BDSМ - поезия

 

 Какво съм аз?

 Аз съм празен лист хартия, в очакване на твоите думи,
 аз съм празно платно, в очакване да ме нарисуваш,
 аз съм история, която чака да бъде написана,
 песен, която чака да бъде изпята. 

 Аз съм играчка, която чака да си поиграят с нея,
 книга, която чака да бъде написана, 
 игра, която чака да бъде изиграна,
 снимка, която чака още да я направят.

 Сама по себе си аз не съм нищо,
 ти ми даваш живот,
 без теб аз чакам,
 чакам да ми кажеш какво да направя, 
 да ме нарисуваш, да ме изпееш. 

 И докато чакам и се чудя какво ще създадеш днес,
 очакването в мен нараства. 
 Крайниците ми са обтегнати до краен предел,
 болката се превръща в удоволствие,
 удоволствието се превръща в страст, 
 тялото ми, което се нуждае от Твоята болка,
 ума ми, който се нуждае да нахълташ в него,
 да ме задържиш, 
 да ме погалиш,
 моите лимити са съобразени с Теб,
 мога ли да Ти служа?
 Ще ме контролираш ли?
 Искаш ли да притежаваш моя живот?
 Да го държиш в ръцете си?
 Няма да си отида. Ще остана.
 Твоя съм,
 хваната в капана на волята ти,
 задържана от силата Ти,
 следвайки стъпките Ти.

 

 Моето докосване

 Наистина ли искаш да видиш думите ми написани
 на хартия, за да знаеш какво поражда в мен
 твоето докосване?

 Не можеш ли да го усетиш в дланите на ръцете
 си, когато удряш лицето ми, дърпаш зърната на
 гърдите ми, дразниш клитора ми?

 Не намираш ли отговора в тръпнещото ми от
 докосването ти тяло?

 Не го ли усещаш, когато бедрата ми отговарят на
 твоето докосване - понякога с готовност, друг път
 неохотно, но все още отворени, когато разбера, че
 съпротивата ми е напразна?

 Не го ли чувстваш в гласа ми, когато нотките
 на съпротива си отиват и на тяхно място идват
 стоновете на удоволствието? 

 Не виждаш ли отчаянието в очите ми, когато
 разбирам, че тялото ми за пореден път ме предава
 и се отзовава на докосването ти, все едно дали го
 искам или не?

 Не го ли чуваш, когато думите ми като думата
 не се губят между молбите ми и се отронват
 неусетно от устните ми?

 Докосни ме, Господарке, и чети знаците, които
 моето тяло ти дава - там ще намериш своя
 отговор.

 

 Отражение

 Гледам отражението ти в огледалото
 и виждам страх и болка
 натрупан опит от знания и грешки...
 Аз виждам себе си в очите ти 
 Като разпръсната капка,
 като парченце лед, готово да се разтопи...
 Аз съм тук за теб, за да ти правя компания,
 и за да ти покажа тъмната страна на удоволствието
 от болката...
 И за да уча съзнанието ти
 да яздя плътта ти
 да те опияня по най-деликатния начин...

 

 

 Отрязах косата си, 
 Същия ден ме отряза и приятелката ми. 
 Остави ме да се рея в небитието.
 Интересно как психическото порязване
 боли повече от физическото. 
 Тя се усмихна, когато ми каза, че е по-добре
 да се разделим като добри познати.
 Че нашите личности са се сблъскали и не
 можем да продължаваме повече по този начин. 
 Тя не ме погледна в очите.
 Трудно е да погледнеш някого, когото отхвърляш в очите. 
 Тя беше честна с мен.
 От този ден аз придобих ново излъчване... 
 и загубих приятел.
 И получих два много ценни урока.
 Късите коси порастват.
 Истината... боли.

 

 Никога не съм те напускала...

