Защо къдравата коса винаги се заплита? Стигаме до корена на проблема

Постигането на рутинна грижа за косата, когато имате естествено къдрава коса, е трудна работа. Освен закрепването на рутината с шампоан (миенето на къдрава коса е основно работа на пълен работен ден), има и дълбоко кондициониране, масла за коса и огромната задача за нежно разресване на косата.

Защо къдравата коса е толкова податлива на заплитане? И какво можем да направим, за да не стане толкова лошо? Всички знаем, че къдравата коса може да бъде толкова темпераментна – къдриците могат да преминат от дефинирани, копринени и еластични до заплетени за нула време – но как да избегнем сплъстената грива?

За ваш късмет говорихме с експертите, за да стигнем до корена (geddit) за разплитането на къдрава коса и какви методи и продукти ще ви помогнат по пътя. Благодарете ни по-късно.

Защо къдравата коса се заплита толкова много?

„Основната причина, поради която къдравата коса се заплита толкова е, че е по-пореста. Това означава, че косата не задържа толкова много влага, което от своя страна може да доведе до по-суха, сплъстена и заплитаща се.“ Бруно Марк, носител на награди фризьор, директор и основател на TAOH haircare , обяснява.

„Имайки това предвид, тези с къдрава коса трябва да се опитват да задържат влагата в косата си колкото е възможно повече, особено чрез използване на качествени салони за професионална грижа за косата. Всички, но особено тези с къдрава коса, също трябва да се редуват техния балсам веднъж до два пъти седмично с маска за коса, която ще придаде на косата им по-интензивна хидратация.Това допълнително ще помогне за разплитането на косата ви и ще избегне изсушаването й. Типовете къдрава коса също са по-податливи на къдрене и използването на маска за коса ще помагат да се запази къдренето и косата да се чувства гладка и копринена.

Зад това защо къдравата коса се заплита, има и цял куп научни изследвания. Джонатан Андрю, глобален посланик на Fudge Professional , разкрива: „Къдравата коса расте под ъгъл от фоликула, което означава, че косата, която преминава през нея, се движи наоколо, създавайки къдрава текстура и ъгълът на това може да варира, създавайки по-стегнати или по-меки къдрици .

„Известно е, че къдравата коса е по-суха/къдрава от косата, която расте права. Причината? Тялото ви естествено произвежда мазнина от скалпа ви и тази мазнина е предназначена да се движи надолу по ствола на косата ви по цялата дължина, за да подхрани и защити косата ви. Това е важно, защото това е, което поддържа косата ви здрава и блестяща, понякога това може да бъде повлияно от цвета, топлинното оформяне и свободните радикали в атмосферата.Къдравата коса създава прекъсване в кутикулата, което след това предотвратява движението на маслото.Това се случва повече при къдрава коса, защото маслото не може да се движи по права линия и е по-дълго пътуване за маслото, за да покрие цялата коса, което означава, че има тенденция да се натрупва в определени зони, като не добавя влага към косата.“

Има смисъл, когато го поставите така, нали?

Как да разресвате косата

След като знаем защо къдравата коса е податлива на заплитане, нека попитаме експертите за най-добрия начин за разресване на косата, защото всички знаем дълбоко в себе си, че най-добрият начин за разресване на косата не е просто да я разресвате със сила (оо!) или оставете го докато стане по-лошо.

Можете да повредите къдриците си само с разресване, ако не го правите правилно. Избягвайте да разресвате къдриците, докато са сухи, тъй като можете да причините накъсване и да развалите модела на къдриците, важно е да уверете се, че косата ви е кондиционирана и подхранена, преди да разресвате с движения надолу.

Разделете косата на секции и използвайте спрей … Read the rest

Подтиснатият Ерос или сексизма в нашето движение.

