Разглеждайки един брой на българско lifestyle списание, попаднахме на публикация в която се разглеждаше тема за хомосексуалните хора в България. Автора се позоваваше на изнесените в медиите информации от Българската гей организация Джемини, че 10% от хората в България са хомосексуални. Извеждайки от тук бройката от около 800 000 хомосексуални български граждани, той правеше паралел с турскоезичните българи, които са приблизително също толкова и питаше „Къде са тези хомосексуални хора, къде са техните организации и лидери? Къде е техният Ахмед Доган“

Въпрос, който ни накара да се замислим. Къде наистина са нашите лидери, като се вземе предвид, че организираното ЛГТБ* движение в България тика своята 13 годишнина? Почти колкото тази на ДПС. Но ДПС са отдавна в Парламента, излъчиха правителство, и в момента са коалиционен партньор на управляващата партия. Докато ние – хомосексуалните хора – сме все още в дълбока нелегалност. Защо е така? В тази статия искаме да предложим своята версия.

Към днешна дата – края на 2004-та година – в България има три съдебно регистрирани ЛГТБ организации** (Фондация „Куиър-България“; Българска гей организация „Джемини“; Фондация „Ресурсен център Билитис“), които според Уставите им работят в областта на ЛГТБ. На две от тях върху съдебните регистрации стои датата 2004-та година, макар че като неформални групи се появяват в началото на 2003-та. Има и три неформални групи, като две от тях също се „родиха“ през тази 2004-та година. В продължение на почти 12 години преди да се появят новите структури, само една организация заемаше цялото ЛГТБ пространство, не съществуваше никаква нейна алтернатива – формална или неформална – и през целия този период тази организация беше Вся и Всьо за хомосексуалните и бисексуалните хора в България. Мъже и жени. В този смисъл историята на българското организирано ЛГТБ движение се идентифицира именно с тази организация – БГО „Джемини“ – затова тук ще се говори за нея.

Началото: 1992 г. – 2001 г.

На 9-ти септември 1992-ра година по „Закон за лицата и семействата“ се регистрира Българска Гей Организация „Джемини“ със седалище в с. Миланово. Петимата учередители са Валерий Лафчийски, който е и Председател на УС, Стефчо Христов, Веселин Василев, Кирил Кирилов, които са и членове на УС и Андрей Мединцев – първи и единствен редови член на БГО Джемини.

С това първия период на „Джемини“ приключва. Организацията за дълго остава само на книга и за нея не знае никой освен самите учередители. Пет години по-късно „Джемини“ се събужда, колкото да могат само двама от членовете на УС да проведат заседание, на което да насрочат първото известно ни Отчетно изборно събрание на организацията за датата 28 януари 1998-ма г. На това събрание се случват две неща: едно маловажно, с което се променя седалището на БГО „Джемини“ от с. Миланово, на гр. София, кв. Лозенец ул. Рилски езера № 6 и едно важно, с което се избира нов УС от трима члена: Николай Георгиев и Николай Войсков, които заедно и поотделно представляват БГО „Джемини“ и Генко Генков. Пак през тази 1998-ма година в „Джемини“ като доброволен сътрудник се включва и Моника Писанкънева, която оглавява лесбийска секция към Джемини, според писмено решение на УС на организацията, за наличието на което свидетелства самата Моника Писанкънева. (този факт е важен, тъй като по-късно от „Джемини“ официално отричат да има такава официално структурирана секция: „В Джемини никога не е имало официално стуктурирани секции“)
Същата година Николай Георгиев посещава Конференция на IGLYO***, където се запознава с представител на „COC Netherlands“, които са донорска организация. При този контакт той е научил за проект финансиран от „СОС“ и изпълняван много успешно в Румъния. Научава, че холандското Правителство, в лицето на холандското външно министерство, има специална програма за подкрепа на ЛГТБ движенията в развиващите се страни. Ентусиазирани от „Джемини“ установяват контакт със „СОС“ и ги молят за съдействие да бъдат включени към подобен проект. От „СОС“ изпращат „изследователска мисия“, която трябва да провери обстановката в България, да се запознае с „Джемини“ и да уточни какво искат от „Джемини“ да има в проекта. Дискусиите са многократни и дълги, като в тях и в изготвянето на цялостната идея за проекта участват Николай Георгиев, Генко Генков, Ивайло Георгиев и Моника Писанкънева.