 Винаги съм била вътре в теб...в процепите на
 сърцето ти... а ти, ти от своя страна ме дари с
 дъжд...
 Красивите ти очи ме накараха да изгоря отново
 и да счупя леда...
 Като семе, намерило пътя към слънцето и
 оцветило деня... 
 Твоите вдъхновяващи сълзи разсеяха страховете
 ми прогониха облаците фалшивост и поставиха
 границите...
 Настоявам за покорство и подчинение, но
 най-напред изисквам собственичество и пълен
 контрол.
 Да бъда твой Пазач, да бъда твой Водач, да те
 предпазвам винаги и да бъда на твоя страна...
 Насладите от плътта са неясни и мъгливи -
 предлагам ти каишка, за да те вържа и да те
 стегна...
 Отегчителните моменти от безчувствения живот
 ще са далеч от теб...
 Предлагам ти ръката си за да те държа здраво,
 просветена в това от четирите ключа - наслади
 се на този момент и застани на колене...
 Аз ще бъда твоя Господарка и ти си на път да
 научиш как да ми служиш без да се безпокоиш за
 нищо друго.

 

 Мираж

 Визията за красота е това, което виждаш.
 Аз съм всичко, което желаеш, мога да бъда всичко.
 Твоя любима, господарка, робиня...
 Твоя майка, ангел, прислужница.
 Правя нещата, които те карат да се чувстваш добре.
 Успокояват емицийте ти и успокояват ума ти.

 Кажи ми какво искаш да бъда.
 Аз съм просто една кукла...Богинята.
 Аз съм тя.

 Кажи ми какво искаш да направя.
 Аз съм марионетка...Господарка.
 Аз съм такава за теб.

 Аз съм всичко, което искаш и всичко, което виждаш.
 Не се опитвай да докоснеш вътрешното ми аз.
 Ако се опиташ да ме плениш цялата,
 търсейки моето съзнание, сърце и душа...
 Песъчинките ще се хлъзнат между пръстите ти
 И изведнъж ще откриеш, 
 че съм била просто един образ в твоето съзнание.

 

 Влажна си като сълза...
 Влажна си като живот...
 Като щастие в най-първичната му красота...
 Ти си живот...
 Тук съм и аз... но какво значение имам аз в
 случая...
 Когато докосвам тази, която очаквам, а не просто
 някоя...
 Какво ли не биха дали другите да преживеят
 това наше вълшебно пътуване... което
 продължава вече години и ни отвежда все
 по-близо и по-близо една към друга...
 Дай ми устните си...
 Докосни ме...
 Танцувай за мен...
 Като робиня...и кучка...
 Покажи ми твоята дива страст...
 Обожавам това твое чувство...
 Както и класата, която притежаваш...
 Желая те...
 Ние сме една капка...от огромен океан...
 Океан от любов...

 

 Зад нейната мантия...
 Тя вижда мекотата на жената...

 ( тя се усмихва, и облизва устните си с върха на езика си...
 едно несъзнателно движение)

 тя идва готова да служи на Господарката си, 
 Господарката улавя нейния аромат...

 (виждайки своята Господарка, 
 нейното сърце започва да тупти като лудо, когато я
 добилжава)

 Запалваща, сладка...
 невероятна женственост...

 (тя поглежда Господарката си, и изумрудените
 й очи блестят в реверанс,
 след което се извъртат в готовност да Й служат)

 Господарката се усмихва, докато тялото й изпраща флуиди
 към Нейното и се мръщи заедно с движенията на тялото й...

 (тя спира за момент,за да изглади гънките на мантията
 си, падаща върху женствените й форми...
 тя зняе, че това ще Й достави удоволствие...)

 Господарката се усмихва...
 наблюдавайки я...

 (Спомените от Нейното докосване нахлуват в съзнанието й.

 Нейните думи...Нейните желания...)

 Познавайки и продължавайки да опознава мекотата и
 топлината й...

 (тя се движи по-сладострастно, тялото се разгорещява при
 спомена за тази нощ)

 Гледайки я без да вижда, 
 Тя си спомня погледа й...

 (тя се усмихва, поглеждайки косо Господарката си...)

 Докосвайки я, без да я докосва, 
 Тя си спомня нейното усещане...

 (Продължавайки да изпълнява задълженията си...
 тя се движи с грацията на добре обучена да я задоволи
 робиня... съзнавайки, че Господарката я наблюдава...)

 Желаейки я, Тя си спомня за огъня, 
 който се е розгорял помежду им...