За никого няма да бъде откритие, че събирането на хората в анархо-движението носи дълбоко
либиден характер. Новите двойки никнат като гъби, и също така бързо се разпадат, партньорите
се разделят, после отново се събират. Ако решим да съставим генеалогическо дърво „кой, с кого
и кога?“ – мозъците ни ще експлодират. В тази област при анархистите действието се развива
по-бързо и от сериалите. Всъщност така и трябва да бъде в общество на хора, изпитващи потребност
от свобода. Та тази потребност е либидна. Сексуалната енергия и еросът съдържат мощен
политически заряд. И ако еросът е потиснат, то никаква Анархия не може да съществува, така както
не може да съществуват и сътрудничеството, солидарността и чувството на щастие, които поначало
са еротични. Потискането на либидото поражда агресивност, вражда и дискриминация.

И така, в нашето анархо-движение това потисничество съществува. Иначе, не би имало смисъл да
се доказва на анархистите факта на угнетяване на жените в системата на Патриархата. Но това се
налага, независимо от наглед свободните междуполови отношения в групите.
С една дума, системата, под формата на сексистки предразсъдъци, е проникнала дълбоко в самите
анархисти. По въпроса за промяната на отношенията между половете анархо-самците откровено
приличат на овни!

Групите с лидери-мъже, някак като че ли преднамерено игнорират феминизма. Те считат, че
(цитирам анархо-еколога М. Кучински, Москва): „Такъв проблем не съществува. Вие (т.е. ФАК)
просто копирате западните анархо-групи, където феминизма е просто моден“. А и много други
Дисекция на самеца – Особено на истинския мъж.анархо-еколози, „зелени“ анархисти и алтернативисти
без притеснение се изказват за Патриархата. Само че
такива разговори сред анархистите са равносилни на
бълнуванията на комунистите за еврейско-масонски
заговор. И ако наистина се стремим към свобода,
равенство и т.н., то дайте да бъдем последователни до
край.

Расизъм и сексизъм.
Много радикали дори, разбират феминизма извратено:
„Щом си феминистка, иди сечи дърва!“. Глупаво
е да бъркаш борбата на жените за своите права с
маскулизацията. Движението срещу сексизма и патриархата трябва да бъде наравно с антирасистката
борба по значимост. Те са от един дол дренки. Расизмът – това е притесняването на хората по
национален признак, а сексизмът – по полов. Елементарно! Но е много по-лесно да водиш борба с
расизма, който вече достатъчно се е дискредитирал. Истинска смелост е нужна, за да протестираш
срещу сексизма, който е много пъти по-силен и вкоренен от расизма в нашето общество. Нашите
анархо-самци обичат да покрещят за класовата война, за съпротивата на всяко господство и власт,
но сексуалния гнет върху жените за тях остава само „модна фраза“ и повод за тъпи шеги.
Вслушайте се в думите на Кейт Милет, ако искате да разберете поне нещо за властта, срещу която
водите своята борба: „Даденото по рождение първенство, по силата на което в нашето общество
мъжете управляват жените, остава практически неизучено, често дори признато, то
остава институализирано. Такава система на отношения между половете се явява образец за
най-съвършената „вътрешна колонизация“. Последната, освен че обещава да стане по-силна, от
която и да е друга форма на сегрегация, по-сурова от класовото разделение, по-еднообразна
и, разбира се, по-издръжлива. Колкото и меко да е неговото сегашно проявление, сексуалното
господство остава, може би, най-всепроникващата идеология в нашата култура и въплъщава
нейната най- дълбока и фундаментална представа за властта“.

Половата жлеза влияе на очите

Самците, псуващи жените и феминизма, всъщност постоянно си мислят за „женските прелести“.
Достатъчно е да види дълбоко деколте за да се развихри болната му фантазия и той вече вижда в
своето въображение гола гръд. А ако момичето е и с къса пола… Край! Самецът вече протяга към
момичето треперещите си лапи, а в главата му се върти: „Ах, какво парче!“. При вида на момиче,
което те е погледнало, … Read the rest

Виждане и позиция на Монархо-феминизма

Консервативното гледище за жените твърди, че разделението на труда според пола е “естествено”
и, че ролята на жената като съпруга, майка и домакиня е биологически предопределена. Те вярват
че – ако цитираме Фройд – “анатомията е съдба”.

