Въпроса около хомосексуалните бракове нашумя много в последно време. Смятаме, че е крайно време и за нас да разгледаме този въпрос от различните му страни и да изразим нашата позиция към края на 2004г.

Ситуацията по света

Всичко започна от Европа. Дания първа повлече крак, легализирайки отчасти еднополовите бракове, като още през 1989г. ги допуска с големи ограничения и много орязани юридически последици. Вълната в Европа се надига през Третото хилядолетие. От 1 април 2001 г, Холандия легализира еднополовите бракове, като им дава пълни юридически и социални права, равни с тези на разнополовите. Еднополовите бракове в България – позицияГерманците бързо ги последват, като също официално разрешават еднополовите бракове, които придобиват един много особен статут. Можеш да сключиш еднополов брак, но всичките права и последици от такъв брак свършват дотук – със сключването му. И нищо повече! Белгия също изравнява напълно еднополовите и разнополовите бракове от от 30 януари 2003 г. Норвегия, Исландия и Швеция допускат така наречените „регистрирани съвместни съжителства“ носещи доста юридически права на еднополовите двойки регистрирали такива съжителства, като в Швеция дори им позволяват да осиновяват деца. Швейцарския кантон Цюрих също разрешава така наречените граждански съюзи (civil unions), но на национално ниво няма по-нататъшно развитие. Много неясна е ситуацията във Франция, където с някакви подзаконови решения такива бракове също се допускат с много сериозни ограничения. Известни са два сключени през 2004г. еднополови брака, като единия от тях е обявен за невалиден. Във Великобритания през 2003 г. е внесен законопроект за граждански съюзи, почти идентични по права на брака, но все още се очаква разглеждането му. И в Ирландия се обсъжда защитата на правата на живеещи заедно партньори, независимо от пола им. Първи стъпки към узаконяване на еднополовите бракове прави и Испания, като в испанския Парламент е внесен идеен проект за законопроект в това отношение, който предвижда също като Холандия и Белгия, Испания да изравни напълно правата на еднополовите и разнополовите бракове.

Извън Европа положението не е чак толкова оптимистично. Канада е лидер в това отношение. А по всичко личи и в световен мащаб. Правата на еднополовите и разнополовите бракове в Канада са напълно изравнени в пет провинции:
– Онтарио (от 10 юни 2003 г.)
– Британска Колумбия (от 8 юли 2003 г.)
– Квебек (от 19 март 2004 г.)
– Юкон (от 14 юли 2004 г.)
– Манитоба (от 16 септември 2004 г.)

Очаква се много скоро този въпрос да бъде решен и на национално ниво. Канада отива дори по-далеч, давайки право и на еднополови двойки от други страни да посетят Канада и да сключат там законен граждански брак. Подробно обяснение как можете да направите това, прочетете.

Преди Канада има проблясъци в тази посока още от 1999г., когато в Бразилия е приет закон, според който еднополовите бракове се изравняват с разнополовите, но това не довежда до никакво по-нататъшно реално развитие. През 2002г. Конституционният съд в ЮАР постановява, че е противоконституционно да бъде отказван брак на еднополовите двойки. С това ЮАР става първата и единствена досега страна в света, която защитава еднополовите бракове конституционно. Което за жалост остава само на книга. Една провинция в Австралия – Тасмания, разрешава съвместните съжителства, но австралийския Сенат побърза да забрани еднополовите бракове в „Закона за брака“ на Австралия, като отказа да признава и еднополовите бракове сключени в други държави. В Америка от май 2004 г. в щата Масачузетс са разрешени еднополовите бракове, но само за жители на щата. Във Върмонт са разрешени гражданските съюзи (civil unions), но това е всичко за цяла Америка. Кметове в Калифорния възстанаха срещу забраните и обявиха, че ще бракосъчетаят всички еднополови двойки, които имат желание. Малко по-късно Върховния съд на Калифорния забранява тази практикя и отменя над 4000 еднополови брака. В 37 щата е в сила „Акт за защита на брака“, който забранява еднополовите бракове. В други щати подобен акт очаква разглеждане. 3 щата (AK, NE, NV) са нанесли поправки на щатските си конституции за забрана на еднополовите бракове. 4 щата (MD, OR, WI, WY) имат закони за брака, които специално забраняват еднополовите бракове. 5 щата (CT, NJ, NM, NY, RI) и DC нямат изрична забрана на еднополовите бракове, но нямат и разрешителни закони.