 (тя копнее Господарката да я извика при себе си, 
 да коленичи в краката Й...да Й служи отново...)

 Господарката знае правилата, винаги... 
 Тя следва правилата...

 (гледайки Я косо...та флиртрува с изумрудените си очи...
 съблазнителни във всеки един момент...)

 Господарката се усмихва...
 докато тя играе продължаващата от векове игра на
 съблазняването...

 (гореща и нуждаеща се, 
 бавно и съблазнително, 
 предлагаща се с любов...)

 Знаейки, 
 искайки повече от всякога; 
 докосвайки, повече отколкото усещайки...
 спомняйки си...

 (тя облизва устните си, навлажнявайки ги...
 спомняйки си за цeлувката, която плени нейната душа...)

 Тя става...и с тъжна усмивка и маха с ръка...
 и бавно се отдалечава...

 (сърцето и се къса, докато гледа как нейната
 Господарка я напуска...
 докосвайки яката, която я държи там...)

 тя си мисли колко нечестна може да бъде...

 (тя си мисли колко нечестна може да бъде...)

 играта между Господарка и робиня...

 (играта между Господарка и робиня...)

 

 Колко е "игра" или колко е сериозно нещо е
 лично наше решение...
 Но запитай се нещо...
 Кое е това, което те тегли към мен?
 Не е ли това малко семенце, което посях в теб и
  което иска да разцъфне?
 Кой знае...
 Аз... просто чувствам...
 Просто съм....
 Просто разцъфвам... в нещо, което е много повече
 от любовта, която познават повечето хора...
 Отвъд вулгарността на плътта и самотата на
  насладата...
 Отвъд пътя, при който, когато е затворен, оставаш
  отново сама...
 Затова "играя" само с каквото обичам...
 Болката е нещо, което ми помага да създавам
 скрити градини за мен и теб...
 Храня се от своите сълзи и от твоята красота.
 Стоя над тъмната бездна на плътта, но не се
  прекланям... защото съм Нарушителка на закона...
 Онзи безпощаден закон, който гласи, че това,
 което не се подпира пада и се чупи...
 Закона на притеглянето...
 Защото винаги съм била перо на ангел и
 докосване на вятъра... за да полетиш ти...
 Аз съм Водач... винаги съм била... в светлите и
 тъмните страни от душата ти...
 За мен ти беше едно изключение...още едно
 нарушение...
 Казваш, че искаш да научиш повече...
 Това обаче не се научава...то се изживява...
 Затова ще те запитам: За какво точно жадуваш?
 За това, което давам на душата ти?
 Или за това, което давам на тялото ти?
 Кога се чувстваш най-красиво?
 Кога чувстваш, че искаш да ме последваш с
 цялата си същност?
 Това не е вид Любов...
 Това е самата Любов...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Усмивки зад маската

 Острие на нож в мрака.
 Вик на болка от любовно захапване.
 Влажен топъл език изпиващ кръвтта.
 Ужилващо шляпване от ръка с ръкавица.
 Кой ме кара да пълзя и да плача?
 Умоляваща, хленчеща, стенеща?
 Кой се усмихва зад маската?
 Кажи ми моля те, това е всичко,
 което искам да знам.
 Възвишена музика ме отвежда до ръба.
 Изпълва съзнанието ми докато спра дя мисля. 
 Обгръща ме цялата.
 Безпомощно следвам нейните команди.
 Кой ме кара да израствам нака мистериозно? 
 Извисяваща се, рееща се, падаща от небето. 
 Кой се усмихва зад маската?
 Кажи ми моля те, това е всичко,
 което искам да знам.
 Игриво дете, блестяща светлина.
 Караш ме да те прегърна и да те притисна силно.
 Мека като котенце и сладка като любовтта
 Ти си моят Ангел от отвъдното.
 Кой ме прави толкова невинна и срамежлива?
 Грижовна, обичаща, раздаваща се.
 Кой се усмихва зад маската?
 Кажи ми моля те, това е всичко,
 което искам да знам.
 Открий сама мила моя, това е твоята задача сега.
 Открий го сама във великолепието с което те
 обсипвам.
 Ние ще гледаме с усмивка зад маските си.
 Ние сме това, което сме...

