Пиша този текст, за да изразя моите виждания за бисексуалността и за това как бисексуалността влияе върху феминизма. Аз целя да дам гласност на всички сексуални идентичности отвъд нормата на хетеросексуалността. С този текст възнамерявам да покажа, че сексуалността не е, и не може да бъде двойна, а е една цялост за всеки човек. Като феминистка, напълно вярвам, че бисексуалността може да бъде разглеждана като силен израз на подкрепа за половото равенство: една бисексуална личност не ограничава своя избор на партньор само върху полова основа, за разлика от хомосексуалната или хетеросексуалната личност.

Мисля, че характерът на личността е по-важен от пола, когато се избира сексуален партньор. В нашето общество, полът все още оказва главно влияние върху характера, но това не е единственият определящ фактор. Има много хора, които не се вписват в социалния стереотип, свързван с техния пол. В наши дни е много по-лесно за жените и мъжете да избягват поведение, типично за жената или за мъжа, според обществените стереотипи, ако са избрали да не го правят. И въпреки, че половите разлики стават все по-малко изразени, обществото все още има да извърви дълъг път, преди да бъде допуснато индивидуалностите да се развиват, без да бъдат задушавани от културните стереотипи на половите роли. Ако достигнем до тази точка, тогава аз мисля, че мъжките и женските стереотипи на поведение, такива каквито ги познаваме, ще бъдат без никакво значение.

За съжаление, в наши дни все още като цяло не е приемливо да се изрази привличане и да се създаде връзка с човек от същия пол. Хората са наследствено сексуални, някои повече от другите и би билоВлиянието на бисексуалността върху феминизма добре, ако са свободни да изберат партньор без никакви предварителни очаквания, предопределящи пола на този партньор. Има смисъл сексуалността да бъде изражение между хора със сходни характери, без оглед на това дали са мъже или жени. Много хора приемат факта, че биологичният пол не е от значение, когато примерно се наема служител. В много страни са направени промени в законодателството, насочени срещу традиционата неравнопоставеност между мъже и жени на работното място. Това отношение към значимостта на пола може да бъде разширено и в по-личните сфери, при избиране на партньор, както вече се забелязва при хората, определящи се като бисексуални. Ако обществото се развие до ниво, в което половите разлики са маловажни, и хетеросексизмът не съществува, тогава етикетите бисексуални, хомосексуални и хетеросексуални също ще станат маловажни. Но в опита си да проучим важноста на пола в един свят без сексизъм или хетеросексизъм, ще трябва да отговорим на въпроси като:
– „Каква роля играе биологическият пол в определянето на нечий характер, сравнен с влиянието
на околната среда?“
– „Могат ли силовите различия между мъжете и жените да бъдат някога премахнати?
– „Ако хетеросексизмът не съществува, каква е вероятноста всеки да избере партньор от същия
пол?“
– „Биологичните репродуктивни функции ще бъдат ли определящ фактор в този избирателен
процес?“

Ейдриън Рич описва много ситуации, в които от жените се очаква, и в които те са дори принудени да имат връзки само с мъже в своето есе Принудителната хетеросексуалност и лесбийското съществуване Главният аргумент на Ейдриън е, че обществото традиционно приема жените като хетеросексуални с присъща им ориентация, и тя приема това като предпоставката, която „стои като основна теоретична и обществена преграда пред много жени. Тя казва, че всъщност това трябва да бъде разглеждано като обществена институция, която облагодетелства мъжете. Тя мисли, че ползата ще бъде голяма основно за хетеросексуалните феминистки, които поставят под съмнение хетеросексуалността си, пристъпвайки към връзки с жени. Тя дефинира това като лесбийска връзка не просто факта, че една жена е имала или съзнателно желала генитален сексуален контакт с друга жена, но включително и емоционално важни връзки с други жени. Бисексуалните жени представляват част от тази връзка, като оценностяват контактите между жени, правят своя избор в полза на женската сексуалност, и проявяват израз на женска съпротива спрямо принудителната хетеросексуалност.