Това е положението по света. То обаче извади на дневен ред въпроса за еднополовите бракове и в нашата страна. Повдигна се полемика дали и защо са необходими те?

Еднополовите бракове и последствията от тях.

Три са нещата, които се изтъкват в защита на еднополовите бракове:
Първото е моралния ефект от брака. Възможноста двойката да заяви своята любов и своята обвързаност, възможноста да я декларира и запечата с ангажиращи подписи пред Обществото.
Второто е социалния ефект. Правото на една еднополова двойка да бъде призната и третирана като равна с разнополовите, да се ползва от същите права и да има същите задължения.
Третото е юридическите и правни последици от брака.
Има много неуредени въпроси в съжителството на една двойка (независимо дали тя е еднополова или разнополова) и тези въпроси трябва да се решат по един или друг начин от законите на нашата страна. Брака е един от пътищата по които те могат да бъдат решени.

Без по никакъв начин да подценяваме значимостта на първите две точки за голяма част от нас, ние ще си позволим да не наблягаме на категории като морал, равнопоставеност, право на щастие за всеки човек и прочие… Те са важни, но не могат по никакъв начин да бъдат причина толкова много и толкова спешно ние да се нуждаем от орегулиране на настоящето и бъдещето на еднополовите двойки. Първите две точки за нас са преди всичко въпрос на съзряване на обществото като цяло, осъзнаване на европейските ценности за равенство и права, въпрос на интеграция, на опознаване на спецификата на еднополовите отношения и припознаването на хомосексуалните хора от цялото ни общество като равни на всички други граждани на нашата страна. Съзнаваме, че това до голяма степен се нуждае от време и не на последно място зависи от нас самите и начина по който ние представяме пред обществото еднополовите двойки.

Това, което е много съществено и което могат да ни донесат браковете, се съдържа в третата точка. Юридическите и правни последици от брака:
– Правото на общо имущество!
– Правото на наследство!
– Правото на свиждане и на информация за партньорката ни в случай на запрещение
или постъпване в болнично заведение!
– Правото на настойничестно над децата на партньорката ни
– Правото да не даваме показания против партньорката ни
– Право на помощи, ако в едно домакинство работи само едната, а другата е безработна и
няма доходи, а доходите на човек от семейството са под изискуемия минимум.
– Право на пенсия или получаване на застраховки при смърт на едната от двойката.
– Други, по-незначителни правни и юридически последици.
– Очаквани в бъдеще правни и юридически последици.

Правото на общо имущество

Това е много проблемен момент във взаимоотношенията на всяка двойка – еднополова или разнополова, която съжителства без сключен официален брак. Живеейки в едно домакинство продължително време, двойката съвместно печели доходи, пести пари и придобива имущество. Апартамент, лек автомобил, обзавеждане, битова техника… това са все неща, които придобивайки ги, двойката без да има официално сключен граждански брак, не може да има общи права над това имущество. Само една от двойката по документи е собственичка на материалните придобивки и при евентуална раздяла проблемите с общото имуществото са неразрешими, като често пъти едната остава излъгана. Което пречи на създаване в переспектива на истински дом от двойката.

Правото на наследство

Това е въпрос, който е тясно свързан с този за общото имущество. При евентуална смърт на едната от партньорките поради болест, инцидент или друга причина, нейната партньорка няма права над имуществото, което е придобито с общи средства но по документи се води на починалата партньорка. Преживялата партньорката си, няма никакви наследствени права, дори и приживе да е било оставено завещание в нейна полза.

Завещанието в България по никакъв начин не може да нарушава интересите на преките наследници на починал човек. Често пъти това може да е причина една лесбийка да остане без дом, без кола и/или без имущество. Или пък без общия бизнес. Също така евентуално без авторски права и други наследствени права.