 

 Смътен танц

 Тя стои в центъра пред невидима стятуя...
 Колебание е първата стъпка: светлината приближава
 тъмнината. 
 Тя наблюдава внимателно. Светлината тръпне като
 копринен шал, вълнувайки тъмнината в нея:
 привличане което и двете чувстват и на което не
 могат да устоят. 
 Бавно, светлината разпръска своя блясък в полумрака,
 притегляйки я към себе си докато тъмнината я погълне
 във вълшебната нощ.

 И те танцуват.

 Светлината и тъмнината, които бавно се
 потапят заедно в една мечта...
 Ясни очертания, преди да се смесят, да избледнеят,
 докато се превърнат във сиво. 
 Сивото, което е смътно вътре в самите тях. Тове са те.
 Разделяне, за да станат отново цяло,
 във водовъртежа на приятното събиране отново.
 Не познавайки нищо друго, освен своя забранен танц.

 След това идва моментът, в който светлината
 и тъмнината трябва да спрат своя танц
 и да се разделят отново по своя път. 
 Те взимат по мъничко от всяка в себе си. 
 Какво би била светлината без тъмнината,
 и тъмнината без светлината?! 

 Запомняйки своя смътен танц...

 

 Танцувай за мен, скъпа моя.
 Покажи ми начина.
 Танцувай отново за мен,
 обръщайки нощта в ден.

 Въртяща се коприна като пухени облачета.
 Светнали очи сияещи с онзи опасен блясък
 Проследяващи жадуващото ти тяло в стаята.
 Вятърът подухва лунна светлина в косите ти.

 Виждам извивките на прекрасните ти бедра.
 Виждам блестящата ти кожа под тъмното небе.
 Виждам влагата на твоите червени устни.
 Виждам Богинята да ме зове в прегръдките си.

 Танцувай за мен, скъпа моя.
 Покажи ми начина.
 Танцувай отново за мен
 и превърни нощта в ден. 

 Въртяща се коприна на танцуваща Господарка.
 Лунна светлина която да улови крехката ми душа.
 Увивайки тялото си около твоите нишки.
 Вятърът духа без да му пука.

 Аз виждам бляскав полумесец във ръката ти.
 Виждам влагата на червените сълзи в нощта.
 Виждам сянката на моя живот падаща на пясъка.
 Виждам твоята усмивка при това, което нарисува
 светлината от мен.

 Танцувай за мен, скъпа моя.
 Покажи ми начина.
 Танцувай отново за мен
 докато бавно се изгубя.

 

 Думи

 Всичко, което имаме са думите.
 Те замъгляват очите ми като сълзи.
 Умът ми ги търси отчаяно:
 Милва ги...
 Подчинява им се...
 Нуждае се от тях...
 Държи ги близо до сърцето ми.

 Нехайните думи могат да наранят душата.
 Ти никога не си била нехайна.
 Твоите думи достигат до мен:
 напътстват ме...
 Командват ме...
 Обичат ме...
 Държат ме близо до сърцето ти.

 Всичко, което имаме са думите.
 Думи, които свързват две души...
 За сега...това ми стига.

 

 Нощна буря

 В тези мизерни и сладки моменти
 Ние бяхме благословени с вятър и дъжд.
 Заедно, ние заспахме под шепнещата буря.

 Безжизнените сенки на съня пееха за зимна
 хармония.
 И от черната празнота се появи светлина като
 музика, като хиляди диаманти на вечността.

 Подарък от времето.

 И изглеждащ толкова сладка, докато луната те
 гледа... като мед и праскова...

 И аз лежа в мистериозната градина от рози на
 нашата деликатна любов.

 

 Животът е лабиринт

 Разхождам се в лабиринта на моето съзнание,
 завивайки по този или онзи път.
 Зная, че е невъзможно да поправя стореното...
 Мога само да вървя напред.
 И със всяка стъпка аз променям Лабиринта.
 Всеки кръстопът е нова пътека в моето пътуване.
 И аз дори не знам какво точно търся.
 Ще разбера, когато го намеря.
 Нима това не е пътя?

