Борбата на лесбийките-феминистки
Развитието на Лесбийско-феминисткото движение, като основа за освобождението на жената, е
наша, на жените, приоритетна задача. В нашето общество, което определя хората и институциите
според разбиранията на мъжа, лесбийките съвсем естествено се бунтуват и протестират. Бунтуват
се и протестират, защото лесбийките като цяло, чувствуват себе си като Жени и като Личности, и
отхвърлят мъжките определения и правила за това как трябва да се чувства, как трябва да постъпва,
как трябва да изглежда и как трябва да живее една Жена. Да си лесбийка, означава да обичаш
себе си и другите жени, в една жизнена среда, която се стреми всячески да изроди и презре жените.
Лесбийките отхвърлят мъжкото сексуално и социално господство, те не се подчиняват на НЕГОВИЯ
свят, на НЕГОВОТО общество, на НЕГОВАТА идеология, на НЕГОВОТО отношение към жената
като към нисше същество. Лесбийките поставят на първо място Жената, докато социалното
общество около тях държи на върховенството на мъжа. Лесбийството като цяло, сериозно заплашва
сърцевината на мъжкото господство. И когато социално и организационно се осъзнаят, лесбийките
ще разрушат това сексистко, расистко и спрямо жените – експлоататорско общество.
Лесбийството е освен сексуален, също и социален избор в много отношения
Мъжкото общество дефинира лесбийството изключително и само като сексуален акт, и това
се дължи на ограничената представа, която имат мъжете за жените. Те мислят за нас само в
измерението на сексуалните термини. Мъжете казват също така, че лесбийките не са истински
жени, и излиза, че според тях истински жени са тези жени, които се чукат с мъже. Примитивизъм
Борбата на лесбийките-феминистки.в действие. Ние обаче казваме друго: Че лесбийката е жена, чиято
собствена идентичност и енергия, включително сексуалната й
енергия – е насочена към жените – лесбийката е жена, ориентирана
към жени. Ориентираната към жени жена, се обвързва с други жени
за всяка една социална, емоционална, физическа, или икономическа
подкрепа и помощ, от които има нужда като жена и личност. Жените
са важни за нея. Тя е важна и за самата себе си. Това е в много силен
контраст с правилата на обществото, които правила определят, че
обвързаноста във всичките и измерения на една жена, е запазена за
мъжете. Тоест, „истинска жена“ според обществото е тази, която се
обвързва емоционално, физически, финансово и социално само с мъже, за разлика от лесбийката.
Лесбийката като жена, ориентирана към другите жени, се обвързва с други жени не само като
алтернатива на угнетителната хетеросексуална връзка с мъж, а предимно защото самата тя харесва
жени. Съзнателно или не, лесбийката усеща в себе си, че да одобрява и подкрепя традиционната
връзка на жена с мъж, се явява една подкрепа на същата тази система, която я подтиска самата
нея и като жена и като лесбийка. Ако жените нямаме отношения една с друга, включително и
сексуални отношения, то това ще означава просто, че ние отричаме на себе си като пол, любовта и
стойностите, които традиционно даряваме с лека ръка и по презумпция на мъжете. По този начин
ние сами утвърждаваме второкласния си статус. Само ако жените насочат своята женска енергия
предимно една към друга и се съберат една с друга… едва тогава жените могат да се концентрират
напълно върху основната си задача… д а се почувствуват по-свободни и независими личности.
В този смисъл, лесбийството се явява повече от обикновено сексуално предпочитание или
поведение, лесбийството се превръща в социален избор и позиция.
Лесбийството, само по себе си, не е достатъчно обаче
Разбира се не всички жени са съзнателно ориентирани към жените, и не са така обвързани с целите
и идеите на женската борба за равнопоставеност. Да си лесбийка си е едно предизвикателство към
мъжкото първенство, но с него не се изчерпва всичко. Лесбийката може да си мисли, че е свободна
жена, дотолкова … Read the rest
Жената трябва да припознае Жената
Радикализъм
Какво е това лесбийка?