Правото на свиждане и на информация за партньорката ни в случай на запрещение или постъпване в болнично заведение

Изключително важно право! Не само от юридическа и правна, но най-вече от човешка гледна точка. Не е допустимо при инцидент на партньорка с която си живяла години, да не ти позволят да я посетиш в болница и да не ти дават информация за нейното състояние и нейните шансове, Еднополовите бракове в България – позициязащото юридически ти си чужд човек. Не е допустимо да не ти дават информация за задържана по някаква причина от полиция или следствени служби твоя партньорка, само защото юридически ти си чужд човек и нямаш законово право на такава информация.

Правото на настойничестно над децата на партньорката.

Също много важен проблем при определени ситуации. Ако биологичната майка на детето почине и то няма други роднини, тогава грижата за детето се поема от държавата и то отива в дом за деца лишени от родителски грижи. Последиците за детето са ясни предполагам за всички. Но дори и в по-леки случаи, когато майката замине на по-дълга командировка в чужбина, или на работа в чужбина за известен период от време или когато майката е лишена от свобода или е постъпила в болница или санаториум за по-продължително лечение, нейната партньорка с която тя живее в едно домакинство трябва да може да се грижи за детето. Да го представлява като родител, настойник или попечител пред училищните власти, болници, полиция и така нататък.

Правото да не даваме показания против партньорката си

Всеки спруг или съпруга в едно семейство има правото да не дава показания против своята „половинка“, които биха уличили другияв престъпление или нарушение, за което се предвижда наказание. Ако такъв случай се наложи при една двойка съжителстваща на свободни начала, то партньорката ти е длъжна по закон да даде показания за твои евентуални нарушения или престъпления. Нещо повече – била е длъжна да сигнализира и ако се докаже, че е знаела какво става, може да бъде подведена и тя под отговорност за укривателство на престъпление. Ако откаже да даде показания и да свидетелства против теб, то тя ще бъде подведена под отговорност заедно с теб. Ако даде фалшиви показания – примерно че не е знаела какво правиш, а се окаже че е знаела, тогава може да я подведат под отговорност за лъжесвидетелстване, за което наказанието е до пет години затвор. Еднополовите двойки са лишени от правото да НЕ дават показания против партньорката си, понеже не са обвързани законово.

Право на помощи, ако в едно домакинство работи само едната, а другата е безработна и няма доходи, а доходите на човек от семейството са под изискуемия минимум. Ако едната от двойката работи и получава примерно 200 лева заплата, то дохода на човек от това домакинство е 100 лева. Но понеже не се признава за домакинство от двама човека, работещата дама не може да получава допълнителни помощи за отопление примерно.

Право на пенсия или получаване на застраховки при смърт на едната от двойката

Тук мисля всичко е ясно. При смърт на едната от двойката, преживялата няма никакви права над получаване на пенсия или суми от застраховки на починалата партньорка. Завещанията в България нямат юридическа сила и не вършат никаква работа, ако роднините на починалата решат да не ги уважат. Държавните институции няма да отпуснат пенсия, а застрахователните дружества биха изплатили застраховка само срещу удостоверение за наследство.

Други, по-незначителни правни и юридически последици

Това са неща от сорта на правото да приемеш името на своята партньорка, правото да включиш и нейните доходи, когато кандидатстваш за кредит от банки, правото да се ползваш от здравната застраховка на партньорката и прочие…

Очаквани в бъдеще правни и юридически последици

Тук влизат очакваните да се приемат в бъдеще законови права за семейно подоходно облагане, обща семейна здравна застраховка и други.

Пречките пред еднополовите бракове

В България брачната институция се орегулира и защитава от „Семеен кодекс“
В Глава II – Чл. 13 от този кодекс се посочват пречките за сключване на Граждански брак:
Чл. 13. (1) Не може да сключи брак лице:
1. което е свързано с друг брак;
2. което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.
(2) Не могат да сключват брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.