Тук ще разгледам различните традиции в политическата мисъл, критикуващи това гледище за
ролята на жената в обществото. Съществуват четири основни теории. Либералния феминизъм,
традиционния марксизъм, радикалния и социалистическия феминизъм. Ще ги представя по реда
на тяхното възникване, но всички тези теории съществуват и днес в политиката.

Основни течения във Феминизма.

ЛИБЕРАЛЕН ФЕМИНИЗЪМ

Тази традиция води началото си от либералната философия,
която твърди че хората трябва да имат еднакви възможности
Либералният феминизъм ни убеждава, че трябва да
променим законодателството, което пречи на жените да
имат еднакъв достъп до образование, професионална
кариера и управлението на страната, но той се опитва да
се бори вътре в самата система и вярва, че ако премахнем
тези остарели закони, жените ще станат равни с мъжете.
Кампанията на суфражистките за въвеждане на избирателни права за жените е пример за либерален
феминизъм в действие. Съвременните кампании за повече жени в Парламента, повече жени съдии
и повече жени шефове са в рамките на същага тази традиция.

ТРАДИЦИОНЕН МАРКСИЗЪМ

Следващата теория отправяща критика срещу положението на жените в обществото е марксизма.
Тази теория критикува либералите за това, че те не успяват да видят икономическото потискане
на жените.
Марксистите твърдят, че в класовото общество е невъзможно да се постигне равенство. Те твърдят,
че потискането на жените е симптом за още по-фундаментална форма на гнет – капиталистическата
система на социална организация, следователно освобождението на жените може да се постигне
само в едно безкласово общество. Дискриминацията не може да бъде напълно елиминирана при
капиталистическата икономика веднъж поради хроничната безработица, а също и това, че ниските
заплати са необходими за извличането на големи печалби.
Марксистите твърдят, че жените трябва да станат част от работническата класа и да работят заедно
с мъжете за премахване на класовото господство.
Проблема при традиционния марксизъм е, че той не разглежда потискането на жените в частната
сфера, например домакинската работа, отглеждането на децата, домашното насилие.
В държавите като Русия, Куба, и т. нар. Източен блок, в които марксизма беше поставен в действие,
ролята на жената, като работна сила се промени, но ролята й вкъщи – не. За повечето жени това
просто означава двойно бреме, работата и домакинските задължения.

РАДИКАЛЕН ФЕМИНИЗЪМ

Радикалният феминизъм, появил се в края на 60-те и началото на 70-те, е реакция на липсата на
анализ на половата дискриминация в марксисткото течение, а също така и на това, че придобивките
постигнати от либералния феминизъм в областта на законите, правото на глас и правото на труд са
направили много малко за ликвидиране на потискането на жените.
Радикалните феминистки твърдят, че социалната институция на половете, а не икономическата
система е източника на потисничеството спрямо жените. С други думи това е продукт на
патриархата, а не на капитализма. Те твърдят, че трябва да разглеждаме всички социални връзки
определящи подчиненото положение на жената, а не да се фокусираме само върху жената като
работник. Радикалните феминистки са тези, които вкараха в обръщение фразата “личността е
политична” и бяха първите, които обърнаха особено внимание на домашната тирания. Те вярват,
че всички мъже участват и имат изгода от угнетяването на жените и не вярват, че то ще бъде
премахнато чрез унищожаване на класовото общество.