Лесбийка е много неща. Едно от тях е жена, събрала толкова от женската ярост в себе си, от тази
ярост – която така изпълва всички жени – че е близко до точката на избухване. Тогава тази лесбийка
вече спира да бъде лесбийка в сексуалния смисъл на думата. Сексуалноста се превръща в поведение
и отношение. Това са жени, които често започвайки от най-ранните си години, започват да
се стремят – в пълна хармония с вътрешната си убеденост и вътрешната си движеща сила – да
бъдат много по-завършени и пълноценно самостоятелни личности, отколкото обществото, в
което живеят, им позволява да постигнат. Това ги изпълва с непрекъснато нарастващо напрежение.
Необходимостите им от самодоказване във всеки един момент, през всичките тези години ги
довеждат до болезнени конфликти с другите хора, със ситуациите, с които се сблъскват, с начина,
по който ги приемат, с чувствата и мечтите, които ги изпълват… докато в един момент, такава жена
Жената трябва да припознае Жената.се оказва в една непрекъсната война с всичко около нея,
и много често със самата себе си. В началото тя може и да
не съзнава обществения натиск върху нейното желание и
поведение на независима жена, това да не й пречи, и тя да се
движи уверено в избраната посока, но на един етап от своето
развитие натиска се усилва и тя не може вече никак да приема
ограниченията и подтисничеството срещу нея, произтичащи
от нейната основна роля в това общество – ролята й на жена.
Изпадайки в смут от това откритие, тя често започва да
изпитва чувство за вина към обществото и тази вина е пропорционална на големината на нейното
разминаване с очакванията на другите. Това може да я накара да си задава въпроси, и да анализира
поведението си, опитвайки се да отгатне какво приема обществото за правилно, и какво в нея се
отхвърля от останалите му членове. Тя е принудена да изгражда живота си в насока, често водеща
я до самота през по-голямата част от него, научавайки доста по-рано от своите хетеросексуални
сестри, че всеки живее сам живота си, и че всичко наоколо е реалност, нямаща общо с младежките
илюзии.
Дотолкова, доколкото тя не може да пренебрегне тежеста на социалното общество и очакванията
му към нея в качеството и на жена, тя никога няма да може да намери спокойствие и мир със самата
себе си, усещайки постоянно неудовлетворение от свои постъпки, предизвикани не от нейните
вътрешни убеждения, а от нейно подчинение на очакванията към нея от страна на обществото. Така
тя е заклещена някъде между очакванията на обществото за нея – в който случай тя пък изпада в
конфликт със самоприемането си – и опитите си да разбере и проумее това, което подчинението
на сексисткото общество и причинява, а и какво я принуждава да му се подчинява. Това е едно
оплетено пътешествие в мислите на жената, и в търсенето й на истината за себе си и поведението
си. И переспективата да се премине успешно това пътешествие в собственото си самопознание
е нещо, за което трябва от всички нас – жените – да бъде подкрепена всяка една от нас, поела
по този път – защото сме жени! Път, който ако бъде извървян успешно, може да доведе до едно
самоосвобождаване, до едно истинско вътрешно спокойствие, до самоприемане, и до любов към
всички жени като пол.
Лесбианизма е понятие не толкова за сексуалност, колкото за социална позиция и отношение.
Първото, което трябва да се разбере за него, е че също както при мъжката хомосексуалност,
лесбианизма е позиция, възможна единствено в хетеросексистките общества, характеризиращи се
с твърдо установени сексуални роли, и с доминиране на мъжкото начало като единствено водещо.
Тези твърди сексуални … Read the rest
Когато феминистките-лесбийки победят
Много пъти са ме питали какво – по дяволите – ще правим с вече безполезните мъже, когато
феминистките лесбийки победят?! Ами ето – ние вече можем и да се размножаваме без тях,
превземаме т ипично мъжки области в обществените, битовите и професионалните сфери,
защитаваме си се сами, напредваме в образователно и социално отношение, и така нататък…
Та ето някои забавни идейки, за какво можем да ги ползваме тогава, когато патриархатът ще е
безвъзвратно минало:
Паркинг-места за велосипеди
Навлажняване на пощенски и таксови марки
Разделяне на пръстите при педикюр
Масичка за следобедно кафе … Read the rest
Една жена и една „Загорка“ – любов или война?
