Клубове за дискусии на bglesbian

 
   

Моника Писанкънева

 
       
   

Нова вълна в българското ЛГТБ движение
 

Нова вълна...     Какво   би   събрало   на   едно   място   в   продължение  на  цели  4  часа
 представители   на   лесбийска    организация  и   на   гей   нудистки   клуб?
 Отговорът   дойде   в   резултатите    от    партньорската   среща   на   ЛГБТ
 организации  и  партньорите  им   от   електронни  медии,  организирана  от
 Куиър  България  на  21.02.2004 г. За първи  път  представители на коренно
 различни  групи  по интереси  на лесбийки и гей мъже постигнаха успешен
 диалог и формулираха общи  цели, като  същевременно изразиха готовност
 да започнат да си сътрудничат за постигането им.

     Възникването на  различни  формални  и  неформални  организации  на лесбийки, гей
 мъже, бисексуални  и  трансджендър  е  сравнително  скорошен  феномен  в българското
 гражданско   общество.   До  неотдавна  единствената   неправителствена   организация,
 занимаваща   се  с  проблемите   на   гей  мъже,  лесбийки  и  трансджендър  в  България
 беше  БГО  “Джемини”.  Достатъчно   ефективна  или  не,  нейната   дейност  допринесе
 за  включване   на   въпроса   за   правата   на   хората   с   хомосексуална   ориентация  в
 обществения дневен  ред  чрез  медиите. Доколко обаче проблемът за дискриминацията
 на  основа  сексуална  ориентация  се  оказа  обединяващ  и  интересен  за  всички групи
 лесбийки,  гей  мъже,  бисексуални   и  трансджендър?  Членската  маса  на  “Джемини”
 присъстваше във  все  по-малък  размер  на годишните събрания от 2001 насам, въпреки
 наличието   на   финансиране   за    организационно    укрепване   и   популяризиране   на дейността  на  организацията.  В  същото   време   нарастваше   броят   на   лесбийки,  гей
 мъже  и  трансджендър  личности,  които не крият своята сексуална идентичност, обаче
 не  припознават  себе  си  сред  целевите  групи  на  “Джемини”  и  не  търсят  контакт  с
 организацията.  Промените,  настъпили  в  българската  масова  култура, и  естествения
 процес  на  развитие  на  гражданското   общество   стимулираха  възникването  на  нови
 формални   и   неформални   организации   на   ЛГБТ   в   България,   които   постепенно
 започнаха да запълват различни сфери на интереси, останали непокрити от “Джемини”. 

     През последните няколко  години  развиващата  се  българска  масова култура отвори
 врати  за  различните  сексуални  идентичности,  но  в  гражданското общество в лицето
 на   неправителствените   организации   остана   известна   празнина.   Увеличаваше   се
 толерантността  на  масмедиите  към   различията  на  основа  сексуална  ориентация  и
 броят   на   медийните  продукти - музикални   клипове  и   предавания,  които  свободно
 показват    различни    аспекти    от    живота    на    хомосексуалните    и    трансджендър
 в  България.   В  известен   смисъл   медиите   изпревариха   гражданските   организации
 в  популяризирането  на   различните  сексуални  идентичности,  макар  и  твърде  често
 в   изкривен   план.   Нощният   живот   в   най-големите  български  градове  също  така
 постепенно  обърна  гръб  на  самоизолацията  на  лесбийки,  гей  мъже  и трансджендър
 в  обособени  заведения  и  възцари   господството   на  микс  клубовете.  Поп  културата
 уверено    наложи    сексуалната    амбивалентност    като   модерен   имидж   и   загърби
 традиционни    представи    за    женственост    и    мъжественост.    В    такъв   контекст,
 възникването  на  организации,  чието  разнообразие  от  услуги  за  лесбийки,  гей мъже,
 бисексуални  и  трансджендър,  не  се  изчерпва  със  защита  на  правата и превенция на
 болести, предавани по полов път, стана реална необходимост.

