Радикализъм

Какво е това лесбийка?

Лесбийка е много неща. Едно от тях е жена, събрала толкова от женската ярост в себе си, от тази
ярост – която така изпълва всички жени – че е близко до точката на избухване. Тогава тази лесбийка
вече спира да бъде лесбийка в сексуалния смисъл на думата. Сексуалноста се превръща в поведение
и отношение. Това са жени, които често започвайки от най-ранните си години, започват да
се стремят – в пълна хармония с вътрешната си убеденост и вътрешната си движеща сила – да
бъдат много по-завършени и пълноценно самостоятелни личности, отколкото обществото, в
което живеят, им позволява да постигнат. Това ги изпълва с непрекъснато нарастващо напрежение.
Необходимостите им от самодоказване във всеки един момент, през всичките тези години ги
довеждат до болезнени конфликти с другите хора, със ситуациите, с които се сблъскват, с начина,
по който ги приемат, с чувствата и мечтите, които ги изпълват… докато в един момент, такава жена
Жената трябва да припознае Жената.се оказва в една непрекъсната война с всичко около нея,
и много често със самата себе си. В началото тя може и да
не съзнава обществения натиск върху нейното желание и
поведение на независима жена, това да не й пречи, и тя да се
движи уверено в избраната посока, но на един етап от своето
развитие натиска се усилва и тя не може вече никак да приема
ограниченията и подтисничеството срещу нея, произтичащи
от нейната основна роля в това общество – ролята й на жена.
Изпадайки в смут от това откритие, тя често започва да
изпитва чувство за вина към обществото и тази вина е пропорционална на големината на нейното
разминаване с очакванията на другите. Това може да я накара да си задава въпроси, и да анализира
поведението си, опитвайки се да отгатне какво приема обществото за правилно, и какво в нея се
отхвърля от останалите му членове. Тя е принудена да изгражда живота си в насока, често водеща
я до самота през по-голямата част от него, научавайки доста по-рано от своите хетеросексуални
сестри, че всеки живее сам живота си, и че всичко наоколо е реалност, нямаща общо с младежките
илюзии.

Дотолкова, доколкото тя не може да пренебрегне тежеста на социалното общество и очакванията
му към нея в качеството и на жена, тя никога няма да може да намери спокойствие и мир със самата
себе си, усещайки постоянно неудовлетворение от свои постъпки, предизвикани не от нейните
вътрешни убеждения, а от нейно подчинение на очакванията към нея от страна на обществото. Така
тя е заклещена някъде между очакванията на обществото за нея – в който случай тя пък изпада в
конфликт със самоприемането си – и опитите си да разбере и проумее това, което подчинението
на сексисткото общество и причинява, а и какво я принуждава да му се подчинява. Това е едно
оплетено пътешествие в мислите на жената, и в търсенето й на истината за себе си и поведението
си. И переспективата да се премине успешно това пътешествие в собственото си самопознание
е нещо, за което трябва от всички нас – жените – да бъде подкрепена всяка една от нас, поела
по този път – защото сме жени! Път, който ако бъде извървян успешно, може да доведе до едно
самоосвобождаване, до едно истинско вътрешно спокойствие, до самоприемане, и до любов към
всички жени като пол.
Лесбианизма е понятие не толкова за сексуалност, колкото за социална позиция и отношение.
Първото, което трябва да се разбере за него, е че също както при мъжката хомосексуалност,
лесбианизма е позиция, възможна единствено в хетеросексистките общества, характеризиращи се
с твърдо установени сексуални роли, и с доминиране на мъжкото начало като единствено водещо.
Тези твърди сексуални … Read the rest

Много пъти са ме питали какво – по дяволите – ще правим с вече безполезните мъже, когато
феминистките лесбийки победят?! Ами ето – ние вече можем и да се размножаваме без тях,
превземаме т ипично мъжки области в обществените, битовите и професионалните сфери,
защитаваме си се сами, напредваме в образователно и социално отношение, и така нататък…
Та ето някои забавни идейки, за какво можем да ги ползваме тогава, когато патриархатът ще е
безвъзвратно минало:

 

 

Паркинг-места за велосипеди

 

 

 

 

 

Навлажняване на пощенски и таксови марки

 

 

 

 

 

Разделяне на пръстите при педикюр

 

 

 

 

 

Масичка за следобедно кафе … Read the rest

Величка Христева съди пивоварната не за слава, а за честта на съсловието. Тя е бивша шампионка
по фехтовка, върти мъжки бизнес, но във фирмата й работят само нежни създания.