Величка Христева съди пивоварната не за слава, а за честта на съсловието. Тя е бивша шампионка
по фехтовка, върти мъжки бизнес, но във фирмата й работят само нежни създания.
Екатерина Терзиева – вестник СЕГА
Мъжете казват, че за да те впечатли една дама, около нея трябва да се чувства повей на жената.
Около пловдивската бизнесдама Величка Христева има не повей, около нея бушува цял ураган.
47-годишната бизнес дама поразява с размах, жестове и стил. Облечена в стилен жълт ансамбъл,
обградена в офиса си с любимите си дифенбахии, бенджамини и кротони, Вили мечтае да участва
в създаването на закон за защита на жените у нас. Обявиха я за мъжемразка, за върла феминистка,
дори за луда. Причината? Тя е човекът, който заведе безпрецедентното дело срещу пивоварна
„Загорка“. Христева настоява за 100 000 лв. обезщетение, заради рекламния клип на старозагорската
бира. В рекламата се пита: „Какво му трябва на човек?“, а отговорът е: „Хубава кола, мила жена и
една добра бира“. Според Величка това е обида за женския пол.
Когато за пръв път вникнала в смисъла на това послание, Величка била на вилата на своя приятелка.
„Започнахме да се чудим каква бира ще пием, а аз настоявях да вземем от любимата ми „Загорка“.
През това време телевизорът си работеше, пуснаха този рекламен клип и аз се зарадвах – вижте,
Една жена и една „Загорка“ – любов или война?.това е нашата бира, казвам… В един момент обаче текстът ми
направи впечатление и тогава разбрах за какво става въпрос.
Стана ми обидно и казвам на приятелките ми: Каквооооо, с тая
бира не ни признават за хора?!… Веднага ги давам под съд!“.
Ако беше някоя друга жена, може би всичко щеше да си остане
просто като голо възмущение в емоционален момент. Но това е
Величка. В началото на юни адвокатите й – Димитър Стоянов и
Светлана Исаева, внесоха в търговското отделение на Пловдивския
окръжен съд исковата молба. Величка Христева иска 100 000 лева
обезщетение за уронване на престижа, полова дискриминация и
третирането на жената като предмет. „Нашите основания са в
Закона за задължанията и договорите, Закона за защита на
потребителите, Конвенцията за защита правата на човека,
ратифицирана от българската страна, и в Конституцията“,
обяснава адвокат Исаева. По-късно към екипа на защитниците
се присъединяват и адвокатите Ина Лулчева и Пламен Ялнъзов.
Единственото нещо, което смутило Величка, била таксата, която трябвало да внесе в съда. „Повече
от един ден мислих, когато разбрах, че трябва да внеса държавна такса от 4000 лв. Това не са
малко пари…“, разказва ищцата. Като я видели, че с е колебае, колежките й я насърчили: „Вили, ако
трябва ще ги изработим тези пари, но не се отказвай.“
Делото ще се гледа на 12 септември в Пловдивския окръжен съд, но Вили вече се е превърнала
в звезда. От репортери и обаждания трудно си гледа работата в собствената си фирма „Виа Ком“.
Христева се занимава с търговия на резервни части за мотокари и електрокари в страната и на
руския пазар, но макар че бизнесът е мъжки, колежките й са само жени.
„Мъжете не обичат да ги управляват жени – началнички, трудно се работи с тях, а аз съм си
емоционална… Затова и се почувствах много обидена от клипа на „Загорка“, преживях всичко
болезнено. А ме обвиниха, че съм подставено лице на някоя конкуретна фирма…“, казва Христева.
След като се разчу за делото, за нея тръгнаха какви ли не слухове – че е кукла на конци, че разиграва
антиреклама с цел вдигане на продажбите на „Загорка“, че прави промоции и затова решила да
излезе от анонимност и т.н.
