Въпроса с интеграцията на лесбийките и бисексуалните жени за нас е много интересен. Смятаме, че той има няколко различни аспекта от които може да бъде разгледан, което го прави много спорен и много объркан. Откъдето и да се подхване, все ще може да се каже много.

На първо място за нас стои доста спорно въпроса доколко може изобщо да се говори за „интеграция“ отнесено към лесбийките и бисексуалните жени в качеството ни на малцинство. Смятаме, че е малко пресилено да се говори за нас като за „малцинствена група“, понеже единственото, по което се различаваме е нашатаИнтеграцията – позиция емоционална и физическа привлеченост от нашия пол. Лесбийки и бисексуални жени има във всички слоеве на обществото, сред всички етноси, възрастови и социални групи и прочие. Можем ли тогава ние да се наричаме „малцинствена група“ и доколко се явяваме „малцинствена група“ повече, отколкото да речем любителите на сърф, левичарите, червенокосите или кулинарите? Ако на този въпрос отговора е, че не сме „малцинствена група“, то тогава какво има да се „интегрираме“? Кои и къде трябва да се интегрираме? В обществото, в което и без това сме си интегрирани ли? Това са риторични въпроси, породени преди всичко от нежеланието ни да приемем като аргументирано твърдението, че лесбийките и бисексуалните жени представляват „малцинствена група“ нуждаеща се от „интеграция“ и този е първия аспект от който разглеждаме въпроса с интеграцията. „Какво да интегрираме?“

Втория аспект е, че дори да приемем термина „малцинствена група“ спрямо нас, то дали и доколко се явяваме „мацинствена“? В нашите среди няма само лесбийки. Повечето сред нас са бисексуалните, а огромна част са любопитните и експериментиращите. По наши оптимистични заключения лесбийките в България са не-повече от 3% от жените. И в този смисъл лесбийките сме малцинство, но само при условие, че говорим единствено за лесбийки. Пак по наши данни твърдо хетеросексуалните жени са не-повече от 5%. Което автоматично по същата логика ги прави и тях „малцинство“. Над 30% са бисексуалните жени, около 40% са сексуално експериментиращите в еднополовите взаимоотношения дами, и останалите проценти са любопитните. Тук разбира се говорим само за сексуално и емоционално зрелите жени. Тези наши заключения обясняват и втория аспект от който ние разглеждаме въпроса с „интеграцията“ на лесбийките и бисексуалните жени в България. А именно, че дори и да приемем, че сме обособена група, то ние в никакъв случай не сме малцинствена такава, защото даже нашите заключения да са само наполовина верни, това би родило въпроса „Къде да се интегрираме?“

Третия аспект, на който всъщност ще се облегнем за да разясним нашата позиция относно „интеграцията“, приема че има и „какво“ и „къде“ да се „интегрира“ и трябва да решим вече „кои“ да се „интегрират“, „как“ да се „интегрират“ и в „каква посока да се „интегрират“.

Веднага тук трябва да изключим от списъка за „интеграция“ любопитните и експериментиращите дами, както и огромната част от бисексуалните жени. Те – както сигурна съм никой не се съмнява – са си „интегрирани“ и без това и нямат нужда от интеграция в посока хетеросексуалното общество. Ако от нещо имат нужда, то това е „интеграция“ в обратна посока – към лесбийките.

Нека първо накратко се спрем на този въпрос. Според нас бисексуалните момичета са неразделна част от нашата общност. Разбира се тук говорим за бисексуалността като сексуална ориентация, а не като сексуално поведение, водещо до паралелни вързки с мъж и жена или съжителство в тройка. Много често лесбийките игнорират бисексуалните жени, при това имат сериозни аргументи, както сериозни аргументи имат и бисексуалните против тази изолираност, която често срещат от страна на лесбийките. Но тук не тези аргументи искаме да разглеждаме, а убеждението ни, че една от посоките за интеграция е бисексуалните жени към лесбийките. Защото тези бисексуални момичета в огромната си част не са политамни и не се опитват да прилъжат дама за тройка с гаджето им – мъж, а са също толкова способни силно да се влюбят и горещо да обичат друга жена. И поне докато тяхната бисексуалност съществува само като ориентация, но не и като поведение, те по нищо не се различават в начина си на живот от нас и техните проблеми са същите като тези на лесбийките. Далеч по-склонни на полигамия и търсещи най-често само сексуални отношения са сексуално експериментиращите жени. Но много често при правилен подход и отношение към тях, интереса им не се ограничава само до сексуалната част и те преоткриват в нашите среди една близка до тях общност. Оставайки си с различни от нашите сексуални интереси, те са близки до нас с това, че за тях няма нищо нередно сексуални и емоционални отношения между две жени, а всичко останало също им е близко, понеже сме от един пол. Любопитните дами нямат дори и сексуални интереси към нас. На тях по-скоро им е любопитен нашия начин на живот, нашите виждания, интереси, терзания, мечти и т.н. Те се интересуват от нашите дейности и често пъти са скрлонни да ни подкрепят много сериозно и ангажирано в дейности, които не са свързани със сексуалната част на нашата същност.
Всички тези жени – бисексуалните, любопитните и сексуално експериментиращите – трябва да не бъдат отхвърляни априори от нашата общност. Допускайки ги сред нас… или казано по друг начин – интегрирайки ги сред нас – ние до голяма степен ще интегрираме и себе си като лесбийки в една огромна като численост маса от жени, като така те ще ни опознаят и преоткрият като техни сестри. Изолацията на която се подлагаме съзнателно странейки от тези жени има голяма заслуга за това днес да говорим за нужда от интеграция на лесбийките в обществото.