Първоначалните искания на „Джемини“ са: финансиране за организационно укрепване, създаване на „безопасна територия“ – така наречените safe house, офис на организацията, библиотека, създаване на регионални структури, издаване и разпространение на бюлетин, организиране на групи за подкрепа, организиране на публични събития от рода на обучителни семинари и други. Подготовката за този проект продължава около две години и междувременно Николай Георгиев, Ивайло Георгиев и Николай Войсков заминават за Америка, където се установяват за постоянно. Тук като единствен представител на „Джемини“ остава Генко Генков, който притиснат от обстоятелствата представя пред „СОС“ доброволката Моника Писанкънева като член на УС на „Джемини“ без тя да е била такава, според свидетелствата на самата Моника Писанкънева. Двамата успяват да наберат членска маса, не много активна, но достатъчна. Генко Генков и Моника Писанкънева (която впрочем не е непозната за холандците, тъй като е завършила Gender Studies в Амстердам и има публикации в Холандия), успяват да ги убедят, че в „Джемини“ има потенциал и от „СОС“ включват организацията в така наречения Балкански Триъгълен Проект, според който на „Джемини“ се отпуска финансиране от около 320 000 (триста и двадесет хиляди) холандски гулдена**** за тригодишен период. Парите са отпуснати по програмата МАTRA на холандското външно министерство, като се дават от NOVIB, а „COC Netherlands“ се явява страна по проекта и гарант за неговото успешно изпълнение.

Проекта съдържа краткосрочни и дългосрочни цели и в частите му касаещи „Джемини“ четем следното:

Дългосрочни цели:
1. Развитие на гражданско общество чрез създаване на застъпническа организация за защита правата на лесбийките и гей мъжете в България
2. Осигуряване на психологическа подкрепа и консултиране на хомосексуалните хора с психологически нужди
3. Създаване на „safe house“ за лесбийки и гей мъже в България, където те да могат да се събират и да дискутират проблеми, които имат отражение върху живота им.
4. Образоване на обществеността относно хомосексуализма, предоставяне на вярна информация за хомосексуалността, както и подобряване на комуникацията между „Джемини“ и гей и лесбийската общност в България
5. Повишаване на нивото на публикациите и аудио-визуалното отразяване за начина на живот на лесбийките и гей мъжете, културата, движението за еманципация, и да се документира историята на гей и лесбийското движението (или накратко – образоване с цел подобряване живота на общността)

Краткосрочни цели (задачи към проекта само за „Джемини“)

1. Да се утвърди силна, професионална и демократична „Джемини“ като застъпническа организация на лесбийки и гей мъже. Това включва налагането на определени принципи в организационната работа, основно в полето на вътрешната и външната комуникация и развитието в стратегически план, който да послужи за политическите цели на „Джемини“. „Джемини“ има за цел да се развие като демократична организация, която да бъде призната като такава от българските гей и лесбийски общности, а също така от медийното и гражданското общество

2. Да се създадат групи за (само)подкрепа за гей мъже и лесбийки, който да позволяват на участниците да обсъждат лични проблеми, да изградят позитивно отношение към себе си и да имат по-здравословно личностно развитие.

3. Да се организират редовни социално-културни дейности, които да бъдат популяризирани в месечната програма на организацията

4. Да издават ежемесечен бюлетин, който да бъде разпространяван широко в гей и лесбийската обкщност, в прес-агенциите и в гражданското общество

5. Да се създаде библиотека и документационен център, специалицирани по гей и лесбийски проблеми. Проекта предвижда документиране и архивиране на статии и материали за „Джемини“ и за начина, по който хомосексуалността се представя в българските медии и други международни публикации.

За ментор на тези цели на „Джемини“ и дейностите, чрез които трябва да бъдат постигнати, е определена руманската ACCEPT, една от трите страни по Балканския триъгълен проект, която поема следните задължения:
„Да обучава и подпомага „Джемини“ по различни начини в изгтраждането на професионален екип.“

За постигането на горните цели, според проекта отпуснатата сума от около 300 000 ДМ (или около 150 000 евро) се разпределят по пера както следва:

За наем на офис: 800 DM максимум месечно (28 800 DM максимум за 3 годишния период)
За офис оборудване: 23 546 DM за 3 годишния период
За оперативни разходи: 84 475 DM за 3 годишния период
За staff (платен персонал в офиса): 43 243 DM за 3 годишния период (тази сума се увеличава с 20% инфлация годишно според проекта)
За групи за подкрепа и safe house: 21 235 DM за 3 годишния период
За библиотека: 22 293 DM за 3 годишния период (като в тези пари влизат и такси за доставка, копиране и др.)
За издаване на месечен бюлетин: 16 621 DM за 3 годишния период
За обучение на регионални координатори: 9 405 DM за 3 годишния период

Или общо по тези пера предвидените суми възлизат на 249 609 DM за 3 годишния период. (има и допълнителни разходи за обучение, курсове и участие в конференции, които допълват сумата)

В проекта е уточнено и какви точно дейности трябва да бъдат извършени и какви резултати трябва да бъдат постигнати, като е пояснено изрично, че от тези дейности трябва да се ползват ВСИЧКИ.