Всъщност Христева бе доста известна и преди да се захване с уникалното дело. Малко са хората в
Пловдив, които … Read the rest
Влиянието на бисексуалността върху феминизма
Пиша този текст, за да изразя моите виждания за бисексуалността и за това как бисексуалността влияе върху феминизма. Аз целя да дам гласност на всички сексуални идентичности отвъд нормата на хетеросексуалността. С този текст възнамерявам да покажа, че сексуалността не е, и не може да бъде двойна, а е една цялост за всеки човек. Като феминистка, напълно вярвам, че бисексуалността може да бъде разглеждана като силен израз на подкрепа за половото равенство: една бисексуална личност не ограничава своя избор на партньор само върху полова основа, за разлика от хомосексуалната или хетеросексуалната личност.
Мисля, че характерът на личността е по-важен от пола, когато се избира сексуален партньор. В нашето общество, полът все още оказва главно влияние върху характера, но това не е единственият определящ фактор. Има много хора, които не се вписват в социалния стереотип, свързван с техния пол. В наши дни е много по-лесно за жените и мъжете да избягват поведение, типично за жената или за мъжа, според обществените стереотипи, ако са избрали да не го правят. И въпреки, че половите разлики стават все по-малко изразени, обществото все още има да извърви дълъг път, преди да бъде допуснато индивидуалностите да се развиват, без да бъдат задушавани от културните стереотипи на половите роли. Ако достигнем до тази точка, тогава аз мисля, че мъжките и женските стереотипи на поведение, такива каквито ги познаваме, ще бъдат без никакво значение.
За съжаление, в наши дни все още като цяло не е приемливо да се изрази привличане и да се създаде връзка с човек от същия пол. Хората са наследствено сексуални, някои повече от другите и би билоВлиянието на бисексуалността върху феминизма добре, ако са свободни да изберат партньор без никакви предварителни очаквания, предопределящи пола на този партньор. Има смисъл сексуалността да бъде изражение между хора със сходни характери, без оглед на това дали са мъже или жени. Много хора приемат факта, че биологичният пол не е от значение, когато примерно се наема служител. В много страни са направени промени в законодателството, насочени срещу традиционата неравнопоставеност между мъже и жени на работното място. Това отношение към значимостта на пола може да бъде разширено и в по-личните сфери, при избиране на партньор, както вече се забелязва при хората, определящи се като бисексуални. Ако обществото се развие до ниво, в което половите разлики са маловажни, и хетеросексизмът не съществува, тогава етикетите бисексуални, хомосексуални и хетеросексуални също ще станат маловажни. Но в опита си да проучим важноста на пола в един свят без сексизъм или хетеросексизъм, ще трябва да отговорим на въпроси като:
– „Каква роля играе биологическият пол в определянето на нечий характер, сравнен с влиянието
на околната среда?“
– „Могат ли силовите различия между мъжете и жените да бъдат някога премахнати?
– „Ако хетеросексизмът не съществува, каква е вероятноста всеки да избере партньор от същия
пол?“
– „Биологичните репродуктивни функции ще бъдат ли определящ фактор в този избирателен
процес?“
Ейдриън Рич описва много ситуации, в които от жените се очаква, и в които те са дори принудени да имат връзки само с мъже в своето есе Принудителната хетеросексуалност и лесбийското съществуване Главният аргумент на Ейдриън е, че обществото традиционно приема жените като хетеросексуални с присъща им ориентация, и тя приема това като предпоставката, която „стои като основна теоретична и обществена преграда пред много жени. Тя казва, че всъщност това трябва да бъде разглеждано като обществена институция, която облагодетелства мъжете. Тя мисли, че ползата ще бъде голяма основно за хетеросексуалните феминистки, които поставят под съмнение хетеросексуалността си, пристъпвайки към връзки с жени. Тя дефинира това като лесбийска връзка не просто факта, че една жена е имала или съзнателно желала генитален сексуален контакт с друга жена, но … Read the rest