Въпроса около хомосексуалните бракове нашумя много в последно време. Смятаме, че е крайно време и за нас да разгледаме този въпрос от различните му страни и да изразим нашата позиция към края на 2004г.

Ситуацията по света

Всичко започна от Европа. Дания първа повлече крак, легализирайки отчасти еднополовите бракове, като още през 1989г. ги допуска с големи ограничения и много орязани юридически последици. Вълната в Европа се надига през Третото хилядолетие. От 1 април 2001 г, Холандия легализира еднополовите бракове, като им дава пълни юридически и социални права, равни с тези на разнополовите. Еднополовите бракове в България – позицияГерманците бързо ги последват, като също официално разрешават еднополовите бракове, които придобиват един много особен статут. Можеш да сключиш еднополов брак, но всичките права и последици от такъв брак свършват дотук – със сключването му. И нищо повече! Белгия също изравнява напълно еднополовите и разнополовите бракове от от 30 януари 2003 г. Норвегия, Исландия и Швеция допускат така наречените „регистрирани съвместни съжителства“ носещи доста юридически права на еднополовите двойки регистрирали такива съжителства, като в Швеция дори им позволяват да осиновяват деца. Швейцарския кантон Цюрих също разрешава така наречените граждански съюзи (civil unions), но на национално ниво няма по-нататъшно развитие. Много неясна е ситуацията във Франция, където с някакви подзаконови решения такива бракове също се допускат с много сериозни ограничения. Известни са два сключени през 2004г. еднополови брака, като единия от тях е обявен за невалиден. Във Великобритания през 2003 г. е внесен законопроект за граждански съюзи, почти идентични по права на брака, но все още се очаква разглеждането му. И в Ирландия се обсъжда защитата на правата на живеещи заедно партньори, независимо от пола им. Първи стъпки към узаконяване на еднополовите бракове прави и Испания, като в испанския Парламент е внесен идеен проект за законопроект в това отношение, който предвижда също като Холандия и Белгия, Испания да изравни напълно правата на еднополовите и разнополовите бракове.

Извън Европа положението не е чак толкова оптимистично. Канада е лидер в това отношение. А по всичко личи и в световен мащаб. Правата на еднополовите и разнополовите бракове в Канада са напълно изравнени в пет провинции:
– Онтарио (от 10 юни 2003 г.)
– Британска Колумбия (от 8 юли 2003 г.)
– Квебек (от 19 март 2004 г.)
– Юкон (от 14 юли 2004 г.)
– Манитоба (от 16 септември 2004 г.)

Очаква се много скоро този въпрос да бъде решен и на национално ниво. Канада отива дори по-далеч, давайки право и на еднополови двойки от други страни да посетят Канада и да сключат там законен граждански брак. Подробно обяснение как можете да направите това, прочетете.

Преди Канада има проблясъци в тази посока още от 1999г., когато в Бразилия е приет закон, според който еднополовите бракове се изравняват с разнополовите, но това не довежда до никакво по-нататъшно реално развитие. През 2002г. Конституционният съд в ЮАР постановява, че е противоконституционно да бъде отказван брак на еднополовите двойки. С това ЮАР става първата и единствена досега страна в света, която защитава еднополовите бракове конституционно. Което за жалост остава само на книга. Една провинция в Австралия – Тасмания, разрешава съвместните съжителства, но австралийския Сенат побърза да забрани еднополовите бракове в „Закона за брака“ на Австралия, като отказа да признава и еднополовите бракове сключени в други държави. В Америка от май 2004 г. в щата Масачузетс са разрешени еднополовите бракове, но само за жители на щата. Във Върмонт са разрешени гражданските съюзи (civil unions), но това е всичко за цяла Америка. Кметове в Калифорния възстанаха срещу забраните и обявиха, че ще бракосъчетаят всички еднополови двойки, които имат желание. Малко по-късно Върховния съд на Калифорния забранява тази практикя и отменя над 4000 … Read the rest

Много сложно стоят нещата с осиновяванията на деца от еднополови семейства. Като цяло това е един много болезнен въпрос за всички хора и засяга изконни човешки ценности, една от които се явява родителството. Повечето хора желаят да отгледат дете. В огромната си част те желаят това да бъде тяхно дете, носител на техните гени и тяхната кръв. Тези които по една или друга причина не могат да имат свое собствено, в немалка част от случаите желаят да си осиновят детенце, което да възпитат, да обградят с грижи и да изпълнят със смисъл своя и неговия живот. Не са малко и случаите, когато хора имащи свои деца, понякога и няколко, също осиновяват дете, Осиновяванията от еднополови женски двойки – позициякоето гледат наравно със своите родни и което възпитават и отглеждат с не по-малка любов. Така те изпълняват своя човешки дълг двукратно, като освен че отглеждат свое собствено дете, те спасяват и един друг човешки живот, като го изпълват със съдържание и дават на осиновеното дете равни възможности и равен старт в и без това нелекото ни съществуване.