Стратегически дейности и цели за организационното укрепване на „Джемини“:
– „Джемини“ трябва да назначи квалифициран проектен координатор и помощен персонал.
– „Джемини“ трябва да наеме офис, който ще бъде оперативен център за персонала и доброволците и ще повиши видимостта и достъпността до организацията и където хората да могат да се свързват с активистите на „Джемини“.
– „Джемини“ трябва да разшири мрежата от важни партньори, като членове на парламента, министри, Хелзински комитет, Амнести интернейшенъл, ИЛГА, за да може да се застъпва за гей и лесбийските права в България. Трябва да лобират пред делегациите на Еврокомисията. Да формират ядро от политически активисти – доброволци и специфичен план за застъпничество, като инструменти за застъпничество ще бъдат манифестации, семинари, информационни кампании включващи популярни личности – носители на общественото мнение и осигуряващи международна подкрепа.
– Джемини“ трябва да създадът стратегия за привличане на доброволци и тяхното обучение, да обучат регионалните координатори и членовете на УС, като всички тези хора преминат курсове по НПО***** мениджмънт.

Резултатите от горните дейности трябва да бъдат: Достъпна и демократична организация за лесбийки и гей мъже, добре функциониращ и ефективен офис, видима и лесно достъпна организация с редовни институционализирани официални политически контакти и контакти с обществени правозащитни организации.

Групи за подкрепа:
– „Джемини“ ще предоставят подкрепа на хомосексуални хора, които имат нужда от такава. До края на проекта трябва да има четири създадени групи за подкрепа (лесбийска, гей, младежка и транссексуална).
Дейностите ще включват:
– Намиране на модератори за групите – (психолози, социолози, сексолози и пр.).
– Обсъждане на философията на групите за подкрепа.
– Обучение на модератори.
– Избор на теми и подготовка за програмата.
– Оборудване на подходящо място за срещи на групите за подкрепа.
– Реклама и разпространение на листовки.
– Отговаряне на телефонни обаждания за допълнителна информация.
– Доклади за срещите.
– Оценка за ефекта върху хората – те доволни ли са.
– Организиране на седмични излети.
– Набиране на дарения на превенции.

Резултат: Участниците в групите трябва да достигнат до 200 човека средно годишно, или общо за 3 години – 600 човека.

Safe house
„Джемини“ трябва да осигури безопасна среда за гей мъже и лесбийки, където те да се срещат и да обсъждат проблемите си.
– Проучване между членовете и ползвателите на услугите им – какви дейности са популярни и трябва да бъдат организирани.
– Контакти с комерсиалните гей кръгове (заведения, сайтове, личности) за възможно сътрудничество и спонсориране.
– Популяризиране на дейностите.
– Практическо изпълнение.

Резултат: Ежеседмични дейности за лесбийки и гей мъже. Участници през 1 год – 450, а до 3-тата година да достигнат 1200.

Бюлетин
„Джемини“ трябва да издават месечен бюлетин, достъпен и чрез интернет.
– Назначаване на главен редактор.
– Обсъждане на концепцията за бюлетина, целевите групи и формата.
– Създаване на редколегия и дизайнерски екип.
– Намиране на издателства.
– Обучение на редактора на „Джемини“ от гл. редактор на ACCEPT.
– Намиране на други издания за обмен на статии.
– Намиране на спонсори и реклами.
– Избор на материали, теми и журналисти.
– Обучаване на уеб мастер (доброволец).
– Създаване на база данни от адреси.
– Разпространение – по пощата, доброволци, в националната библиотека.

Резултат: Месечен бюлетин от 16 страници с тираж от 500 броя месечно през първата година до 2500 броя месечно през третата година.

Библиотека
Джемини трябва да създаде библиотека на гей и лесбийска тематика, която да е достъпна за гей мъжете и лесбийките, за журналисти, студенти и пр.
– Намиране на помещение за библиотека.
– Назначаване на библиотекар документалист.
– Обучаване на библиотекаря в Хомодок (лесбийски архив в Амстердам).
– Популяризиране на бюлетина.
– Създаване на библиотечен каталот, база данни и наръчник за потребителя.
– Установяване на контакти с чуждестранни организации с молба за безплатни книги и абонамент за списания.
– Обучение в ACCEPT – да се обучат от техния опит.
– Идентифициране на вестници и книги.
– Документиране и архивиране на статии за „Джемини“ и хомосексуалните в българските медии.

Резултат: Броя на книги, документи и видеоматериали да се увеличи от 250 през първата година до 400 през третата.
Броя на периодичните издания да се увеличи от 5 през първата, до 10 през третата година.
Броя на хората, които търсят инфо, да достигне до 400 през третата година.