Много сложно стоят нещата с осиновяванията на деца от еднополови семейства. Като цяло това е един много болезнен въпрос за всички хора и засяга изконни човешки ценности, една от които се явява родителството. Повечето хора желаят да отгледат дете. В огромната си част те желаят това да бъде тяхно дете, носител на техните гени и тяхната кръв. Тези които по една или друга причина не могат да имат свое собствено, в немалка част от случаите желаят да си осиновят детенце, което да възпитат, да обградят с грижи и да изпълнят със смисъл своя и неговия живот. Не са малко и случаите, когато хора имащи свои деца, понякога и няколко, също осиновяват дете, Осиновяванията от еднополови женски двойки – позициякоето гледат наравно със своите родни и което възпитават и отглеждат с не по-малка любов. Така те изпълняват своя човешки дълг двукратно, като освен че отглеждат свое собствено дете, те спасяват и един друг човешки живот, като го изпълват със съдържание и дават на осиновеното дете равни възможности и равен старт в и без това нелекото ни съществуване.

Нашето лично убеждение е, че за да осиновиш дете се изисква в много по-голяма степен чувство на отговорност и дълг, на любов към децата и наличие на силна морална и личностна ценностна система. Най-вече защото осиновяващия не е длъжен да вземе и отгледа осиновено дете, за разлика от собственото, което просто се появява и човек се изправя пред една действителност с която няма как да не се съобрази. Разбира се изключвайки случаите, когато хора бягат дори от тази своя човешка отговорност. В България към 2004г. по официални данни има над 30 000 деца в домовете за деца лишени от родителски грижи. Повечето от тях имат родители, които просто нямат време и желание да се грижат за малчуганите и са ги повeрили на грижата на държавата. Но част от тези изоставени деца са с неизвестни родители или родители отказали се напълно от тях и те със сигурност всеки ден очакват да се появят хора, които да могат да нарекат свои родители и които да ги отведат в техен собствен дом.

Хомосексуалните хора не са в никаква степен по-различни от хетеросексуалните. Това в кого се влюбваш и с човек от кой пол споделяш живота си и дома си, не те прави в ни най-малка степен неспособен или опасен за едно дете повече, отколкото всички други хора. Любовта към това дете ще е също толкова слаба или силна, отношението към това дете ще е също толкова отговорно или безотговорно, грижата за него ще е също толкова пълноценна или непълноценна, както ако човека който го отглежда е привлечен емоционално и физически от срещуположния пол, вместо от своя собствен. Сигурни сме, че сексуалното и емоционално привличане на един човек не играе никаква роля и не оказва никакво влияние върху стойностите на този човек като родител.

В този смисъл ние сме убедени, че еднополовите двойки могат със същия успех да осиновят дете, за което пълноценно да се грижат, което да възпитат успешно и което дете да израстне край тях като достоен човек, както разнополовите двойки. И не виждаме никаква опасност за това дете и за неговото бъдеще. Поне не такава опасност, която да е породена от еднополовостта на осиновяващата двойка. Разбира се ние напълно осъзнаваме и уважаваме притесненията на някои хора, които се безпокоят за бъдещото психическо развитие на осиновено от еднополова двойка дете. Ние не можем да гарантираме, че еднополово семейство осиновило дете ще се грижи успешно за него, но такава гаранция не може да се даде и за разнополови осиновители, защото всичко зависи от индивидуалните личностни качества и от възможностите на осиновяващите.