Екатерина Терзиева – вестник СЕГА

Мъжете казват, че за да те впечатли една дама, около нея трябва да се чувства повей на жената.
Около пловдивската бизнесдама Величка Христева има не повей, около нея бушува цял ураган.
47-годишната бизнес дама поразява с размах, жестове и стил. Облечена в стилен жълт ансамбъл,
обградена в офиса си с любимите си дифенбахии, бенджамини и кротони, Вили мечтае да участва
в създаването на закон за защита на жените у нас. Обявиха я за мъжемразка, за върла феминистка,
дори за луда. Причината? Тя е човекът, който заведе безпрецедентното дело срещу пивоварна
„Загорка“. Христева настоява за 100 000 лв. обезщетение, заради рекламния клип на старозагорската
бира. В рекламата се пита: „Какво му трябва на човек?“, а отговорът е: „Хубава кола, мила жена и
една добра бира“. Според Величка това е обида за женския пол.

Когато за пръв път вникнала в смисъла на това послание, Величка била на вилата на своя приятелка.
„Започнахме да се чудим каква бира ще пием, а аз настоявях да вземем от любимата ми „Загорка“.
През това време телевизорът си работеше, пуснаха този рекламен клип и аз се зарадвах – вижте,
Една жена и една „Загорка“ – любов или война?.това е нашата бира, казвам… В един момент обаче текстът ми
направи впечатление и тогава разбрах за какво става въпрос.
Стана ми обидно и казвам на приятелките ми: Каквооооо, с тая
бира не ни признават за хора?!… Веднага ги давам под съд!“.
Ако беше някоя друга жена, може би всичко щеше да си остане
просто като голо възмущение в емоционален момент. Но това е
Величка. В началото на юни адвокатите й – Димитър Стоянов и
Светлана Исаева, внесоха в търговското отделение на Пловдивския
окръжен съд исковата молба. Величка Христева иска 100 000 лева
обезщетение за уронване на престижа, полова дискриминация и
третирането на жената като предмет. „Нашите основания са в
Закона за задължанията и договорите, Закона за защита на
потребителите, Конвенцията за защита правата на човека,
ратифицирана от българската страна, и в Конституцията“,
обяснава адвокат Исаева. По-късно към екипа на защитниците
се присъединяват и адвокатите Ина Лулчева и Пламен Ялнъзов.
Единственото нещо, което смутило Величка, била таксата, която трябвало да внесе в съда. „Повече
от един ден мислих, когато разбрах, че трябва да внеса държавна такса от 4000 лв. Това не са
малко пари…“, разказва ищцата. Като я видели, че с е колебае, колежките й я насърчили: „Вили, ако
трябва ще ги изработим тези пари, но не се отказвай.“
Делото ще се гледа на 12 септември в Пловдивския окръжен съд, но Вили вече се е превърнала
в звезда. От репортери и обаждания трудно си гледа работата в собствената си фирма „Виа Ком“.
Христева се занимава с търговия на резервни части за мотокари и електрокари в страната и на
руския пазар, но макар че бизнесът е мъжки, колежките й са само жени.
„Мъжете не обичат да ги управляват жени – началнички, трудно се работи с тях, а аз съм си
емоционална… Затова и се почувствах много обидена от клипа на „Загорка“, преживях всичко
болезнено. А ме обвиниха, че съм подставено лице на някоя конкуретна фирма…“, казва Христева.
След като се разчу за делото, за нея тръгнаха какви ли не слухове – че е кукла на конци, че разиграва
антиреклама с цел вдигане на продажбите на „Загорка“, че прави промоции и затова решила да
излезе от анонимност и т.н.
Всъщност Христева бе доста известна и преди да се захване с уникалното дело. Малко са хората в
Пловдив, които … Read the rest

Въпроса с интеграцията на лесбийките и бисексуалните жени за нас е много интересен. Смятаме, че той има няколко различни аспекта от които може да бъде разгледан, което го прави много спорен и много объркан. Откъдето и да се подхване, все ще може да се каже много.