Нова вълна...     Идеята    за    създаване     на    мрежа    от    различни    организации,
 представляващи    интересите     на    разнообразни    групи    лесбийки,
 гей   мъже,   бисексуални  и  трансджендър  е  нов   етап  в  развитието
 на  ЛГБТ  движението  в  България.  Доскоро  се  смяташе,  че  всички
 хомосексуални  и  трансджендър  активисти  трябва  да  се  обединят в
 една   единствена   неправителствена   организация,  за  да   защитават
 правата    си.    Вероятно,    ако    в    България     съществуваше    явна
 дискриминация  на  основа   сексуална  ориентация  и  често   срещано
 насилие   над   хомосексуални   и  трансджендър,  това  обединение  би
 могло да се случи. Ситуацията обаче  е по-различна: скрита дискриминация, в повечето
 случаи недоказуема, и сравнително редки прояви на насилие срещу лесбийки, гей мъже
 и трансджендър (в сравнение с далеч по-либерални страни в Западна Европа). В подобна
 ситуация   сексуалната   ориентация   не   може  да  се  превърне  в  основна  причина  за
 обединение   на   лесбийки  и   гей  активисти.  Обединението  се  извършва  по-скоро  на
 основа   сходни   интереси,   като   защитата   на   правата  на  лесбийките,  гей   мъжете,
 бисексуалните  и  трансджендър   се   явява  само  една  от  многото  разнообразни  цели,
 които активистите от изброените целеви групи си поставят. 

     Съотнасянето  с  първата  организация – Джемини – и търсенето  на нов подход както
 към хората от целевите групи, така и към мас медиите и широката общественост, е друг
 характерен  белег  на  новата  вълна  в ЛГБТ движението. Почти всички основатели на
 новите ЛГБТ организации са бивши или настоящи членове на Джемини. Отделянето от
 организацията-майка  се  обяснява по-скоро с нуждата от индивидуализиран подход към
 разнообразните  ЛГБТ  групи, отколкото с нежелание за сътрудничество на основа общи
 интереси. Сътрудничество,  комбинирано  със  запазване  на индивидуалността на всяка
 група  съмишленици,  а  не  претопяване  на  различията  с  цел създаване на монолитна
 организация – това  е  новото  разбиране  за  силно  ЛГБТ  движение  у  нас.  Разбира  се,
 Джемини  също  има  своето  място  в  него – като  една  от  многото ЛГБТ организации,
 която  трябва  да  се  специализира  в  конкретна  област  на  предоставяне  на услуги на
 лесбийки, гей мъже, бисексуални и трансджендър, за да бъде работата й ефективна.

     Новите  актьори  на  сцената на  ЛГБТ  движението  включват  няколко  формални и
 неформални  организации.  Това  са  Ресурсен  център  на  лесбийки и бисексуални жени
 “Билитис”;  гей   спортен  клуб  “Тангра”;  клуб  по  гей  натуризъм  и  спорт  “Делфин”;
 фондация  Куиър  България.  Куиър България се заема с нелеката задача да координира
 дейностите и осъществява  взаимодействие  между  всички действащи в момента ЛГБТ
 организации,   включително   и   БГО   Джемини.  Участниците  в  първата  партньорска
 среща,   организирана    от    Куиър    България,    се   съгласиха    да   привличат   всички
 нововъзникващи  ЛГБТ  организации към мрежата и да бъдат отворени към различията
 в средите на своите целеви групи. 

     Първата стъпка  към  изграждане  на силно и многолико ЛГБТ движение у нас вече е
 направена. Предстоят  както  успехи, така  и предизвикателства. Единственото, в което
 можем  да  бъдем  уверени, е че  връщане  назад  няма  и  организациите,  които  останат
 необхванати  от  мрежата  ще  се самоизолират от обмен на информация и възможности
 за съвместни действия по въпроси, които касаят всички ЛГБТ групи.

 

 

                               Назад в авторски рубрики                             Назад в анализи  

 
Назад в главна