Клубове за дискусии на bglesbian

 
   

Анелия Гишина

 
       
   

Първият сблъсък
 

Нова вълна...     Сблъсъка   с   първите   трепети   към  собственият  пол,  с
 бушуващите   чувства   не   към   принца,  а   към   принцеса,
 желанието   да   докосваш,   да  бъдеш,   да  мислиш  за  жена,
 изправят   всяко   момиче   или   жена   пред  куп  въпроси  и
 изпитания.  Светът,  такъв  какъвто  е познат от приказките
 за красиви принцове и девойки, светът какъвто съществува
 в по-голямата  си част – семейства от майки и бащи, двойки
 от момчета  и  момичета,  вървящи  прегърнати  по  улицата
 и  показващи  любовта  си  един  към  друг,  се  сблъсква  с  чувствата.  Чувства  носещи
 най-чистата ни,  най-истинска  същност,  но  в  рязък конфликт с видимата реалност. Тя
 е  друга,  обществото  е  друго.  Човекът, такъв какъвто е срещу обществото, срещу това
 какъв трябва да е. В тази “битка” възникват куп въпроси.

     Нормална ли съм?
 “Нормален”, “нормална”, “нормално” са  думи  често срещани в нашето общество, думи
 разделящи  хора,  групи,   определящи   морал,  определящи  доста  често  добро  и  лошо.
 Според  расизмът  нормално  е, добро е, правилно е да си бял. Сексизмът издига единият
 от  половете, като  по-добър,  по-висш.  За  физически  здравият  човек е  нормално да си
 такъв,  не  инвалид. Според  ментално  здравият  човек  нормално е  да  не  си  психично
 болен.  За  християните  нормално е да почиташ Исус, за мюсюлманите нормално е да се
 кланяш на Алах. Според  хомофобите  нормално е,  правилно  е  да  си  хетеросексуален.
 Списъкът е безкраен. “Нормалността”, “доброто”, “правилното” от векове се разделяли
 и  противопоставяли   хората.  Определяли    са   кои   са   носители  на  доброто,  кои  на
 пошлото,  определяли  са  кой  има  право  на  живот.  Много  войни,  много  кръв, много
 насилие  познава  историята  в  името  на  правилното, в името на трябва. Много тежка,
 много  емоционално   натоварена  е  тази  “битка”  за  всеки  човек  изправен  пред  този
 въпрос.  Хората  сме  различни,  хората  сме  уникални.  Раждаме  се  с  определена  раса,
 с определен  пол,  цвят  на  очите, 
косата,  лицето,  раждаме  се с достатъчно генетичен
 багаж   определяш   нашето   физическо   и   психично   развитие.   Формираме  различни
 характери,  различно   поведение,  харесваме   различни   неща,   поемаме   по   различен
 житейски   път,  различни   неща   ни  интересуват,  различни  неща  ни  разплакват  или
 разсмиват. Нормално е да бъдем  такива  каквито  сме, нормално е да  следваме пътя по
 които искаме да вървим, нормално е да  не  съжаляваме че не сме  били  себе си, защото
 е “трябвало”, било е “правилно” да  бъдем  други. Ние  сме различни, нормално е да сме
 различни.  Нашето  различие  се  определя от  милиони  години  еволюция  и  всеки  наш
 “нюанс” има корен още в зората на живота на Земята.

     Определянето “лесбийка”, “бисексуална”
 Друг  често  срещан  въпрос  е  каква  съм?  Аз  лесбийка  ли  съм,  бисексуална ли съм и
 какво следва от това? Определенията  за  лесбийка  и  бисексуална  са  често повтаряни
 “Лесбийка    е    жена,    привлечена    емоционално    и    физически    от    други   жени”,
 “Бисексуална  е  жена,  привлечена  емоционално и физически и от двата пола”. Т.е ако
 едно момиче  или  жена е привлечена само и единствено от представители на своят пол
 и е абсолютно  безчувствена  в  сексуално  и  емоционално  отношение  към мъжете – то
 нейната  сексуалност  е  хомосексуална. Ако  момиче  или жена изпитват влечение към
 двата  пола – то  тя  е  с  бисексуална   ориентация.   Да,  това  е  сексуална  ориентация.
 А  отговорът   на   въпросът “каква   съм?” – започва  с  това  с  човек,  жена,  професия,
 висока  или  слаба,  брюнетка  или блондинка и още много неща. Много неща определят
 какви  сме,  там  е  и   сексуалната   ориентация.   Какво   определя   обаче  сексуалната
 ориентация – определя  интимния  живот  на  човека,  определя партньора които обича,
 определя  с  кой  прекарва  свободното  си  време, определя  до  кой  иска  да  се събужда
 сутрин, определя с кой  иска  да  живее. Сексуалната  ориентация  не  определя  стил на
 поведение, не  определя  различно  мислене, не определя конкретен начин на обличане,
 не определя възможности, способности, не определя черти на характера. Сексуалността
 е част от нещата които описват  човека, но не е единственото което го определя. Много
 момичета и жени се губят и препъват  точно  в  това – ако  аз съм лесбийка то аз трябва
 да  нося  мъжки  дрехи,  да  се  държа  като мъж, да пия, да псувам, да се бия (примерно).
 Получава  се  едно  изкуствено   поведение,  поведение  не  отговарящо  на  собствените
 потребности. Отговора  на  въпросът “Каква съм?” е и  “Ти  си  си  ти” уникална с своят
 характер,  със  своите  интереси, със своите увлечения. Сексуалността не променя нищо
 от  тях.  Обществото   предлага   някакъв   стереотип  за  хомосексуално  ориентираните
 жени, но представителките  на тази група са най-различни – от пълно покриване на този
 стереотип  до  пълното  му  отричане, и  тази  група има същото многообразие, каквото и
 хетеросексуалните жени. Така като  хетеросексуалните  жени  нямат определена рамка
 в която  да  бъдат  поставени  всичките, така  и  няма  рамка  която  да  обедини всички
 лесбийки  или  бисексуални  под  общ  знаменател,  изключая  сексуалността.  Да  бъдеш
 лесбийка  не е това  да “робуваш” на собственият  си  стереотип за лесбийка или на този
 на обществото, а просто да бъдеш себе си – такава каквато си.