Нашето лично убеждение е, че за да осиновиш дете се изисква в много по-голяма степен чувство на отговорност и дълг, на любов към децата и наличие на силна морална и личностна ценностна система. Най-вече защото осиновяващия не е длъжен да вземе и отгледа осиновено дете, за разлика от собственото, което просто се появява и човек се изправя пред една действителност с която няма как да не се съобрази. Разбира се изключвайки случаите, когато хора бягат дори от тази своя човешка отговорност. В България към 2004г. по официални данни има над 30 000 деца в домовете за деца лишени от родителски грижи. Повечето от тях имат родители, които просто нямат време и желание да се грижат за малчуганите и са ги повeрили на грижата на държавата. Но част от тези изоставени деца са с неизвестни родители или родители отказали се напълно от тях и те със сигурност всеки ден очакват да се появят хора, които да могат да нарекат свои родители и които да ги отведат в техен собствен дом.

Хомосексуалните хора не са в никаква степен по-различни от хетеросексуалните. Това в кого се влюбваш и с човек от кой пол споделяш живота си и дома си, не те прави в ни най-малка степен неспособен или опасен за едно дете повече, отколкото всички други хора. Любовта към това дете ще е също толкова слаба или силна, отношението към това дете ще е също толкова отговорно или безотговорно, грижата за него ще е също толкова пълноценна или непълноценна, както ако човека който го отглежда е привлечен емоционално и физически от срещуположния пол, вместо от своя собствен. Сигурни сме, че сексуалното и емоционално привличане на един човек не играе никаква роля и не оказва никакво влияние върху стойностите на този човек като родител.

В този смисъл ние сме убедени, че еднополовите двойки могат със същия успех да осиновят дете, за което пълноценно да се грижат, което да възпитат успешно и което дете да израстне край тях като достоен човек, както разнополовите двойки. И не виждаме никаква опасност за това дете и за неговото бъдеще. Поне не такава опасност, която да е породена от еднополовостта на осиновяващата двойка. Разбира се ние напълно осъзнаваме и уважаваме притесненията на някои хора, които се безпокоят за бъдещото психическо развитие на осиновено от еднополова двойка дете. Ние не можем да гарантираме, че еднополово семейство осиновило дете ще се грижи успешно за него, но такава гаранция не може да се даде и за разнополови осиновители, защото всичко зависи от индивидуалните личностни качества и от възможностите на осиновяващите.

Ние твърдим че процентно, осиновени деца … Read the rest

„Петльов ден. Обредна трапеза: Сварен цял петел, обредни краваи (или пита)
Петловден, Петеларовден празник, тачен в източна България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните Петльов ден – 2-ри февруариврати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при бабинден. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал. Коленето на петел населението свързва с широко разпространената легенда за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос“

На нас така и не ни става ясно какво общо има този ден с хомосексуалните мъже. Защо се смята за празник на хомосексуалистите в България, защо мъжете си подаряват гевречета, защо са нужни всички тези шеги и подигравки, които до едно са на гърба на гейовете.

Предполагаме, че този празник е припознат от гей-организациите като празник на гейовете. Наскоро една организация започна подписка за признаване на ден за борба с хомофобията, та оттам съдим, че вече 2-ри февруари е признат от тях за празник на хомосексуалността. Дори и така да е обаче, ние не разбираме какво общо имат лесбийките и бисексуалните жени с Петльов ден? Можем само да гадаем какви асоциации са наложили битуването на това всеобщо прието мнение, че това може да е празник и на лесбийките и бисексуалните жени. Може би защото този нарочен хомосексуален празник, се отнася и към лесбийките и бисексуалните жени по презумпцията че и ние сме „обратни“? Не можем да си го обясним!

Нашето мнение

Според нас това не е празник на лесбийките и бисексуалните жени. Това дори не може да е празник на хомосексуалните и бисексуалните хора. Това е ден за майтапи, за размяна на шеги, за бъзици. Ние не можем да се съгласим, че сме хора, които са за майтап за другите. Смятаме, че не ни е нужен специален ден в който околните да се присмеят на воля на „горките обратни“.

Да, ние сме съгласни, че има нужда от ден в който хората със специфична сексуалност и от двата пола да имат празник. Но сериозен празник. А не ден за подигравка и майтап! Нужен ни е ден, в който да развеем флага с Дъгата и наистина да се поздравим за това, че вече живеем в малко по-различен свят и наложения от миналото ден за присмех с нас е останал зад гърба ни.

