В цял свят болшинството жени нямат възможността да вземат решенията свързани с най- важните
въпроси, които касаят техния живот. За разлика от мъжете, жените страдат от два вида гнет:
Манифест на анархо-феминизма.1. общия социален гнет над хората като цяло, и
2. сексизма – дискриминация и потисничество поради техния пол.
Съществуват пет основни форми на потисничество на Системата над жените:
1. Идеологическо– промиване на мозъците посредством определени културни
традиции, религиите, рекламата и пропагандата. Манипулация с понятията и
игра с женските чувства и уязвими места. Тук се отнасят също така и широко
разпространените патриархални и авторитарни отношения и повсеместния капиталистически
манталитет.
2. Държавния гнет, йерархичната форма на организация със заповеди отгоре надолу в по-голяма част
от междуличностните отношения и в така наречения „личен живот“.
3. Икономическата експлоатация и репресии, както като работнички и потребители в домакинството,
така и на ниско платените работни места.
4. Hасилието – както косвеното при съдействието на обществото и в „частната сфера“, в случай на
принуда поради отсътствие на алтернативи, така и прякото физическо насилие.
5. Hедостатъчната организация и структурната тирания, която разводнява отговорността и култивира
слабост и пасивност.
Всички тези форми на давление действат заедно и едновременно, поддържайки се ефективно
една друга в порочния кръг на Господството. Анархо-феминизмът се бори с тези форми на
потисничество, тъй като:
– Анархо-феминизмът се явява съзнание нетърпящо опекуни над себе си. Той открива пътища и
принципи за освобождение на обществото.
– Анархо-феминизмът означава независимост и свобода на жените наравно с мъжете. Той означава
такова общество, където няма „висши“ и „низши“, където вместо принципа на подчинението,
действа принципа на координацията, включително и в отношенията между половете. Този
принцип трябва да действа на всички нива на обществения живот, включително и в „частната
сфера“.
– Анархо-феминизмът предполага, че жените непосредствено сами решават и се грижат за своите
дела и интереси: индивидуално в личните въпроси, и съвместно с другите жени при въпросите
касаещи ги общо. В работите, касаещи и двата пола, жените и мъжете вземат участие в еднаква
степен.
– Жените трябва сами да се разпореждат със своето тяло и напълно да контролират проблемите
относно контрацепцията и раждаемостта.
– Срещу мъжкото доминиране, монополното използване и контрол над жените, срещу
репресивните закони, за женска икономическа и обществена автономия, и независимост трябва
да се борим както на индивидуално, така и на колективно ниво.
– Женските кризисни центрове, детските градини, аналитическите и дискусионни групи, както и
културната дейност трябва да се организират при непосредственото участие на жените и да
действат под техния постоянен контрол.
– Традиционното патриархално семейство трябва да бъде заменено със свободни асоциации между
мъже и жени, базиращи се на равни и за двата пола права при вземането на решения, на
хармонично съотношение между индивидуалната и групова автономия.
– Трябва да се унищожат половите стереотипи в системата на образованието, средствата за масова
информация и на работните места. Частта на работа на половете във всички обществени и
„частни“ сфери трябва да бъде еднаква.
– Структурата на работното време трябва да се промени радикално. Да се подели между работата
в производството и в домакинството така, че да способства сътрудничеството в „частната“ и
обществената сфера. Разликата между „мъжка“ и „женска“ работа трябва да бъде заличена. Мъжете
могат и са длъжни да се грижат за децата наравно с жените.
– Ние считаме, че „женската власт“ и „жените в правителството“ няма да доведат болшинството
жени до техните цели и няма да ги освободят от потисничеството. Марксисткия и буржоазния
феминизъм вкарват в заблуждение жените борещи се за своето освобождение. Освобождението
на жените е недостижимо без анархизма. С други думи, анархо-феминизмът се бори против
„женската власт“ и „жените – управници“, той е за организация на хората без власт, без
правителство и без всякакви форми на господство и йерархия.
– Двойното угнетяване на жените изисква от нас да водим двойна борба, за което е необходимо
да се организираме в двойна структура: от една страна във феминистки федерации, от друга – в
анархистични групи. Hашата социална и революционна дейност трябва да се води с помощта на
тези две организации.
Истинският анархизъм трябва да бъде също и феминизъм, в противен случай – това е анархизъм
само за патриархалната половина, а не истински и пълен анархизъм за всички. Задачата на
анархо-феминизма е да обезпечи присъствието и влиянието на феминизма в практиката и теорията
на анархизма.
Анархизмът и безвластието са просто невъзможни без разбиране на особеното положение на жените
в патриархалната капиталистическа Система, т.е. без феминизма.
Съществен пункт в анархо-феминизма се явява това, че необходимите изменения трябва да започнат
още днес, а не утре или след революцията. Чувствайки експлоатацията и дискриминацията всеки
ден, за да можем да разкъсаме техния порочен кръг, ние трябва да започнем борбата за женско
освобождение още сега. При това ние трябва да действаме самостоятелно, автономно, без да
делегираме правата си на лидери, които да решават вместо нас какво искаме и какво да правим: в
личните си работи ние трябва вземаме решенията сами, в чисто женските – заедно с другите жени,
а в общите – наравно с мъжете.