Нова вълна...     Защо е важно  определянето  или  по-точно  приемането
 на    сексуалната    ориентация.    Когато    едно    жена   се
 сблъсква  с  “непознатите” чувства и усещания към друга
 жена  – 
светоусещанията   й,   ценностите,  представите й
 придобиват  други  измерения,  много от тях са поставени
 на преоценка, много са несигурни  нещата  на  които тя до
 този   момент  се  е  опирала  и  е  вярвала  в  тях.  Светът
 сякаш  се   завърта  –  правилно,   неправилно,   нормално,
 сбъркано. Някой  излизат  от  тази  равносметка  с  едни  “бунт” 
към  света – “да, аз съм
 такава  и  вие  трябва  да  ме  признаете”,  живеят  живот,  какъвто  според  тях  трябва
 да  е  животът  на  една  лесбийка. Други по-смирено приемат изцяло или до някъде тази
 “промяна” в  живота  си,  приемат  чувствата  си,  приемат  съществуването на любовта
 между  жени,  имат  връзки  с  жени,  дават  отговори  на  много от възникнали въпроси,
 продължават  да  търсят  отговорите  на  други.  Често при въпроси относно сексуалната
 им ориентация или  при  по-нападателно  поведение спрямо тях, отричат сексуалността
 си. Трети, абсолютно  не  допускат този  свой  пориви за нормални – отричат ги, опитват
 се да забравят за тях и  водят  един  живот  пълен  с  угризения. Затова  осъзнаването на
 сексуалността,  признаването  й за себе си, приемането и за нормална част от личността
 на  човека  е  много  важен  етап. Виновното поведение, угризенията, отричането водят
 до  един  доста  непълноценен  живот,  ръководен  от  възможно най-лошите съветници -
 дълбокото чувство за вина  и  страха.  Нормално  е  да  се обича. Много хора, преминали
 през   бурята   на   любовта,   осъзнават   че  пола,  цветът  на  кожата,  възрастта  са  без
 значение,  когато  говорим  за  това  чувство. Нормално е обекта на чувствата, да е този
 при  който  трепва  сърцето,  този  при  който  се задейства биохимията наречена любов,
 а не към този, която някой е определил за подходящ.

     Късно ли е да установя че съм привлечена от жени?
 Доста  често  задаван  въпрос.  Сексуалността  се  проявява  в съзряването, в пубертета,
 някъде   към  12 - 13  годишната   възраст.  Тогава   са   първите   трепети,  желанието  за
 интимност,  интересът  към  сексът.  Много  момичета  в  тази  възраст  установяват  че
 трепетите  им,  любовта  им  са  насочени … към   други   момичета.   Други  не  са  така
 „помилвани” от съдбата – години хетеросексуални връзки, години без проблеми, години
 в които са търси мъжът до себе си, мъжът  в  животът  си,  деца, брак …. До … докато се
 появи ТЯ. И тогава въпросите нахлуват още  по-силно, тогава натежава и въпросът "но
 аз съм на … години, защо сега, възможно ли е?" Възможно е.
     Хората  постоянно, цял живот откриваме и преоткриваме себе си. Различни ситуации
 през   които   минаваме   изкарват   едни   или   други  черти  на  характера  ни, показват
 способността или неспособността ни за определени действия. Израствайки, в пубертета,
 ние  бързаме  да  пораснем,  да  открием  животът, да вземем  всичко от него. На 20, 20 и
 няколко години  бързаме  да  намерим човекът на животът си, спътника до нас, бързаме
 да  изживеем  животът  си.  Бързайки   ние   може  би  вървим  по  най-лесния  път,  този
 по-които  са  вървели  родителите  ни,   този   по-които   са   вървели   много   преди  тях.
 Постигайки  „предизвикателствата”  пред нас, ние влизаме в едно затишие, минаваме в
 една по-зряла, по-улегнала фаза. Истината е че човек не е господар на чувствата си, той
 определя поведението си, но няма  контрол върху това което изпитва и кога го изпитва.
 Хората  често  откриват  себе  си,  откриват  човекът  до  себе  си на 30, 40, 50, 60 години.
 Никога не е късно когато откриваш частица от себе си.

 

 

                               Назад в авторски рубрики                             Назад в психология  

 
Назад в главна