На първо място за нас стои доста спорно въпроса доколко може изобщо да се говори за „интеграция“ отнесено към лесбийките и бисексуалните жени в качеството ни на малцинство. Смятаме, че е малко пресилено да се говори за нас като за „малцинствена група“, понеже единственото, по което се различаваме е нашатаИнтеграцията – позиция емоционална и физическа привлеченост от нашия пол. Лесбийки и бисексуални жени има във всички слоеве на обществото, сред всички етноси, възрастови и социални групи и прочие. Можем ли тогава ние да се наричаме „малцинствена група“ и доколко се явяваме „малцинствена група“ повече, отколкото да речем любителите на сърф, левичарите, червенокосите или кулинарите? Ако на този въпрос отговора е, че не сме „малцинствена група“, то тогава какво има да се „интегрираме“? Кои и къде трябва да се интегрираме? В обществото, в което и без това сме си интегрирани ли? Това са риторични въпроси, породени преди всичко от нежеланието ни да приемем като аргументирано твърдението, че лесбийките и бисексуалните жени представляват „малцинствена група“ нуждаеща се от „интеграция“ и този е първия аспект от който разглеждаме въпроса с интеграцията. „Какво да интегрираме?“

Втория аспект е, че дори да приемем термина „малцинствена група“ спрямо нас, то дали и доколко се явяваме „мацинствена“? В нашите среди няма само лесбийки. Повечето сред нас са бисексуалните, а огромна част са любопитните и експериментиращите. По наши оптимистични заключения лесбийките в България са не-повече от 3% от жените. И в този смисъл лесбийките сме малцинство, но само при условие, че говорим единствено за лесбийки. Пак по наши данни твърдо хетеросексуалните жени са не-повече от 5%. Което автоматично по същата логика ги прави и тях „малцинство“. Над 30% са бисексуалните жени, около 40% са сексуално експериментиращите в еднополовите взаимоотношения дами, и останалите проценти са любопитните. Тук разбира се говорим само за сексуално и емоционално зрелите жени. Тези наши заключения обясняват и втория аспект от който ние разглеждаме въпроса с „интеграцията“ на лесбийките и бисексуалните жени в България. А именно, че дори и да приемем, че сме обособена група, то ние в никакъв случай не сме малцинствена такава, защото даже нашите заключения да са само наполовина верни, това би родило въпроса „Къде да се интегрираме?“

Третия аспект, на който всъщност ще се облегнем за да разясним нашата позиция относно „интеграцията“, приема че има и „какво“ и „къде“ да се „интегрира“ и трябва да решим вече „кои“ да се „интегрират“, „как“ да се „интегрират“ и в „каква посока да се „интегрират“.

Веднага тук трябва да изключим от списъка за „интеграция“ любопитните и експериментиращите дами, както и огромната част от бисексуалните жени. Те – както сигурна съм никой не се съмнява – са си „интегрирани“ и без това и нямат нужда от интеграция в посока хетеросексуалното общество. Ако от нещо имат нужда, то това е „интеграция“ в обратна посока – към лесбийките.

Нека първо накратко се спрем на този въпрос. Според нас бисексуалните момичета са неразделна част от нашата общност. Разбира се тук говорим за бисексуалността като сексуална ориентация, а не като сексуално поведение, водещо до паралелни вързки с мъж и жена или съжителство в тройка. Много често лесбийките игнорират бисексуалните жени, при това имат сериозни аргументи, както сериозни аргументи имат и бисексуалните против тази изолираност, която често срещат от страна на лесбийките. Но тук не тези аргументи искаме да разглеждаме, а убеждението ни, че една от посоките за интеграция е бисексуалните жени към лесбийките. … Read the rest