Много сложно стоят нещата с осиновяванията на деца от еднополови семейства. Като цяло това е един много болезнен въпрос за всички хора и засяга изконни човешки ценности, една от които се явява родителството. Повечето хора желаят да отгледат дете. В огромната си част те желаят това да бъде тяхно дете, носител на техните гени и тяхната кръв. Тези които по една или друга причина не могат да имат свое собствено, в немалка част от случаите желаят да си осиновят детенце, което да възпитат, да обградят с грижи и да изпълнят със смисъл своя и неговия живот. Не са малко и случаите, когато хора имащи свои деца, понякога и няколко, също осиновяват дете, Осиновяванията от еднополови женски двойки – позициякоето гледат наравно със своите родни и което възпитават и отглеждат с не по-малка любов. Така те изпълняват своя човешки дълг двукратно, като освен че отглеждат свое собствено дете, те спасяват и един друг човешки живот, като го изпълват със съдържание и дават на осиновеното дете равни възможности и равен старт в и без това нелекото ни съществуване.
Нашето лично убеждение е, че за да осиновиш дете се изисква в много по-голяма степен чувство на отговорност и дълг, на любов към децата и наличие на силна морална и личностна ценностна система. Най-вече защото осиновяващия не е длъжен да вземе и отгледа осиновено дете, за разлика от собственото, което просто се появява и човек се изправя пред една действителност с която няма как да не се съобрази. Разбира се изключвайки случаите, когато хора бягат дори от тази своя човешка отговорност. В България към 2004г. по официални данни има над 30 000 деца в домовете за деца лишени от родителски грижи. Повечето от тях имат родители, които просто нямат време и желание да се грижат за малчуганите и са ги повeрили на грижата на държавата. Но част от тези изоставени деца са с неизвестни родители или родители отказали се напълно от тях и те със сигурност всеки ден очакват да се появят хора, които да могат да нарекат свои родители и които да ги отведат в техен собствен дом.
Хомосексуалните хора не са в никаква степен по-различни от хетеросексуалните. Това в кого се влюбваш и с човек от кой пол споделяш живота си и дома си, не те прави в ни най-малка степен неспособен или опасен за едно дете повече, отколкото всички други хора. Любовта към това дете ще е също толкова слаба или силна, отношението към това дете ще е също толкова отговорно или безотговорно, грижата за него ще е също толкова пълноценна или непълноценна, както ако човека който го отглежда е привлечен емоционално и физически от срещуположния пол, вместо от своя собствен. Сигурни сме, че сексуалното и емоционално привличане на един човек не играе никаква роля и не оказва никакво влияние върху стойностите на този човек като родител.
В този смисъл ние сме убедени, че еднополовите двойки могат със същия успех да осиновят дете, за което пълноценно да се грижат, което да възпитат успешно и което дете да израстне край тях като достоен човек, както разнополовите двойки. И не виждаме никаква опасност за това дете и за неговото бъдеще. Поне не такава опасност, която да е породена от еднополовостта на осиновяващата двойка. Разбира се ние напълно осъзнаваме и уважаваме притесненията на някои хора, които се безпокоят за бъдещото психическо развитие на осиновено от еднополова двойка дете. Ние не можем да гарантираме, че еднополово семейство осиновило дете ще се грижи успешно за него, но такава гаранция не може да се даде и за разнополови осиновители, защото всичко зависи от индивидуалните личностни качества и от възможностите на осиновяващите.
Ние твърдим че процентно, осиновени деца от еднополово семейство ще се развиват също така успешно както и деца осиновени от разнополово семейство. Че живота на дете в еднополово семейство по никакъв начин не може да се отрази на неговата психика по-лошо, отколкото примерно на дете с разнополови родители, при които обаче има проблеми в отношенията дължащи се на домашно насилие, злоупотреба с алкохол, деспотизъм, изневери, разводи или друго… Твардим, че сексуалността на това дете не зависи от вида на семейството в което расте повече, от примерно средата в която учи или играе. Твърдим, че прятелчетата му няма да му се подиграват повече, отколкото ако е нисичко, пълничко или носи очила. И най-важното което твърдим е, че това дете ще бъде многократно по-щастливо в свой дом и със свое семейство, отколкото в дом за деца лишени от родителски грижи и изправено пред алтернативата да се справя съвсем само в живота.
Разбира се ние знаем и за аргумента, че едно дете трябва да има мъжки и женски модел за подражание пред себе си и че в израстването на едно дете не е добре да липсва нито бащата, нито майката. На този аргумент ние можем да отговорим, че много деца растът без бащи. Над 240 000 са самотните майки в България по официални данни и голяма част от тях са родили детето си от неизвестен баща. В една или друга степен всяко от тези деца расте лишено от модела на бащата, (или – което е още по-лошо – с негативен модел на баща) и въпреки това в огромната си част стават много свестни, възпитани, способни и отговорни хора. Освен това, когато говорим за осиновявания, става дума за деца изоставени от родителите си. Ние не казваме, че ще отнемаме дете от семейство с майка и баща и ще го даваме на семейство от две майки примерно. Тук не това е алтернативата. Алтернативата е това дете да бъде лишено изобщо от родителски грижи. И пред тази артернатива ни се струва, че всички рискове са оправдани. Рискове, които държим да отбележим, че съществуват и при осиновяване на дете от разнополови родители.