Ние твърдим че процентно, осиновени деца … Read the rest

Какво е радикалната лесбийка – феминистка? Това е гнева на всички жени по света, концентриран
до степен на експлозия. Това е жена, която най-често още от ранна възраст действа според
вътрешния си стремеж да бъде по-пълноценна и по-свободна личност, отколкото заобикалящото
я общество – може би още оттогава, но със сигурност на по-късен етап – е склонно да й позволи.
Тези нужди и действия в продължение на години я довеждат до болезнен конфликт с хора,
ситуации, общоприети начини на мислене, чувства и поведение, докато не се стигне до състояние
Жената и радикалните лесбийки-феминистки на постоянна война с всичко около нея, а често и със самата себе
си. Тя може да не осъзнава социалното значение на това, което за нея
се е превърнало в лична необходимост, но на определено ниво тя
не е пожелала да приеме ограниченията и принудата, които са й
наложени от основната й роля в нейното общество – ролята на жена.
Объркването, което тя изпитва, може да я доведе до чувство за вина,
пропорционално на степента, в която тя чувства, че не отговаря на
очакванията на обществото към нея, и/или до въпроса какво е склонна
да приеме останалата част от това общество. Тя е принудена да
извърви свой собствен житейски път, често изминавайки по-голяма
част от него сама, и откривайки обикновено много по-рано от
“нормалните” (хетеросексуални) жени самотата (която впрочем митът
за брака само прикрива), и нереалността на илюзиите. Докато е неспособна да отхвърли бремето на
социалните изисквания спрямо нея, придружаващи факта че е жена, тя никога няма да бъде в мир със
самата себе си – тъй като е заклещена някъде между възприеманията на общественото мнение за нея
като жена (в този случай тя не може да приеме сама себе си), и вътрешното й усещане за това, което
сексисткото общество й е причинило. Тези от нас, които преодолеят това, откриват себе си в края
на едно криволичещо пътуване в нощта, извървяването на което може да е продължило десетилетия.
Перспективата, която се открива от това пътуване, освобождението, вътрешният мир, истинската
любов към себе си и към другите жени е нещо, което трябва да бъде споделено с всички жени – та
нали всички ние сме такива!

Следва да се отчита, че лесбийството е считано просто за “поведенческа категория”, което разбиране
съществува само в сексистки общества, характеризирани със строго определени правила за
сексуалните роли в общества, доминирани от мъже. Тези сексуални роли веднъж обезличават
жените, дефинирайки ни като поддържаща и обслужваща категория по отношение на доминиращия
пол на мъжете, и втори път осакатяват емоционално мъжете, изисквайки от тях да се отчуждят от
собствените си тела и емоции, за да изпълняват ефективно своите икономически, обществени и
военни функции. Хомосексуалността в тези общества се разглежда само като вторичен продукт на
специфичното разпределяне на ролите (или приемливите за обществото начини на поведение) на
базата на секса; и като такъв вторичен продук, хомосексуалността става нереалистична (несъзвучна
с “реалността”) категория. В общество, в което мъжът не потиска жената, а сексуалното изразяване
може да следва емоциите, категории като хомосексуалност и хетеросексуалност ще изчезнат.

Но лесбийството също така се различава от мъжката хомосексуалност и има различна функция в
обществото. “Лесбийка” отдавна вече не е обидна дума, но дори и в случаите, когато се използва
като обидна дума, тя се различава някак си в звученето от “педераст”, въпреки че и двете намекват,
че индивида не изпълнява обществено наложената му сексуална роля… и, следователно, не е
“истинска жена” или “истински мъж”. Неохотното възхищение, изпитвано към “мъжките момичета”,
и антипатията към “мамините момиченца”, показват същото нещо – презрението, с което се отнасят
към жените или към тези, които играят женска роля. И трудът, който се влага, за да се държат … Read the rest

„Петльов ден. Обредна трапеза: Сварен цял петел, обредни краваи (или пита)
Петловден, Петеларовден празник, тачен в източна България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните Петльов ден – 2-ри февруариврати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при бабинден. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал. Коленето на петел населението свързва с широко разпространената легенда за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос“

На нас така и не ни става ясно какво общо има този ден с хомосексуалните мъже. Защо се смята за празник на хомосексуалистите в България, защо мъжете си подаряват гевречета, защо са нужни всички тези шеги и подигравки, които до едно са на гърба на гейовете.

Предполагаме, че този празник е припознат от гей-организациите като празник на гейовете. Наскоро една организация започна подписка за признаване на ден за борба с хомофобията, та оттам съдим, че вече 2-ри февруари е признат от тях за празник на хомосексуалността. Дори и така да е обаче, ние не разбираме какво общо имат лесбийките и бисексуалните жени с Петльов ден? Можем само да гадаем какви асоциации са наложили битуването на това всеобщо прието мнение, че това може да е празник и на лесбийките и бисексуалните жени. Може би защото този нарочен хомосексуален празник, се отнася и към лесбийките и бисексуалните жени по презумпцията че и ние сме „обратни“? Не можем да си го обясним!