Струва ми се, че единствената причина хората да се самоограничават единствено до връзки със срещуположния пол би трябвало да е само когато искат да имат биологични деца и да съжителстват с другия биологичен родител. От друга страна, в миналото хора, които са се определяли като хомосексуални, може би са били принуждавани от обстоятелствата да водят бисексуален начин на живот, ако са виждали, че за тях е изгодно да сключат брак и да изглеждат като хетеросексуални, например за една жена, да има закрила и финансова сигурност или за един мъж, да запази мястото си в обществото. Като алтернатива някои хора заемат бисексуална позиция, като преди това са се определяли като лесбийка или гей. Други продължават да се определят като хомосексуални, въпреки че имат бисексуално поведение. За тези хора би могло да бъде трудно да покажат привличане към някой от противоположния пол, защото могат да срещнат неразбиране, отхвърляне или направо отстраняване от хомосексуалната общност. Първоначалната реакция на хомосексуалната общност, е да се приема това като отслабване на тяхната социална солидарност. Така или иначе, аз разглеждам бисексуалността като силна социална идентичност, алтернативна на хетеросексуалността.

Няколко момента изпъкват като свръзка в сексуалната идентичност, в пространството между крайностите на хомосексуалността и хетеросексуалността. Това пространство е обхванато от различни степени на бисексуалност, временно определени като привличане и към двата пола. Пишейки за бисексуалност, особено в Интернет, новите термини като пансенсуален, са използвани, за да опишат личности, които са привлечени от други личности, без оглед на биологичния им пол. Това се отнася до концепцията за женствеността и мъжествеността като свръзка на андрогенността, представящо всякаква комбинация от мъжествени и женствени характеристики.

В този текст аз съм повлияна от теоретичните концепции на сексуалната идентичност в един развиващ се свят. На едно по-ниско ниво е проведено изследване, което опитва да определи как индивидите се държат и самоопределят. Има поне четири варианта, по които изследователите се опитват да изразят нечия сексуална идентичност.
– Най-отдавна е варианта на Кинси, създаден през 40-те години, за да наблегне на сексуалността
като свръзка от 0 – за изключително хетеросексуални, до 6 – за изключително хомосексуални.
Ако някой е между 1 и 5, този някой е бил определян като частично бисексуален, вместо
само бисексуален, с вариращи степени на привличане към мъже и жени. Това е биполярно
подреждане и не показва колко силно някой е привлечен от мъже или жени.
– Майкъл Стормс предлага нов вариант на сексуалността през 1980 година, която е в остта от А до
Z, вместо пространството между крайностите, за да може да включи и асексуалността, така както
и бисексуалността.
– Третия вариант е предложен от Фриц Клейн. Той използва няколко индикатора, за да определи
сексуалната ориентация, като:
– сексуално привличане
– сексуално поведение
– сексуални фантазии
– емоционални предпочитания
– социални предпочитания
– самоопределяне и начин на живот
и иска от човека да се самоопредели по всяка една степен, по варианта на Кинси отнесено към
миналото си, настоящето си (последната една година), и желаното си бъдеще.
– Четвъртия вариант – „Многомерната скала на сексуалността“ е публикувана през 1990 година
и контрастира категориите бисексуалност, хомосексуалност, хетеросексуалност и асексуалност,
използвайки някои от идеите и на Клейн и на Стормс. Това се налага поради липсата във
вариантите на двамата на пълна картина относно сексуалността на личноста, и критиките на
феминистичните движения относно варианти, номериращи сексуалността, но аз мисля, че те
са добро средство да се придобие представа върху човешката сексуалност извън единствено
хетеросексуалните и хомосексуалните крайности.

В заключение смятам, че бисексуалността е форма на сексуалност, която може да се включи във феминизма и хомосексуалността, и да ги подкрепя, противопоставяйки се на сексизма и хетеросексизма, и като сексуалност, стремяща се към равенство между половете.

Катрин Холдън
References:
1. Adrienne Rich „Compulsory Heterosexuality and Lesbian Existence’, originally published in Signs: Journal of Women in Culture and Society 5, no. 4, 1980, pp.631 – 660.
2. Thomas Geller „Bisexuality: A Reader and Sourcebook’, Times Change Press, 1990.

Bibliography
Elizabeth Reba Weise, ed., „Closer to Home, Bisexuality and Feminism’, The Seal Press, 1992.
Loraine Hutchins and Lani Kaahumanu, eds., „Bi Any Other Name: Bisexual People Speak Out’, Alyson
Publications, 1991.

Copyright © 2001-2006 Bg-lesbian – Всички права запазени