестопанска организация, която работи в обществен интерес (някои експерти тълкуват това определение като НПО, регистрирана в “обществена полза”, а други експерти предлагат по-широко тълкуване – всяко НПО, което успее да докаже пред съда, че работи в обществен интерес). Ищецът може да подаде иск самостоятелно и след това да призове към участие в делото обществени организации, които работят в сферата на защита на правата и да се образува колективно дело. 
Ако се повдигне дело пред съда, последният не е длъжен да се консултира с Комисията за защита от дискриминация, но би могъл да го направи по решение на съдията. Самият ищец може да изиска от съда да се консултира с Комисията.

Ограничения в прилагането на Закона за защита от дискриминация
1. Изборът на членовете на Комисията може да се повлияе от политически пристрастия, защото органите, които ги назначават са Парламента и Президента на Републиката
2. Възможно е в Комисията да попаднат хора, които не са достатъчно компетентни в сферата на защита на човешките права и не са в състояние да идентифицират дискриминационните елементи в случаите, които Комисията ще разглежда
За да се предотвратят ограничения 1 и 2 неправителствените организации трябва активно да лобират до края на март т.г. за включване в Комисията на препоръчвани от тях експерти.
3. Българската правосъдна система не е подготвена да прилага този закон, защото той противоречи на досегашната традиция, при която отговорност за доказване на вината носи ищецът.
4. Прилагането на закона ще бъде ефективно, ако се съпътства от обучения на съдии и прокурори, както и на полицията. Необходимо е обучение на много нива, а възможностите на държавата да осигури подобно обучение за повишаване на квалификацията на своите служители са твърде ограничени. 
За да преодолеят ограничения 3 и 4 неправителствените организации трябва активно да се включат в програми за повишаване на знанията по отношение на това “що е дискриминация” на полиция, прокуратура, съд. На първо място трябва да бъдат обучени тези, които първи изслушват подобни жалби, за да не се стигне до прибързано отхвърляне на жалбите и обявяване на иска за невалиден.
5. Държавата не предвижда популяризиране на новия закон посредством обществените медии, което означава че твърде малко хора ще научат за възможностите да защитават правата си, ако те бъдат нарушени. 
Отново тук е мястото на НПО да популяризират активно Закона сред целевите групи за които работят, да повишават чувствителността на гражданите към случаи на дискриминация и да образоват на тема предотвратяване и защита от дискриминация.

Ресурсен център на лесбийки и бисексуални жени “Билитис” се обръща към всички читатели на BG-LESBIAN с призив да ни информират в случай на съмнения за нарушаване на правата на граждани на основата на пол или сексуална ориентация. “Билитис” ще сътрудничи активно с правозащитни организации, както и с организацията на лесбийки, гей мъже, транссексуални, бисексуални и интерсексуални – Queer Bulgaria, за повдигане на жалби при установяване на подобни случаи и завеждане на съдебно производство. Анонимността на ищецът ще бъде гарантирана в случай, че последният не желае данните за неговия случай да станат обществено достояние.

Пишете до [email protected] или публикувайте информация за случаи на дискриминация в клубовете на bg-lesbian – ние ще се свържем с вас, ако пожелаете подкрепа.

Моника Писанкънева
Председател на Ресурсен център “Билитис”
03 - февруари - 2004 г.

Copyright © 2001-2004 Bglesbian - Всички права запазени

 закони   главна