В заключение ще призовем нашите симпатизантки – Нека Петльов ден си остане Петльов ден. Нека дори мъжете – щом имат чак толкова нужда от това – продължат да си правят бъзици и да си подаряват гевречета. Но нека ние не сме солидарни с идеята, че един такъв народен обичай, преобразил се с времето в ден за присмех и майтапи с гейовете, има нещо общо с хората със специфична сексуалност. Особено пък с лесбийките и бисексуалните жени. Тези гевречета най-малко подхождат на нас. По разбираеми причини.

Bg-lesbian – 03 януари 2005г.
Copyright © 2001-2008 Bg-lesbian – Всички права запазени… Read the rest

Въпроса с интеграцията на лесбийките и бисексуалните жени за нас е много интересен. Смятаме, че той има няколко различни аспекта от които може да бъде разгледан, което го прави много спорен и много объркан. Откъдето и да се подхване, все ще може да се каже много.

На първо място за нас стои доста спорно въпроса доколко може изобщо да се говори за „интеграция“ отнесено към лесбийките и бисексуалните жени в качеството ни на малцинство. Смятаме, че е малко пресилено да се говори за нас като за „малцинствена група“, понеже единственото, по което се различаваме е нашатаИнтеграцията – позиция емоционална и физическа привлеченост от нашия пол. Лесбийки и бисексуални жени има във всички слоеве на обществото, сред всички етноси, възрастови и социални групи и прочие. Можем ли тогава ние да се наричаме „малцинствена група“ и доколко се явяваме „малцинствена група“ повече, отколкото да речем любителите на сърф, левичарите, червенокосите или кулинарите? Ако на този въпрос отговора е, че не сме „малцинствена група“, то тогава какво има да се „интегрираме“? Кои и къде трябва да се интегрираме? В обществото, в което и без това сме си интегрирани ли? Това са риторични въпроси, породени преди всичко от нежеланието ни да приемем като аргументирано твърдението, че лесбийките и бисексуалните жени представляват „малцинствена група“ нуждаеща се от „интеграция“ и този е първия аспект от който разглеждаме въпроса с интеграцията. „Какво да интегрираме?“

Втория аспект е, че дори да приемем термина „малцинствена група“ спрямо нас, то дали и доколко се явяваме „мацинствена“? В нашите среди няма само лесбийки. Повечето сред нас са бисексуалните, а огромна част са любопитните и експериментиращите. По наши оптимистични заключения лесбийките в България са не-повече от 3% от жените. И в този смисъл лесбийките сме малцинство, но само при условие, че говорим единствено за лесбийки. Пак по наши данни твърдо хетеросексуалните жени са не-повече от 5%. Което автоматично по същата логика ги прави и тях „малцинство“. Над 30% са бисексуалните жени, около 40% са сексуално експериментиращите в еднополовите взаимоотношения дами, и останалите проценти са любопитните. Тук разбира се говорим само за сексуално и емоционално зрелите жени. Тези наши заключения обясняват и втория аспект от който ние разглеждаме въпроса с „интеграцията“ на лесбийките и бисексуалните жени в България. А именно, че дори и да приемем, че сме обособена група, то ние в никакъв случай не сме малцинствена такава, защото даже нашите заключения да са само наполовина верни, това би родило въпроса „Къде да се интегрираме?“

Третия аспект, на който всъщност ще се облегнем за да разясним нашата позиция относно „интеграцията“, приема че има и „какво“ и „къде“ да се „интегрира“ и трябва да решим вече „кои“ да се „интегрират“, „как“ да се „интегрират“ и в „каква посока да се „интегрират“.

Веднага тук трябва да изключим от списъка за „интеграция“ любопитните и експериментиращите дами, както и огромната част от бисексуалните жени. Те – както сигурна съм никой не се съмнява – са си „интегрирани“ и без това и нямат нужда от интеграция в посока хетеросексуалното общество. Ако от нещо имат нужда, то това е „интеграция“ в обратна посока – към лесбийките.

Нека първо накратко се спрем на този въпрос. Според нас бисексуалните момичета са неразделна част от нашата общност. Разбира се тук говорим за бисексуалността като сексуална ориентация, а не като сексуално поведение, водещо до паралелни вързки с мъж и жена или съжителство в тройка. Много често лесбийките игнорират бисексуалните жени, при това имат сериозни аргументи, както сериозни аргументи имат и бисексуалните против тази изолираност, която често срещат от страна на лесбийките. Но тук не тези аргументи искаме да разглеждаме, а убеждението ни, че една от посоките за интеграция е бисексуалните жени към лесбийките. … Read the rest