Нашето мнение

Според нас това не е празник на лесбийките и бисексуалните жени. Това дори не може да е празник на хомосексуалните и бисексуалните хора. Това е ден за майтапи, за размяна на шеги, за бъзици. Ние не можем да се съгласим, че сме хора, които са за майтап за другите. Смятаме, че не ни е нужен специален ден в който околните да се присмеят на воля на „горките обратни“.

Да, ние сме съгласни, че има нужда от ден в който хората със специфична сексуалност и от двата пола да имат празник. Но сериозен празник. А не ден за подигравка и майтап! Нужен ни е ден, в който да развеем флага с Дъгата и наистина да се поздравим за това, че вече живеем в малко по-различен свят и наложения от миналото ден за присмех с нас е останал зад гърба ни.

В заключение ще призовем нашите симпатизантки – Нека Петльов ден си остане Петльов ден. Нека дори мъжете – щом имат чак толкова нужда от това – продължат да си правят бъзици и да си подаряват гевречета. Но нека ние не сме солидарни с идеята, че един такъв народен обичай, преобразил се с времето в ден за присмех и майтапи с гейовете, има нещо общо с хората със специфична сексуалност. Особено пък с лесбийките и бисексуалните жени. Тези гевречета най-малко подхождат на нас. По разбираеми причини.

Bg-lesbian – 03 януари 2005г.
Copyright © 2001-2008 Bg-lesbian – Всички права запазени… Read the rest

Развитието на Лесбийско-феминисткото движение, като основа за освобождението на жената, е
наша, на жените, приоритетна задача. В нашето общество, което определя хората и институциите
според разбиранията на мъжа, лесбийките съвсем естествено се бунтуват и протестират. Бунтуват
се и протестират, защото лесбийките като цяло, чувствуват себе си като Жени и като Личности, и
отхвърлят мъжките определения и правила за това как трябва да се чувства, как трябва да постъпва,
как трябва да изглежда и как трябва да живее една Жена. Да си лесбийка, означава да обичаш
себе си и другите жени, в една жизнена среда, която се стреми всячески да изроди и презре жените.
Лесбийките отхвърлят мъжкото сексуално и социално господство, те не се подчиняват на НЕГОВИЯ
свят, на НЕГОВОТО общество, на НЕГОВАТА идеология, на НЕГОВОТО отношение към жената
като към нисше същество. Лесбийките поставят на първо място Жената, докато социалното
общество около тях държи на върховенството на мъжа. Лесбийството като цяло, сериозно заплашва
сърцевината на мъжкото господство. И когато социално и организационно се осъзнаят, лесбийките
ще разрушат това сексистко, расистко и спрямо жените – експлоататорско общество.

Лесбийството е освен сексуален, също и социален избор в много отношения

Мъжкото общество дефинира лесбийството изключително и само като сексуален акт, и това
се дължи на ограничената представа, която имат мъжете за жените. Те мислят за нас само в
измерението на сексуалните термини. Мъжете казват също така, че лесбийките не са истински
жени, и излиза, че според тях истински жени са тези жени, които се чукат с мъже. Примитивизъм
Борбата на лесбийките-феминистки.в действие. Ние обаче казваме друго: Че лесбийката е жена, чиято
собствена идентичност и енергия, включително сексуалната й
енергия – е насочена към жените – лесбийката е жена, ориентирана
към жени. Ориентираната към жени жена, се обвързва с други жени
за всяка една социална, емоционална, физическа, или икономическа
подкрепа и помощ, от които има нужда като жена и личност. Жените
са важни за нея. Тя е важна и за самата себе си. Това е в много силен
контраст с правилата на обществото, които правила определят, че
обвързаноста във всичките и измерения на една жена, е запазена за
мъжете. Тоест, „истинска жена“ според обществото е тази, която се
обвързва емоционално, физически, финансово и социално само с мъже, за разлика от лесбийката.
Лесбийката като жена, ориентирана към другите жени, се обвързва с други жени не само като
алтернатива на угнетителната хетеросексуална връзка с мъж, а предимно защото самата тя харесва
жени. Съзнателно или не, лесбийката усеща в себе си, че да одобрява и подкрепя традиционната
връзка на жена с мъж, се явява една подкрепа на същата тази система, която я подтиска самата
нея и като жена и като лесбийка. Ако жените нямаме отношения една с друга, включително и
сексуални отношения, то това ще означава просто, че ние отричаме на себе си като пол, любовта и
стойностите, които традиционно даряваме с лека ръка и по презумпция на мъжете. По този начин
ние сами утвърждаваме второкласния си статус. Само ако жените насочат своята женска енергия
предимно една към друга и се съберат една с друга… едва тогава жените могат да се концентрират
напълно върху основната си задача… д а се почувствуват по-свободни и независими личности.
В този смисъл, лесбийството се явява повече от обикновено сексуално предпочитание или
поведение, лесбийството се превръща в социален избор и позиция.