За съжаление много малко са нещата на които можем да се опрем, за да защитим убедително, доказателствено и аргументирано тези наши твърдения, но пък от друга страна малко са и нещата на които могат да се опрат хората, защитаващи обратната теза.
В световната практика много малко държави са позволили да се осиновяват деца от еднополови родители. Холандия е държавата, която даде такива права на своите граждани и през периода в който това е разрешено са правени няколко изследвания върху тези деца, които изследвания до едно говорят в полза на нашата теза. Заключенията са, че децата отгледани в еднополови семейства не се различават в своето умствено, интелектуално и физическо развитие от децата растящи в разнополови семейства. Тези деца стават също толкова често хомосексуални, колкото децата расли с разнополови родители. Те развиват комплекси и психически отклонения също толкова често, колкото децата отглеждани в разнополови семейства. И много още неща, твърдящи до едно, че разлика като цяло в психическото и физическото развитие и живота на деца отглеждани в еднополови семейства и деца отглеждани в разнополови – НЯМА!
Много наблюдения има също така и върху деца, отгледани от две жени. Примерно майка и баба, или майка и леля, като следствие на решение на жена да роди дете от неизвестен баща или майка, която е била изоставена напълно от бащата на детето. И в развитието на тези деца не се наблюдават отклонения от средната норма, надвишаващи отклоненията при деца отгледани от двама разнополови родители в здраво семейство.
Нашата позиция относно осиновяванията!
На първо място тук ще отбележим, че ние (лесбийките и бисексуалните жени) сме жени. Като жени ние биологично имаме възможност да си родим свое собствено дете и никой не може да ни спре, забрани или ограничи да отгледаме това дете в еднополово семейство, макар и неофициално. Това се е случвало от хилядолетия насам, случва се сега и ще продължава да се случва в бъдеще.
От тази основа ние можем спокойно да заявим, че проблема с осиновяванията на деца от еднополови двойки не ни притеснява особено. Дали официално ще се реши или не, на нас като жени (с каквато и сексуалност да сме) не ни е чак толкова съществен проблем.
На този етап нашите искания обаче са в малко по-друга посока. А именно да се разреши осиновяване, настойничество или попечителство върху детето на нашата партньорка, при наличие на съгласие от известните законни биологичните родители на това дете. Да се разреши за всички!
Защо ни е нужно това?
Това не е специално искане, нито специално право! Това е необходимост, която може да реши много от съществуващите в момента проблеми не само пред еднополова женска двойка, но и пред разнополови двойки съжителстващи без официален брак, от които единия партньор има свое дете.
Както казах, ние си раждаме деца. Било зачевайки по естествен път, било инвитро, при нас като цяло майчинския инстинкт рано или късно води до раждането на наше си дете, на което ние сме биологични майки. Много такива деца се отглеждат в еднополови неофициални семейства, които дълги години съжителстват в едно домакинство. Често проблеми от различно естество пречат за кратък или по-дълъг период от време биологичната майка да се грижи сама за детето си и тогава тя разчита за тези грижи на своята партньорка. Служебни ангажименти, дългосрочни служебни командировки, професионални курсове или семинари, здравословни проблеми изискващи продължително лечение в болнични условия или санаториуми или проблеми с правосъдието са все причини от такова естество, което би попречило на биологичната майка да изпълнява пълноценно родителските си ангажименти. С тези проблеми се е сблъсквала и всяка самотна майка, отглеждаща дете без съпруг и в тези случаи тя поверява грижите за детето или на роднини или на детски градини и ясли или дори на колежки, съседки и приятелки. Често пъти когато няма на кого да си повери детето, майката се принуждава да се откаже от нужните грижи за здравето си, от професионалната си кариера или от други неща, които от своя страна пряко се отразяват на бита на семейството й. Решението при продължителна невъзможност на майката да полага лични грижи за своето дете, то да се поверява на роднини, много често е невъзможно или дори вредно за детето. Такива са случаите, когато роднините на такава жена живеят в друг град, като това би наложило детето да смени училище, среда, дом… или да прекъсне тренировки, ако се занимава със спорт, или уроци по музика примерно, ако се занимава с музика и прочие. Все неща, които биха били избегнати, ако постоянната партньорка на майката може юридически да поеме настойничеството или попечителството над детето.
Допустимо е дори този вид осиновяване от партньорката на биологичната майка да бъде обвързано с подкрепяния от нас вариант за закон за регистрираните съвместни съжителства и да се допуска придобиване на родителски или настойнически права от партньора или партньорката на майката, с която/когото тя има регистрирано съвместно съжителство.
Такова едно решение би ползвало не само лесбийките, но и всички самотни майки в България, които отглеждат сами децата си и чийто брой според НСИ е над 250 000 (двеста и петдесет хиляди). Би ползвало и много еднополови двойки, които живеят дългогодишто в едно домакинство без да имат сключен официален брак, и при които единия от партньорите има свое дете. В този смисъл такова решение би ползвало много широк кръг от всякакви хора, не е свързан единствено с тесните интереси на нашата общност и смятаме, че би имал широк социален ефект в една европейска държава, каквато България претендира, че е!
