Всички затаяват дъх в очакване на новия повей в „Джемини“. След поредица от срещи с другите ЛГТБ организации в търсене на помощ, на „Джемини“ такава не им е оказана, поради простичката причина, че новите не са склонни да се влеят кадрово и организационно в Джемини, а това е разбирането за помощ от тази организация: „От нас средствата – от вас дейности и кадри, но под наша шапка и ръководство“. Вариантите за помощ предложени от другите организации пък са отхвърлени от „Джемини“. Следва познатото ни вече:
– срещи в Пловдив, Бургас, Варна и Добрич – отново посред лято и в служебна командировка, като на една от тези срещи „Джемини“ се срещат с „Представител на група от над 20 хомосексуални, които по една или друга причина не се появиха“ – цитат от официалната информация на сайта на организацията.
– обявяване на „Отворени петъци“ в които „Джемини“ посрещат в офиса си хора на кафе и набират членска маса. (тук възниква въпроса дали останалите дни са били затворени и хората не са били посрещани?)
– лятна отпуска, когато момичетата, заети с укрепването на замразената „Джемини“, отиват да съберат топлина по плажовете на българското черноморие.
Не са пренебрегнати и задграничните пътувания, макар и този път скромно, колкото да не се губи тренинг. Петдневно посещение в Амстердам – Холандия, за… обсъждане на подробности по нов проект за финансиране на „Джемини“.
От „Джемини“ не изчаква този шестмесечен период, а насрочват ОС за 14.08.2004г. – в разгара на летните отпуски. Колко членове са присъствали на това ОС не е известно. Не е известен и броя на членовете на „Джемини“ по това време. На молбата ни за информация и по този въпрос ни бе отговорено с познатото „Тъй като обобщаването на тази информация и генералното отчитане на тези дейности се извършва в момента (декември 2004г.), отговор по същество и с пълни данни ще можете да получите сред завършването на доклада.“ Това извънредно ОС има за цел да размрази дейността на „Джемини“, да избере временен УС на организацията и да насрочи ново ОС в началото на Октомври. Десислава Петрова запазва своето място на Председател на УС на организацията, а във временния УС за приети още Павлин Стойчев*, Иван Иванов, Величка Баджева и Свилен Иванов*. Решава се временния УС на „Джемини“ да подготви промени в Устава и да насрочи ново Общо Събрание. А защо е това бързане става видно, когато се погледнат последващите събития. Предстои Конференция на IGLYO в София, която е ясно, че не може да бъде проведена от една замразена организация. Донорите настояват „Джемини“ да премине от Частна в Обществена полза, за да разглеждат вероятни проекти за ново финансиране. Междувременно дейностите в организацията отново никакви ги няма. Обявява се от сайта на „Джемини“ Equality Walk – поход за равенство по улиците на София, на която са поканени привържениците на 01.11.2004. Това е първата масова проява на организацията, предназначена за ЛГТБ обществото. Което не пречи двете организаторки да си припомнят за какво са в „Джемини“ и да заминат… в чужбина. На конференция на ILGA в Будапеща, която се провежда от 27.10.2004 до 31.10.2004г. Похода очаквано не се състои поради неясни причини и след време новината изчезва дори от архива на събитията на сайта на организацията.
Завръщайки се от конференцията на ILGA, където им се поверява провеждането на годишната конференция на ILGA в София през 2006г, те провеждат в София конференцията на IGLYO от 31.10 до 06.11.2004г. за която дори не дават информация на сайта си. Само я съобщават.
Ден след приключването на годишните международни конференции се състои поредно – трето за годината ОС на „Джемини“, на което се случват много важни неща:
– ОС решава организацията да премине от Частна в Обществена полза
– приема се нов устав на Джемини (според непроверени данни, подписан от 19 човека)
– приема се нов управленски орган – Изпълнителен Директор
– приема се назначаването на платен административен персонал по осмотрение на УС, като членовете на УС остават доброволни.
– прехвърля се отговорността за оперативната работа на „Джемини“ от УС на Изпълнителния Директор
– приема се оставката на досегашната Председателка на „Джемини“ – Десислава Петрова
– приема се нов Управителен Съвет, в който влизат Павлин Стойчев, Валентина Василева, Димитър Митов, Драгомир Йорданов и Анжела Минкова. За Председател е избран Павлин Стойчев а за зам. Председател – Валентина Василева. И двамата със само дву-тримесечно членство в „Джемини“. Аксиния Генчева е предложена за член на УС, но си прави самоотвод, което е разбираемо с оглед последвалите събития.
Разбира се и за това ОС не се знае дали е имало нужната представителност. На запитването ни за броя на членовете на „Джемини“ към този момент – сами се досещате какво ни беше отговорено. Та първата работа на новия УС е да се събере и да назначи на платената длъжност Изпълнителен Директор отказалата членство в УС на доброволен принцип Аксиния Генчева. УС не забравя и бившата си доброволна Председателка и създава за нея специална платена длъжност – Връзки с обществеността и международни отношения – на която я назначава. По непотвърдени данни са гласувани брутни заплати от порядъка на над 800 лева за всяка от двете длъжности (от Джемини не уточниха предвидения размер на заплатите, но потвърдиха, че са предвидени такива).
Назначенията минават без конкурс, без да се разгледат подадени от други желаещи кандидатури и без да са очертани параметрите на отговорностите на заемащите тези длъжности. Веднага след това новата служителка на Джемини по Връзките с обществеността и международните отношения заминава в Хага – Холандия на тридневно посещение от 19.11 до 21.11.2004г. на среща с политици, изследователи и служители в НПО сектора. Дългът към българската ЛГТБ общност я зове неудържимо. „Джемини“ задължително трябва да си осигури новото финансиране, за да продължи да съществува като проектна организация с всичките му там последици за управляващите я.
НПО сектора има крещяща нужда от своите лидери. Хора, способни да загърбят личното и да поведат тази общност към нейното бъдеще. Хора, които ще работят за да дадът нещо на тази общност, а не да вземат от нея. Хора, реализирали се в обществения и личния си живот, с популярност и имидж в ЛГТБ средите, които ще държат да защитят тази популярност, а не да я търсят тепърва. Хора, които са доказали, че могат да поемат и най-вече да носят отговорност. Хора с идеи, с кауза, с хъс и дори – защо не – с жертвоготовност. Хора, неподвластни на Златния Телец. Хора открити. Не от финансирани от чужбина проекти – а от Лидери се нуждаем!
Къде ще ги открием – не знаем, но ТРЯБВА да ги открием!
За да ги последват и другите. За да излезнем от там, където ни натикаха, от задимените и скрити ъндърграунд барове, от таваните и мазетата, от мръсните стаи със затъмнени прозорци. И да разберем простичката истина, че само ако излезнем навън и вдигнем главите си – само тогава ще видим Слънцето!
Ние сме сигурни, че нашата ЛГТБ общност ще дочака своя Ахмед Доган. И тогава може би ще осъзнаем наистина какво е значението на думичката PRIDE! Тази думичка, която лидерите на „Джемини“ са произнасяли гордо седем дни в Лисабон и която така и не намериха време да ни научат и нас тук какво означава… цели 12 години.
Нас ни има… и ние сме тук. И само малко ни нагарча, че сме тук не „защото“ а „въпреки“. Но ще ни бъде! Ей Богу – ще ни бъде! Въпреки.