Лесбийството, само по себе си, не е достатъчно обаче

Разбира се не всички жени са съзнателно ориентирани към жените, и не са така обвързани с целите
и идеите на женската борба за равнопоставеност. Да си лесбийка си е едно предизвикателство към
мъжкото първенство, но с него не се изчерпва всичко. Лесбийката може да си мисли, че е свободна
жена, дотолкова … Read the rest

Нямах особени очаквания относно тази анкета. Самата думичка „дискриминация“ в България има разнообразни, често даже странни тълкувания. Например наскоро ми заявиха, че лесбийките дискриминират мъжете, защото… не правели секс с мъже.

628 човека са дали глас в тази анкета и резултатите ме объркват малко.

Над 52 % (328 човека) смятат, че дискриминация спрямо лесбийките няма или има само отделни изолирани случаи. Още 15 % (94 човека) смятат, че положението е търпимо и няма защо да се оплакваме. Замисляйки се върху тези цифри, чийто сбор е 67% (две трети от гласувалите), се запитах колко от тях са лесбийки и бисексуални жени. Дали в тези проценти няма и много гласове на хора, които не са с такава сексуална ориентация…а дори и не от този пол, чиито гласове дават толкова голямо предимство на липсата на дискриминация? Не е невъзможно, но ако е така, то показва пропаст между нашето усещане за отношението към нас и усещането за отношението към нас на хората с различна от нашата сексуалност или пол.

33% намират, че има дискриминация, като от тях половината смятат, че положението е нетърпимо. Тук мога да съм сигурна, че гласовете принадлежат на жени с различна сексуална ориентация. Но много се колебая, как са стигнали до този извод тези дами, при положение, че 99% от лесбийките и бисексуалните жени така добре и постоянно прикриват сексуалната си ориентация, че самите вече се мислят за хетеросексуални. Тоест, те просто няма как да са били подложени на дискриминационно отношение въз основа на тяхната сексуална ориентация и остава мнението им да е продиктувано от предположения или – което е най-вероятно – от страхове.

Като цяло – лично аз не виждам особена полза от тази анкета и тя не ми помогна особено да си направя някакви сериозни изводи.

Мнението на bg-lesbian:
Има отделни изолирани случаи на дискриминация спрямо лесбийките. Но те далеч не са толкова многобройни или явно изразени, за да са обществен проблем. Обществен – за нашето общество от жени с различна сексуална ориентация. Уверени сме, че преобладаващата част от тези изолирани случаи се дължат не толкова на самата сексуална ориентация на потърпевшите, колкото на междуличностни отношения и неадекватно поведение. Разбира се не отричаме, че има и случаи на явна дискриминация спрямо жени въз основа на сексуалната им ориентация, но смятаме, че това е дори по-рядко, отколкото ние жените, в качеството си на жени, сме подложени на дискриминация въз основа на нашия пол.

Това ни убеждение не бива да успокоява никого – особено нас самите. Дори и един случай да има – това вече е много. Особено за конкретния човек, който търпи дискриминационно отношение. Затова ние ще продължаваме да се борим против всеки конкретен случай на дискриминация срещу жени въз основа на тяхната сексуална ориентация, макар и да не смятаме, че като цяло живеем в дискриминационна обстановка.… Read the rest