От този текст става ясно, че не съществуват пречки, които да правят невъзможно сключването на Граждански брак между еднополови партньори.
Пречките се появяват в текст в този същия закон, съдържащ се в Чл. 7 и гласящ:
Съгласие на встъпващите в брак
Чл. 7. Бракът се сключва по взаимно съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.
Самото посочване на „мъж и жена“ предопределя невъзможността да бъде сключен еднополов брак, въпреки липсата на изискване за различни полове на партньорите в Чл.13 в който са посочени пречките за сключване на Граждански брак. Но и това не е всичко. Истинският проблем идва не от „Семейния кодекс“, който все пак си е само един закон, а от това, че изискването за разнополовост на сключващата граждански брак двойка, е заложено в Конституцията на Република България:
Конституцията на Република България:
Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.
Дори и да узреят нашите Народни Представители за промени в Семийният Кодекс, то едно промяна в Конституцията е нещо много сериозно. Изисква се свикване на Велико Народно Събрание и надали дори най-доброжелателните Народни представители биха предприели подобна стъпка само за да решат проблемите на незначителния брой еднополови двойки, които биха предприели такава стъпка.*

Нашата позиция относно еднополовите бракове

Ние не настояваме за промени в Конституцията. Не искаме привилегии и специални права, които да ползват само нашата общност. За много хора брака е една вече остаряла обществена институция и все повече са двойките (особено разнополовите), които съжителстват дълги години съвместно и в едно общо домакинство, без официално сключен брак. Въпреки всичко тези двойки се нуждаят спешно от орегулиране на техните юридически права, посочени по-горе. Макар че на разнополовите двойки е дадено правото да сключат граждански брак, чрез който те могат да орегулират тези свои юридически и правни взаимоотношения, то според нас държавата трябва да помисли и за тези двойки, които по една или друга причина не желаят да направят тази стъпка. А и за тези, които не могат, дори и да желаят – какъвто е случаят с еднополовите двойки.
Според нас държавата трябва да приеме закон за „Регистрираните съвместни съжителства“ – закон, който подчертавам – ЩЕ ПОЛЗВА И ЕДНОПОЛОВИТЕ И РАЗНОПОЛОВИТЕ ДВОЙКИ, живеещи съвместно и в едно домакинство. Чрез този закон една двойка ще може да регистрира своето съжителство пред общинските власти, и ще може в закона да се дадът необходимите юридически права и последици за регистриралата съжителството си двойка. Само от законодателите зависи какво ще съдържа този закон и кои от тези права ще бъдат дадени на двойките, регистрирали съвместното си съжителство, но според нас тези, без които не може и трябва задължително да присъстват в закона са:

– Правото на общо имущество!
– Правото на наследство!
– Правото на свиждане и на информация за партньорката ни в случай на запрещение или
постъпване в болнично заведение!
– Правото на настойничестно над децата на партньорката ни
– Правото да не даваме показания против партньорката ни

Пожелателно е в закона за „Регистрираните съвместни съжителства“ да бъдат включени и други права за регистриралата съвместно съжителство двойка, като:

– Право на помощи, ако в едно домакинство работи само едната, а другата е безработна и
няма доходи, а доходите на човек от семейството са под изискуемия минимум.
– Право на пенсия или получаване на застраховки при смърт на едната от двойката.
– Право да приемеш името на партньорката си.
– Правото да се ползва в бъдеще семейно подоходно облагане, обща семейна здравна
застраховка и други.

Разбира се, в този закон е абсолютно задължително да не присъстват ограничителни текстове, които да не дават възможност на желаещите еднополови двойки да регистрират съвместно съжителство, както и текстове, които правят това невъзможно, поради влиянието на ограничителни текстове в други закони. Твърдим, че такъв закон ще ползва не само еднополовите двойки, но преди всичко разнополовите двойки които живеят съвместно без официален граждански брак, тъй като те са многократно (в пъти) повече от еднополовите. Така че този закон би имал много широк обществен ефект и би допринесъл в огромна степен за развитието на цялото ни общество и за правата на всички граждани на нашата страна без оглед на тяхната сексуалност, пол, религия, етнос или друго… Той е нужен за всички и всичко, което трябва да се направи в него, така че да могат и еднополовите двойки да се ползват от тези права, е да не бъдат вкарвани забранителни текстове, които да правят невъзможно регистрирането им.
Смятаме, че това ще е сериозен знак от нашата държава, че вървим уверено по пътя на демокрацията, на европейските ценности, на човешките права и ще покаже, че България се грижи за всеки свой гражданин.