 Да търсиш, да се стремиш, да се чудиш.
 Загубила ли съм се?
 Не...
 Не повече, отколкото преди да тръгна.
 Стените са високи и недостъпни...
 гладки и непробиваеми...
 невъзможно е да се изкача.
 Предизвикателството е там.
 И те кара да избягаш от този Лабиринт,
 за да видиш какво те очаква отвъд...
 Да видиш какво представлява Края.

 Но за да знаеш Края,
 трябва да знаеш Началото 
 и Сега.
 Мистерията изчезва...
 и всяко връщане назад 
 няма да бъде нищо повече от една стъпка, следваща друга...
 Правеща пътуването ми механично, отделечаваща ме от
 нея.
 Отдалечаваща ме от причината, 
 поради която влязох в това объркано място.
 Трябва да продължа пътя, който възнамерявах да измина.
 Това е единствения начин да се науча...
 и да разбера.

 Вървя с високо вдигната глава,
 и с онзи блясък във очите ми.
 Още един кръстопът, 
 където трябва да реша по кой път да тръгна
 без да се замислям...
 Приближавам този кръстопът с трепет.
 Когато избера своя път, ще затворя вратата към другото
 завинаги.
 Това ми дава право да отдъхна малко.
 Как да разбера по кой път да тръгна?
 Всяка стъпка е развитие.
 Всяка стъпка следва друга, 
 правейки ме това, което съм днес.

 Разхождам се в Лабиринта на моето съзнание,
 Завивайки по този или онзи път.
 Не мога да се откажа...
 Мога само да вървя напред...
 Това е Лабиринта на живота ми.
 Моят живот.

 

 Мечтите 

 Мечти, разхождащи се в пейзажа на нашето
 съзнание.
 Мисли за дивни цветя и сладки неща.
 Объркано подсъзнание и копнеж.
 И желание.

 Мечти за тъмнина, борещи се амбиций и страх
 съществуват тук също.
 Както впрочем и трябва да бъде за да има баланс
 между светлината и тъмнината.
 Номера е да намериш точката на равновесие -
 крачка в светлината и докосване в тъмнината.

 Мечтите са свързани с нашето съзнание. 
 Реалността ги осъществява посредством
 абстрахтното мислене на освободеното съзнание.
 Необвързани с морала и законите на обществото.
 Мечтите са силата която ни дава вяра
 Да създаваме.

 Дебрите на нашето съзнание са скромни и те са
 инструмент за създателя и за крадеца на дребно.
 То има силна тъмна страна, за да се предпази от
 всичко - вятъра, дъжда и гравитацията.
 Ситуацийте, в които го използуваме са безброй.
 Използуването му е ограничавано само от
 въображението ни.

 Съзнанието е Силата, обвивката на светлата ни
 страна, която съдържа всичко, до което сме се
 докоснали.
 Това всъщност е и неговото предназначение.
 То е създадено да ни помага в най-лошите ни
 физически кошмари 
 и да ни разделя от сълзите.

 Мечтите и съзнанието имат много повече общи
 неща, отколкото изглежда на пръв поглед.
 Те и двете имат светла и тъмна страна. 
 Те ни доближават до действителността и запазват
 това, което е важно за нас.
 Те запазват нашия свят и копнежите ни.
 В едно цяло.

 Някой съществува в мислите ни. Друг във
 физическата ни действителност.
 Обаче мечтите са свързващото звено на
 подсъзнанието ни. 
 Свързващо звено, което придава форма на
 най-съкровенните ни мечти.
 Едно символична връзка. Едното не може да
 съществува без другото.

 

 Окови от Любов и яки от Стомана.
 Окови на Господарката и на нуждата.
 Окови, които робинята чувства.
 Окови на думите и на делата.

 Окови, които тя прие, знаейки цената.
 Окови, в които тя се закле, без колебание.
 Окови, които взимат повече, отколкото дават.
 Окови, които струват повече, отколкото губиш.

 Окови на грижата винаги да чувстваш.
 Окови на нейната Господарка, даряваща я с вниманието
 си.
 Окови, които разкриват робинята.
 Окови за свобода на душата и нуждата.