Втората крачка за лесбийките по пътя към интеграцията е излизането на нашата общност на светло. За нас comming out-а е самото същество на интеграцията. Излизане от самоизолацията на която сме се подложили, разкривайки своята сексуалност и емоционалност, ние ще можем вече да се впишем не само в обществото, но и в семейството, работната или учебната среда, приятелската си среда и ще можем напълно да реализираме и изразим своите личностни качества в една нормална, отворена и приятелска атмосфера. И обратно – оставяйки се в една скрита, потайна и много затворена среда от чисто лесбийски приятелски кръг, ограничаване до чисто тематични заведения и свеждане на своите интереси до изразяване в чисто лесбийски затворен кръг хора, ние бихме се обрекли на самоизолаия и нищо и никъде не би могло да ни „интегрира“

Нашата позиция

Под интеграция ние разбираме:
1 – comming out пред обществото и извеждане на лесбийката от среда, която е затворена и ограничена само до сексуално обособени групи, където сексуалната ориентация е единствен белег за приемане и принадлежност.
2 – привличане на хетеросексуални жени (а и мъже в някои изолирани случаи) към нашите дейности, които да представят наше друго лице пред хората с различна от нашата сексуалност, и което да покаже, че не сексуалното е смисъла на нашия живот.
3 – приемане от наша страна на различието в другите хора – най-вече бисексуалните, по и хетеросексуалните и любопитните… при които проблем се явява, че са потенциален сексуален обект за лесбийката.

Кои трябва да се интегрират?
Всички! Не само ние сред другите, но и другите сред нас.

В каква посока трябва да се интегрират?

Интеграцията е двупосочна улица. Също както за да има приятелство е необходимо и двамата човека да са приятели един на друг, така и интеграцията не бива да е едностранна, защото едностранността я прави невъзможна. Трябва да се интегрират колкото се може повече хора в двете посоки, като тук изрично се отбелязва, че не говорим за обезличаване на емоционалните и физически влечения на хората и стремеж към тяхна промяна от каквото й да е естество, а социална, културна, спортна, и всякаква друга като дейности интеграция, когато хора с различна сексуалност и емоционалност вършат рамо до рамо една и съща дейност.

Как да стане това?

1 – Чрез провеждане на дейности като спорт, култура, изкуства, социална и благотворителна дейности и прочие подобни, които да съберат интересите на хора с различна сексуална ориентация и в провеждането на които дейности сексуалната ориентация няма отношение.
2 – Като към горните дейности да се привличат колкото се може повече и по широк кръг хора извън нашата общност, за да започнат да гледат на нас не като на лесбийки, а като на жени.
3 – Като все повече показваме положителни примери на comming out и на дружелюбна реакция на обществото. Като работим за промяна на отношението на медиите и институциите и като оказваме персонална подкрепа на всяко момиче, което се обърне за съвет към нас.

Разбира се съзнаваме, че този въпрос е много разтеглив и спорен, че аргументи и примери в едната или другата посока може да летят до безкрайност, при това всички те да носят еднакъв заряд от истинност, но заемаме тази позиция в стремеж да не бягаме от спорни и трудни въпроси и да създаваме малко по малко собствена визия за това кои сме, накъде вървим и как да стигнем дотам. Възможно е много скоро тази ни позиция да претърпи ревизия, най-вече наложена от бързото развитие на обществото ни като цяло в посока, която не ни е много ясно видима, но на този етап това е, което мислим по въпроса за интеграцията на лесбийките в обществото.

Bg-lesbian – 23 декември 2004г.
Copyright © 2001-2008 Bg-lesbian – Всички права запазени