Според тях хетеросексуализмът, като културна конструкция и форма на доминация е необходим
за поддържане на патриархата. Те защитават лесбийството като единствен път за развитие на
женската сексуалност без силови отношения. От политическа гледна точка, това гледище води
до сепаратистки позиции, т.е. жените трябва да се борят, отделно от … Read the rest

Какво е радикалната лесбийка – феминистка? Това е гнева на всички жени по света, концентриран
до степен на експлозия. Това е жена, която най-често още от ранна възраст действа според
вътрешния си стремеж да бъде по-пълноценна и по-свободна личност, отколкото заобикалящото
я общество – може би още оттогава, но със сигурност на по-късен етап – е склонно да й позволи.
Тези нужди и действия в продължение на години я довеждат до болезнен конфликт с хора,
ситуации, общоприети начини на мислене, чувства и поведение, докато не се стигне до състояние
Жената и радикалните лесбийки-феминистки на постоянна война с всичко около нея, а често и със самата себе
си. Тя може да не осъзнава социалното значение на това, което за нея
се е превърнало в лична необходимост, но на определено ниво тя
не е пожелала да приеме ограниченията и принудата, които са й
наложени от основната й роля в нейното общество – ролята на жена.
Объркването, което тя изпитва, може да я доведе до чувство за вина,
пропорционално на степента, в която тя чувства, че не отговаря на
очакванията на обществото към нея, и/или до въпроса какво е склонна
да приеме останалата част от това общество. Тя е принудена да
извърви свой собствен житейски път, често изминавайки по-голяма
част от него сама, и откривайки обикновено много по-рано от
“нормалните” (хетеросексуални) жени самотата (която впрочем митът
за брака само прикрива), и нереалността на илюзиите. Докато е неспособна да отхвърли бремето на
социалните изисквания спрямо нея, придружаващи факта че е жена, тя никога няма да бъде в мир със
самата себе си – тъй като е заклещена някъде между възприеманията на общественото мнение за нея
като жена (в този случай тя не може да приеме сама себе си), и вътрешното й усещане за това, което
сексисткото общество й е причинило. Тези от нас, които преодолеят това, откриват себе си в края
на едно криволичещо пътуване в нощта, извървяването на което може да е продължило десетилетия.
Перспективата, която се открива от това пътуване, освобождението, вътрешният мир, истинската
любов към себе си и към другите жени е нещо, което трябва да бъде споделено с всички жени – та
нали всички ние сме такива!

Следва да се отчита, че лесбийството е считано просто за “поведенческа категория”, което разбиране
съществува само в сексистки общества, характеризирани със строго определени правила за
сексуалните роли в общества, доминирани от мъже. Тези сексуални роли веднъж обезличават
жените, дефинирайки ни като поддържаща и обслужваща категория по отношение на доминиращия
пол на мъжете, и втори път осакатяват емоционално мъжете, изисквайки от тях да се отчуждят от
собствените си тела и емоции, за да изпълняват ефективно своите икономически, обществени и
военни функции. Хомосексуалността в тези общества се разглежда само като вторичен продукт на
специфичното разпределяне на ролите (или приемливите за обществото начини на поведение) на
базата на секса; и като такъв вторичен продук, хомосексуалността става нереалистична (несъзвучна
с “реалността”) категория. В общество, в което мъжът не потиска жената, а сексуалното изразяване
може да следва емоциите, категории като хомосексуалност и хетеросексуалност ще изчезнат.

Но лесбийството също така се различава от мъжката хомосексуалност и има различна функция в
обществото. “Лесбийка” отдавна вече не е обидна дума, но дори и в случаите, когато се използва
като обидна дума, тя се различава някак си в звученето от “педераст”, въпреки че и двете намекват,
че индивида не изпълнява обществено наложената му сексуална роля… и, следователно, не е
“истинска жена” или “истински мъж”. Неохотното възхищение, изпитвано към “мъжките момичета”,
и антипатията към “мамините момиченца”, показват същото нещо – презрението, с което се отнасят
към жените или към тези, които играят женска роля. И трудът, който се влага, за да се държат … Read the rest