 Окови на любовта и яки от стомана.
 Окови на Господарката и на нуждата.
 Окови, която тази робиня усеща.
 Окови на мисълта и на делата.

 Окови на Любовтта и яки от Стомана
 да обичаш Господарката, за да ти разкрие Свободата..

 

 Обезсърчаващо желание

 Желая.
 Нуждая се.
 Копнея.

     Не желая да бъда напътствана.
     Не желая да бъда под контрол.
     Не желая да бъда отговорна.
     Желая...

 Прегърни ме силно. Поеми контрола.
 Господствай над мен. Направи ме послушна.
     Аз искам илюзията.
     Искам фантазията.
     Искам страха и желанието.
     Искам...
 Бяла дантела и черна кожа.
 Надушвам страха. И паниката.
 Черен камшик и бяла кожа.
 Прошепнати думи, които проникват дълбоко.
     Спомените нахлуват в главата ми.
     Ехото ме обкръжава.
     Стоя на края на вечността.
     Колко бих искала...
 Просто дишай...

 

 Свали си маската

 Свали си маската, скъпа моя.
 Свали превръзката на очите си.
 Свали си маската, скъпа моя.
 И го направи, защото искаш...
 Не защото някой ти е казал да го направиш.

 Погледни ме в лицето, скъпа моя.
 Погледни ме открито и прямо.
 И то направи, защото искаш...
 Не защото някой ти е казал да го направиш.

 Виж точно как изглеждам.
 Светлината на деня е ярка, скъпа моя.
 Светлината на деня може да изгаря.
 Светлината на деня е ярка, скъпа моя.

 Все още съм на твоя страна.
 Знай това и се учи.
 Луната нашепва сладки обещания, скъпа моя.
 Този път луната каза истината.

 Аз съм тук - до теб.
 Свали си маската, скъпа моя.
 Свали превръзката на очите си.
 И го направи, защото го желаеш.
 Не защото някой ти е казал да го направиш...

 

 Ръце на непозната

 Тя се събуди в ръцете на непозната
 и се чудеше какво се е случило с живота и.

 Тя все още мечтаеше за глупава романтика 
 и очарованието на опастността,
 докато изпълняваше задълженията си на жена.

 "Животът трябва да е повече от това.
 Трябва да си отида - просто да излезна навън!
 Време е да разбера какво съм изпуснала от
 живота!"

 Един глас започна да крещи в главата й
 докато гледаше жената до нея да спи,
 слушайки лекият ритъм на дишането й.

 И в този миг тя разбра,
 че всичко, което бе тя за нея
 е сестра, прислужница и (неохотна) курва.

 Тя се изнизва от ръцете на непознатата,
 за да се облече тихо в пространството.

 Тя оставя бележка на масата
 и излизе навън, за да остави своята следа...
 Във времето...

 

 Моля те...
 Кажи че се майтапиш...
 Тишина...
 Как се чувствам ли...?
 Как по дяволите мислиш, че се чувствам...?
 Не знам...
 Не...
 Аз...
 Сълзи...
 Тишина...
 Пропадане...
 Осъзнаване...
 Проклетата раздяла...
 Сълзи...
 Спомени...
 Вцепеняване...
 Чувства и емоций...
 Болка и гняв...
 Дребни неща...
 Сълзи...
 Празнота...
 Аз...
 Неочаквано...
 Какво ще правя сега...?
 Не зная...
 Наистина не зная...
 Аз...
 Просто аз...

 

 Просто сън ли бяха...?
 Всички тези сладки приказки и блясъка в погледа.
     Всички танци под лунната светлина.
     Цялата нежност в забързаното време.
     Цялата красота, докато докосвахме небето.

 Просто сън ли бяха...?
     Всички споделени неща.
     Всичко, което направихме заедно.
     Цялата страст на прошепнатите обещания.
     Цялата страст от нарушаването на правилата.

 Просто сън ли бяха...?
     Всички надежди за бляскаво бъдеще.
     Всички надежди, прошепнати във нощта.

 Сънувах ли...?
 Просто сън ли беше това...?

  bdsm   главна  

Copyright © 2001-2003 Bglesbian - Всички права запазени